Изготвил: Росица Паскалева Паскалева, спец.МИО, ф.№2376

            През последните 2-3 десетилетия настъпиха съществени изменения във
външнотърговската документация, намиращи израз както в промяна в съдържанието на самите документи, така и в начините на тяхното създаване.

            При това стандартизиране на формулярите, елементите, данните и класификаторите им, основно предимство се явява електронно-изчислителната техника. Това значително намалява и облекчава работата на партньорите от различни страни и поевтинява разплащателните операции. Създадени са вече и определени сайтове в Интернет, в които има отразена подробна информация за попълване, предоставяне и ползване на търговските документи на различни езици. Възможно е попълването и изпращането им в реално време по мрежата, което улеснява в значителна степен търговските операции.

    При външнотърговските сделки рисковете и затрудненията са свързани с липсата на пряк контакт между партньорите и невъзможността понякога, купувача да види стоката, която купува, се преодоляват с широкото използване на различните документи. Тези документи са необходими на
купувача, за да се увери,че:
            - стоката е експедирана и е на път
            - стоката е застрахована
            - стоката е описана точно по количество, качество, произход, физически и
химически свойства
            - стоката отговаря на неговите нужди и на направената поръчка

            Съществуват различни видове международни документи важна част, между
които заема търговската фактура. Тя се издава под няколко форми:
            1) експортна търговска фактура (стандартна)
            2) проформа фактура
            3) консулска фактура
            4) митническа фактура

            Търговската фактура е ключов елемент в търговските взаимоотношения и
изключително важна в процеса по освобождаване от митницата на стоки и товари. Като такава тя позволява на митничарите да се запознаят подробно с изпращаните/получаваните стоки и да калкулират по-лесно съответните данъци и такси.
 

            Търговската фактура е съществен документ със стоково разпоредително значение в международната търговия. Издава се от продавача, давайки му право да владее и да се разпорежда с експедираната и продадена стока, ако няма никакво допълнително условие.

            Бланката на търговската фактура е проектирана на база “формуляр-образеца на ООН за външнотърговските документи” на англииски и френски език. Най-често фактурата се попълва на английски и френски език, но е възможно да бъде издадена и на език допълнително договорен между контрагентите. Съществуват специални правила и при попълване на информационните полета от бланката на фактурата като се използват международнитне класификатори и кодови означения. По правило например всеки код се записва в горния десен ъгъл чрез търговски термини подбрани от международната търговска камара със седалище в Париж, одобрени през 1990г.

            Търговската фактура е документ, който задължително се издава при всички търговски сделки и регистрира за първи път извършената стопанска операция. Ето защо той спада към първичните счетоводни документи на всяка една фирма - носи първична информация за сделката като в тази информация се включват данни за стоката, която е предмет на сделката и за самите извършители на операцията. Тя служи и като основание за
по-нататъшно заплащане на описаните в нея стоки, доставени в съответствие с предварително съгласувани условия между страните.

            Търговската фактура съдържа следните наименования и описания на
информационните полета от данни както следва:

• Seller: В полето се записва наименованието и пълния адрес на фирмата

износител на стоката.
• Consignee: Вполето се записва наименованието и пълния адрес на фирмата

получател на стоката.
•  Notify: В полето се записва наименованието и адресът на физическото или

юридическото лице, различно от купувача и получателя на стоката, което
следва да бъде уведомено за сделката.
• Mode of transport: Записва се кодът и наименованието на вида транспорт -

жп, морски, въздушен и т.н., който код се намира в приложение 10
“Класификатор за вида транспорт”.
•  Means of transport: Записва се наименованието и номерът на транспортното средство.
•  Place of dispatch: Записва се наименованието на мястото (пунктът) на преглед на стоката/ите от митническите органи, мястото на митническия контрол на стоката/ите.
•  Date of despatch: Записва се датата, на която е извършен митническият контрол на стоката/ите и освобождаване на превозното средство със стоката/ите за заминаване в чужбина (по предназначение). Датата се записва във формат (година, месец, ден), показан в Приложение 3 “Представяне на дати”.
•  Place of discharge: Записва се наименованието на мястото на разтоварване на стоката от превозното средство.
•  Place of destination: Записва се наименование на окончателното (крайното) местоназначение на стоката.
•  Invoice № Date: Записва се поредният номер на фактурата, издадена от фирмата износител и датата на издаване на фактурата. Датата се записва във формат, показан в Приложение 3.
•  Contract № Date: Записва се номерът на договора с чуждестранния контрагент (партньор) и датата на подписване на договора. Датата се записва във формат, показан в Приложение 3.
•  Other references: Записват се допълнителни данни от справочен характер, ако е необходимо.
•  Buyer: В полето се записва наименованието и пълният адрес на фирмата купувач на стоката.
•  Export licence Validity: Записва се номерът на Удостоверението за износ, ако за стоката, която се изнася се изисква такъв документ, т.е. изнасяната стока е на регистрационен или разрешителен режим. Записва се също и срокът на валидност на Удостоверението за износ. Този срок/дата се записва във формат, показан в Приложение 3.
• Country of origin: Записва се 2-буквеният код и наименованието на страната, от която произхожда стоката. Кодът и наименованието на страната са посочени в Приложение 1.

Country of destination: Записва се 2-буквеният код и наименованието на страната получател на стоката. Кодът и наименованието на страната са посочени в Приложение 1. Terms of delivery: Записва се 3-буквеният код на условията на доставка на стоката и наименованието на мястото на доставка, договорени между външнотърговските партньори. Кодът с кратко описание на неговото значение се намира в Приложение 4 “Класификатор на условията на доставка”. Крайният срок/дата за доставка на стоката се записва във формат, показан в Приложение 3.
•  Terms of payment: Записва се кодът на условията на плащане в съответствие с договорените условия на плащане между външнотърговските партньори. Кодът с кратко описание на неговото значение се намира в Приложение 5 “Условия на плащане - ПЕЙТЕРМС (PAYTERMS)”.
•  Currency of payment: Записва се трибуквения код и наименованието на валутата на плащане, съгласно “Класификатор за валутите” Number and kind of packages, ff goods : Записва се маркировката, нанесена на опаковката/ите на стоките, товарите, ако такава е означена на тях и пълното наименование на стоката (стоките), броят и видът на опаковките и др. В случай, че стоковите позиции се описват и с код, се използва деветзначния код на стоката/те по Митническата тарифа.
• Quality U/M: Записва се количеството на стоката с трибуквения код на съответната мерна единица. Мерната единица с трибуквения код е посочена в “Наименование и код на мерните единици”
• Unit price: Записва се единичната цена на стоката в съответствие с посочената по-горе мерна единица и валута на плащане.
• Amaunt: Записва се общата стойност на отделната стокова позиция във валутата на плащане. Тази стойност се получава като се умножи количеството с единичната цена за записаната стокова позиция.
•  Packing: Записват се разходите за опаковка на стоката/те, в случай че тези разходи не са включени в цената на стоката/ите. Ако тези разходи са включени в цената на стоката, полето не се попълва.
• Freight: Записват се транспортните разходи, в случай че същите са за сметка на износителя и не са включени в цената на стоката. В противен случай полето не се попълва.
• Insurance: Записват се разходите за застраховка на стоката по време на транспорт, ако такава е направена за сметка на износителя и тези разходи не са включени в цената на стоката. Иначе полето не се попълва.
•  Other cost: Записват се други разходи ако има такива.
• Deduction: Записва се общата стойност на отстъпките, които износителят прави на купувача/вносителя, ако разбира се прави такива отстъпки. Иначе полето не се попълва.
•  Total amount: Записва се общата стойност на стоката/ите, описани по-горе в колонка “Amount” на фактурата, т.е. сборът от стойностите, записани в колонка “Amount” за отделните стокови позиции.
•  Total charges: Записват се общите разходи, които са равни на разходите за:

            - опаковка
            - транспорт
            - застраховка
            - други, ако такива са записани от началото на този редм
• “Total charges”, както е обяснено по-горе за тези разходи.
• Total deductions: Записва се стойността на общите отстъпки, ако такива са направени и записани на реда “Deductions”, както е обяснено по-горе.
• Total to pay: = общата стойност “Total amont”

            - общите разходи
            - общите отстъпким
• Special information: В полето се пише допълнителна информация, ако съответните обстоятелства изискват такава.
• Enclosure: В полето се записва наименованието на приложените към фактурата документи за тази сделка. Полето се попълва, ако външнотърговските партньори имат такава уговорка или други обстоятелства налагат това.
• Place of issue: Записва се място на издаване на фактурата.
• Name: Записва се името и фамилията на ръководителя на фирмата или

упълномощеното от него лице.
• Telephone: Записва се телефонния номер на фирмата
• Signature: Подпис на лицето издаващо фактурата

            Данните от Консулската фактура трябва да отговарят точно на данните по Търговската фактура, коносамента, застрахователната полица и останалите стоково разпоредителни документи.

            Друг вид фактура е Митническата фактура (Customs invoice) - издава се от
износителя и е предназначена за митническите власти в страната на вносителя, които въз основа на данните в нея определят митническите такси и налози и упражняват контрол върху вноса.

            Съществува и Про-форма фактура, която е вид форма на оферта и се прави от продавача към купувача. Тя се различава от търговската фактура по съдържащата се в нея дума про-форма. Тази фактура се използва в случаите:

            1) на договорено предварително плащане на сделката
            2) на доставка на стоки и консумация, когато стоките са експедирани преди подписването на договора между контрагентите и служи за определяне на продажната цена на стоките
            3) като елемент на тръжните документи

            В края на моето представяне съм приложила съответните документи (Търговски фактури), с които искам да онагледя написаното по-горе. Към тях се включват както интернет полицата за попълване на Търговска фактура он-лайн, така и празна бланка за търговска фактура, която се използва в България при международните сделки .

Използвана литература:
“Външно търговската практика” - Сиела-Иван Гълъбов
“Условия на плащане и рискове при външнотърговските сделки”
Деян Попов - Сиела
“Външна търговия” -Павел Даскалов - Princeps