Делова дейност с Германия
Съществуват многобройни възможности за делова дейност във Федерална република Германия. Сред тях са интензификацията на търговията със стоки и услуги, разширяването на сътрудничеството чрез развитие на договорите за доставка, договорите за производство по лиценз и на ишлеме, купуването на дружества и дoри инвестиции „от нула".
Тук предоставяме практическа информация за правилата, които трябва да се спазват от деловите партньори, интересуващи се от продажби, създаване и управление на дружество, както и от използуване на съществуващите стимули за деловата дейност в Германия.
 
I. Търговия с Германия
1. Начини на продажби
Във Федерална република Германия няма правила, които да обвързват чуждестранните доставчици с определен канал за разпространение. Поради това стоките могат да бъдат продавани по всякакъв начин, избран от фирмата, т.е. чрез пряко и чрез непряко разпространение.
В случай на пряко разпространение производителят доставя стоките направо на крайния потребител без участие на търговията. През последните няколко години нараства значението на разпространението на пазара чрез клонове на дружества, обособени като фирми за продажба на стоки или като отдели за производство с група по продажбите. Собственият клон за продажби позволява по-интензивно разпространение на пазара, но често струва по-скъпо, отколкото независим представител.
Във Федерална република Германия непреките методи за продажба се използуват главно при промишлените стоки поради сравнително високите разходи за навлизане в пазара. Чуждестранните доставчици могат да продават стоките си чрез независими търговци (вносители, търговци на едро и търговци на дребно) или чрез агенти по продажбите - например търговски представители, агенти и изключителни представители (независими дилъри). Съществуват специални търговски дружества, които внасят стоки от чужбина и ги продават на вътрешните производители и търговци. Допълнителна информация за тези дружества можете да получите от:
 
Bundesverhand des Deutschen Groß- und Außenhandels e.V. (BGA)
(Национална федерация на германските асоциации за търговия на едро и външна търговия)
Р.О. Box 13 49, D-53003 Bonn Kaiser-Friedrich Straße 13, D-53113 Bonn
Тел.: (49 2 28) 26 00 40
Факс: (49 2 28) 60 04 55
 
Дружествата за внос в областта на търговията са специализирани най-вече по стоки и по-рядко - по страни или икономически региони. Обикновено те притежават специфични познания за пазара и поради това могат значително да улеснят достъпа до немския пазар за онези доставчици, които не познават възможностите и условията за продажби във Федерална република Германия.
Подобно на всички западноевропейски страни, във вноса участвуват и много търговци на едро и на дребно. Това важи особено за сектора на стоките за потребление. Над половината от вносните потребителски стоки - текстил, обзавеждане и хранителни стоки, се продават чрез супермаркети, фирми за поръчки по пощата, универсални магазини, както и други асоциации за покупка в търговията на дребно и кооперации. За да продават добре своите стоки и да изградят постоянни канали за доставка, чуждестранните доставчици трябва да отговарят на изискванията на пазара, особено по отношение на качеството на стоките, цената, сервиза след продажбата и надеждността на доставките. Големите потребители осъществяват много строг контрол на стоките. По отношение на някои стоки, главно средства за производство, тези задачи често се прехвърлят на съответния доставчик.
Чуждестранните делови партньори, които редовно доставят на немския пазар, но не желаят да създадат собствен клон в Германия, имат възможност за сътрудничество с търговски посредници. Тази група от правно и икономически независими посредници обхваща търговските представители, агентите и дилърите.
Търговските представители играят основна роля при изграждането на ефективна система за разпространение в Германия. Те са рентабилна алтернатива и могат да улеснят малките и средните предприятия да си пробият път на пазара.
Търговският представител работи на основата на комисионна като самостоятелно предприятие от името и за сметка на трети лица. Поради това той е оправомощен да изпълнява и сключва сделки от името на други фирми.
Във Федерална република Германия е нещо обичайно търговският представител да действува от името на няколко фирми, като често доставя взаимно допълващи се стоки. Поради това той обикновено добре познава положението на пазара, тенденциите в търсенето, потенциала на потребителите, както и възприемчивостта на пазара към предлаганите стоки. От друга страна, поради регионалното разпределение на деловата дейност, може да се окаже подходящо чуждестранният доставчик да си сътрудничи с няколко търговски представители едновременно. Договорът за търговско представителство урежда правата и задълженията на търговеца и на представителя. Решаващият фактор често е законодателството на страната, в която представителят с регистрирал своята дейност и където работи в момента. Германското право определя търговския представител като самостоятелно търговско предприятие и съответно урежда неговия статус. Независимо от това, то взема предвид факта, че търговският представител има нужда от закрила поради специалните си задължения за извършване на услуги, уредени в договора за търговско представителство. Доколкото германското право относно търговските представители специално предвижда такава закрила, тя при никакви обстоятелства не може да бъде отменена чрез договаряне. Това се прилага по-специално при така нареченото обезщетение, т.е. при иск за изгубено възнаграждение, дължимо на търговския представител при прекратяването на договора или за уреждането на финансовите печалби, които търговецът би получил в бъдеще вследствие дейността на представителя. Правилата на Германския търговски кодекс, защитаващи интересите на представителя, се прилагат и спрямо чуждестранните търговци, които се ползуват от услугите на германски търговски представител.
 

Организацията
Centralvercinigung Deutscher Handelsvertreter- und Handelsmakler- Verbände (CDH)
(Централна федерация на Германската асоциация на търговските агенти и посредници)
Geleniusstraße l (CDH-house), D-50931 Köln(COIogne)
Тел.: (49-2 21) 51 40 43,514044
Факс: (49-2 21) 52 57 67
 
подпомага установяването на връзки с подходящи търговски представители. От федерацията можете да получите и примерен договор за търговско представителство. За разлика от търговския представител, комисионният агент извършва дейност от свое име за сметка на трето лице. Той също работи с комисионна, но по правило може да иска заплащането и само когато сключената от него сделка с трето лице е действително изпълнена.
Изключителният дистрибутор (често наричан дилър) извършва дейността си срещу комисионна или за своя сметка. Когато купува и продава внесени стоки за своя сметка и от свое име, той е независим вносител, а не агент по смисъла на германското право.
 
2. Правни въпроси на дистрибуцията (разпространението)
Разпоредбите на общото гражданско право, съдържащи се в Гражданския кодекс и в Търговския кодекс, се използуват в договорите с чужденци, доколкото е приложима правната система на Федерална република Германия. Не съществува нарочен кодекс за сделките с чужденци. Всички специални правила на Търговския кодекс се прилагат само при сделки между търговци, извършени във връзка с търговско предприятие. Договорите обикновено са действителни, дори не съ-ществува специална форма за отделните видове договори, например за вещноправните сделки.
 
2.1. Правни въпроси във връзка с договора за внос
Договорите за внос както по германското, така и по чуждестранното право обикновено са неформални. Независимо от това, писмените договори се предпочитат, за да бъде улеснено доказването на юридически задължителни споразумения в случай на спор.
Поръчките, направени по телефона, също са юридически действителни. Те могат да бъдат потвърдени с търговско писмо от например германския вносител. Писмото трябва да съдържа данни за договорените условия на доставка (цена, дата и др.), задълженията за гаранция, както и да посочва, че ще бъде прилагано германското законодателство. В съответствие с правилата на международното частно право при липса на уговорка за противното ще бъде прилагано правото на страната по седалището на продавача.
Подробностите на договора за внос и неговите условия трябва да бъдат договорени между страните. В случай, че дейността се извършва системно при едни и същи условия, подходящо е да се използуват изпитани стандартни договори.
Стандартните формуляри за договори често могат да бъдат приспособени към индивидуалните сделки чрез малки изме-нения, без същината на споразумението да се променя много. Трябва да се внимава обаче измененията и допълненията на отделен Договор да не противоречат на основните клаузи на сделката или на императивните норми на правото в държавата на договарящата страна.
Когато са установени дълготрайни делови отношения, които водят до повтарящи се сходни доставки, може да бъде сключен основен договор. За разлика от стандартния договор, в този вид споразумение се уреждат само най-важните клаузи и спецификации. Специалните клаузи (дата на доставката ко-личество, качество, цена и т.н.) се определят поотделно във всеки конкретен случай.
В договора за внос между германски и чуждестранни партньори може да се уговори приложението на Конвецията на ООН за международната продажба на стоки (известна още като конвенция на УНСИТРАЛ за международната продажба на стоки). Конвенцията предоставя правна рамка, специално съобразена с изискванията на продажбата на стоки през държавните граници.
Конвенцията се прилага във Федерална република Германия от 1991 г. Днес към нея се придържат над 30 страни по света. Ако приложението и не бъде изключено изрично от договарящите страни, тя действува по отношение на всички договори за продажба в чужбина между партньори от държавите-страни по конвенцията. Конвенцията на ООН може да бъде използувана и при взаимоотношения с търговски партньори от страни, които все още не са я ратифицирали.
При неизпълнение на договора съществуват няколко задължителни средства за защита (наред с други способи):
За разлика от германското право, по конвенцията на ООН купувачът може да поиска стоките да бъдат поправени или заместени, без това да е изрично уговорено. Обратно, ограничаването на отговорността за поправяне или заместване на стоките изисква изрична уговорка.
Съществуват стандартни искове за всички видове неточно изпълнение. Купувачът може да търси обезщетение за вреди дори и когато иска разваляне на договора или намаляване на продажната цена. Правото да се развали договора може да бъде упражнено само в случай на сериозно неизпълнение или ако продавачът не достави стоките до изтичането на допълнителния срок за изпълнение.
Позволява се също гаранцията да бъде ограничена до качествата, уговорени с договора, до определени недостатъци (дефектен образец, некачествени материали и неправилен дизайн), както и до умисъл и тежка небрежност. Отговорността за вреди обаче включва само вредите, които могат да бъдат предвидени. Отговорността за вреди по правило обхваща и косвените последващи вреди, освен ако това не е изрично изключено. При никакви обстоятелства отговорността за стоките не може да бъде изключена напълно, тъй като сега тя подлежи на уреждане чрез нормативни актове в целия Европейски съюз.
Купувачът трябва да провери стоките на продавача за недос-татъци на стоката като такава, за недостатъци в опаковката, както и за излишъци или липси в кратък срок след приемането. Продавачът трябва да бъде уведомен за всички недостатъ-ци, предвидени в договора, в разумен срок (четири до седем дни). Съобщение се отправя и при пороци в правния титул на доставените стоки.
Външнотърговските договори трябва да се позовават на т.нар. Инкотермс с цел да бъде осигурена еднаквост при тълкуването на определени условия на доставка, използувани във външната търговия. Инкотермс уреждат точните задължения на договарящите страни във връзка с доставката и покупката, преминаването на риска от продавача върху купувача, разпределението на разходите, превоза и застраховките, както и предоставянето на документи и сертификати за произход.
Инкотермс се прилагат само към договори за покупко-продажба, а не към други договори, свързани с доставката (например договори за превоз). Наред с това те не съдържат правила за плащанията, юрисдикцията, прехвърлянето на собствеността или официални оплаквания.
Германският вносител обикновено иска от чуждестранния партньор да приеме юрисдикция във Федерална република Германия. В такъв случай трябва да се провери дали е възможно да се уговори разглеждане на споровете от арбитраж вместо от обикновен съд. В този случай се препоръчва да бъде уговорен постоянен или ad hoc (за конкретния случай) арбитраж.
Всички въпроси, свързани с компетентността на арбитражните съдилища, следва да се отправят до:
 
Deutsche Institution für Schiedsgerichtsbarkeit e.V. (DIS)
(Германско ведомство за юрисдикцията на арбитражните съдилища)
Schedestraße 13, D-53113 Bonn
Тел.: (49-2 28) 21 00 23, 21 00 24
Факс: (49-2 28) 21 22 75
или
DIS-Geschäftsstelle Berlin
(Берлинска служба на DIS)
P.O.Box 31, D-10044 Berlin
Invalidenstraße 120/121, D-101 15 Berlin
Тел.: (49-30) 2816005
Факс: (49-30) 2816005
Германското ведомство за юрисдикцията на арбитражните съдилища може да решава спорове по договори или по други въпроси (свързани с договори за доставка и услуги, смесени предприятия, търговско представителство и др.), ако страните са уговорили неговата компетентност.
 
В отделни случаи е уместно да бъде уговорен арбитраж в трета страна.
 
2.2. Правна закрила на правата на индустриална собственост
Според германския Патентен закон патентите се издават със заповед на Германското патентно ведомство в Мюнхен, вписват се в патентния регистър и се обявяват във „Вестник на Патентното ведомство". Процедурата за издаване на патенти, за която се заплаща такса, се открива само при направено искане. Могат да се патентоват само нови изобретения, годни за промишлена употреба. Право да получи патент има единствено първоначалният молител (като се изключва предишно искане за изобретението в държава-страна по Парижката конвенция). Чужденците подават молба за патент при същите условия както германските граждани. Лицата, които нямат седалище или местожителство във Федерална република Германия обаче трябва да прибягнат до помощта на немски адвокат или патентен специалист, когато подават молба за патент. Закрилата е със срок 20 години от датата на регистрация.
Не съществуват формални изисквания за лицензионните споразумения. В писмена форма трябва да бъдат сключени само лицензионни споразумения, които имат отношение към законодателството във връзка с картелите. Лицензионните споразумения могат да имат за цел предоставянето на обикновен или изключителен лиценз. На практика рядко се прибягва до изключителен лиценз. Ако един патент, чиято експлоатация представлява обществен интерес, не се използува, при опре-делени обстоятелства в патентния регистър може да бъде вписан задължителен лиценз.
Патентопритежателят или - в случай на споразумение за изключителен лиценз - лицензополучателят, може да потърси съдебна защита срещу всяко неправомерно използуване на патентовано изобретение от страна на трети лица. Това право на защита е ефективно, доколкото патентната регистрация се обявява от Патентното ведомство като временна защита.
В съответствие с Договора за патентно сътрудничество, пред Германското патентно ведомство в Мюнхен могат да бъдат подавани и молби за международни патенти. В съответствие с конвенцията за патентите на Европейската общност, в Европейското патентно ведомство (също със седалище Мюнхен) могат да бъдат регистрирани патенти, които имат действие в няколко държави-членки на ЕС.
Регистрираните търговски марки се защитават от Закона за търговските марки. Търговската марка представлява защитена марка или наименование, което един производител или посредник използува, за да различи своите стоки от тези на други доставчици. За да бъде вписана в регистъра на търговските марки в Патентното ведомство, марката, за която се търси защита, трябва да бъде нова и характерно отличима. За вписването се заплаща такса. Търговската марка се обнародва от Патентното ведомство, Закрилата на една регистрирана търговска марка е със срок десет години от датата на регистрацията, като този период може да бъде удължен с още десет години.
Ако съществува намерение търговската марка да бъде защитена и извън Федерална република Германия, е необходима международна регистрация. В този случай срокът на действие на закрилата е десет или двадесет години, като може да бъде продължен.
Според Закона за промишлените образци, авторът на определени технически подобрения в уреди или стоки за всекидневна употреба има право на изключително ползуване на нововъведението си („мини-патент") в продължение на общо осем години (3+3+2). Правната закрила на промишления образец се придобива посредством вписването му в регистъра за промишлените образци на Патентното ведомство.
Закрилата на регистрирания дизайн е уредена в Закона за регистрирания дизайн. Последният се прилага спрямо художествените форми на потребителските стоки, например тъкани, аудио-продукти или стъкла. Вписването в регистъра на дизайните се извършва от местния съд по местожителството на автора. Защитата е със срок от една до три години, който може да бъде продължен най-много до петнадесет години. Чуждестранните заявители трябва да се обърнат към германски представител за откриване и осъществяване на процедурата.
 
2.3. Право за защита на конкуренцията
Във Федерална република Германия са приети няколко закона, чиято цел с да бъде осигурена свободна и лоялна конкуренция.
Законът за нелоялната конкуренция забранява в търговските сделки да бъдат използувани методи на конкуренция, които са в разрез с обществената политика. Към тях спадат неверните, сравнителни или натрапващи се реклами, ограниченията, дискриминацията във връзка с цените и намесата на пазара.
Законът за нелоялната конкуренция е детайлизиран чрез допълнителни актове, които ограничават или забраняват някои методи на конкуренция с цел избягването на злоупотреби. Особено важни са Законът за отстъпките и Постановлението за премиите.
Законът за отстъпките допуска даването на отстъпки в цените. Те обаче не могат да бъдат по-големи от 3 на сто от стойността на стоките или услугите. Законът урежда и условията за отстъпки при определен обем, както и специалните отстъпки.
Постановлението за премиите съдържа обща забрана на такива премии (за стоки или услуги) в търговските сделки. Предвидени са изключения за рекламни материали на ниска стойност и други дребни предмети с незначителна стойност, принадлежности, които се разпространяват в търговската мрежа, както и инцидентните търговски услуги и т.нар. спи-сания за потребителите.
Законът за ограничителните методи в търговията (Законът против ограниченията на конкуренцията) е насочен срещу опорочаването на конкуренцията, предизвикано от широк кръг методи. Във Федерална република Германия картелите са забранени от закона. Законодателството допуска изключения от този принцип, например при картели, свързани с условията на сделките, с отстъпки, със структурни кризи, рационализация и специализация, както и в случаите на предимства от сътрудничеството за малките и средните предприятия. Изключенията позволяват споразумения и решения с цел рационализиране на търговските сделки, ако това не пречи сериозно на конкуренцията на пазара и ако споразуменията или решенията се използуват за повишаване на ефективността на малките и средните предприятия. Картелите в областта на износа и вноса също са разрешени при определени условия. Всички картелни споразумения и решения, които се допускат от законодателството, трябва да бъдат оповестя-вани пред съответните органи.
Ако сливането на няколко дружества води до монополно положение на пазара, Федералната служба за картелите в Берлин може да наложи вето върху такова сливане. Сливане-то трябва да бъде оповестено пред същата служба, ако в резултат от него се установява пазарен дял от най-малко 20 на сто в единния европейски пазар или в значителна част от този пазар, или ако участвуващите дружества имат над 10 000 служители или оборот над 500 млн. германски марки. Сливането трябва да бъде оповестено, ако продажбите на едно от участвуващите дружества през последната финансова година са възлизали на поне 2 млрд. германски марки или ако всяко от двете участвуващи дружества е имало продажби на стойност 1 млрд. германски марки или повече през последната финансова година.
В зависимост от случая като компетентен орган по отношение на картелите действува Федералната служба за картелите в Берлин, федералното министерство на икономиката или най-високостоящият регионален орган. Делата във връзка с картелите и други подобни въпроси са подсъдни на най-високостоящите областни съдилища и на федералния съд.
Контролът за ограничителните споразумения и за неправо-мерното използуване на монополно положение в единния европейски пазар, предвиден в Договора за ЕИО, се осъществява от Европейската комисия в тясно и постоянно сътрудничество с федералното министерство на икономиката и Федералната служба за картелите. Във Федерална република Германия договорът за ЕИО има силата на вътрешно право.
 
3. Външнотърговски правила
Основа за всички външноикономически отношения на Федерална република Германия е Законът за външната търговия и плащанията. Той прогласява принципа на свобода на външната търговия и урежда най-важните ограничения.
Най-значимият акт за прилагането на този закон е Постановлението за външната търговия и плащанията. То съдържа повечето правила в областта на външната търговия, които пряко засягат практиката и инкорпорира съответните правила на ЕО. Постановлението за външната търговия и плащанията съдържа и допълнителни правила за външната търговия - например, процедура и регистрация, процесуални средства за защита, както и органите, компетентни да издават разрешения.
Постановлението за външната търговия и плащанията изпълнява функциите на приложение към списъка за износа, които съдържа ограниченията за износ на стоки според Закона за външната търговия и плащанията. Износът на стоки от Федерална република Германия по начало се допуска, без да се изисква специално разрешение. Законът за външната търговия и Постановлението за външната търговия и плащанията посочват изключенията от това правило - например износ на стратегически военни стоки, някои суровини и стоманени изделия и някои селскостопански стоки.
Списъкът за вноса, който съдържа правила за свободата и ограниченията на вноса, е неразделна част от Закона за външната търговия и плащанията поради особеното значение на тази правна област за външната търговия и плащанията. Списъкът за вноса има раздели по страни и по стоки.
Вносът на стоки във Федерална република Германия е почти изцяло либерализиран, особено що се отнася до промишлените стоки. Поради това вносителят не трябва да иска нито разрешение, нито декларация за внос. Това се отнася за физическите лица с местожителство или обичайно местопребиваване, и за юридическите лица или сдруженията със седалище в икономическата територия на Федерална република Германия. Тази уредба се отнася и за гражданите на Общността, т.е. физически и юридически лица от страните-членки на ЕС.
Разрешение за вноса на стоки е нужно в ограничен брой случаи - за точно определени стоки, а понякога за страни или стоки, при които страната на покупката и/или произхода не е посочена в азбучния списък и които са специално посочени в списъка за вноса.
Стоките, за които се изисква разрешение, са главно онези, за които се прилагат ограничения на обема (квоти), например текстилни или стоманени изделия.
Издаването на разрешения за внос и износ е от компетентността на следните ведомства:
 
Bundesausfuhramt (ВАFА)
(Федерално ведомство за износа)
P.O.Box 51 60. D-65726, Eschborn
Frankfurter Straße 29-31, D-65760 Eschborn
Тел.: (49-61 96) 90 80
Факс: (49-61 96) 90 88 00
BAFA-Außenstelle Berlin
(Берлинска служба на Федералното ведомство за износа)
P.O.Box, D-10109 Berlin
Scharnhorststraße 36, D-10115 Berlin
Тел.: (49-30) 2 01 49
Факс: (49-30) 20 14 51 06
Bundesamt für Wirtschaft (BAW)
(Федерална служба по икономическите въпроси)
P.O.Box 51 71. D-65726 Eschborn
Frankfurter Straße 29-31, D-65760 Eschborn
Тел.: (49-61 96) 40 40
Факс: (49-61 96) 94 22 60
 
Разрешения за внос могат да бъдат изискани за стоки, свързани с организацията на пазарите на Европейската икономическа общност. Например това е стандартна процедура за селскостопанските стоки и за някои изделия от тях.
Разрешителните и лицензите за износ и внос на селскостопанска продукция се издават от:
 
Bundesamt für Ernährung und Forstwirtschaft (BEF)
(Федерална служба за хранителни стоки и горско стопанство)
P.O.Box 18 02 03. D-60083, Frankfurt/Main
Adickesallee 40, D-60322 Frankfurt/Main
Тел,: (49-69) l 56 40
Факс: (49-69) 1 56 44 45
или
Bundesanstalt für landwirtschaftliche Marktordnung
(Федерален институт за регулиране на селско-стопанските пазари)
P.O.Box 18 01 07. D-60082, Frankfurt/Main
Adickesallee 40, D-60322 Frankfurt/Main
Тел.: (49-69) l 56 40
Факс: (49-69) 15 64-790-95.
За внос, за който се изисква разрешително (както и при вноса, необхванат от разрешителния режим), трябва да бъде представен сертификат за произход, ако това се изисква от списъка за вноса или от разрешението за внос. Сертификатът за произход се издава от официален орган в страната на произхода (в някои случаи и от страната на изпращането-Българска стопанска камара, например), а декларацията за произхода се прави върху фактурата за стоките от износителя или доставчика. Не се изисква сертификат за произход за стоки на стойност до 2000 германски марки, стоки с произход от държава-членка на ЕС и вносни стоки, които са в свободно движение в ЕС.
Вносните стоки могат да минат в свободно движение, ако не съществуват забрани или ограничения за международната търговия по отношение на такъв внос. Правила за подобни ограничения или забрани се съдържат в разнообрази нормативни актове. При вноса трябва да бъдат спазвани монополните правила за алкохолните напитки и кибрита, търговските ограничения за тютюна, бирата, зърнените храни, хранителните стоки, добитъка и месото, правилата на Закона за мерките и теглилките, съществуващите стандарти за качеството и търговските стандарти (за плодове и зеленчуци), кристалното стъкло и текстилните марки.
Освобождаването на вносните стоки от мита за целите на свободното движение все още не означава, че те могат да бъдат предложени на пазара във Федерална република Германия. Стоките, внесени от чужбина, като цяло подлежат на същите ограничения и изисквания, които се прилагат към националните стоки.
Дали стоките, освободени от мита, могат да бъдат предложени или продадени в Германия - например хранителни стоки, се определя от разпоредбите на германското законодателство за хранителните стоки. За фармацевтичните изделия важат допълнителни специални правила за одобряване. Помощните технически средства (т.е. машини) могат да минат в свободно движение само ако отговарят на правилата за безопасност на експлоатацията и предотвратяване на злополуките.
Поради това чуждестранните производители и доставчиците на стоки на германския пазар трябва да спазват нормативните изисквания, техническите правила и знаците за качество, приложими към техните стоки. Най-важният издател на технически правила във Федерална република Германия е Германският институт за стандартизация (DIN). Актове и стандарти в съответните си области издават още Verein Deutscher Ingenieure e.V. (VDI) (Асоциация на германските инженери) и Verband Deutscher Elektrotechniker e.V. (VDE) (Асоциация на германските електроинженери). Техническият инспекторат (TUV) играе много важна роля при инженерните тестове за безопасност и проверките.
Спазването на правилата за качество и стандартите обикновено се посочва върху стоката или в нейното описание. Така се гарантира добросъвестността на производителя, както и това, че той е произвел стоката в съответствие с технологичните постижения. В някои области това може да се докаже и чрез знак за качество и удостоверения за изпитания. Последните се издават след извършването на тестове и се регистрират от Deutsches Institut für Gütesicherung und Kennzeichnung e.V. (Германски институт за осигуряване на качеството и маркиране).
 
4. Вносни мита и процедури
За освобождаването на стоките от митницата в Германия важат всички разпоредби на Европейския съюз (ЕС) и правила на Федерална република Германия. След обединението на страната новите федерални провинции се превръщат в част от единната митническа територия на ЕС. Поради това от правна гледна точка външните граници на Германската демократична република са външни граници на ЕС.
Митническото законодателство на ЕС е напълно хармонизирано, с изключение на някои маловажни процедурни правила и с юридически задължително за всички държави-членки на ЕС във формата на митнически кодекс - за износа от 1993 г., а за вноса - от 1994 г. Изменения и допълнения към този митнически кодекс могат да се правят само на равнището на Европейския съюз.
За търговията вътре в Общността не се налагат вносни мита.Това обаче важи само за стоките, за които е доказано, че са в свободно движение в определена държава-членка на ЕС - или т.нар. стоки на Общността. В този контекст това са стоки, които при превоз не подлежат на митнически контрол (т.е. транзитната процедура на Общността), нито се съпровождат с международен документ за превоз (т.е. карнет ТИР).
Вътрешната транзитна процедура на Общността (Т2) следва да се прилага и когато стоки на Общността се превозват до държава-членка на ЕС през страна извън Общността.
След изграждането на единния европейски пазар на 1 януари 1993 г., стоките в свободно движение в ЕС (стоки на Общността) могат да бъдат превозвани в Европейската общност, без да бъдат проверявани от митническите власти на държавите-членки. Такъв превоз на стоки вече не представлява износ или внос, а доставка или покупка вътре в Общността. Премахването на митническите проверки по вътрешните граници на ЕС значително опростява движението на стоките.
Стоки, внесени на митническата територия на Европейската общност от държави извън ЕС, трябва да преминат през митницата. Най-често прилаганата митническа процедура с освобождаването след заплащане на вносните мита.
Налозите във връзка с вноса (мита, данък оборот върху вносните стоки, някои акцизи), които се налагат в този случай, се основават върху законите за митническата тарифа или акцизите. Повечето от данъчните ставки в Общата митническа тарифа на ЕС се изчисляват въз основа на стойността. Митническата стойност служи като основа за изчисляване на дължимата сума за стоките, подлежащи на облагане според стойността. Тази сума се определи чрез т.нар. стойност на сделката. Това е продажната цена, която при нужда се коригира, като се добавят всички разходи за транспорт, застраховка, натоварване и обработка до мястото на влизане в митни-ческата територия на ЕС, ако не са били включени в цената (стойност CIF).
За селскостопанските стоки се прилагат специални митнически ставки въз основа на нетното тегло на стоките, а не въз основа на стойността. Ако става дума за стоки, които са част от общия селскостопански пазар, вместо митата или наред с тях могат да бъдат наложени изравнителни такси. Понякога стоките се облагат със смесени мита върху принадената стойност на селскостопанските стоки (например хляб, сладкиши и тестени изделия). Те се изчисляват въз основа на фиксирана основна сума (данък върху стойността), към която често се добавя различна специфична митническа ставка.
Данъкът върху оборота от внос обикновено се налага върху стоки, внесени във Федерална република Германия. За селскостопански стоки ставката е 7 на сто от митническата стойност, а за повечето промишлени стоки - 15 на сто, като се добавят митото и разходите, направени до първото вътрешно местоназначение (например транспорт до Бремен или Кьолн). Според Постановлението за освобождаване от данък върху оборота от внос, от последния са освободени търговските мостри и модели, рекламните материали и стоките за време-нен внос (експонати за търговски изложби).
Акцизи се налагат върху неорганичните масла, алкохола и алкохолните напитки, тютюневите изделия и печеното кафе (включително екстракт от него). Ставките за вносните стоки и стоките, произведени в Германия, са еднакви,
Наред със ставките по Общата митническа тарифа съществуват специални правила във вид на митнически тарифни преференции. Последните са регионални преференции, договорени в специални споразумения с определени страни и региони, или се предоставят едностранно от ЕС в рамките на Общата система на преференции (GSP).
ЕС има споразумения за освобождаване от мита с другите страни в Европейското икономическо пространство при условията на реципрочност (ЕИП: Австрия, Швеция, Норвегия, Финландия, Исландия), както и с Швейцария и Лихтенщайн за всички промишлени стоки и за много селскостопански стоки.
Подписани са и други актове за предоставяне на едностранни регионални митнически тарифни преференции па страните в средиземноморския район и на страните от Африка, Тихоокеанския и Карибския басейн.
В рамките на Общата система на преференции ЕС също едностранно освобождава от мита стоки на развиващите се страни. Така тези страни получават широки възможности за безмитен достъп до пазара на ЕС. Съществуват няколко временни споразумения с отделни страни в Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, България, Румъния, Чешката република), като по-голямата част от тях също предвиждат безмитна доставка на промишлени стоки.
Преференциалните ставки могат да се използуват при усло-вие, че въпросните стоки имат произход в една от страните бенефициенти. Стоката трябва да е изцяло произведена в страната на произхода или като алтернатива там трябва да е осъществена значителна част от обработката по смисъла на действуващите правила за произход. Произходът на стоките винаги се доказва чрез специални удостоверения за произход и транзитни документи.
Вносните стоки преминават през митническа процедура на съответните митнически пунктове като стоки, идващи извън Общността. За внесените стоки са възможни няколко вида освобождаване от митница:
Митническата декларация, необходима за освобождаване на стоките от митницата, се представя в 20-дневен срок (45 дневен при превоз по море) след представяне на стоките, идващи извън Общността и подлежащи на облагане. Към молбата за освобождаване от митницата трябва да бъдат приложени всички необходими допълнителни документи.
 
II. Инвестиране в Германия
Германия предлага много възможности за инвестиции на потенциалните чуждестранни инвеститори. Трябва да се подчертае, че в страната няма специално законодателство във връзка с инвестициите. Чуждестранните и германските инвеститори имат еднакви права. Особено важни са следните възможности:
Търсенето на инвестиции сега е силно нараснало, особено след обединението на Германия. Това води и до увеличение на притока на капитал отвън.
 
1. Учредяване на дружество
При учредяването на дружество в Германия могат да бъдат използувани всички организационни форми, предвидени от търговското право. В германското право има разлика между капиталови дружества с ограничена отговорност (дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции) и сдружения (събирателно дружество, командитно дружество и дружество със скрит съдружник).Най-разпространеният вид дружество във Федерална република Германия е дружеството с ограничена отговорност (GmbH). Правната основа за неговата дейност е Законът за дружествата с ограничена отговорност.
Дружеството с ограничена отговорност е юридическо лице. Съдружниците участвуват в дружеството чрез вноски в уставния капитал, които се правят във вид на първоначални индивидуални плащания в общата инвестиция, но те не носят отговорност за задълженията на дружеството.
Дружество с ограничена отговорност може да бъде учредено и от сдно лице. Съдружници в този случай могат да бъдат и юридически лица. Минималният размер на уставния капитал е 50 000 германски марки, а минималният размер на първоначалната вноска с 500 германски марки. За да бъде регистрирано дружеството, най-малко половината от уставния капи-тал (25 000 германски марки) трябва да бъде внесен предварително, включително и апортите (непарични вноски). При еднолично дружество капиталът трябва да е изцяло внесен преди регистрацията. Ако се правят апорти, се представя специален отчет за непаричните вноски в капитала, в съответствие с изискванията на закона за акционерните дружества, за да може оценката да бъде проверена от регистриращия съд.
За учредяването на дружество с ограничена отговорност съд-ружниците сключват договор в нотариално заверена форма. Дружеството възниква като правен субект след вписването му в търговския регистър. Учредителите са лично отговорни за сделките, сключени през подготвителната фаза. При определянето на наименованието на дружеството се взема предвид предметът на дейност или имената на съдружниците. Към фирмата винаги се добавя означението „с ограничена отговорност".
Поради лесната процедура за учредяване и опростената струк-тура дружеството с ограничена отговорност често с най-подходящата правна форма за чуждестранни фирми, които желаят да ограничат риска от дейността си до капитала, които са инвестирали във Федерална република Германия.
Акционерното дружество e най-подходящият вид дружество за извършване на голяма по обем стопанска дейност. Наред с това, то създава правна основа за международна интеграция на фирмите.
За учредяването на акционерно дружество са нужни най-малко петима акционери. Минималният размер на дружествения капитал с 100 000 германски марки. Последният се набира чрез издаването на акции с минимална номинална стойност 50 германски марки. Акциите могат да бъдат по-именни или на приносител.
За учредяването на акционерно дружество (AG) се изисква устав, заверен съдебно или нотариално. Акционерното дружество възниква като юридическо лице след вписването му в търговския регистър. Обикновено наименованието на дружеството с свързано с предмета на дейност. Към него трябва да се добави означението „Aktiengesellschaft (AG)" (акционерно дружество).
Регистрацията на акционерното дружество се извършва от местния съд по седалището на дружеството само след като вноските са надлежно платени. При парични вноски трябва да бъде изплатена най-малко една четвърт от номиналната стойност/сума. Апортите трябва да бъдат внесени изцяло.
Наред с учредяването на различни самостоятелни дружества, възможно е да бъдат създадени и несамостоятелни филиали или клонове.
Филиалът не се регулира от правото и се определи като дружество, физически отделено от дружеството-майка. Той е до известна степен самостоятелен - обикновено има собствено ръководство, счетоводна система, съставя самостоятелен баланс и има собствени активи. филиалът има и собствено седалище, но не е юридическо лице.
Клоновете представляват несамостоятелни центрове по продажбите. Те зависят във всяко отношение от централното управление, което осъществява и общото ръководство. формата на клон се използува например от складове за доставка или производствени мощности на определено дружество, които са физически отделени от главното управление.
Разликата между филиал и клон е важна с оглед на вписването в търговския регистър. Задължение за вписване съществува само в случаите на истински филиали. Разликата е важна и когато трябва да се определи дали съществува делова дейност за целите на данъчното законодателство, тъй като тогава възниква данъчно задължение. Инвестиции могат да бъдат направени и чрез учредяване на смесено дружество. Този вид дружества са много разпространени в ЕС.
Германсттво са германски и чуждестранни партньори, както и други дружества. При капиталови дружества съдружниците носят отговорност за задълженията на дружеството само до разме-ра на собствения си дял. При сдруженията с възможно отговорността на ограничено отговорните съдружници да бъде ограничена и само един от съдружниците (командитист) да бъде неограничено отговорен. Не съществуват пределни стойности за уставния капитал, нито разрешителни процедури. Регистрирането на ново смесено дружество се вписва в търговския регистър въз основа на нотариално заверен учредителен договор.
Основните обстоятелства, свързани с всяка търговска дейност, както и настъпилите промени в тях се вписват в търговския регистър. За капиталовите дружества съществуват специални правила според законодателството за акционерните дружества и Закона за дружествата с ограничена отговорност. Например при регистрирането на дружество с ограничена отговорност задължително се вписват фирмата (наименованието) и основното място на дейност, целта на дружеството, размерът на дружествения капитал, датата, на която е подписан дружественият договор и имената на съдружниците. На вписване подлежи и назначаването на лица, оправомощени да представляват дружеството, както и кръгът на представителната власт на управителите на дружеството или на членовете на управителния му съвет.
 
2 Трудово и социално законодателство
2.1 Трудово законодателство
Трудовите правоотношения между работодатели и работници във Федерална република Германия се уреждат от законода-телството, чрез колективни трудови договори и в индивидуалните трудови договори. Тъй наречената свобода на сдружаване на работодателите и работниците с гарантирана от Основния закон (Конституцията). Това дава възможност на социалните партньори да договарят колективни трудови до-говори, т.е. осигурена е автономия при колективното договаряне. Съществуват така наречените основни споразумения, сключвани на постоянна основа с цел да регулират условията, които не подлежат на промяна - например условията за прекратяване на трудовото правоотношение, правилата за отпуските, процедурите за уреждане на трудови спорове и т.н., и колективни споразумения с по-дълъг или по-кратък срок на действие. Чрез последните се уреждат главно въпросите, свързани с трудовите възнаграждения.
Действието на съществуващите колективни трудови догово-ри във Федерална република Германия до голяма степен зависи от региона. По-голямата част от тези договори са ограничени до определени региони. Съществуват и т.нар. вътрешни договори, приложими само в отделни фирми.
Правоотношението между работодателя и неговите служите-ли възниква чрез сключването на трудов договор. Процедурата е по правило неформална и за договора не се изисква писмена форма. Тъй като трудовият договор е особен вид договор за предоставяне на услуги, към него се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс. При сключването на индивидуалния трудов договор трябва да бъдат спазвани още правилата за безопасност на труда и условията в полза на работниците, установени с колективните трудови договори и вътрешните колективни договори на фирмите.
Все още има разлики между старите и новите федерални провинции по отношение на приложимото трудово законода-телство - например във връзка с минималната продължителност на годишния отпуск и изплащането на трудовото възнаграждение при заболяване.
Федералният Закон за платения отпуск установява правото на всички работници и служители в старите федерални про-винции на най-малко 18 работни дни годишен платен отпуск.
В новите провинции законоустановената минимална продължителност на отпуска е 20 дни при петдневна работна седмица.
Съществуват и колективно договорени правила, чрез които е установена продължителност на отпуска, по-голяма от законоустановения минимум.
По време на отпуска работниците и служителите имат право да получават трудовото си възнаграждение. Понякога се предвиждат и допълнителни плащания (премии за отпуск), но не съществува юридическо право на такива премии, освен ако те са уговорени в колективен или в индивидуален трудов договор.
Работниците в Германия имат законоустановено право на изплащаме на трудовите възнаграждения (надници или заплати) при заболяване. Правото се предоставя за срок от шест седмици.
Правоотношението между работодателя и работника се прекратява:
Според Закона за сроковете на предизвестие, за служителите, които получават заплата и работниците на надница в старите и в новите федерални провинции важат стандартни срокове на предизвестие. Основният срок на предизвестие, които трябва да бъде спазван от работника и работодателя, е четири седмици, като той трябва да изтича на 15-то число или в края на календарния месец. Във фирми, които имат до двадесет работници/служители, в индивидуалните трудови договори може да бъде уговорен основен срок на предизвестие от четири седмици без точно определена дата на изтичане. В зависимост от трудовия стаж в съответната фирма сроковете на предизвестие, които трябва да бъдат спазвани от работодателя при прекратяването на договора, се удължават. При двадесет години трудов стаж срокът се удължава до седем месеца, които изтичат в края на месеца. Трудовият стаж започва да се изчислява от 25-годишната възраст на работника или служителя.
Страните по колективен трудов договор могат да се споразумеят и за различен срок на предизвестие Служителите и работодателите, които не участвуват в колективния трудов договор, могат да установят срока на предизвестие в индивидуалния трудов договор.
Законът за сроковете на предизвестие не оказва влияние върху законоустановената закрила срещу уволнение. Независимо от индивидуално установените срокове, предизвестие за прекратяване на трудовия договор може да бъде отправено само ако това действие се основава върху факти и с социално оправдано. С други думи, във всеки отделен случай трябва да се вземат предвид конкретните обстоятелства. При големи съкращения се уведомява инспекцията по труда. Предизвестията за прекратяване на договора произвеждат действието си едва след одобряването им от инспекцията по труда, респективно след изтичането на един месец от получаването на уведомлението от инспекцията. По изключение е възможно освобождаване от работа без предизвестие, ако за това съществуват основателни причини, свързани с поведението на служителя.
Основната система на трудовото сътрудничество между работодатели и служители в една фирма е предмет на уреждане от трудовата конституция. Съгласно Закона за трудовите конс-титуции, всяко дружество с повече от пет служители трябва да има работнически съвет, като броят на членовете му се определя според броя на служителите във фирмата. Съветът има право да участвува във вземането на решения по някои социални въпроси, право на участие или съвместно решение по някои въпроси, свързани с личния съ.став и право на информация по специфични стопански въпроси.
Във фирми с повече от 100 служители се създава икономически комитет, които представя пред работническия съвет доклади по икономически въпроси. В акционерните дружества, дружествата с ограничена отговорност и кооперациите с над 500 служители една трета от членовете на надзорния съвет трябва да бъдат служители. При дружества в областта на металургичната, въгледобивната и стоманодобивната промишленост съществува правило за еднакво представяне в надзорния съвет на съдружниците и представителите на служителите. Назначава се и директор по социалните въпроси, които представлява служителите (т.нар. квалифицирано съвместно вземане на решения).
След приемането па Закона за съвместното вземане на решения понятието „съвместно вземане на решения", използувано в металургичната, въгледобивната и стоманодобивната промишленост, с въведено и в други стопански отрасли. Законът се прилага главно към дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества, командитни дружества с акции и дружества, които контролират други дружества (група), при условие, че дружеството има над 2 000 служители. Този брой може да бъде по-нисък за групите от дружества, ако броят на служителите във всички контролиращи дружества заедно надхвърля 2000 души. Изключение от Закона за съвместното вземане на решения са сдруженията с политически, религиозни, образователни или благотворителни цели.
 
2.2. Трудово законодателство и условия за пребиваване на чужденците
Чужденци, които желаят да работят или да упражняват занятие във Федерална република Германия, следва да притежават:
Трябва да бъдат спазвани различни юридически правила, приложими към служителите от държавите-членки на ЕС или от други страни.
Гражданите и юридическите лица на държавите-членки на ЕС се ползуват с неограничена свобода на движение във Федерална република Германия и нямат нужда от разрешение за работа.
За служителите от други държави-членки на съюза се изисква разрешение за пребиваване, но те имат юридическо право да получат такова разрешение. Ако наред с разрешението за влизане съответните лица разполагат с удостоверение за наемане на работа или декларация за назначаване, дадени от работодателя, те получават свидетелство за „разрешението за пребиваване за граждани на държава-членка на ЕС". Лицата на самостоятелна практика получават разрешение за пребиваване, ако притежават нужната квалификация за професията, която възнамеряват да упражняват.
Лицата, които си търсят работа, нямат нужда от разрешение за пребиваване през първите три месеца след влизането им в страната.
Служители от страни извън Европейския съюз обикновено трябва да имат разрешение за пребиваване и разрешение за работа, за да упражняват професия или да работят по трудов договор във Федерална република Германия.
По правило разрешението за пребиваване трябва да бъде получено преди влизането в страната във вид на виза от компетентните официални представителства на Федерална република Германия.
Не съществува юридическо право да се получи такова разрешение. При положителен отговор на подадената молба разреението за пребиваване обикновено се издава за една или две години, като след това може да бъде продължено. Само в изключителни случаи се допуска издаването на разрешение за пребиваване за неограничен срок.
Трябва да се прави разлика между разрешението за пребиваване и правото на местожителство.Такова право придобиват чужденци, които са живели правомерно в страната през предходните пет години и са се интегрирали в обществения живот на Федерална република Германия. Правото на местожителство не може да бъде ограничавано териториално и се предоставя за неограничен срок.
Лицата със свободни професии (например лекари, адвокати, търговски представители на свободна практика), както и
както и
нямат нужда от разрешение за пребиваване в съответствие с принципа за свободата на търговията.
За да работят във Федерална република Германия, чуждестранните работници трябва да получат, с някои малки изключения, разрешение от Федералната служба по заетостта. Разрешението за работа се дава след получаването на разрешеие за пребиваване. Не съществува юридическо право да бъде получено разрешение за работа.
 
2.3 Обществено осигуряване
Разходите за труд, които правят фирмите, зависят на първо място от колективно договорените трудови възнаграждения и, на второ място, от законоустановените вноски за обществено осигуряване. Тъй наречените присъщи (допълнителни) разходи за труд включват вноските на работодателя за пенсионни схеми, осигуряването срещу злополука, задължителните здравни осигуровки и застраховката срещу безработица. Вноските срещу злополуки се правят от работодателите, докато вноските при всички други видове осигуряване се поделят поравно между работодателя и служителя.
Съществуват и някои колективно договорени допълнителни облаги. Основните сред тях, характерни за много отрасли, са допълнителните коледни премии и платеният отпуск. Въз основа на колективните договори във фирмата, а често и по едностранен ангажимент на работодателите, много фирми създават допълнителни фирмени пенсии.
През 1994 г. задължителната граница за вноски и осигуряване при законоустановената здравна осигуровка е 5 700 германски марки (1995 г.: 5 850 германски марки) в старите федерални провинции и 4 425 (1995 г.: 4 800 германски марки) в новите провинции и Източен Берлин. Средната вноска за здравното осигуряване понастоящем възлиза на 13.41 на сто в Западна Германия и 12.63 на сто в Източна Германия, макар че има големи разлики между фондовете за здравно осигуряване.
От 1 януари 1995 г. е въведена вноска от 1 на сто от облагаемата основа при задължителната здравна осигуровка за задължителна осигуровка за гледане на дете (от 1 юли 1996 г. тази вноска ще се увеличи на 1.7 на сто). Работодателите и служителите ще плащат по 50 на сто от вноските, ако мястото на работа с във Федерална провинция на Германия, която с отменила официален празник, които винаги се е падал в работен ден. В противен случай работодателите ще трябва да плащат пълната вноска за този нов вид осигуровка.
Осигуряването за старост с задължително за всички служители, които получават месечни заплати и за всички работници на надница. Вноските се поделят поравно между работодателите и работниците. От януари 1994 г.размерът на вноската за задължителната пенсионна схема е 19.2 на сто (преди това 17.5 на сто) от трудовтрудовото възнаграждение. През същата година максималната основа за изчисляване на вноската с годишен доход от 70 800 германски марки (5 900 германски марки на месец) в новите федерални провинции и 91 200 германски марки (7 600 германски марки на месец) в останалата част на страната.
Вноската за осигуряване при безработица е 6.5 на сто от трудовото възнаграждение. Максималната основа за изчисляването и е същата както при задължителната пенсионна схема.
Вноските за осигуряване срещу злополука се плащат от рабо-тодателите, като основа за изчисляването им е получаваното трудово възнаграждение.
3. Данъчно законодателство
От гледна точка на управлението на деловата дейност, данъците в Германия могат общо да бъдат разделени на данъци върху дохода и собствеността, и данъци върху сделките.
С данъци върху дохода и собствеността се облагат печалбата, доходите от личен труд и капиталът. Тези данъци включват данъка върху дохода, данъка върху приходите от търговска дейност, данъка върху печалбата, данъка върху собствеността и данъка върху чистите активи. С данъци върху сделките се облагат правните и икономическите сделки - например данък върху оборота (с изключение на данъка върху оборота от внос) и данъка при покупка на собственост .
В зависимост от вида на данъка постъпленията от данъците се поделят между федералното правителство, федералните провинции и общините.
 
3.1 Данъци върху дохода и собствеността
По отношение на този вид данъци германското законодателство прави разлика между физически или юридически лица с неограничена и ограничена данъчна отговорност. Както физическите, така и юридическите лица са неограничено данъчно задължени, ако независимо от гражданството или седалището им тяхното местожителство или обичайно местоживеене, респ. мястото на дейността или главното им управление се намират в Германия. Ако местожителството или местопребиваването на физическите лица (в продължение на повече от шест месеца) е извън Германия, те са длъжни да заплатят само данък върху дохода, получен в страната и чистите активи, Също така юридическите лица са ограничено данъчно задължени, ако мястото на извършване на дейността им или главното им управление се намира извън Федерална република Германия.
В съответствие със споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с други държави, част от приходите се разпределя, част от данъка върху дохода, дължим в чужбина, се приспада от данъка върху дохода, платен в Германия, а някои основания за данъчно облагане, осъществили се в чужбина, не се вземат предвид.
Данъкът върху дохода се плаща само от физически лица. Той се изчислява на основата на облагаемия доход през една календарна година. С него се облага целия доход, след като се приспаднат някои лични разходи и данъчни облекчения.
Съгласно Закона за данъка върху дохода (EStG) данъкът при търговска дейност обикновено се начислява върху печалбата, определена въз основа на баланса. Подобно на аналогичните немски фирми, чуждестранните инвеститори, които възнамеряват да инвестират в Германия, трябва да определят печалбата според правилата на търговското и данъчното законодателство. Това важи за едноличните търговци, дружествата на личността и капиталовите дружества, ако те имат задължение на водят счетоводство и да обнародват балансите (нача-лен и краен баланс, отчет за приходите и разходите).
Сдруженията (събирателни дружества, командитни дружества) понастоящем определят печалбата си както капиталовите дружества, но те нямат същите задължения за плащане на данъци. На облагане подлежат само съдружниците в такива дружества в зависимост от дела им в печалбата.
Данъкът върху трудовото възнаграждение е специален вид данък върху дохода. С него се облагат само доходите от трудови правоотношения (заплати и надници). Работодателят е длъжен да удържи дължимия данък върху трудовото възнаграждение и да го преведе на компетентните данъчни власти. Данъкът се удържа по същия начин и при търговска дейност, извършвана от чуждестранни дружества в Германия.
Данъкът върху капитала също е специален вид данък върху дохода. С него се облагат някои видове доходи от капитал. Дружество, което разпределя дивиденти, е длъжно да удържи и преведе данъка върху капитала за сметка на получателя на конкретния доход.
Такъв данък се удържа например от дивиденти от акции и дялове в дружества с ограничена отговорност и кооперации.
Приходите на юридическите лица (акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност) се облагат с данък върху печалбата. От 1994 г. размерът на данъка върху печалбата, отделена за бъдещо разпределение, е 45 на сто (преди това - 50 на сто). По-ниската ставка с намалена от 46 на 42 на сто. Размерът на данъка върху разпределената печалба е 30 на сто (преди 36 на сто). При разпределението на печалбата един германски данъчно задължен акционер може да прихване този данък от 30 на сто срещу данъка, които дължи за личните си доходи. Чуждестранните съдружници и акционери обаче обикновено не ползуват този данъчен кредит.
От 1 януари 1995 г. към данъка върху трудовото възнагражде-ние, данъка върху дохода и данъка върху печалбата се прибавя солидарна надбавка. Тя ще бъде заплащана от всички данъчно задължени лица без ограничение на дохода. Съществуват специални правила за работниците с ниски възнаграждения, както и за избягване на многократното облагане. Надбавката не се прилага при доходи до 100/200 германски марки (неженени/неомъжени и женски/омъжени лица). Основата за изчисляването на солидарната надбавка към данъка върху дохода и данъка върху печалбата се намалява със стойността на данъка върху печалбата като кредит с цел предотвратяване на неколкократното облагане на един и същ доход, ако има разпределена печалба. Съществуват и специални правила за общо изчисляване на данъка за съпрузи.
Всяка търговска дейност, осъществявана от установено място в Германия, се облага с данък върху търговията. На облагане подлежи и търговската дейност на постоянните бюра на фирми, чисто седалище е в чужбина. Данъкът върху търговията се събира от общините.
С данък върху собствеността се облагат материалните активи и той се начислява в полза на общините върху собствеността, намираща се в Германия (собственост и земя, включително огради). Размерът на данъка зависи от естеството и стойността на имуществото.
В старите федерални провинции данъкът се изчислява на основата на стандартни стойности, установени в Закона за оценките според обичайната оценка в началото на всяка календарна година. В новите провинции данъкът се изчислява въз основа на стандартна стойност според оценката от 1935 г.
Данъкът върху чистите активи, който няма да се прилага в новите провинции до края на 1995 г., се изчислява въз основа на нетната стойност на активите, т.е. брутните активи намалени със стойността на дълговете и таксите, а при физическите лица - след приспадане на данъчните облекчения (понастоящем 70000 германски марки, а след 1 януари 1995 г. - 120000 германски марки на лице).
Целият доход на физическите и юридическите лица с местожителство, респ. седалище в Германия, подлежи на данъчно облагане. Данъчната ставка за собствеността обикновено възлиза на 0.5 на сто годишно (1 на сто от 1 януари 1995 г.). Ставката за юридическите лица е 0.6 на сто.
Данъкът върху чистите активи се начислява само ако всички активи на едно юридическо лице, сдружение и т.н. надхвърлят 20 000 германски марки.
При ограничено данъчно задължени лица на облагане подлежат само активите в страната на стойност над 20 000 германски марки. В понятието собственост на територията на страната се включва недвижимата собственост в Германия, оборотните активи, използувани за извършване на постоянна дейност в Германия, а в някои случаи и дяловото участие в капиталови дружества.
 
3.2 Данъци върху сделките
Данъкът върху оборота (данък добавена стойност) обикновено се начислява върху всяка доставка на стоки или друга услуга, която търговецът извършва срещу заплащане като част от дейността си в сферата, за която се прилага този данък. Следователно на облагане подлежи всяка доставка на стоки и всяка услуга.
Данък добавена стойност се начислява на всяка фаза, т.е. от първата доставка от производителя до крайната доставка на пот-ребителя.
Данъкът, изчислен върху съответната основа обаче се намалява със стойността на данъка върху оборота, начислен на търговеца от други фирми. Това право за приспадане на междинния данък означава, че данъчно задължените търговци могат да използуват стоките и услугите практически без данък. По този начин на облагане всъщност подлежи само сделката, за стойността на конкретното увеличение на стойността. Данъкът се начислява само когато стоките или услугите напускат територията на фирмата - по правило при предаване на крайния потребител.
Данъкът за оборота от внос, дължим за вносните стоки, също може да бъде приспаднат като междинен данък.
Според Закона за данъка върху оборота в Германия съществуват два вида данъчни ставки - общата данъчна ставка от 15 на сто и намалена ставка от 7 на сто. Повечето сделки подлежат на облагане по общата ставка. Намалената ставка се прилага за доставката, личното потребление и вноса на почти всички хранителни стоки с изключение на напитките и продажбите в ресторантите. Съществуват специални облек-чения за малките предприятия.
 
3.3 Международно данъчно право
Двустранните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане гарантират, че данъчно задължените лица няма да бъдат обложени няколко пъти с аналогичен данък върху едни и същи активи, вещи или сделки по време на едни и същи данъчни периоди в двете страни. Повечето споразумения за избягване на двойното облагане са основани върху препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Основната цел на тези споразумения е да предпазят международното икономическо сътрудничество от данъчни пречки.
По отношение на дохода и собствеността Федерална република Германия е подписала споразумения за избягване на двойното данъчно облагане с над 60 страни. Съществуват допълнителни споразумения от този вид в други области (данък върху наследството, данък върху моторните превозни средства в международния транспорт). Изданието на BfAI „Търговски споразумения - състояние към март 1994 г." съдържа кратък преглед на всички сключени договори.
 
III. Стимулиране на стопанското развитие в Германия
Германия става все по-привлекателно място за осъществяване на стопанска дейност благодарение на активната и далновидна държавна подкрепа за търговията и производството. Чуждестранните партньори, които желаят да започнат дейност във Федерална република Германия, могат да се възползуват от многобройните стимули по същия начин, както немските фирми.
финансовото съдействие на германското Федерално правителство, федералните провинции и някои международни организации (ЕС) е насочено преди всичко към представянето на допълнителна помощ за започване на делова дейност, особено във вид на малки и смесени предприятия. Лицата, които създават нови предприятия, са важна група при стимулирането на икономическото развитие във Федералната република.
Със значителното разширяване на финансовата помощ нарастват възможностите за отговорни и независими действия от страна на стопанските субекти. За тази цел може да бъде получена финансова подкрепа от специалния фонд на Европейската програма за възстановяване, федералния бюджет, бюджетите на провинциите и Кредитната институция за възстановяване (Kreditanstalt für Wiederaufbau).
Помощта на правителството е насочена главно към:
Финансирането със средства от федералния бюджет обикновено е възможно на цялата територия на Германия.
За да се подпомогне преходът към пазарна икономика, въз-можностите за използуване на програмите и помощта в някои случаи са по-благоприятни в новите федерални провинции, отколкото в старите. Съществуват и разнообразни допълнителни регионални програми за подпомагане и стимулиране. Особено значение се отдава на подкрепата за инвестициите. В съответствие с това, някои от най-важните средства за насър-чаване на икономическата дейност в новите федерални про-винции и Берлин сега са помощите за инвестиране, специалната амортизация, регионалните програми за стимулиране и програмите за специално кредитиране.
Обстоен преглед на стимулите за икономическото развитие в Германия и важна информация за лицата, които могат да получат помощ, сроковете, условията и съответните лица за контакт се съдържа в следните издания:
„Wirtschaftliche Förderung in den alten Bundesländern" ("Икономическо насърчаване в старите федерални провинции на Герма-ния"), издание на федералното министерство на икономиката, Бон, октомври 1993 г.
„Wirtschaftliche Förderung in den neuen Bundesländern" ("Икономическо насърчаване в новите германски провинции"), издание на федералното министерство на икономиката, Бон, април 1994 г.
„Die Finanzierungshilfen des Bundes, der Länder und der internationalen Institutionen - Gewerbliche Wirtschaft"
("Финансова помощ от германското Федерално правителство, провинциите и международните институции за търговията и промишлеността"), издадена през май 1994 г., ZEITSCHRIFT FÜR DAS GESAMTE KREDITWESEN, special issue 1994/95, Volume l. Fritz Knapp Verlag, Frankfurt/Main
Информация и допълнителни сведения за стимулите за икономическото развитие във Федерална република Германия могат да бъдат получени от:
 
Bundesministcriurn für Wirtschaft Referat Öffentlichkeitsarbeit
(Федерално министерство на икономиката -отдел „Връзки с обществеността")
P.O.Box 1402 60, D-53057 Bonn
Villemombler Straße 76, D-53107 Bonn
Тел.: (49-2 28) 61 51
Факс: (49-2 28) 6 15 44 36
Bundesrninisterium für Wirtschaft Außenstelle Berlin
 (Фдерално министерство на икономиката -Берлински отдел)
P.O.Box, D-10]09 Berlin Scharnhorststraße 36, D-10115 Berlin
Тел.: (49-30) 2 01 49
Факс: (49-30) 20 14 70 10
както и от кредитни институции, по-специално:
Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW)
(Кредитна институция за възстановяване)
P.O.Box l l  l l  41
Palmengartenstraße 5-9, D-60325 Frankfurt/Main
Тел.: (49-69) 7 43 10
Факс: (49-69) 74 31 29 44
Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW)
Büro Berlin
(Кредитна институция за възстановяване -служба в Берлин)
Charlottenstraße ЗЗ/ЗЗа, D-101 17 Berlin
Тел.: (49-30) 23 26 43 15
Факс: (49-30) 2299209
както и от
Deutsche Ausgleichsbank (DtA)
(Германска интервенционна/уравнителна банка)
P.O.Box. D-53173 Bonn
Wielandstraße 4, D-53173 Bonn
Тел.: (49 228) 83 11
Факс: (49 2 28) 831 255
Deutsche Ausgleichsbank (DtA)
Zweigstelle Berlin
(Германска интервенционна/уравнителна банка - служба в Берл