ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ДЯЛ ТРЕТИ
ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава седма
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Обхват

Чл. 37. Данъчното производство обхваща действията по издаването, обжалването и изпълнението на актовете на данъчната администрация, посочени в този кодекс.

Страни и представителство

Чл. 38. (1) Страни в данъчното производство са:

1. данъчната администрация;

2. данъчните субекти.

(2) В данъчното производство данъчната администрация се представлява от съответния данъчен орган, а пред съда се представлява от съответния регионален данъчен директор и/или от упълномощени от него или от главния данъчен директор лица с юридическо образование.

(3) В производствата пред данъчната администрация данъчните субекти могат да се представляват от пълномощници.

Глава осма
СРОКОВЕ, СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВАВАНЕ

Раздел I
Срокове

Установяване на сроковете

Чл. 39. (1) Когато този кодекс установява задължение за данъчен субект, без да е определен срок за изпълнението му, данъчният субект е длъжен да изпълни това задължение в 7-дневен срок от възникването му.

(2) Когато според обстоятелствата на данъчния субект е необходим по-дълъг срок за изпълнение на конкретно задължение, се прилагат съответно чл. 44 или 45.

Последици от пропускане на срока

Чл. 40. Процесуални действия на данъчните субекти, извършени след изтичане на определените срокове, не се вземат предвид от органите на данъчната администрация, освен ако в този кодекс е предвидено друго.

Изчисляване на сроковете

Чл. 41. (1) Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни.

(2) Срокът, който се брои по години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година, а когато такова число няма - в края на съответния месец.

(3) Срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответното число, срокът изтича в последния му ден.

(4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.

(5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.

(6) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

(7) Последният ден на срока продължава до края на 24-ия час, но ако трябва да се извършат действия или е необходимо да се представят или декларират данни в данъчната администрация, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

Спазване на срока

Чл. 42. (1) Срокът се смята за спазен и когато изпращането на документите е станало по пощата или когато са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция преди изтичането му.

(2) Спазването на срока по ал. 1 се установява от датата на пощенското клеймо в пощенския клон на подаването или от входящия номер на данъчната дирекция.

(3) Когато документите са подадени пред ненадлежна данъчна дирекция, те се препращат на компетентната дирекция в 7-дневен срок от получаването им.

(4) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато декларации и други документи се изпращат по електронен път, за дата на приемане се счита датата на изпратеното електронно съобщение при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Спиране на срока

Чл. 43. (1) Сроковете спират да текат:

1. при спиране на производство по този кодекс или когато е предвидено със закон - от деня на спирането;

2. при непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието.

(2) Неизтеклата част от спрения срок започва да тече от деня, следващ отпадането на основанието за спиране.

Продължаване на срока

Чл. 44. (1) По молба на заинтересуваното лице съответният данъчен орган може да продължи определения по чл. 39 срок преди изтичането му, ако това се налага по уважителни причини.

(2) Министърът на финансите или упълномощеното от него лице може да продължи установения срок преди изтичането му, когато това е наложително с оглед запазване на правата и интересите на значителен брой данъчни субекти.

Възстановяване на срока

Чл. 45. (1) По молба на заинтересуваното лице данъчният орган може да възстанови пропуснат законоустановен или определен по чл. 39 срок, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства и искането бъде подадено не по-късно от 7 дни след прекратяване на действието на посочените обстоятелства.

(2) Към молбата се прилагат и доказателствата за обстоятелствата по ал. 1.

(3) Молбата за възстановяване се решава в 7-дневен срок от получаването й от данъчния орган, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие.

(4) След възстановяването на срока по ал. 1 той тече в пълен размер.

(5) (Обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.) Алинея 1 не се прилага за сроковете за подаване на жалби противданъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се отказва изцяло или частично възстановяването на внесени данъци или други суми, когато това е предвидено със закон.

Погрешно определен срок

Чл. 46. (1) Когато данъчен орган определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок, но преди изтичането на определения от данъчния орган срок действие не се счита за просрочено.

(2) Когато данъчен орган определи по-кратък срок, прилага се законният срок.

Раздел II
Съобщения и призоваване

Връчване на съобщения

Чл. 47. (1) Връчването на съобщения се извършва от служител на данъчната администрация или чрез общината или кметството.

(2) Връчването може да се извършва и от други лица, определени от главния данъчен директор, от регионалните и от териториалните директори.

(3) Съобщенията могат да се изпращат по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, в която се вписва извършеното действие.

(3) (Нова, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Връчването на съобщения на данъчните субекти се извършва на данъчния им адрес. Данъчните субекти, с изключение на физическите лица, са длъжни да осигуряват на данъчния адрес лице за получаване на данъчни съобщения. Лицата за получаване на данъчни съобщения се декларират в декларацията по чл. 29, ал. 4, т. 2.

(4) Съобщенията могат да се изпращат по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща.

(4) (Нова, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) На данъчните субекти по чл. 29, ал. 4 съобщения се връчват в работен ден от 9 до 17 часа.

(5) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Съобщенията могат да се изпращат по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, в която се вписва извършеното действие.

(6) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Съобщенията могат да се изпращат по телекс, телефакс, с телеграма или по електронна поща.

(7) (Нова, ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Съобщенията за физически лица могат да се връчват или изпращат и по местоработата им.

Удостоверяване на връчването

Чл. 48. (1) Връчването на съобщения на физическите лица се удостоверява с подпис на лицето или на негов представител. Когато връчителят не намери лицето, той връчва съобщението на пълнолетен член на семейството, ако той се съгласи да предаде съобщението. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката, като се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението, както и задължението му да предаде съобщението.

(2) Връчването на съобщения на юридическите лица се удостоверява с подписа на длъжностното лице, получило съобщението. Освен подписа се отбелязват трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.

(3) Връчването на съобщение по месторабота се извършва чрез длъжностно лице от администрацията. Връчването е редовно, ако са посочени трите имена, единният граждански номер и длъжността на получателя.

(4) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването. Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя и поне един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и връчителят прави бележка за това в разписката. В този случай съобщението се счита за редовно връчено.

(5) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2003 г.) Когато не може да бъде осигурен свидетел, данъчният орган изпраща съобщение с обратна разписка. Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана, или на датата, на която е направен отказ за получаване на съобщението, който отказ се удостоверява от пощенския служител. В случай че данъчният субект не се яви и удостовери получаването в указания в пощенското съобщение срок, съобщението и пощенските документи се прилагат към досието и съобщението се смята за редовно връчено.

(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й по телекс - с писменото потвърждение за изпратено съобщение, а по електронна поща - с копие от електронния запис за изпратеното съобщение.

Особени правила за връчване

Чл. 49. (1) Данъчни субекти - физически лица, които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчната администрация.

(2) Данъчни субекти със седалище или адрес в чужбина са длъжни, ако получават доходи и печалби от източници в страната или притежават имущество в страната, да посочат данъчен адрес и лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи.

(3) Алинея 2 не се прилага за лицата и дружествата, които не подлежат на данъчна регистрация по този кодекс.

(4) Съобщението на лишените от свобода и на задържаните под стража се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.

(5) Съобщението на военнослужещи на действителна военна служба се връчва чрез командира на съответното поделение.

Връчване чрез прилагане към данъчното досие

Чл. 50. (1) Връчване чрез прилагане към данъчното досие се извършва след изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщение за явяване на данъчния субект в случаите, когато:

1. данъчният субект не е обявил данъчен адрес;

2. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) данъчният субект не е изпълнил задълженията си по чл. 29, ал. 3;

2. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) данъчният субект не е изпълнил задълженията си по за регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ;

3. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) лицето, обявено за получаване на данъчни съобщения, данъчният субект, неговият представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на данъчния адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи;

4. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);

5. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Съобщението се поставя на пределено за целта място в данъчната дирекция, където данъчният субект е регистриран или е подлежал на регистрация. Съобщението се публикува и в Интернет на съответната страница на данъчната администрация.

(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се удостоверяват с данъчното досие, а по т. 3 - с подписа на връчителя и поне на един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и прави бележка за това в разписката или с документ, изходящ от пощата.

(4) В случай, че адресатът не се яви преди изтичане на срока по ал. 1, съобщението се прилага към данъчното досие и се смята за редовно връчено.

Кореспонденция извън страната

Чл. 51. Кореспонденцията и обмяната на информация, както и връчването на съобщения на лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България и не подлежат на данъчна регистрация, се извършват чрез Министерството на външните работи, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

Приложимост на разпоредбите

Чл. 52. (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се извършва призоваването и се връчват всички актове, документи и книжа, издавани от данъчните органи и органите по принудително изпълнение, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност за нарушения на данъчните закони, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

Глава девета
ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ

Подаване на данъчни декларации

Чл. 53. (1) Данъчните субекти подават данъчни декларации:

1. когато са задължени със закон да декларират обстоятелствата, въз основа на които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията;

2. когато сами определят облагаемата основа и изчисляват дължимия данък.

(2) В случаите, когато се предвижда подаването и на други декларации пред данъчните органи, несвързани с определянето на данъчни права и задължения, се прилагат разпоредбите на този кодекс.

(3) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация по ал. 1 и 2, носи наказателна отговорност, предвидена в Наказателния кодекс.

Приемане на данъчни декларации

Чл. 54. (1) Приемането се извършва от служител в съответната данъчна дирекция, който е длъжен да окаже съдействие на данъчния субект по всички въпроси от технически характер, възникнали при попълването на данъчната декларация.

(2) Подаващият декларацията следва да удостовери самоличността и/или представителната си власт пред длъжностното лице.

(3) Длъжностно лице от данъчната администрация, на което е възложено приемането на данъчни декларации, не може да откаже приемането им, дори и да счита, че декларацията е нередовна.

(4) Алинея 3 не се прилага в случаите, когато данъчната декларация не е подписана или не е подадена от упълномощено лице.

Удостоверяване на подаването на декларацията

Чл. 55. Подаването на декларация се отразява във входящ дневник, като в него се отбелязват и данните за подателя. На подателя се издава удостоверение с входящия номер и датата.

Изпращане на декларации по пощата, по електронен път или подаване чрез банки

Чл. 56. (1) Когато се подава декларация чрез изпращане по пощата, органът на данъчната администрация я завежда с датата на пощенското клеймо в станцията на подаването, като отбелязва факта на получаването по пощата, а в обратната разписка отразява входящия номер.

(2) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(3) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(4) Данъчните субекти, които са свързани с електронна система със съответната данъчна дирекция, могат да изпращат по електронен път на данъчните органи декларациите и справките, които са длъжни да представят в определените за това срокове.

Действия на данъчния орган след приемането

Чл. 57. (1) Данъчният орган проверява дали декларацията е попълнена съобразно изискванията за съответния вид декларация.

(2) При констатирани несъответствия органът изисква отстраняването им от данъчния субект, а ако това не може да стане веднага или подаващият декларацията не е упълномощен да извърши отстраняването им, или ако е получена по реда на чл. 56, се изпраща съобщение до данъчния субект за отстраняване на несъответствията в 7-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването или неотстраняването на несъответствията се удостоверява от данъчния орган чрез запис върху декларацията и се прилага към данъчното досие.

(3) Съобщение по ал. 2 не се изпраща, когато допуснатите несъответствия могат да бъдат поправени служебно от данъчния орган въз основа на данните по данъчната регистрация.

(4) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато констатираните несъответствия засягат данъчната основа или размера на определения данък, данъчният орган отразява в съобщението констатираните несъответствия и изменения размер на данъчното задължение. Ако в срока по ал. 2 не бъдат отстранени несъответствията, съобщението има силата на данъчен ревизионен акт и може да бъде обжалвано по реда на чл. 60, ал. 3.

(5) Ако данъчният субект не отстрани несъответствията по ал. 2 в посочения срок:

1. декларациите по чл. 53, ал. 1, т. 1 и ал. 2 се считат за неподадени;

2. при декларациите по чл. 53, ал. 1, т. 2 данъчното задължение се определя въз основа на данъчна ревизия.

Определяне на размера на данъчните задължения

Чл. 58. (1) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 1 въз основа на данъчната декларация данъчният орган определя размера на данъчното задължение.

(2) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 2 данъчният субект е длъжен да изчисли размера на данъчното си задължение въз основа на декларираните доходи, печалба и други данни, без данъчният орган да издава данъчен акт, освен в случаите по чл. 57, ал. 4.

Внасяне на данъчни задължения при деклариране от данъчния субект

Чл. 59. При деклариране на данъчни задължения по чл. 53, ал. 1, т. 2 данъчните задължения се внасят в сроковете, определени в съответния закон, освен в случаите по чл. 56, ал. 2.

Съобщение за данъчно задължение

Чл. 60. (1) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 1 и по чл. 57, ал. 4 данъчният орган изпраща на данъчния субект съобщение за данъчно задължение, което има силата на данъчен акт.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Съобщението за данъчно задължение не се мотивира, с изключение на случаите при подаване на декларация за данък върху наследството. По искане на данъчния субект данъчната администрация е длъжна да му предостави справка за начина на изчисляване на данъчното му задължение.

(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В 14-дневен срок от получаване на съобщението за данъчно задължение данъчният субект може да обжалва размера на определения данък. Жалбата се подава до териториалния данъчен директор, който се произнася в 30-дневен срок с решение. Решението може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождение на съответната регионална данъчна дирекция по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.

Корекции на подадени декларации

Чл. 61. (1) След подаването на данъчна декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване на данъчна декларация данъчният субект има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, данъчната основа и определения данък.

(2) Когато срокът по ал. 1 е изтекъл, промени в данъчната декларация се допускат само ако не е изтекъл срокът за плащане, в който случай не се начисляват лихви.

(3) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(4) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Промени в подадени декларации се извършват с нова данъчна декларация.

Глава десета
ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ДАНЪЧНИ АКТОВЕ

Раздел I
Общи положения

Обхват

Чл. 62. (1) По реда на тази глава се издават данъчни актове, с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, както и актове, с които се възстановяват внесени данъци и други суми, когато това е предвидено в закон.

(2) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

Раздел II
Производство по издаване на данъчен ревизионен акт

Образуване на производството

Чл. 63. (1) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт се образува с възлагане на данъчна ревизия.

(2) Производство по издаване на данъчен ревизионен акт започва с подаване на декларация в случаите, когато законът предвижда определяне на данъчното задължение от данъчния орган чрез изпращане на съобщение.

(3) Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт при подаването на данъчна декларация в случаите, когато задължението за плащане на данъка възниква въз основа на самата декларация и размерът му е определен в нея.

Основания за отвод

Чл. 64. (1) Не може да участва в данъчното производство данъчен орган, който е заинтересован от изхода му или има с някои от другите участници в него такива отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.

(2) По своя инициатива или при мотивирано искане от страна на участник в данъчното производство данъчният орган може да бъде отведен от участие в производството по реда на този кодекс.

Задължения за събиране и проверка на доказателствата

Чл. 65. (1) Доказателствата се събират служебно от данъчния орган или по инициатива на данъчния субект.

(2) Данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при събирането на доказателства, като изпълнява задълженията си по чл. 24.

(3) В случаите, когато данъчният субект е уведомен по надлежния ред, че следва да представи определени доказателства от значение за данъчното му задължение и не е сторил това в определения му срок, както и в случаите, предвидени в този кодекс, данъчният орган прилага чл. 109.

(4) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от данъчния орган.

Способи за събиране и проверка на доказателствата

Чл. 66. Доказателствата се събират и проверяват по реда на този кодекс, освен ако в него е предвидено друго.

Данъчни ревизии и проверки

Чл. 67. (1) Данъчна ревизия е дейността на данъчните органи, насочена към установяване на данъчните задължения на данъчния субект и за установяване на законосъобразността на действията му на основата на специфичните или репрезентативните методи за контрол.

(2) Данъчната ревизия може да обхваща установяване на:

1. всички данъчни задължения за целия ревизиран период, обхващащ времето, през което не е извършвана данъчна ревизия;

2. всички данъчни задължения за определен от данъчния орган период;

3. отделни видове данъчни задължения за целия ревизиран период;

4. отделни видове данъчни задължения за определен период;

5. данъчни задължения, факти и обстоятелства, доходи или имущества, декларирани от данъчните субекти.

(3) (Доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В рамките на данъчната ревизия данъчният орган може да извършва насрещни проверки при други данъчни субекти за установяване на отделни факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизирания данъчен субект, при които не се определят данъчни задължения за проверявания. Когато проверката се извършва при другия данъчен субект, тя завършва с протокол, екземпляр от който му се предоставя.

(4) При извършване на ревизията данъчните органи упражняват предоставените им права по този кодекс.

(5) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчните органи могат да извършват ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство в стопански и търговски обекти, както и за констатиране на факти и обстоятелства във връзка с данъчните им задължения, без да е необходимо изрично писмено възлагане.

(6) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При извършване на проверки по ал. 5 мерките и действията по чл. 77 могат да се извършват от данъчни органи, оправомощени със заповед на главния данъчен директор, на които органи се издава служебна карта, удостоверяваща оправомощаването. За резултатите от проверките се изготвя протокол. Когато констатациите съдържат данни за извършено данъчно нарушение, данъчният орган съставя акт за извършено нарушение и преценява необходимостта от извършване на данъчна ревизия.

Възлагане и срок за извършване на данъчна ревизия
(Доп. на загл., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 68. (1) Данъчна ревизия може да се възлага от:

1. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) териториалния данъчен директор или определен от него орган на териториалната дирекция на данъчната администрация - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация в териториалната данъчна дирекция, както и в случаите по чл. 72 и 73;

2. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) регионалния данъчен директор - за данъчните субекти, регистрирани или подлежащи на регистрация на територията на регионалната данъчна дирекция, в случаите, предвидени в този кодекс;

3. главния данъчен директор или определено от него лице от главната данъчна дирекция - за всички данъчни субекти.

(2) (Доп., ДВ, бр. 38 от 2004 г.) Органите по ал. 1 могат да възлагат данъчна ревизия и по искане на данъчния субект по ред, определен от главния данъчен директор. Органите по ал. 1, т. 3 задължително възлагат данъчна ревизия в 14-дневен срок от получаването на решението на Сметната палата, с приложени към него материали от одита или одитния доклад по чл. 51, ал. 1 от Закона за Сметната палата.

(3) С акта за възлагане на данъчната ревизия органът, възложил ревизията, определя:

1. ревизирания данъчен субект;

2. ревизиращите данъчни органи;

3. данъчния орган от тях, който издава данъчния ревизионен акт;

4. други лица, участващи в ревизията;

5. срока за извършване на ревизията, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията;

6. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) ревизирания данъчен период;

7. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) вида на ревизираните данъчни задължения.

(4) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актът за възлагане може да бъде изменян от органа, възложил данъчната ревизия с нов акт за възлагане. Изменението се счита за извършено от датата на издаване на новия акт за възлагане, който се връчва по общия ред.

(5) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) До три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане по ал. 3 данъчната ревизия трябва да бъде завършена. В случаите, когато в 30-дневен срок от издаване на акта за възлагане е установено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл. 50, ал. 1 и по чл. 70, ал. 1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта.

(6) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) Ако срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нов акт за възлагане след мотивирано разрешение от териториалния данъчен директор. Когато ревизията е възложена от главния данъчен директор и срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен от главния данъчен директор в срока по предходното изречение след мотивирано предложение от органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт.

(7) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) Ако при изключителни случаи срокът по ал. 6 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен само от министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор. Мотивираното разрешение по ал. 6 и мотивираното предложение по ал. 6 и 7 с даденото съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане.

(8) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) Данъчната ревизия завършва с издаване на данъчен ревизионен акт в срока по чл. 108, ал. 1. След изтичане на този срок не могат да се извършват действия, водещи до промяна на установените вече в него данъчни задължения, освен в случаите, когато този кодекс предвижда друго.

Уведомяване за данъчна ревизия

Чл. 69. Уведомяването за данъчна ревизия се извършва при започването на ревизията чрез връчване на данъчния субект на екземпляр от акта за възлагане.

Спиране на ревизията

Чл. 70. (1) Ревизията може да се спре:

1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;

2. в случай на внезапно заболяване на лице или лица, чието участие в ревизията е наложително, като заболяването се удостоверява с надлежен медицински документ;

3. когато лицето не е намерено на данъчния адрес;

4. при други обстоятелства, предвидени със закон.

(2) При наличие на основанието по ал. 1, т. 2 преценката се прави от данъчния орган, възложил ревизията.

(3) Данъчният орган, възложил данъчна ревизия, може да разпореди спирането й при образувано административно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията, след представяне на удостоверение за горните обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството.

(4) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Непосредствено след отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията, с който се определят началото и новият срок на ревизията.

Необжалваемост

Чл. 71. Актовете и отказите на данъчните органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на данъчна ревизия не подлежат на обжалване.

Място на провеждане на ревизията

Чл. 72. (1) Данъчният субект предоставя подходящо място и създава условия за извършване на ревизията и определя лица за контакт с данъчните органи и за оказване на съдействие по време на ревизията.

(2) При невъзможност за осъществяване на ревизията при данъчния субект или по преценка на ревизиращия орган тя се извършва в помещения на данъчната дирекция. В този случай се съставя протокол в два екземпляра и опис на документите, които се предоставят на данъчния орган. Данъчният орган отговаря за опазване на предадените му по опис документи.

(3) Когато в хода на данъчната ревизия е необходимо да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на ревизирания данъчен субект, осъществявана от него или негови поделения или в обекти в района на друга териториална дирекция, органът, възложил ревизията, командирова ревизиращите данъчни органи в съответното населено място за установяване на тези обстоятелства.

(4) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В случаите по чл. 67, ал. 3 органът, определен да издаде данъчния ревизионен акт, може да изисква и писмено данни от друг данъчен орган за друг данъчен субект.

(5) Данъчните субекти, на които се извършва насрещна проверка, са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи съгласно разпоредбите на този кодекс.

Данъчна проверка по делегация

Чл. 73. (1) В случаите по чл. 72, ал. 3 органът, издал акта за възлагане на ревизията, може да отправи писмено искане за извършване на данъчна проверка по делегация до териториалния данъчен директор, в чийто район се извършва дейността.

(2) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Проверките по ал. 1 се извършва по реда на чл. 67, ал. 6.

(3) (Отм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.).

(4) При извършване на данъчна ревизия или проверка органът, който ги е възложил, може да поиска писмено от специализиран орган за контрол при данъчната администрация или от други органи извършването на действия за установяване на факти и обстоятелства за определяне на данъчните задължения или за предотвратяване на отклонение от облагане. Резултатите от извършените действия и събраните доказателства се предават на органа, отправил искането, и се вземат предвид при определяне на данъчното задължение.

(5) (Отм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.).

Данъчна ревизия при несъстоятелност

Чл. 74. (1) В случаите на уведомяване по чл. 20, ал. 4 данъчният орган може да започне данъчна ревизия на длъжника не по-късно от един месец след обнародването на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(2) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Ревизията трябва да завърши и данъчният ревизионен акт да бъде връчен на длъжника, респективно на синдика, в срок до един месец от започването на данъчната ревизия. В 7-дневен срок от връчване на данъчния ревизионен акт екземпляр от акта се предоставя на Агенцията за държавни вземания.

(3) При условията по ал. 2 данъчното вземане се смята за предявено в срок, дори и да бъде обжалвано.

Раздел III
Доказателства и доказателствени средства

Доказателства

Чл. 75. Доказателства в данъчното производство могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

Доказателствени средства

Чл. 76. (1) Доказателствата се установяват чрез данъчни ревизии и проверки, писмени обяснения, справки и декларации на данъчните субекти или техни представители, свидетелски показания, протоколи за действията на данъчните органи, експертизи и други средства, предвидени в този кодекс.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Мерки за обезпечаване на доказателства

Чл. 77. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

(1) При извършване на данъчна ревизия и проверка данъчният орган може да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на паричните и материалните активи и ценности или чрез изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, той може да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти, свързани с дейността, до 24 часа, а с писмено разрешение на териториалния данъчен директор - до 72 часа.

(2) За запечатването по ал. 1 се съставя протокол, в който се посочват датата и часът на извършване на действията, конкретните действия по запечатването, фактическите и правните основания за прилагането на тази мярка, срокът на прилагането є, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Препис от протокола се предоставя на данъчния субект и на органа, възложил ревизията, а при проверка - на териториалния данъчен директор по местонахождението на обекта.

(3) Мерките могат да се обжалват в 3-дневен срок пред органа, възложил данъчната ревизия, а при проверка - пред териториалния данъчен директор, които се произнасят с решения най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението органът може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което данъчният субект се уведомява същия ден.

(4) Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред окръжния съд по местонахождението на органа по ал. 3. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

(5) Жалбата не спира изпълнението на действията по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране.

Писмени доказателства

Чл. 78. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия или проверка.

Сила на писмените доказателства

Чл. 79. (1) Силата на писмените доказателства се определя съобразно българския закон. Когато към документа е приложимо чуждо законодателство, то се доказва от заинтересуваната страна.

(2) Данъчният орган оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на данъчното производство.

Официален документ

Чл. 80. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

(2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

Вписвания в счетоводните книги

Чл. 81. (1) Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при данъчната ревизия.

(2) Вписванията по ал. 1 могат да служат като доказателство и на лицето или на организацията, които са водили книгите.

Частен документ

Чл. 82. (1) Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

(2) Неподписани частни документи, включително фискални бонове и касови бележки, имат доказателствена сила по ал. 1, когато това е предвидено в нормативен акт.

Документи на чужд език

Чл. 83. (1) Когато е съставен на чужд език, документът се предоставя на данъчния орган с легализиран превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) В случаите, когато не се представи легализиран превод, данъчният орган осигурява легализиран превод, като разноските са за сметка на данъчния субект.

Задължение за представяне

Чл. 84. (1) Данъчният субект е длъжен да представи всички писмени документи, които се отнасят до неговите права и задължения, както и да посочи трети лица, органи или учреждения, при които се намират такива документи.

(2) Когато за определени обстоятелства и факти не се намерят необходимите доказателства, данъчният орган ги изисква писмено от ревизирания данъчен субект, който е длъжен да ги представи в срока по чл. 39. Ако след приключването на ревизията данъчният субект се позове на доказателства, които са му били поискани и които не е предоставил, той заплаща разходите по допълнителните действия на данъчната администрация по реда на чл. 130, ал. 4.

(3) При и по повод извършвана данъчна ревизия въз основа на искане на органа, възложил данъчната ревизия, държавните и общинските органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за резултатите на данъчната ревизия.

Данни от магнитни носители

Чл. 85. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Заверени от данъчен орган разпечатки на данни, подадени въз основа на закон от данъчен субект на магнитни носители или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, имат доказателствена сила.

(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Извън случаите по ал. 1 данни от технически носители и компютърни данни могат да се използват за установяване на данъчни задължения и нарушения, ако се установи, че са създадени от ревизирания субект или от лице – търгобец или неперсонифицирано дружество, което е или е било съконтрагент на ревизирания субект по търговска сделка. Счита се, че данните са създадени от ревизирания данъчен субект, ако се съдържат в компютрите и техническите носители, намиращи се на местата, където той упражнява дейността.

(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Когато данъчният субект реши да ползва магнитни носители за електронно архивиране на счетоводна документация, той е длъжен да уведоми за това данъчната дирекция по регистрация, преди да започне използването на магнитни носители.

(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Документите се архивират върху два отделни технически носителя, като единият се съхранява от данъчния субект, а вторият се изпраща в тридневен срок от датата на архивирането на данъчната дирекция по регистрация.

Писмени обяснения, декларации, справки

Чл. 86. (1) По искане на ревизиращия орган ревизираните физически лица, както и длъжностните лица, представляващи данъчния субект, дават писмени обяснения, изготвят декларации и справки, подписани от тях, относно факти и обстоятелства от значение за данъчната ревизия.

(2) Преценката за доказателствената сила на обясненията, справките и декларациите се прави от ревизиращия орган с оглед на всички други обстоятелства, свързани с данъчната ревизия.

Писмени обяснения на трети лица

Чл. 87. (1) С писмени обяснения могат да се установят факти от значение за определяне на данъчните задължения на ревизирания данъчен субект, които са възприети от трето лице.

(2) Писмени обяснения се допускат само:

1. за установяване на достоверността или авторството на компютърни данни, данни от магнитен носител и неподписани документи;

2. за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на данъчния субект;

3. за установяване на факти и обстоятелства, за които данъчният субект не е съставил или издал документ, когато е бил длъжен да го стори, или е съставил документи с невярно съдържание.

(3) Трето лице, което съзнателно потвърди неистина или затаи истина в писмените обяснения по ал. 1, носи наказателна отговорност по Наказателния кодекс. Органът по чл. 86, ал. 1 писмено предупреждава даващия писмени обяснения за наказателната отговорност.

(4) При установяване на документи с невярно съдържание, на подправени или неистински документи данъчното производство може да се спре по решение на данъчния орган. Данъчният орган уведомява прокурора за установените обстоятелства.

Недопустимост на писмени обяснения

Чл. 88. (1) Освен в предвидените в закон случаи не могат да дават писмени обяснения данъчни органи, които участват или са участвали в същото данъчно производство, освен съставителят на акта за данъчно нарушение по административнонаказателно производство.

(2) Не могат да дават писмени обяснения лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.

Отказ от обяснения

Чл. 89. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:

1. роднините на данъчния субект - физическо лице по права линия, съпругът, съпругата, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;

2. лицата, които със своите отговори биха причинили вреда или наказателно преследване на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1.

(2) Писмени обяснения могат да откажат свещениците и лица, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за ревизирания данъчен субект.

Преценка на обясненията

Чл. 90. Обясненията на роднините, на настойника или на попечителя на данъчния субект, на осиновителите и осиновените, на тези, които се намират в граждански или наказателен спор с данъчния субект или с негови близки, както и на всички други, които са заинтересовани от резултатите на данъчната ревизия, се преценяват от данъчния орган с оглед на всички други данни, като се има предвид тяхната заинтересованост.

Защита на лицето, дало писмени обяснения

Чл. 91. (изм. доп. ДВ бр. 86//2005 г.) Органите по чл.123 от Наказателно-процесуалния кодекс по искане на данъчните органи и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, са длъжни да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Експертиза

Чл. 92. (1) Експертиза се възлага от данъчните органи, когато за изясняване на някои възникнали в данъчното производство обстоятелства и въпроси са нужни специални знания.

(2) При сложност или комплексност на предмета на изследването данъчният орган може да назначи и повече от един експерт.

Възлагане на експертиза

Чл. 93. Експертизата се възлага с договор от съответния данъчен директор по предложение на данъчния орган, възложил ревизията.

Проверка на условията, на които трябва да отговаря експертът, и връчване на решението за назначаването му

Чл. 94. (1) Данъчният орган, който е възложил експертизата, проверява самоличността на експерта, отношенията му със страните, както и наличността на основание за отвод.

(2) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази служебната тайна и че не са налице основанията за отвод по този кодекс.

Осигуряване на достъп

Чл. 95. (1) Всички органи и лица, у които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.

(2) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа, възложил експертизата.

Лица, на които се възлага експертизата

Чл. 96. (1) Експертизата се възлага на специалисти с висше образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от главния данъчен директор.

(2) В случаите, когато в списъка няма вписан експерт или той не може да участва в експертизата, данъчният орган може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.

Лица, които не могат да извършат експертизата

Чл. 97. (1) Не може да се възлага извършване на експертиза на лице:

1. което е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на страните в производството;

2. което е участвало като данъчен орган или в друго процесуално качество в същото данъчно производство;

3. което е дало писмени обяснения в същото данъчно производство;

4. което поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано пряко или косвено от изхода на ревизията;

5. което се намира в служебна или друга зависимост от страните;

6. което е проверявало в друго качество данъчния субект и чиито материали от проверката са послужили като основание за образуване на данъчното производство;

7. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.

(2) В случаите по ал. 1 експертът е длъжен сам да си направи отвод.

(3) Експертът се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпетентност. Той може да се откаже и във всички случаи, когато се допуска отказ от обяснения на трето лице.

(4) Всяка от страните в данъчното производство може да иска отстраняване на експерта от органа, назначил експертизата, ако е налице някое от основанията по ал. 1 и 3.

Задължения на експерта

Чл. 98. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в срока, определен от органа, който му я е възложил.

(2) След извършване на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение.

(3) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата.

Представяне и прилагане на експертизата

Чл. 99. Експертът представя на съответния орган писменото си заключение съгласно условията на договора. Заключението се прилага към данъчния ревизионен акт.

Доказателствена сила на заключението на експерта

Чл. 100. (1) Данъчният орган преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на ревизията.

(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, данъчният орган е длъжен да се мотивира в акта.

Раздел IV
Протоколи за действия на данъчните органи и други документи

Съставяне на протоколи

Чл. 101. За действия, за които този кодекс не изисква съставяне или издаване на специален акт, органите на данъчната администрация съставят протокол.

Съдържание на протокола

Чл. 102. (1) В протокола се посочват: датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; лицата, които са участвали; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства; констатираните факти и обстоятелства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива, както и други данни съгласно този кодекс.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, и от засегнатото лице, от негов представител или служител, освен ако не са намерени при съставяне на протокола.

(3) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, когато лицата по ал. 1 откажат да подпишат протокола или не са открити на данъчния им адрес, той се подписва от поне един свидетел, който не е данъчен служител по реда, предвиден в този кодекс.

Поправки, изменения и допълнения в протокола

Чл. 103. Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписите на лицата, които са го подписали.

Доказателствено средство

Чл. 104. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Снабдяване с документи

Чл. 105. (1) Във връзка с извършвана данъчна ревизия и по искане на ревизирания данъчен субект органът, възложил ревизията, издава удостоверение, по силата на което държавните, общинските и съдебните органи са длъжни да го снабдят с друго удостоверение или с необходимите документи във връзка с определяне на данъчните му задължения и в рамките на своята компетентност. Удостоверението от органа, възложил ревизията, се издава в 7-дневен срок от датата на поискване, а удостоверението, издавано от другите органи - в 14-дневен срок от датата на поискване.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато данъчният субект удостоверява необходимите обстоятелства въз основа на декларация.

Приложимост на реда по Наказателно-процесуалния кодекс

Чл. 106. (1) При данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с определяне на данъчни задължения и установяване на данъчни нарушения или стоки с неустановен произход, както и при възпрепятстване на изпълнението на данъчни вземания данъчните органи могат да извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) В случаите по ал. 1 данъчните органи имат правомощията на органите на предварителното производство.

(3) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Предаването на иззетите вещи, изоставени в полза на държавата, се извършва след доказване правото на собственост върху тях и заплащане на направените разходи за тяхното съхраняване.

(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Предаване не се извършва в случаите, когато в закон е предвидено вещите да се унищожават. За тях се издава разпореждане за унищожаване.

(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) След изтичането на сроковете по § 1, т. 16 от допълнителната разпоредба се съставя акт за придобиване на изоставените вещи от държавата по образец, одобрен от министъра на финансите. В случаите, когато собственикът на иззетите вещи е известен, препис от акта се връчва на лицето и може да бъде обжалван по реда на този кодекс. В случаите, когато при изземване на вещите собственикът не е известен, актът се връчва чрез поставянето му на определеното по чл. 50, ал. 2 място в съответната териториална данъчна дирекция и се счита за редовно връчен след изтичане на 14 дни от поставянето му.

(6) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Актовете и действията по ал. 3 - 5, както и фактическото унищожаване на вещите се извършват от лица, определени със заповед на главния данъчен директор.

Раздел V
Актове, издавани след извършване на данъчни ревизии

Данъчен ревизионен акт

Чл. 107. (1) Данъчен ревизионен акт се издава от данъчния орган, определен с акта за възлагане на данъчната ревизия.

(2) С данъчен ревизионен акт се определят, изменят и/или прихващат данъчните задължения, както и се възстановяват внесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон.

Съдържание на данъчния ревизионен акт

Чл. 108. (1) Данъчният ревизионен акт се издава в писмена форма в 7-дневен срок от приключването на данъчната ревизия и трябва да съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. наименованието и номерът на акта;

3. фактическите и правните основания за издаване на акта;

4. имената и длъжностите на ревизиращите данъчни органи;

5. данните за ревизирания данъчен субект;

6. направените констатации и основанията за тях;

7. опис на приложените доказателства и иззетите документи и вещи;

8. заключителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

9. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът;

10. дата на издаване на акта и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Едновременно с връчването на данъчния ревизионен акт могат да се постановят мерки за предварително обезпечаване на данъчни вземания.

(3) Обезпечителните мерки по ал. 2 могат да бъдат наложени с постановление на съответния териториален данъчен директор по предложение на ревизиращия орган при започване или по време на данъчната ревизия, когато от търговската и счетоводната документация, както и от другите налични данни за ревизирания данъчен субект може да се направи извод, че данъчното задължение ще надхвърли стойността на активите. В този случай данъчният орган може да наложи и запор върху стоки в оборот по реда на този кодекс. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.

(4) Възбраната и запорът се извършват по балансовата стойност на активите, съответно по данъчната оценка, по застрахователната стойност или по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. По отношение на обезпечителните мерки и на постановлението, с което се налагат, се прилагат съответно чл. 162 и чл. 164 - 171.

(5) Констатациите по ал. 1, т. 6 са мотивите на данъчния акт.

(6) Екземпляр от данъчния ревизионен акт се връчва по реда на този кодекс на ревизирания данъчен субект в срок до 7 дни от издаването му.

(7) Неразделна част от данъчните ревизионни актове са всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от данъчния ревизионен акт, предназначен за данъчния орган, а копията от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за данъчния субект.

(8) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

(9) Данъчните ревизионни актове се издават по образец, утвърден от главния данъчен директор.

Данъчен ревизионен акт при особени случаи

Чл. 109. (1) Данъчният орган прилага установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:

1. до започване на данъчната ревизия не е подадена данъчна декларация, когато данъчното задължение се определя по данъчна декларация;

2. (изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) ревизиращият орган установи факти и обстоятелства за укрити приходи или доходи;

3. липсва счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне на данъчната основа, както и когато документите са унищожени не по установения ред;

4. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;

5. документите са изгубени, противозаконно отнети или са повредени до степен негодни за ползване;

6. (доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) данъчният субект не е открит на декларирания пред данъчната администрация адрес след щателно и документирано издирване от данъчните органи;

7. при извършването на данъчна ревизия данъчният субект не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от ревизиращия данъчен орган срок;

8. (изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) установени са факти и обстоятелства за трансферно ценообразуване или данъчна измама.

(2) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Данъчният орган определя основата за облагане с преки или косвени данъци в случаите по ал. 1 след задължителен анализ на всяко от относимите към съответния данъчен субект обстоятелства:

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;

2. платените данъци, мита, такси, вноски и др.;

3. движението и остатъците по банковите сметки;

4. официални документи с достоверни данни;

5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността в случаите на нает имот;

6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;

7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;

8. брутните приходи (оборота);

9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица, броя на заетия персонал;

10. сключени договори от данъчния субект във връзка с осъществяване на дейността му;

11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;

12. обобщени данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;

13. ценовите и други условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данни за такива сделки между свързани по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон с данъчния субект лица;

14. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;

15. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) получени и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит;

16. (предишна т. 14, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) други доказателства, които могат да послужат за определяне основата за облагане.

(3) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 16 се посочват в данъчния ревизионен акт.

(4) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 данъчният орган определя основата за облагане за данъчния период, за който са установени съответните обстоятелства, а в случаите по ал. 1, т. 6 - за данъчния период, определен с акта за възлагане на данъчна ревизия.

(5) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Извън случаите по ал. 1, когато имущественото и финансовото състояние на данъчните субекти за съответния данъчен период не съответства на декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, данъчният орган след анализ по ал. 2 и облага недекларираните печалби и доходи по реда на съответния закон.

(6) Когато данъчният орган установи, че са налице обстоятелствата по ал. 1 или 5, той уведомява данъчния субект, че ще определи данъчната основа по реда на този член и му определя срок за представяне на документи и за вземане на становище.

(7) Фактическите констатации в данъчния ревизионен акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

(8) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 или 5 данъчните субекти са длъжни да декларират имуществото си и всички източници на доходи, включително участието си в управителни и надзорни органи на юридически лица въз основа на декларация по образец, утвърден от главния данъчен директор.

(9) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При установяване на обстоятелствата по ал. 1 или 5 данъчният орган предприема мерки за предварително обезпечение едновременно с уведомяването по ал. 6. Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове.

(10) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Разпореждане с възбранени и запорирани вещи и вземания може да се извършва с разрешение на данъчния орган, постановил обезпечението.

(11) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(12) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(13) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(14) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

Изпълнение на данъчните и ревизионни актове

Чл. 110. (1) Определеното с данъчния ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 данъчният ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Срокове

Чл. 111. Не се образува производство по издаване на данъчен ревизионен акт, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й.

Възстановяване и прихващане на суми

Чл. 112. (1) Недължимо платени данъчни вземания, такси, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат срещу изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчен орган.

(2) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмено искане от данъчния субект.

(3) След постъпване на искането по ал. 2 данъчният орган преценява основателността на искането и може:

1. да извърши данъчна ревизия и ако молбата е основателна, да издаде данъчен ревизионен акт за прихващане или връщане в 7-дневен срок от приключването на ревизията;

2. да извърши проверка по данните и да издаде данъчен акт за прихващане или връщане в 2-седмичен срок от постъпване на искането, освен ако в закон е предвидено друго.

(4) След извършване на прихващането, ако има основания за това, остатъкът от сумата се връща на данъчния субект.

(5) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва.

(6) Актовете по ал. 3 се мотивират.

(7) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Отказите за връщане или прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните актове.

Раздел VI
Особени случаи

Мълчалив отказ

Чл. 113. (1) Непроизнасянето в срок за издаване на актовете по чл. 26, ал. 2 се смята за мълчалив отказ да се издадат.

(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 2-седмичен срок от изтичането на съответния срок за произнасяне.

(3) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.

Жалби за бавност

Чл. 114. (1) Данъчният субект има право да подаде жалба, когато процедурата се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.

(2) Жалбата се подава до горестоящия данъчен орган.

(3) Горестоящият данъчен орган проверява обстоятелствата по жалбата незабавно и се произнася писмено в 3-дневен срок. Указанията му към данъчния орган, чиито действия или бездействия са предмет на жалбата, са задължителни.

(4) Препис от указанията се изпраща на жалбоподателя.

Раздел VII
Изменение на данъчни задължения

Инициатива и основания

Чл. 115. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 при наличие на основанията по ал. 2.

(2) Данъчно задължение се изменя на следните основания:

1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчни задължения, които до влизането в сила на данъчния акт не са могли да бъдат известни на данъчния орган;

2. когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетели или на писмени обяснения на трети лица, на заключението на вещите лица, на писмени декларации, върху които е основано определянето на данъчни задължения или престъпно действие на данъчния субект, на негов представител, на данъчен орган, участвал в определянето на данъчните задължения, или на член от състава на съда, разглеждал жалба срещу данъчен акт;

3. когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;

4. когато данъчни задължения или възстановени суми са определени в нарушение на закона.

(3) Данъчният орган може по свой почин или по молба на данъчния субект да поправи очевидна фактическа грешка в данъчния ревизионен акт. В тези случаи данъчният орган издава акт за поправка на данъчен ревизионен акт. Актът или отказът за поправка на данъчен ревизионен акт може да се обжалва едновременно с данъчния ревизионен акт или самостоятелно по реда, предвиден в този кодекс.

Правомощия във връзка с изменението

Чл. 116. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който установи основание за изменение по чл. 115, ал. 2, е задължен да уведоми, като обоснове наличието на основание съответния регионален данъчен директор, който след преценка на твърдяното наличие на основание за изменение може да възложи нова данъчна ревизия на друг данъчен орган от същата или друга териториална данъчна дирекция, при която могат да бъдат изменени вече определени данъчни задължения.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 42 от 2003 г.) Данъчният субект може да подаде писмено искане до регионалния данъчен директор, към което се прилагат съответните доказателства. Регионалният данъчен директор в 30-дневен срок от постъпване на искането и след преценка възлага или отказва с мотивирано решение възлагането на нова данъчна ревизия. Препис от решението се изпраща на искателя в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по изречение второ. При непроизнасяне в срока по изречение второ данъчният субект може да подаде жалба срещу мълчаливия отказ на регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд в 14-дневен срок след изтичане на срока по изречение трето. Жалбите се подават чрез регионалния данъчен директор и се прилага чл. 124, ал. 1. По жалбата съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок или по-нисък размер, за разликата се издава данъчен ревизионен акт.

Раздел VIII
Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица
(Нов раздел, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

Общи принципи

Чл. 116а. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

(2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.

Основания за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

Чл. 116б. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) За целите на чл. 116а, ал. 2 чуждестранното лице трябва да удостовери пред данъчните органи, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Удостоверяване на основанията

Чл. 116в. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(1) Обстоятелствата по чл. 116б се посочват от чуждестранното лице или от негов пълномощник в искане по образец, утвърден от главния данъчен директор.

(2) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика.

(3) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.

(4) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Доказателства

Чл. 116г. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(1) Към искането по чл. 116в, ал. 1 се прилагат и документи, доказващи вида, размера и основанието за реализиране на дохода.

(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат:

1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице, въз основа на който е възникнало правото за получаване на този доход;

2. в случаите на изплащане на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството, купон за изплатен дивидент, извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството, копие от купюр или временно удостоверение, поименно удостоверение за безналични акции, извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;

3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;

4. при доходи от лихви върху допълнителни парични вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;

5. при доходи от държавни, общински и други ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;

6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви и документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на валутното законодателство;

7. при доходи от прехвърляне на:

а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книги, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;

б) дялови участия - нотариално заверен договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;

в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане по силата на закон - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.

(3) Към искането по чл. 116в, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида и основанието за реализиране на съответния доход.

Подаване на искането

Чл. 116д. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(1) Искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават от чуждестранното лице или негов пълномощник в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

(2) Когато платецът не подлежи на данъчна регистрация, искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториална данъчна дирекция - София.

Данъчни случаи с малко значение

Чл. 116е. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(1) Когато чуждестранното лице реализира доходи от източник в страната на обща стойност до 2000 лв. годишно, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно, преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.

(2) От момента на подаване на искане по чл. 116в, ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.

(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б в 30-дневен срок от настъпването им.

(4) До изтичането на съответната данъчна година чуждестранното лице е длъжно да удостовери пред платеца, когато същият е длъжен да удържа и внася данъка, основанията по чл. 116б.

Договори с продължително действие

Чл. 116ж. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.

(2) Доходите от дивиденти не се считат за доходи по ал. 1.

(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б и 116г в 30-дневен срок от настъпването им.

Действия на данъчните органи

Чл. 116з. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

(1) Данъчните органи осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват данъчна проверка или ревизия. Когато се извършва данъчна проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава и изпраща на лицето в 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 116в, ал. 1.

(2) Данъчните органи издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 116б - 116г. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.

(3) От момента на получаване от чуждестранното лице или платеца на дохода на становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.

(4) От момента на получаване на становището по ал. 2 или при непроизнасяне в срока по ал. 1 се прилагат разпоредбите на съответния материален данъчен закон. Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с данъчния ревизионен акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 112, ал. 3, с който е отказано прилагането на СИДДО.

(5) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 116е законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на данъчна ревизия.

Ред за възстановяване и прихващане

Чл. 116и. (Нов, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по чл. 116з, ал. 4 чуждестранното лице може след внасяне на данъка да иска възстановяване на разликата между платения и дължимия данък по СИДДО по реда на чл. 112. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка в страната в левове, по която да се преведе сумата на подлежащия на възстановяване данък.

Глава единадесета
ОБЖАЛВАНЕ

Раздел I
Административен контрол

Обжалване по административен ред

Чл. 117. (1) Данъчният ревизионен акт може да се обжалва изцяло или в негови отделни части в 14-дневен срок от връчването му пред съответния регионален данъчен директор.

(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Жалбата се подава чрез териториалната данъчна дирекция или данъчно подразделение, където данъчният субект е данъчно регистриран.

(3) Към жалбата се прилагат писмените доказателства и се посочват всички други доказателства, на които се основават доводите на жалбоподателя.

(4) Доказателствата, които вече са били представени на данъчния орган, се предоставят от данъчната администрация.

(5) Жалбата и приложенията към нея следва да отговарят съответно на изискванията по чл. 122 и 123.

(6) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако не са изпълнени условията по ал. 5, данъчният орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя, а производството се прекратява с решение на регионалния данъчен директор, което може да се обжалва чрез регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.

Спиране на изпълнението

Чл. 118. (1) Обжалването на данъчния ревизионен акт не спира неговото изпълнение.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Изпълнението на данъчния ревизионен акт се спира по искане на данъчния субект, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Искане за спиране на изпълнението се прави само ако данъчният ревизионен акт е обжалван. Искането се подава до органа, компетентен да се произнесе в съответната фаза на обжалване, като към него задължително се прилагат доказателства за направеното обезпечение. Отказът да се спре изпълнението не може да се обжалва отделно от решението на съответния административен или съдебен орган и влиза в сила заедно със съответния акт.

(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата.

Изпращане на преписката

Чл. 119. Директорът на данъчната дирекция, чрез която е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с комплектуваната данъчна преписка на съответния директор на регионалната данъчна дирекция. Когато е направено искане за спиране, то също се прилага със съответните доказателства.

Правомощия на регионалния данъчен директор

Чл. 120. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 42 от 2003 г.) Ако жалбата е допустима, регионалният данъчен директор я разглежда по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от получаването й или от отстраняване на недостатъците й. С решението той се произнася и по искането за спиране на изпълнението, когато такова е направено.

(2) Директорът може да потвърди или да отмени изцяло или частично данъчния ревизионен акт в обжалваната част.

(3) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато се установи, че издаденият данъчен ревизионен акт е незаконосъобразен и вместо него трябва да се издаде друг, директорът на регионалната дирекция отменя обжалвания акт и връща преписката на съответния териториален директор, чийто орган е издал акта, или на друг териториален директор от региона за нова ревизия и за издаване на новия данъчен ревизионен акт със съответни задължителни указания и определя срок за издаването му.

(4) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Новият данъчен ревизионен акт, издаден при условията на ал. 3, не подлежи на връщане за нова ревизия.

(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 42 от 2003 г.) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя в срока по ал. 1.

(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) С решението данъчният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.

(7) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Регионалният данъчен директор може по своя инициатива или по молба на данъчния субект да поправи допусната в решението явна фактическа грешка. Решението за поправката е неразделна част от първоначалното решение.

Раздел II
Съдебен контрол

Съдебно обжалване

Чл. 121. (1) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2002 г., бр. 42 от 2003 г.) Данъчният ревизионен акт в частта, която не е отменена с решението на регионалния данъчен директор, може да се обжалва чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаване на решението.

(2) Данъчният ревизионен акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.

(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)Не може да се обжалва по съдебен ред данъчен ревизионен акт в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решение на директора на регионалната данъчна дирекция.

(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Непроизнасянето на регионалния данъчен директор в срока по чл. 120, ал. 1 се смята за потвърждение изцяло на данъчния ревизионен акт в обжалваната част.

(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите по ал. 4 жалба против данъчния ревизионен акт може да се подаде в 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й. В тези случаи се прилага чл. 124, ал. 1.

(6) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) След подаването на жалбата по реда на ал. 5 регионалният данъчен директор не може да постанови решение.

(7) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Срокът за произнасяне по ал. 4 може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и регионалния данъчен директор за срок до 3 месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването. При непроизнасяне и в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 4 - 6.

Съдържание на жалбата

Чл. 122. Жалбата трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

1. наименованието, съответно фирмата или името, данъчен адрес, единния граждански номер, БУЛСТАТ (данъчен номер);

1. (изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) наименованието, съответно фирмата или името, данъчен адрес, единния граждански номер, БУЛСТАТ;

2. (доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) посочване на данъчния акт и решението, против които се подава освен в случаите по чл. 121, ал. 5;

3. изчерпателно излагане на всички възражения и техните основания;

4. в какво се състои искането за изменение или отменяне;

5. подпис на подателя.

Приложения към жалбата

Чл. 123. (1) Към жалбата се прилагат:

1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;

2. препис от жалбата за данъчната администрация;

3. писмените доказателства, като се посочват и всички други доказателства, на които се основават възраженията на жалбоподателя, освен ако вече са представени на данъчния орган; в случаите, когато жалбоподателят иска изслушването на експертно заключение, задачата на експертизата трябва да се посочи в жалбата;

4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

(2) В случаите, когато се направи искане за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за обезпечението му в размера по чл. 118, ал. 2 по отношение на обжалваната част.

Задължение за изпращане в съда и действия след подаване на жалбата

Чл. 124. (1) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Регионалният данъчен директор, чрез чиято дирекция е подадена жалбата, е длъжен в 7-дневен срок от получаването й да я изпрати на съответния окръжен съд заедно с неговото решение, освен в случаите по чл. 121, ал. 5, данъчната преписка и приложенията към жалбата.

(2) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(3) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(4) Когато в жалбата се сочат нови доказателства, данъчният орган може да ги оспорва също чрез посочване на доказателства, които се съобщават на жалбоподателя.

(5) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато в жалбата се сочат нови писмени доказателства и директорът на регионалната данъчна дирекция прецени, че те са основателни, той може да измени или отмени изцяло или частично решението си и да постанови ново решение в 14-дневен срок, което се връчва по реда на този кодекс.

(6) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

Оставяне на жалбата без разглеждане от съда

Чл. 125. Жалбата се оставя от съда без разглеждане:

1. когато е подадена против данъчен ревизионен акт, който изцяло или частично не е обжалван по административен ред;

2. когато е просрочена;

3. когато е оттеглена от жалбоподателя с писмено заявление.

Особени правила на съдебното производство по данъчни дела

Чл. 126. (1) В 7-дневен срок от образуването на делото съдът се произнася в закрито заседание по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото не по-късно от 30 дни от образуването. В призовката се указват и възнаграждението на вещото лице, ако е допусната експертиза, и срокът за внасяне.

(2) В призовката за първото по делото заседание се посочва и датата на евентуалното второ заседание по делото, което не може да бъде по-късно от 15 дни след първото.

(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Когато в заседанието по ал. 1 съдът констатира нередовност на жалбата, той уведомява подателя да отстрани допуснатите нередовности в 7-дневен срок от датата на уведомлението.

(4) Когато адресът на подателя не е посочен и не може да бъде установен от данните по приложената към жалбата данъчна преписка, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни.

(5) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата заедно с приложенията се връщат, а ако адресът е неизвестен, се оставят в канцеларията на съда на разположение на подателя.

(6) Актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда от Върховния административен съд в закрито заседание. Определението не подлежи на обжалване.

(7) Когато актът, с който жалбата се оставя без разглеждане, бъде отменен, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание по реда и в сроковете по този кодекс от съответния окръжен съд.

Спиране на изпълнението от съда

Чл. 127. (1) Обжалването на акта пред съда не спира неговото изпълнение, освен ако е спряно от данъчен орган.

(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд, пред когото се обжалва актът, при условията на чл. 118, ал. 2. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаването на жалбата и съдът се произнася по реда и в срока по чл. 126, ал. 1.

(3) Отказът на съда да спре изпълнението не подлежи на обжалване.

Доказателства в съдебното производство

Чл. 128. (1) В съдебното производство по данъчни дела могат да бъдат събирани всички допустими по този кодекс доказателства. Не подлежат на доказване само общоизвестни обстоятелства и служебно известни на съда, за които той е длъжен да съобщи на страните.

(2) Свидетелски показания се допускат при условията на чл. 87, ал. 2.

(3) Жалбоподателят може да посочва нови писмени доказателства за факти и обстоятелства от съществено значение за делото. Данъчният орган може да сочи доказателства, опровергаващи представените от жалбоподателя.

(4) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако и двете страни в процеса са поискали, всяка от тях посочва експерт, а съдът определя третото вещо лице.

Разглеждане на жалбата

Чл. 129. (1) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съдът разглежда жалбите в съдебно заседание в състав от трима съдии. Участието на прокурор не е задължително. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес.

(2) При разглеждането на жалбите се призовават регионалният данъчен директор и жалбоподателят.

(3) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

Решаване на делата

Чл. 130. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или отчасти данъчния ревизионен акт в обжалваната част или да отхвърли жалбата.

(2) Съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен данъчен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при:

1. отказ за регистрация, служебна регистрация и заличаване на регистрацията;

2. (отм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.);

3. (отм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.);

4. други актове, извън данъчните ревизионни актове, които пораждат или изменят данъчни задължения и не зависят от преценката на данъчния орган.

(3) При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава съответния орган да го издаде, без да дава указания за съдържанието му.

(4) (Изм. и доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения по делото. На жалбоподат

ДЯЛ ТРЕТИ ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО

Страни и представителство

Глава осма СРОКОВЕ, СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВАВАНЕ

Последици от пропускане на срока

Изчисляване на сроковете

Спазване на срока

Спиране на срока

Продължаване на срока

Възстановяване на срока

Погрешно определен срок

Раздел II Съобщения и призоваване

Удостоверяване на връчването

Особени правила за връчване

Връчване чрез прилагане към данъчното досие

Кореспонденция извън страната

Приложимост на разпоредбите

Глава девета ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ

Приемане на данъчни декларации

Удостоверяване на подаването на декларацията

Изпращане на декларации по пощата, по електронен път или подаване чрез банки

Действия на данъчния орган след приемането

Определяне на размера на данъчните задължения

Внасяне на данъчни задължения при деклариране от данъчния субект

Съобщение за данъчно задължение

Корекции на подадени декларации

Глава десета ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ДАНЪЧНИ АКТОВЕ

Раздел II Производство по издаване на данъчен ревизионен акт

Основания за отвод

Задължения за събиране и проверка на доказателствата

Способи за събиране и проверка на доказателствата

Данъчни ревизии и проверки

Възлагане и срок за извършване на данъчна ревизия (Доп. на загл., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Уведомяване за данъчна ревизия

Спиране на ревизията

Необжалваемост

Място на провеждане на ревизията

Данъчна проверка по делегация

Данъчна ревизия при несъстоятелност

Раздел III Доказателства и доказателствени средства

Доказателствени средства

Мерки за обезпечаване на доказателства

Писмени доказателства

Сила на писмените доказателства

Официален документ

Вписвания в счетоводните книги

Частен документ

Документи на чужд език

Задължение за представяне

Данни от магнитни носители

Писмени обяснения, декларации, справки

Писмени обяснения на трети лица

Недопустимост на писмени обяснения

Отказ от обяснения

Преценка на обясненията

Защита на лицето, дало писмени обяснения

Експертиза

Възлагане на експертиза

Проверка на условията, на които трябва да отговаря експертът, и връчване на решението за назначаването му

Осигуряване на достъп

Лица, на които се възлага експертизата

Лица, които не могат да извършат експертизата

Задължения на експерта

Представяне и прилагане на експертизата

Доказателствена сила на заключението на експерта

Раздел IV Протоколи за действия на данъчните органи и други документи

Съдържание на протокола

Поправки, изменения и допълнения в протокола

Доказателствено средство

Снабдяване с документи

Приложимост на реда по Наказателно-процесуалния кодекс

Раздел V Актове, издавани след извършване на данъчни ревизии

Съдържание на данъчния ревизионен акт

Данъчен ревизионен акт при особени случаи

Изпълнение на данъчните и ревизионни актове

Срокове

Възстановяване и прихващане на суми

Раздел VI Особени случаи

Жалби за бавност

Раздел VII Изменение на данъчни задължения

Правомощия във връзка с изменението

ДЯЛ ТРЕТИ
ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО

Глава осма
СРОКОВЕ, СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВАВАНЕ

Раздел II
Съобщения и призоваване

Глава девета
ДАНЪЧНИ ДЕКЛАРАЦИИ

Глава десета
ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ДАНЪЧНИ АКТОВЕ

Раздел II
Производство по издаване на данъчен ревизионен акт

Възлагане и срок за извършване на данъчна ревизия
(Доп. на загл., ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Раздел III
Доказателства и доказателствени средства

Раздел IV
Протоколи за действия на данъчните органи и други документи

Раздел V
Актове, издавани след извършване на данъчни ревизии

Раздел VI
Особени случаи

Раздел VII
Изменение на данъчни задължения

Глава единадесета
ОБЖАЛВАНЕ

Раздел II
Съдебен контрол