ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
 
ДЯЛ ПЪРВИ
ОБЩИ ПРАВИЛА

Глава първа
ПРЕДМЕТ И ДЕЙСТВИЕ

Предмет

Чл. 1. С този кодекс се уреждат производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на данъчните и другите държавни и общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на данъчната администрация.

Действие по време

Чл. 2. Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизането му в сила.

Действие по място и по отношение на лицата

Чл. 3. (1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат на територията на Република България по отношение на всички данъчни субекти, за които възникват публични задължения съгласно българското законодателство.
(2) Данъчните органи са длъжни да установят всяко данъчно задължение и нарушение, възникнало или извършено на територията на Република България.
(3) Разпоредбите на този кодекс се прилагат и за действия или събития извън територията на страната, когато това е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(4) Когато в международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, е предвидена друга процедура за установяване на данъчни задължения и нарушения, прилага се редът, предвиден в този договор.

Действие спрямо лица, които се ползват с имунитет

Чл. 4. (1) Спрямо лица, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, процесуалните действия, предвидени по този кодекс, могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право.
(2) По отношение на лицата, ползващи се с имунитет, се прилагат разпоредбите на този кодекс, когато:
1. доброволно са се отказали от имунитета си;
2. реализират доходи от източници или притежават имущество в Република България, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет съобразно нормите на международното право.

Глава втора 
ОСНОВНИ НАЧАЛА

Законност
Чл. 5. При упражняване на правомощията си органите на данъчната администрация и публичният изпълнител спазват Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна.

Обективност

Чл. 6. (1) Данъчните органи са длъжни в пределите на своята компетентност да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти.
(2) Когато въз основа на съществуващите данни не е възможно обективното установяване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се до данъчното облагане и отговорността на данъчния субект, данъчният орган прилага особените правила за определяне на данъчните задължения, предвидени в този кодекс.

Самостоятелност

Чл. 7. (1) Данъчната администрация и публичният изпълнител изпълняват своите функции самостоятелно и само въз основа на закона.
(2) Въпроси, отнасящи се до данъчното облагане, не могат да бъдат решавани от други административни органи.
(3) Започнало наказателно или административнонаказателно производство срещу данъчен субект не е основание за спиране или започване на данъчното производство за същия субект, освен когато е предвидено друго в този кодекс.

Оценка на ефекта

Чл. 8. (Обявен за противоконституционен с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.) Предложения за промени в законодателството, отнасящи се доданъчната политика или засягащи дейността на данъчната администрация, задължително се придружават от оценка на Министерството на финансите за влиянието им върху приходите в бюджета и становище на данъчната администрация за ефективността им по администрирането на данъците.

Еднакво прилагане

Чл. 9. (1) Органите на данъчното производство и публичния изпълнител прилагат законите точно и еднакво спрямо всички данъчни субекти.
(2) Не се допускат никакви привилегии и ограничения, основани на народност, произход, етническа принадлежност, религия, пол, раса, образование, убеждения, служебно, обществено, политическо или материално положение.

Служебно начало

Чл. 10. Данъчните органи и публичният изпълнител са длъжни служебно в производствата по този кодекс да изясняват всички факти и обстоятелства, свързани със законосъобразното установяване на публичните вземания, включително водещи до намаляването или отпадането им.

Добросъвестност

Чл. 11. Участниците в производствата по този кодекс са длъжни да упражняват предоставените им от закона права добросъвестно, като в законоустановените срокове са длъжни да извършат определените действия, обезпечаващи нормалното развитие на производствата.

Служебна тайна

Чл. 12. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Служителите в данъчната администрация и привлечените сътрудници, както и публичните изпълнители, експертите и другите лица - получатели на информация, са длъжни да пазят тайна и да не използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения всички станали им известни факти и обстоятелства, определени от този кодекс като служебна тайна.
(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 112 от 2002 г.; изм., бр. 42 от 2003 г.) Сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват:
1. по писмено искане на друг данъчен орган във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс при условия и по ред, определени от главния данъчен директор;
2. по писмено искане на публичния изпълнител във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс;
3. по инициатива на данъчен орган, когато това е предвидено в закон;
4.  (изм. и доп., ДВ, бр. 19 от 2005 г.) по писмено искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Агенция “Митници” или упълномощено от него лице и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност;
5. (нова, ДВ, бр. 89 от 2004 г.) по писмено искане на органите на досъдебното производство и на оперативно-издирвателните органи на Министерството на вътрешните работи за разкриване и доказване на икономически престъпления и престъпления, извършени от организирана престъпна група, както и за защита на националната сигурност, подадено чрез ръководителите на съответните основни структурни звена.
(3) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 112 от 2002 г.) Извън случаите по ал. 2 сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват само въз основа на писмено съгласие на данъчния субект или с акт на съда.
(4) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; отм., бр. 112 от 2002 г.).
(5) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; отм., бр. 112 от 2002 г.).

Разкриване на служебна тайна по искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи

Чл. 12а. (Нов, ДВ, бр. 112 от 2002 г.)
(1) Съдът, извън случаите по чл. 12, ал. 3, може да постанови разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна, по мотивирано искане на:
1. прокурор или следовател - във връзка с образувана предварителна проверка или започнато наказателно производство;
2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на Национална служба “Сигурност”, директора на Национална служба “Полиция”, директора на Национална служба “Борба с организираната престъпност”, директор на регионална дирекция на вътрешните работи - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
(2) Окръжният съд по местонахождение на териториалната данъчна дирекция се произнася по искането на органите по ал. 1 с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя данъчния субект, по отношение на който се разкрива служебната тайна, обхвата на конкретните индивидуализирани данни за него съгласно § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.

Глава трета 
ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Публични и частни вземания
Чл. 13. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавни и общински вземания:
1. (доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) за данъци, акцизи, мита и задължителни осигурителни вноски;
2. за такси и други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за паричната равностойност на вещи, отнети на законово основание в полза на държавата;
4. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и по наказателни постановления.
5. (доп. ДВ бр. 79/2005 г.) за разноските за правна помощ по Закона за правната помощ, направени след отпадане на основанието за предоставянето й.
(3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.
(4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.

Ред на събиране

Чл. 14. (1) Публичните вземания се събират по реда, предвиден в този кодекс.
(2) (Частично обявена за противоконституционенна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.) Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред освен в случаите, когато изрично със закон е предвидено те да се събират по реда на този кодекс.

Изпълнително основание

Чл. 15. Изпълнително основание за събиране на публичните вземания е:
1. данъчен акт;
2. акт за установяване на съответното публично вземане.

Установяване и давност

Чл. 16. (1) Установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда, предвиден в Закона за административното производство за издаване на административен акт. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета, съответно от ръководителя на ведомството.
(3) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответното ведомство по реда на Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд. Ръководителят на съответното ведомство може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаване се обнародва в “Държавен вестник”. В тези случаи на делегиране на права обжалването на актовете е по реда на Закона за административното производство,, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) Публично държавно или общинско вземане се погасява по давност в сроковете, предвидени в този кодекс.

Установяване и предявяване на публични вземания при несъстоятелност

Чл. 17. (1) Установяването на публичните вземания срещу длъжник, за когото е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност, се извършва по реда на чл. 16 най-късно до един месец след получаването на уведомлението по чл. 20, ал. 4.
(2) Текущите публични задължения на длъжника се установяват от съответните органи извън срока по ал. 1.
(3) Екземпляр от актовете за установяване на публичните вземания се предоставя на Агенцията за държавни вземания.
(4) Публичните вземания се предявяват от Агенцията за държавни вземания пред съда по несъстоятелността.
(5) В случай, че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Тези вземания не могат да бъдат оспорени по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на решението на съда по несъстоятелност за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
(6) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случай, че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в данъчен закон е предвидено друго.

Глава четвърта 
ДАНЪЧНИ СУБЕКТИ

Видове
Чл. 18. (1) Данъчни субекти са:
1. местните физически и юридически лица, а държавната администрация, учрежденията и общините - когато осъществяват стопанска дейност;
2. чуждестранните физически лица, които получават доходи от източник в страната, извършват подлежаща на облагане с данъци дейност или притежават имущества в страната;
3. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните юридически лица, клон или търговско представителство и неперсонифицираните дружества, които: осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база; получават доходи от източник в страната; извършват подлежаща на облагане с данъци дейност; притежават имущество в страната;
4. лицата, които се ползват с имунитет по отношение на гражданската и административната юрисдикция на Република България, в случаите, предвидени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване се приравняват на юридически лица по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност.
(3) Не са данъчни субекти държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление.

Уведомяване

Чл. 19. (1) При смърт на физическо лице общината уведомява данъчната администрация по местоживеене до 15-о число на месеца, следващ месеца на смъртта. Наследниците също могат да уведомят данъчната администрация.
(2) Наследниците отговарят за данъчните задължения на наследодателя си до размера на полученото имущество.
(3) Данъчната администрация до края на месеца, следващ месеца на смъртта, може да започне данъчна ревизия за установяване размера на данъчните задължения на наследодателя. Ако в този срок наследниците извършват разпоредителни сделки, те отговарят солидарно за данъчните задължения на наследодателя.
(4) След започване на данъчната ревизия разпоредителни сделки могат да се извършват само със съгласието на съответния данъчен орган - до издаване на данъчния акт.

Уведомяване за прекратяване, преобразуване и откриване на производство по несъстоятелност

Чл. 20. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите на заличаване от търговския или друг регистър при съответния съд на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице данъчната администрация се уведомява преди внасянето на съответното искане за това в съда.
(2) Доказателството за уведомяване на данъчната администрация по ал. 1 се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му.
(3) При условията и по реда на ал. 1 и 2 юридическите лица уведомяват данъчната администрация за искането за сливане, вливане, разделяне и отделяне.
(4) В случаите на искане за откриване на производство по несъстоятелност, направено от длъжника или от негов кредитор, преди внасянето на молбата в съда, се уведомяват данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания.
(5) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на уведомлението по ал. 4 Агенцията за държавни вземания издава удостоверение за уведомяване, което съдържа информация за наложени върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаване на публични вземания.
(6) Прилагането на удостоверението по ал. 5 и на доказателството за уведомяване на данъчната администрация към внесената в съда молба е условие за разглеждането на молбата и образуване на делото по несъстоятелност.

Отговорност на органите на юридическите лица

Чл. 21. (1) Членовете на органите на управление на юридическите лица отговарят лично, неограничено и солидарно с длъжника за неизпълнени данъчни задължения на юридическото лице в случай, че са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред данъчната администрация, или не са изплатили безспорно данъчно задължение и активите на юридическото лице са намалели през този период.
(2) Отговорността по ал. 1 е за неплатените данъчни задължения в рамките на намалението на активите на юридическото лице за периода между възникването на задълженията и установяването на обстоятелствата, водещи до отговорността.

Трети задължени лица

Чл. 22. (1) Когато по силата на закон данъкът се удържа и внася от трето лице, различно от данъчния субект, правилата на този кодекс по отношение на данъчния субект се прилагат и по отношение на третото лице.
(2) Когато третото задължено лице по ал. 1 не е удържало или не е внесло данъка, то отговаря за данъчното задължение.

Глава пета 
ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНИТЕ СУБЕКТИ, ОТГОВОРНОСТИ И АКТОВЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Основни права на данъчните субекти
Чл. 23. (1) Данъчният субект има право:
1. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да бъде информиран в подходяща форма за данъчните му задължения и за сроковете, в които следва да заплати дължимите от него данъци както и за наличието или липсата на други обстоятелства по този кодекс;
2. да получава разяснения за попълването на данъчните декларации;
3. своевременно да му бъдат осигурени данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които данъчните органи изискват въз основа на закона;
4. при поискване да бъде информиран в подходяща форма за последиците от принудително изпълнение на данъчни вземания;
5. да обжалва в случаите, предвидени в този кодекс, действията на данъчните органи, които засягат неговите права и законни интереси;
6. на уважение към достойнството му при изпълнение на данъчни задължения;
7. на опазване на тайната относно обстоятелствата, станали достояние на данъчната администрация при условията на този кодекс;
8. да изисква от данъчните органи при предприемане на всякакви действия да се легитимират или да показват акт, въз основа на който предприемат тези действия.
(2) Когато по причина на действията на данъчната администрация или поради късно приемане на законови разпоредби, определящи нови данъчни задължения или срокове, данъчният субект няма обективна възможност да заплати в срок данъчните си задължения, той не дължи лихви за закъснение и ползва отстъпката, предвидена за заплащане в законоустановения срок, ако е изпълнил задължението си добросъвестно.
(3) Когато данъчният субект действа съобразно указания, дадени му в писмен вид от упълномощен за това орган на данъчната администрация, които впоследствие се окажат незаконосъобразни или неправилни, начислените лихви в резултат на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Когато данъчният субект заплати целия дължим данък за съответния данъчен период, ако със закон е установено право на ползване на намаление, но без да е подал предвидената за това декларация до момента на плащането, при установяване на правилността на извършеното плащане той ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка при условие, че декларацията бъде подадена в законовия срок.

Основни задължения на данъчните субекти

Чл. 24. (1) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му, като:
1. декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или друг нормативен акт, издаден за неговото прилагане;
2. изготвя справки и предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи;
3. осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и др.;
4. осигурява място за извършване на проверки или ревизии, а когато това е невъзможно, предава необходимите документи на данъчния орган с протокол и опис.
(2) В случаите, когато със закон се изисква установяване на факти и обстоятелства от значение за правата и задълженията на данъчните субекти, те декларират тези обстоятелства пред съответните органи, като носят наказателна отговорност за верността на данните в декларацията.

Отговорност за действията на данъчната администрация

Чл. 25. (1) Данъчната администрация отговаря за вредите, причинени на данъчни субекти от незаконни данъчни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на дейността им.
(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове по ал. 1 може да се иска след тяхното отменяне по реда на този кодекс. Когато вредите са причинени от нищожен данъчен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(3) Отговорността по ал. 1 се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Данъчни актове

Чл. 26. (1) Данъчни актове по смисъла на този кодекс са актовете, издавани от органите на данъчната администрация, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на данъчните субекти.
(2) Данъчни актове са и решенията за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказите за издаване на такива документи.
(3) Актовете по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда, предвиден за данъчните ревизионни актове.

ДЯЛ ВТОРИ 
ДАНЪЧЕН РЕГИСТЪР

Глава шеста
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНИТЕ ОРГАНИ, ДАНЪЧНИТЕ СУБЕКТИ И ТРЕТИ ЛИЦА ПО ДАНЪЧНАТА РЕГИСТРАЦИЯ

Данъчен регистър

Чл. 27. (1) Данъчната администрация води данъчен регистър за всички данъчни субекти по този кодекс. Данъчният регистър служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност, подлежаща на контрол.
(2) Местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък, платим от трето задължено лице, не подлежат на вписване в данъчния регистър.
(3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри по отделни видове данъци, които са неразделна част от общия данъчен регистър.

Съдържание на данъчния регистър

Чл. 28. (1) Данъчният регистър съдържа данни за всички регистрирани в страната данъчни субекти относно:
1. регистриращия данъчен орган;
1. (изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) териториалната данъчна дирекция по регистрация;
2. името, съответно наименованието (фирмата) на данъчния субект;
2. (изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) данни по чл. 7, ал. 1, т. 1 - 17 и ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ;
3. БУЛСТАТ, съответно служебен данъчен номер или единен граждански номер, когато няма БУЛСТАТ;
3. (изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) датата на данъчна регистрация;
4. данъчния адрес;
4. (изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) дата на прекратяване на данъчната регистрация, която е датата по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ;
5. трите имена и единния граждански номер на представител на данъчния субект;
5. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
5. (предишна т. 7, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) банкови сметки на данъчния субект;
6. трите имена и единния граждански номер на лице за контакти с данъчната администрация;
6. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
6. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; предишна т. 14, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) датите на специална регистрация;
7. банкови сметки на данъчния субект;
7. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; предишна т. 15, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) датите на прекратяване на специалната регистрация;
8. данни по чл. 40 от 3акона за статистиката;
8. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
9. производствени, търговски или други обекти и места за осъществяване на дейност в страната и в чужбина, включително и ефективно управление от България на чуждестранни търговски дружества;
9. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
10. участия в дружества и инвестиции в страната и в чужбина;
10. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
11. издадени разрешения/лицензии за осъществяване на стопанска дейност;
11. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
12. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датата на данъчна регистрация;
12. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
13. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датата на прекратяване на данъчната регистрация;
13. (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.);
14. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датите на специална регистрация;
15. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) датите на прекратяване на специалната регистрация.
(2) Главният данъчен директор може да изисква декларирането и предоставянето и на други данни, необходими за данъчния контрол.
(2) (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Териториалната данъчна дирекция по регистрация е дирекцията, в чийто териториален обхват попада вписаното седалище на данъчния субект в регистър БУЛСТАТ. Териториалната данъчна дирекция по регистрация за местните физически лица, включително и едноличните търговци, е териториалната данъчна дирекция по постоянен адрес.
(3) Когато съществува задължение за издаване на удостоверение за първоначална данъчна регистрация, удостоверението се издава в 7-дневен срок от вписването в данъчния регистър и съдържа данните по ал. 1, т. 1, 2 и 3. До издаване на удостоверение лицето има право да получи заверен екземпляр на декларацията за данъчна регистрация.
(3) (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Териториална данъчна дирекция по регистрация за осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социалното осигуряване, е съответната териториална данъчна дирекция, в чийто териториален обхват попада адресът на управление на касата, вписан в регистъра на осигурителните каси на Националния осигурителен институт.
(4) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки уведомяват в 7-дневен срок данъчната дирекция по място на данъчна регистрация на данъчните субекти по чл. 29, ал. 3 за откритите или закритите от тях банкови сметки.
(4) (Нова, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Териториална данъчна дирекция по регистрация за:
1. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство в Република България, е териториалната данъчна дирекция, в чийто териториален обхват попада адресът, посочен в Българската търговско-промишлена палата;
2. чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от страната, е териториалната данъчна дирекция по местоизвършване на дейността, съответно на управлението; когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност на територията на страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, е териториалната данъчна дирекция по местонахождение на първото възникнало място на стопанска дейност или в някоя от териториалните данъчни дирекции по мястото на извършване на дейността по избор на чуждестранното лице - в случай че възникват едновременно повече от едно място на стопанска дейност; в случай че чуждестранното лице не упражни избор, се смята, че е териториалната данъчна дирекция, която първа извърши процесуално действие по установяване на данъчните му задължения за извършваната дейност чрез място на стопанска дейност;
3. чуждестранните лица, придобили недвижим имот, които не се включват в т. 1, 2 или 4, е териториалната данъчна дирекция по местонахождението на първия придобит имот;
4. чуждестранните юридически лица, за които е възникнало право или задължение за регистрация по материален данъчен закон, които не разполагат с обект на територията на страната, е Териториалната данъчна дирекция - София.
(5) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки предоставят информация за откритите или закритите банкови сметки на данъчните субекти, непосочени в ал. 4, при мотивирано искане от териториалния данъчен директор. Информацията се предоставя в 7-дневен срок от получаване на искането.
(5) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Главният данъчен директор със заповед определя териториална данъчна дирекция по ал. 1, т. 1 за данъчни субекти, за които не може да се установи териториална данъчна дирекция по регистрация или попадат в териториалния обхват на повече от една териториална данъчна дирекция. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.
(6) (Нова, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Главният данъчен директор може да изисква декларирането и предоставянето и на други данни, необходими за данъчния контрол.
(7) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; предишна ал. 4, изм., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки уведомяват в 7-дневен срок данъчната дирекция по регистрация на данъчните субекти по чл. 29, ал. 4 за откритите или закритите от тях банкови сметки.
(8) (Нова, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки предоставят информация за откритите и закритите банкови сметки на данъчните субекти, непосочени в ал. 7, при мотивирано искане от териториалния данъчен директор. Информацията се предоставя в 7-дневен срок от получаване на искането.

Вписване в данъчния регистър (данъчна регистрация)

Чл. 29. (1) Данните в данъчния регистър се въвеждат служебно или чрез подаване на декларация.
(1) (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Данните в данъчния регистър се вписват служебно или чрез подаване на декларация.
(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по ал. 3, се вписват в данъчния регистър с подаване на данъчната декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон. В данъчната декларация лицето посочва и данъчен адрес за връзка с данъчната администрация.
(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Данните за местните физически лица, се вписват в данъчния регистър с подаване на данъчната декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон.
(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) На задължително вписване чрез подаване на декларация подлежат данните по чл. 28, ал. 1, т. 2, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 и ал. 2 в 14-дневен срок от възникване на задължението при условия и по ред, определени със заповед на главния данъчен директор, която се обнародва в "Държавен вестник". Подаването на декларацията се извършва, както следва:
1. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);
2. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);
3. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);
4. едноличните търговци, местните юридически лица, включително и тези с нестопанска цел, и клоновете на чуждестранните лица - в териториалната данъчна дирекция по седалището си;
5. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) неперсонифицираните дружества и осигурителните каси - в териториалната данъчна дирекция по седалището им; седалището на дружеството се доказва с нотариално заверен препис на учредителния акт;
6. чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство или клон в Република България - в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на съответния клон на Българската търговско-промишлена палата;
7. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България - в териториалната данъчна дирекция по местоизвършване на дейността, съответно на управлението; когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност на територията на страната чрез повече от едно място на стопанска дейност - в териториалната данъчна дирекция по местонахождение на първото възникнало място на стопанска дейност или в някоя от териториалните данъчни дирекции по мястото на извършване на дейността по избор на чуждестранното лице - в случай, че възникват едновременно повече от едно място на стопанска дейност; в случай че чуждестранното лице не упражни избор, се счита, че дейността е подлежала на данъчна регистрация в териториалната данъчна дирекция, която първа извърши процесуално действие по установяване на данъчните му задължения за извършваната дейност чрез място на стопанска дейност;
8. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните юридически лица, придобили недвижим имот и непопадащи в т. 6, 7 или 9 - в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота; в случай че едновременно се придобият повече от един имот - в една от териториалните данъчни дирекции по местонахождението на имота по избор на чуждестранното лице;
9. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) чуждестранните юридически лица, за които е възникнало право или задължение за регистрация по материален данъчен закон, които не разполагат с обект на територията на страната - в Териториалната данъчна дирекция - София.
(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Данните за чуждестранните физически лица, с изключение на чуждестранните физически лица, вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват в данъчния регистър с подаване на данъчна декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон.
(4) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който е данъчно задължено лице по силата на материален данъчен закон и за когото не може да се установи мястото за подаване на декларацията съгласно ал. 2 и 3, подава декларация в Териториалната данъчна дирекция - София.
(4) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Данните за данъчните субекти, с изключение на лицата по ал. 2 и 3, се вписват:
1. служебно по данни от регистър БУЛСТАТ и по данни, получени от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки за открити и закрити банкови сметки;
2. въз основа на декларация по утвърден образец, която се подава от лицето в срокове и по ред, определени със заповед на главния данъчен директор, която се обнародва в “Държавен вестник”.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Образецът на декларацията по чл. 29, ал. 3 се утвърждава от главния данъчен директор.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; отм., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.).
(6) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Служебно вписване на данни в данъчния регистър за лицата по ал. 3 се извършва с протокол по чл. 101 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на данъчен орган.
(6) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; отм., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.).

Данъчен номер

Чл. 30. (1) Данъчният номер на лицата, включени в регистъра БУЛСТАТ, е кодът по БУЛСТАТ.
(2) Данъчният номер на местни физически лица, които не са включени в регистъра БУЛСТАТ, е единният граждански номер.
(3) На чуждестранни лица, които не са включени в регистъра БУЛСТАТ, се определя служебно данъчен номер.
Чл. 30. (Отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.).

Задължение за посочване на данъчния номер

Задължение за посочване на кода по БУЛСТАТ
(Загл. изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.)
Чл. 31. Регистрираното лице е длъжно да посочва БУЛСТАТ (данъчния си номер) във всички издавани от него документи, свързани с данъчното облагане, както и в цялата кореспонденция с данъчните органи.
Чл. 31. (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Регистрираното лице е длъжно да посочва БУЛСТАТ във всички издавани от него документи, свързани с данъчното облагане, както и в цялата кореспонденция с данъчните органи.

Данъчен адрес

Чл. 32. (1) Данъчен адрес на местните и чуждестранните физически лица е адресът по местоживеене, посочен в последната данъчна декларация и/или постоянният му адрес. В случаите, когато тези лица нямат местоживеене в страната, за данъчен адрес посочват адреса на техния представител или пълномощник. Данъчните съобщения и книжа за физическите лица могат да се връчват или изпращат и по местоработата им.
(2) Данъчен адрес на данъчните субекти по чл. 29, ал. 3, т. 4 - 7 е последният адрес, деклариран по данъчната им регистрация. Всички данъчни съобщения и книжа се връчват на данъчния им адрес в работен ден - от 9 до 17 часа.
(3) Данъчните субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигурят на данъчния си адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Лицата за получаване на данъчни съобщения се обявяват в декларацията за регистрация.
Чл. 32. (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.)
(1) Данъчен адрес на местните физически лица е постоянният им адрес.
(2) Данъчен адрес на чуждестранните юридически лица, които са регистрирали търговско представителство в Република България, е адресът на управление, вписан в Българската търговско-промишлена палата.
(3) Данъчен адрес на чуждестранните лица, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от страната, е адресът на местоизвършване на дейността, съответно на управлението, вписан в регистър БУЛСТАТ. Ако лицата не са изпълнили задължението си по Закона за регистър БУЛСТАТ, за данъчен адрес се смята адресът, подлежащ на вписване в регистъра.
(4) Данъчен адрес на чуждестранните лица, придобили недвижим имот и непопадащи в ал. 2 и 3, е адресът по местонахождение на имота, вписан в регистър БУЛСТАТ. Ако лицата не са изпълнили задължението си за регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ, за данъчен адрес се смята адресът, подлежащ на вписване в регистъра.
(5) Данъчен адрес на осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, е адресът на управление на касата, вписан в регистъра на осигурителните каси на Националния осигурителен институт.
(6) Данъчен адрес на лицата по чл. 29, ал. 4, извън лицата по ал. 2 - 5, е седалището и адресът на управление, вписан в регистър БУЛСТАТ. Ако лицата не са изпълнили задължението си за регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ, за данъчен адрес се смята адресът, подлежащ на вписване в регистъра.

Уведомяване за промени

Чл. 33. (1) При всяка промяна на данните в декларацията за данъчна регистрация, както и на данъчния адрес, регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната дирекция по регистрация.
(1) (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) При всяка промяна на данните в декларацията по чл. 29, ал. 4, т. 2 регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено териториалната данъчна дирекция по регистрация. Срокът не се прилага в случаите на промяна на данъчен адрес.
(2) Уведомяването се извършва чрез попълване и представяне на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(2) (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Уведомяването се извършва чрез попълване и представяне на декларация по чл. 29, ал. 4, т. 2.
(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите на промяна на седалището или местоживеенето декларация се подава в новата данъчна дирекция, която регистрира лицето, като запазва неговия данъчен номер и в тридневен срок изисква цялото данъчно досие на данъчния субект от териториалната данъчна дирекция по предходна регистрация, която го изпраща в 14-дневен срок от поискването.
(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; отм., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.).

Заличаване на данъчната регистрация

Чл. 34. (1) Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от:
1. смъртта на физическото лице;
2. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) заличаването на съдебната регистрация на едноличния търговец или на юридическото лице;
3. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) подаването на заявление от не персонифицираните дружества и осигурителните каси или от чуждестранните лица, които нямат регистрация по Търговския закон;
4. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) прекратяването на юридическо лице с влязъл в сила акт на компетентен орган.
(2) Данъчната регистрация на лицата по т. 3 се заличава служебно, когато се установи, че са отпаднали условията за данъчна регистрация, в срок 5 години от установяването.
(3) Данъчната регистрация не се заличава, независимо от изтеклия срок, при неприключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.

Събиране и предоставяне на данни

Чл. 35. (1) Данъчните органи получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за данъчните субекти, включително и за тези данъчни субекти, чиято регистрация е заличена.
(2) Съдилищата и общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националният статистически институт и Министерството на вътрешните работи предоставят на данъчната администрация наличната и необходима информация за поддържане на регистъра безплатно.
(3) За целите на данъчната статистика, планирането и анализа на прилагането на данъчното законодателство главният данъчен директор определя кръга на данъчните субекти, които да предоставят информация по образец, утвърден от него.
(4) Предоставянето на информация по ал. 1 и 2 става по писмено искане на териториалния, регионалния или главния данъчен директор.

Данъчна сметка

Чл. 36. (1) На всеки регистриран данъчен субект се открива данъчна сметка.
(2) В данъчната сметка се отразяват:
1. данъчните задължения, разноските и изтеклите лихви по тях;
2. постъпилите плащания от данъчния субект, от солидарно задължено лице или от всяко трето лице в полза на данъчния субект;
3. сумите, постъпили в резултат от действия на принудително изпълнение;
4. други обстоятелства, свързани с погасяване на данъчните задължения.
(3) Данъчната сметка се води по образец, утвърден от главния данъчен директор.
(4) По искане на данъчния субект органите на данъчната администрация му предоставят информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(5) Сметката се закрива със заличаването на данъчната регистрация.
(6) Данъчната сметка не се закрива, независимо от изтеклия срок, при не приключило данъчно или изпълнително производство за публично вземане - до приключването му.
(7) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчният орган издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на данъчния субект или с разпореждане на орган на съдебната власт в 7-дневен срок от постъпване на писменото искане. 
 ДЯЛ ТРЕТИ
 ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО