ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА

Глава дванадесета
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I
Предмет

Предмет на производството

Чл. 137. По реда на този дял се събират:

1. данъчни вземания, установени със:

а) данъчен акт независимо дали е обжалван;

б) данъчна декларация, подадена от данъчния субект с изчислен от него данък;

в) съобщение за дължим данък;

г) (изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо от това дали е обжалвано;

2. други публични вземания, установени с влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение акт на компетентен орган, освен ако със закон е установено друго.

Раздел II
Погасяване на вземанията

Начини на погасяване

Чл. 138. Публичното вземане се погасява:

1. когато е платено;

2. чрез прихващане;

3. по давност;

4. при опрощаване;

5. при смърт на физическо лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците отговарят за публичното задължение според правилата на този кодекс;

6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност.

Последователност на погасяванията

Чл. 139. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница.

(2) Вземанията, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им.

(3) При наличие на различни по вид данъчни вземания, отнасящи се за една и съща година, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може с писмена молба до съответния орган да посочи поредността на погасяването им.

(4) В случай на принудително събиране ал. 2 и 3 не се прилагат.

Раздел III
Давностни срокове

Давност

Чл. 140. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите по чл. 152 и 153.

Спиране и прекъсване на давността

Чл. 141. (1) Давността спира:

1. когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година;

2. когато изпълнението на данъчния акт бъде спряно - за срока на спирането;

3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;

4. когато длъжник - физическо лице, пребивава извън страната повече от три месеца без прекъсване - до датата на завръщането му

5. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;

6. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с налагането на обезпечителни мерки;

7. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) с предприемането на действия по принудително събиране.

(2) Давността се прекъсва:

1. с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане;

2. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);

3. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Преустановяване на събирането и отписване на вземанията

Чл. 142. Преустановява се събирането и вземанията се отписват с изтичането на сроковете за установяване на съответните публични вземания, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Доброволно плащане след изтичане на сроковете

Чл. 143. Не подлежат на връщане доброволно платени публични вземания, изпълнени след сроковете за установяване или погасяване.

Лихви

Чл. 144. (1) За неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или начислените и удържаните, но невнесени в срок публични вземания, се дължи законната лихва.

(2) Законната лихва се дължи и:

1. за неправилно възстановени данъци и данъчни резултати (данъчен кредит);

2. върху невнесена в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;

3. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) върху задължения на чуждестранно лице за данъци, удържани при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство от местното лице, платец на дохода, до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на данъчна спогодба, по която Република България е страна.

(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 данъчният орган може да издаде данъчен ревизионен акт само за лихвата.

Глава тринадесета
ИЗПЪЛНЕНИЕ

Доброволно изпълнение

Чл. 145. (1) Данъчните и другите публични задължения се изпълняват доброволно в законоустановения срок чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка.

(2) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Наказателните постановления, санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет, се изпращат от съответния административнонаказващ орган на данъчното подразделение по постоянния адрес на нарушителя в 3-дневен срок от влизането им в сила, като в тези случаи ал. 7 не се прилага.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, определили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него лице, съгласувано с БНБ или данъчна декларация в случаите по чл. 56, ал. 2.

(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез "Български пощи" се извършва с пощенски запис за данъчно плащане по образец, утвърден от министъра на финансите или упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано с Комитета по пощи и далекосъобщения.

(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Плащане на данъчни задължения в брой може да се извършва и в териториалните данъчни дирекции или чрез упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на главния данъчен директор.

(7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок и не са предприети мерки за обезпечаване на вземането, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране съответният орган изпраща покана до длъжника да плати задължението си.

(8) (Предишна ал. 7, ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 42 от 2003 г.) Едновременно с поканата по предходната алинея органът по ал. 7 може:

1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай, че не изпълни доброволно определените данъчни задължения;

2. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

а) (изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;

б) (отм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.);

в) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.

(9) (Предишна ал. 8, изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 7 може и:

1. да постави на видно място в данъчната дирекция съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;

2. (доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени данъчни задължения, включително и техния размер, когато общо надвишава 5000 лв.

(10) (Предишна ал. 9, изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) По преценка на съответния орган действията по ал. 8 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване.

(11) (Предишна ал. 10, изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) В случай, че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер, съответният орган обезщетява длъжника за всички вреди и публикува опровержение по реда на ал. 9.

Принудително събиране от данъчни и други органи

Чл. 146. (1) (Доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г., бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 53 от 2004 г.) Събирането на данъчни задължения, установени от данъчните органи и задължителни осигурителни вноски чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките и паричните му вземания от трети лица се извършва от данъчните, съответно осигурителните органи, в 12-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение. Тези действия и обжалването им се извършват по реда, начина и в сроковете, предвидени за публичния изпълнител.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При постъпващи плащания от страна на длъжника данъчните, съответно осигурителните, органи могат и след изтичането на срока по ал. 1 да продължат действията си до погасяване на задължението при условията и по реда на чл. 191.

(3) Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал. 1, преписката се изпраща на публичния изпълнител.

(4) Обезпечение за данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски може да се извършва от данъчните, съответно от осигурителните органи, до изпращането на преписката на публичния изпълнител за принудително събиране на вземането.

(5) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) При условията и по реда на ал. 1 - 4 данъчните органи събират принудително и неплатените в срока за доброволно изпълнение публични държавни вземания, които следва да постъпят в републиканския бюджет. Влезлите в сила актове за установяването им се изпращат на данъчния орган по постоянен адрес или седалище на длъжника в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение.

(6) (Предишна ал. 5, изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; изм., бр. 42 от 2003 г.) Действията, извършени по ал. 1, както и постановленията за налагане на обезпечителни мерки, издадени от данъчните органи, се обжалват по реда за обжалване на данъчни актове, а постановленията, издадени от осигурителните органи - по реда за обжалване, предвиден в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Глава четиринадесета
ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ

Раздел I
Отсрочване и разсрочване на данъчни и други публични задължения

Условия за отсрочване и разсрочване

Чл. 147. (1) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) По искане на длъжника може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен от компетентния орган погасителен план.

(2) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Искането по ал. 1 се подава до компетентния орган, придружено с документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 149а.

(3) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2004 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За обезпечаване на задълженията, за които се иска отсрочване или разсрочване, длъжникът предоставя надлежно обезпечение по реда на този кодекс в размер на главницата и лихвите на задълженията за периода, за който е поискано отсрочване или разсрочване.

(4) (Отм., предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно на падежа на отсроченото плащане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва, считано от датата на даденото разрешение.

(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.; отм., бр. 53 от 2004 г.).

(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 42 от 2003 г.; отм., бр. 53 от 2004 г.).

Разрешение

Чл. 148. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:

1. териториалния данъчен директор - за задължения до 100 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до края на бюджетната година;

2. (доп., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) главния данъчен директор - за задължения от 100 000 лв. до 300 000 лв., или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години;

3. (доп., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) министъра на финансите - за задължения над 300 000 лв., или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години.

(2) (Доп., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е главният данъчен директор или министърът на финансите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния данъчен директор, който представя мотивирано становище по реда на този раздел и на наредбата по чл. 152а.

Ограничения за издаване на разрешение

Чл. 149. (Изм., ДВ, бр. 53 от 2004 г.)

(1) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:

1. по отношение на търговец, за когото е взето решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието по реда на Търговския закон;

2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201;

3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт;

4. по отношение на третите лица по чл. 22 за удържаните от данъчните субекти и невнесени в срок суми за плащане на публични вземания.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153.

(3) Разрешение не се издава и когато представените документи по чл. 147, ал. 2 съдържат данни, които не отразяват пазарните цени и пазарните условия.

Предпоставки за издаване на разрешение

Чл. 149а. (Нов, ДВ, бр. 53 от 2004 г.)

(1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:

1. данъчното задължение, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 и текущите парични постъпления за период три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период три месеца след същата дата, гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:

а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;

б) събиране на изискуемите и ликвидни към датата на подаване на искането по чл. 147, ал. 1 вземания на длъжника от трети лица;

2. предприятието не е формирало отрицателен счетоводен финансов резултат за предходните две години на годината, в която е подадено искането за отсрочване или разсрочване;

3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането по чл. 147, ал. 1, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване въз основа на документи за бъдещо развитие, са определени по методи и в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;

4. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, са в границите на стойности, установени с наредбата по чл. 152а;

5. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, за периода на действие на разрешението.

(2) Срокът на разрешението за отсрочване или разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малък от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен с наредбата по чл. 152а.

(3) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на ал. 1, т. 1.

Отсрочване и разсрочване без лихви

Чл. 150. (1) (Доп., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, органите по чл. 148, ал. 1 могат да разрешат, по искане на длъжника, разсрочване или отсрочване на плащането. В този случай не се дължат лихви по разсроченото или отсрочено задължение от деня на възникването на бедствието, съответно аварията, за определения от органите по чл. 148, ал. 1 срок на действие на отсрочването или разсрочването. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент. Когато разсрочването или отсрочването представляват държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, разсрочването или отсрочването се разрешават след решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.

(2) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1.

(3) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Отсрочването или разсрочването се разрешават, като се прилагат чл. 147 - 149а.

Разсрочване и отсрочване на други публични вземания

Чл. 151. (Доп., ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Разсрочване или отсрочване на други публични вземания се извършва от органите, които са ги установили, при условията и по реда на този кодекс и наредбата по чл. 152а, освен ако със закон е предвидено друго.

Срокове за издаване на решение

Чл. 151а. (Нов, ДВ, бр. 53 от 2004 г.)

(1) Разрешение за отсрочване или разсрочване се издава в срок до три месеца след постъпване на искането по чл. 147, ал. 1, придружено с необходимите документи и становища, при компетентния орган. Срокът за произнасяне може да бъде продължен с писмено съгласие между искателя и съответния орган за срок до три месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването му. Задължението, за което е поискано отсрочване или разсрочване, не подлежи на принудително събиране за периода от подаване на искането до влизане в сила на окончателното решение по искането. За този период се дължи законната лихва.

(2) Решението на съответния орган с мотивите към него се връчва на лицето по реда на този кодекс в 7-дневен срок от издаването му, като в него се указват компетентният орган и законоустановените срокове за обжалване.

(3) Непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.

Обжалване

Чл. 151б. (Нов, ДВ, бр. 53 от 2004 г.)

(1) Решението или мълчаливият отказ по чл. 151а могат да се обжалват в 14-дневен срок от връчване на решението или след изтичане на срока за произнасяне пред съответния компетентен съд.

(2) Жалбата се изпраща до компетентния съд чрез органа, издал решението или мълчаливия отказ, в 7-дневен срок от получаването й.

(3) Органът, издал решението или отказа, може да ги преразгледа в 7-дневен срок от получаване на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване, което се връчва по реда на чл. 151а и се обжалва по реда на ал. 1 и 2.

(4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.

(5) Производството се извършва по реда на този кодекс.

Раздел II
Особени случаи

Обединяване на публични вземания

Чл. 152. (1) Органите по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 в особено важни случаи могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника. Министърът на финансите, след преценка на случая, може да внесе въпроса за решаване от Министерския съвет.

(2) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Към предложението по ал. 1 главният данъчен директор прилага становището на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост и съвместимост на предложението с принципите на свободната конкуренция.

(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.; предишна ал. 2, бр. 53 от 2004 г.) Министерският съвет има право да намали, разсрочи и/или отсрочи общото публично задължение по ал. 1, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) С решението по ал. 1 Министерският съвет приема и мерки за осигуряване изпълнението на държавния бюджет.

(5) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на държавната помощ.

(6) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания срещу регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 148, ал. 1.

(7) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Решението на Министерския съвет подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

Наредба

Чл. 152а. (Нов, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Министерският съвет приема наредба за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност по чл. 149а.

Оздравителен план при разсрочване и отсрочване

Чл. 153. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Оздравителен план и/или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване или разсрочване на публични вземания без предварителното съгласие на министъра на финансите. Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.

(2) Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за дълговете към другите кредитори.

(3) Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински вземания.

(4) Намаляването на лихвени задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.

(5) При неизпълнение на условията по ал. 1 - 4 съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите. При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите, като в този случай не се прилага изискването публичните вземания да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.

(6) За извършеното намаляване, отсрочване или разсрочване се уведомява органът, установил вземането.

Чл. 154. (Отм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.).

Забрана за цесия на публични вземания

Чл. 155. Забранява се цесията на публични вземания. е извършва по реда на този кодекс.

Глава петнадесета
ПРИХВАЩАНИЯ

Прихващане до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение

Чл. 156. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) До образуването на производството за принудително изпълнение за събиране на публичното вземане компетентният за установяване на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на този кодекс, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Изискуеми данъчни задължения и санкции се прихващат от недължимо платени данъчни вземания, такси, както и от суми, подлежащи на възстановяване на друго основание от данъчния орган и след образуване на производство по принудително изпълнение. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане.

(2) При условията на ал. 1 прихващане може да поиска и длъжникът. Отказът за допускане на прихващането в тези случаи може да бъде обжалван от длъжника в 7-дневен срок от съобщението пред съответния окръжен съд по местонахождението на органа, постановил отказа. Съдът решава спора по същество и решението му е окончателно и не подлежи на обжалване.

(3) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му.

Глава шестнадесета
КОНКУРЕНЦИЯ

Конкуренция между публично и частно изпълнително производство

Чл. 157. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс.

(2) (Частично обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г., изм. ДВ бр. 43/2005 г.) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и приравнени към публичните вземания, размерът на които е бил съобщен на държавния или частния съдебен изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел държавният или частният съдебен изпълнител изпраща съобщение на Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

(3) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по предходната алинея, Агенцията за държавни вземания издава удостоверение, което съдържа информация за размера на вземанията по ал. 2, както и за наложени върху имуществото на длъжника мерки за обезпечаването им, ако има такива.

(4) (изм. ДВ бр. 43/2005 г.) Прилагането на удостоверението по ал. 3 към изпълнителното дело е условие за продължаването на изпълнителното производство от държавния или частния съдебен изпълнител.

(5) (Частично обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ бр. 29 от 07.04.2000 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.).

Действия след приключване на изпълнителното производство

Чл. 158. (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г., изм. ДВ бр. 43/2005 г.) В случаите по чл. 157, ал. 1, ако след осребряване на имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по изпълнението останат парични средства, Агенцията за държавни вземания ги превежда по сметката на държавния или частния съдебен изпълнител.

Принудително изпълнение при несъстоятелност

Чл. 159. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 42 от 2003 г.) Имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс.

(2) Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства не покриват изцяло вземането, заедно с натрупаната лихва и разноските по публичното изпълнение, за остатъка държавата или общината се удовлетворяват по общия ред.

(3) Когато получените от реализацията на имуществото по ал. 1 средства превишават вземането, заедно с натрупаната лихва и разноските по изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на несъстоятелността.

Присъединяване на обезпечени кредитори

Чл. 160. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство. Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като се докаже наличието на изпълнително основание, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Ако обезпечението бъде отменено, тази сума се разпределя между останалите взискатели или остава в масата на несъстоятелността.

(2) Ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, органът по изпълнението извършва разпределение, като най-напред определя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Глава седемнадесета
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

Раздел I
Обезпечаване на публични вземания

Подлежащи на обезпечение публични вземания

Чл. 161. (1) Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.

(2) Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на установеното публично задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

(3) Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:

1. по искане на данъчния орган, установил задължението, по отношение на актове, издадени от данъчната администрация;

2. по искане на компетентния орган, издал акта за установяване размера на публичното вземане;

3. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на акта за установяване на публичното вземане.

(4) За искането за обезпечение не се уведомява длъжникът.

(5) В случаите на уведомяване по реда на чл. 20, ал. 4, когато от данъчната сметка на данъчния субект, от търговската му и счетоводна документация и други налични данни може да се направи извод, че субектът дължи или за него до края на текущата данъчна година ще възникнат задължения към държавата и общините, върху неговото имущество се налагат обезпечителни мерки.

(6) Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма, в следната последователност:

1. по данъчната оценка;

2. по застрахователната стойност; или

3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.

(7) Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.

(8) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Обезпеченията по ал. 5 се налагат с постановление на органа по принудително изпълнение.

Съдържание на постановлението

Чл. 162. (1) Постановлението се издава в писмена форма и съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта, номер и дата;

3. фактическите и правните основания за издаването му;

4. наименованието, данъчния номер и данъчния и/или постоянния адрес, БУЛСТАТ на данъчния субект;

4. (изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) наименованието и данъчния и/или постоянния адрес, БУЛСТАТ на данъчния субект;

5. размера на публичното задължение и лихвите;

6. вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;

7. забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;

8. срока за доброволно изпълнение, когато това е предвидено в закон;

9. пред кой орган и в какъв срок постановлението може да се обжалва;

10. дата на издаване на постановлението и подпис на органа, издал акта, с означение на длъжността му.

(2) Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията.

Обжалване

Чл. 163. (1) Постановлението по чл. 161, ал. 3 може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от получаването пред директора на Агенцията за държавни вземания, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок.

(2) Решението на директора може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождението на публичния изпълнител в 14-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на органа, наложил обезпечителната мярка.

(3) Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи надлежно обезпечение по реда на този кодекс или ако се установи, че не е налице установено вземане.

(4) Право да обжалват обезпечителната мярка имат и третите лица, които имат самостоятелни права върху имуществото - предмет на обезпечението.

(5) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Предварителните обезпечителни мерки по чл. 108 и 109 могат да се обжалват по реда и в сроковете за обжалване на данъчните актове.

(6) Постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.

Раздел II
Мерки

Обезпечителни мерки

Чл. 164. (1) Обезпечението се извършва:

1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;

2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;

3. със запор на сметките на длъжника и стоките в оборот;

4. чрез други подходящи мерки.

(2) Органът, постановил обезпечението, може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.

(3) Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение, освен със съгласието на длъжника, както и върху възнагражденията срещу труд до размерите, посочени в този кодекс.

Замяна на обезпечителни мерки

Чл. 165. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Органът, постановил предварителното обезпечение, съответно органът по принудителното изпълнение, или съдът, след като обсъди възраженията на поискалия обезпечението, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение.

(2) Без съгласието на органа, поискал обезпечението, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с парична или неотменяема и безусловна банкова гаранция или със залог на държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметка на съответния орган и по нея се начислява лихва.

(3) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Със съгласието на взискателя и органа по принудителното изпълнение длъжникът може да замени наложеното обезпечение с особен залог или ипотека.

(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 запорът и възбраната се отменят.

Налагане на запор

Чл. 166. (1) Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител или от органа, установил вземането, с постановление за обезпечение.

(2) При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице, или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).

(3) Описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземване и съхранението й се извършват по реда на този кодекс.

(4) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи - "Пътна полиция". Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.

(5) Запор върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

(6) Запор върху ликвидно и изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки.

(7) Запорът по ал. 6 се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.

(8) Запор върху притежавани от длъжника дялове и акции се налага чрез съобщение до дружеството, съответно в Централния депозитар, което се вписва в книгата на акционерите и в книгата за дяловете. По искане на органа, постановил обезпечението, запорът върху дялове в дружества с ограничена отговорност се вписва в търговския регистър.

(9) Запорът върху държавни, включително безналични ценни книжа, се вписва в съответния регистър.

(10) Налагането на запор върху вземания по ценни книги на заповед и на други книжа, които могат да се джиросват или собствеността на които може да се прехвърля чрез предаване, както и върху вземания по изпълнителни листове, се извършва чрез изземване и предаване за съхранение на банка. За изземването и предаването на ценните книги на заповед в банка се съставя протокол.

Възбрана

Чл. 167. (1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2004 г.) Налагането на възбрана се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване службата по вписванията изпраща съобщение до длъжника.

(2) За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след съобщението, не може да се противопостави на публичното вземане.

Действия на запора и възбраната

Чл. 168. (1) Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвежда действията, предвидени в чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. В случая се прилагат чл. 332, ал. 2 и чл. 336 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) От датата на получаване на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.

(3) Съдът по регистрацията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора.

(4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател.

Запор върху стоки в оборот

Чл. 169. (1) Запор върху стоки в оборот се извършва въз основа на опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях.

(2) Едновременно с налагането на запор върху стоките в оборот се налага запор и върху сметките на длъжника.

(3) Продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота, могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на органа, наложил обезпечението, при определени от него условия.

Отменяне на обезпечението

Чл. 170. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Отменяне на обезпечението се извършва с постановление от органа, постановил предварителното обезпечение, съответно органа по принудителното изпълнение, или по молба на длъжника след погасяване на публичното задължение.

(2) Отказът за отменяне по ал. 1 може да бъде обжалван пред окръжния съд по местонахождението на:

1. съответния горестоящ орган на наложилия обезпечителната мярка;

2. органа по принудително събиране на публичните вземания.

(3) Съдът отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията по чл. 165, ал. 2. Определението на съда не подлежи на обжалване, но ако съдът откаже да отмени обезпечението, длъжникът може отново да поиска отмяната на обезпечението при наличие на основания за това.

Обезщетение за причинени вреди

Чл. 171. (1) Ако актът, установяващ публичното задължение, по който е допуснато обезпечението, бъде отменен или ако не бъде връчен в предвидения в този кодекс срок, длъжникът може да поиска да му бъдат заплатени причинените вследствие на обезпечението вреди.

(2) Обезщетение не се дължи, когато длъжникът не е съобщил факти, обстоятелства или не е предоставил документи от значение за определяне на задължението, довели до отменянето на акта.

Глава осемнадесета
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Раздел I
Общи разпоредби

Изпълнителни основания

Чл. 172. (1) Принудително изпълнение за публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт.

(2) Принудително изпълнение за данъчните вземания се предприема въз основа на:

1. данъчен акт, срокът за доброволно изпълнение на който е изтекъл;

2. данъчна декларация, по която е изтекъл законоустановеният срок за плащането на задължението;

3. данъчно съобщение за определяне на данък, срокът за плащане по което е изтекъл;

4. влязло в сила наказателно постановление на данъчен орган;

5. случаите на чл. 63, ал. 3.

Участници в производството за принудително изпълнение

Чл. 173. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:

1. органът по принудително изпълнение;

2. публичният взискател;

3. длъжниците или техните наследници, както и третите лица, за които е предвидена отговорност за плащането на данъчно задължение на длъжника;

4. трети лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;

5. обезпечените кредитори.

(2) Обезпечението и принудителното събиране на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител към Агенцията за държавни вземания, доколкото друго не е установено в този кодекс.

(3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, пазачи, преводачи и други лица.

Солидарна отговорност

Чл. 174. (1) Който изплати на длъжника вземания, върху които е наложен запор по този кодекс, отговаря солидарно с него за изплатеното въпреки запора, до размера на задължението със законната лихва след плащането.

(2) Когато изплащането е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган или управляващ съдружник, които са допуснали изплащането.

(3) За действията по ал. 1 и 2 се издава акт от органа, наложил запора, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки.

Задължение за предоставяне на информация

Чл. 175. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Всички лица, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на данъчния орган или публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по този кодекс в 7-дневен срок от получаването му да предоставят информацията или данните, с които разполагат.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към данъчния длъжник и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.

(3) По реда на ал. 1 банките, небанковите финансови институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключени договори за доверително управление или предоставени банкови касетки, както и за други сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негови движими и недвижими имущества или дялови участия.

Раздел II
Предмет на изпълнението

Имущество, подлежащо на принудително изпълнение

Чл. 176. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:

1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;

2. единственото жилище на длъжника, освен ако е търговец; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му - поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;

3. сумите по сметки в банки до размер 150 лв. за всеки член от семейството;

4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от собственика или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;

5. трудово възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия - в размер до 150 лв. месечно.

(2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:

1. обезщетения по социалното осигуряване, включително за безработица;

2. социални помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;

3. суми, получени от инвалиди, глухи, слепи, неми, глухонеми, сираци и други категории лица в неравностойно социално положение, по дарение от физически и юридически лица - за данъчни задължения на надарения;

4. вземания за издръжка, определени от съда.

Възможност за избор от длъжника

Чл. 177. (1) Длъжникът може, след като обяви всичките си активи, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от органа по принудителното изпълнение способи.

(2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло държавата.

(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва пред директора на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от връчването му на длъжника. Жалбата не спира изпълнението.

(4) Директорът на Агенцията за държавни вземания се произнася по жалбата в 7-дневен срок от постъпването й. Решението на директора е окончателно и не подлежи на обжалване.

Особени случаи

Чл. 178. Вземанията могат да се събират и чрез участие в производство по несъстоятелност на длъжника или присъединяване към открито производство.

Раздел III
Способи

Способи за принудително изпълнение

Чл. 179. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез:

1. изпълнение върху парични средства в банките;

2. изпълнение върху вземания на длъжника;

3. (доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книги.

(2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, леки автомобили, офиси, каси, сейфове и др.

(3) Органът по принудителното изпълнение може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.

Недействителност на действия и сделки

Чл. 180. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на акта за възлагане на данъчна ревизия и установяването на друго данъчно вземане:

1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;

2. учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение върху имуществено право на длъжника;

3. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;

4. (нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) апортни вноски на имуществени права на длъжника.

(2) (Доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния взискател или на органа по принудителното изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Присъединяване на кредитори

Чл. 181. (1) В производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.

(2) Присъединяването се допуска до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат годен за изпълнение акт за публично вземане.

Непротивопоставимост на обезпечения

Чл. 182. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г.) При вписване на ипотека или особен залог ипотекарният длъжник, съответно залогодателят представя в службата по вписванията, съответно пред длъжностното лице от съответния орган, извършващ вписването, удостоверение за дължими данъци. Дължимите данъци се вписват в съответния регистър, а при продажба на ипотекираното или заложеното имущество се изплащат преди главното задължение.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчната администрация издава удостоверението по ал. 1 в 3-дневен срок от писменото заявление на ипотекарния длъжник или залогодателя.

(3) Заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, може да противопостави вземането си на данъчната администрация само въз основа на писмени доказателства с достоверна дата.

Конкуренция между публични вземания

Чл. 183. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:

1. за данъчните задължения и задължителното осигуряване - съразмерно;

2. за публични задължения, които постъпват направо в държавния или общинския бюджет - съразмерно;

3. за други публични вземания.

(2) При спор между публични взискатели спорът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.

Раздел IV
Действия

Започване на производството

Чл. 184. (1) Когато пристъпва към изпълнение, публичният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

(2) Съобщението трябва да съдържа означение на подлежащия на принудително изпълнение акт и номера на изпълнителното дело, посочване на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

(3) Когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, се образува едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от тях.

(4) В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи се извършва чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител.

(5) Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат действието, предвидено в този кодекс.

(6) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) В случаите, когато мерките по чл. 145, ал. 8, т. 2 и ал. 10 не са поискани от съответния взискател, органът по принудителното изпълнение може, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение:

1. да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

а) да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;

б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;

2. да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.

Спиране, отлагане, възобновяване и прихващане

Чл. 185. (1) Принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането, с разпореждане на органа по принудителното изпълнение:

1. при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител;

2. при отбиване от длъжника на редовната военна служба, както и при повикване на учебен сбор - до завършването им;

3. при смърт на длъжника - до изтичането на срока за подаване на декларация по чл. 32 от Закона за местните данъци и такси;

4. в други случаи, предвидени в този кодекс.

(2) Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.

(3) В случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на срока по чл. 32, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси и ако не е подадена декларация, по искане на органа по принудителното изпълнение районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците данъчният орган е длъжен да издаде удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и начислените лихви върху тях. Когато данъчният орган не е установил данъчните задължения на длъжника, той издава удостоверение след извършване на данъчна ревизия.

(4) В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.

(5) Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането органът по принудителното изпълнение не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.

(6) Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането. Срокът продължава да тече от издаването на разпореждането за възобновяване.

(7) Органът по принудителното изпълнение може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.

(8) Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на органа по принудителното изпълнение производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането, и до приключване на действията по прихващането. Органът по принудителното изпълнение, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, извършва прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.

(9) Прихващането по ал. 8 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането данъчното вземане се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява, като органът по принудителното събиране уведомява компетентния орган.

(10) Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му.

(11) Отказът за прихващане може да се обжалва по реда, предвиден за защита срещу принудително изпълнение по този кодекс. В тези случаи жалбата спира действията по принудителното производство до окончателното й решаване.

Производство за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника

Чл. 186. (1) В случаите, когато са наложени обезпечения по реда на чл. 161, ал. 5 - 8, публичният изпълнител започва производство за принудително събиране на публични вземания срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, след установяването на тези вземания по предвидения в този кодекс ред.

(2) Когато производството по несъстоятелност е открито, без длъжникът да е обявен в несъстоятелност, публичният изпълнител не може да изнася на публична продан имущество, което е обект на наложените по реда на чл. 161, ал. 5 - 8 обезпечения, преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност.

(4) При наличието на предложен план за оздравяване или на предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, които отговарят на изискванията на чл. 153, и когато предявените от Агенцията за държавни вземания публични вземания са включени в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания може да спре принудителното изпълнение.

(5) При констатирано неизпълнение на утвърдения план за оздравяване, съответно на извънсъдебното споразумение, по отношение удовлетворяването на публичните вземания, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания възобновява спряното производство за принудително събиране.

(6) (Частично обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.) В случаите на ал. 5, разпоредбите на чл. 706, ал. 1 и 3 от Търговския закон не се прилагат по отношение на публичните и тези частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

(7) При възобновено по реда на ал. 5 производство за принудително събиране на публични вземания, публичният изпълнител реализира проданта на имуществото на длъжника, което е обект на наложените по чл. 161, ал. 5 - 8 обезпечения.

Прекратяване на производството

Чл. 187. (1) Производството по събиране на публичните вземания се прекратява с разпореждане на органа по принудителното изпълнение:

1. когато задължението и направените до датата на провеждане на търга разноски бъдат погасени изцяло; когато плащането е по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по сметката, посочена от органа по принудителното изпълнение;

2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен;

3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

4. когато органът по принудителното изпълнение е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани и разходите за воденето на такива действия са икономически неоправдани;

5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на вишестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума равна или надхвърляща сумата на задължението, съгласно изменението; в този случай органът по принудителното изпълнение разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;

6. в други предвидени в този кодекс случаи.

(2) В случаите по ал. 1 органът по принудителното изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани.

(3) Разпореждането се издава в 7-дневен срок от:

1. получаване на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал. 1, т. 1;

2. уведомяването на органа по принудителното изпълнение с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на недействителността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;

3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;

4. възникването на условията и предпоставките, предвидени в ал. 1, т. 4.

Протоколи за действията

Чл. 188. (1) За всяко предприето и извършено действие от органа по принудителното изпълнение се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.

(2) В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудителното изпълнение издава постановления и разпореждания.

(3) Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението и извлечения от сметката.

Съдействие по изпълнението

Чл. 189. (1) При осъществяване на правомощията по принудителните действия публичният изпълнител може да поиска от специализирания орган за контрол на данъчната администрация да се отворят и претърсят вещи, жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или места, където се намират вещи на длъжника. Действията се извършват по реда на този кодекс.

(2) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) При необходимост органът по принудителното изпълнение може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират вещи на длъжника, и при извършване на опис, предаване на вещи и въвод във владение.

Изпълнение върху вземания на длъжника от банки

Чл. 190. (1) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на нареждането.

(2) Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на нареждането да уведоми органа, наложил запора, за причините за неизпълнението му.

(3) Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено нареждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на органа, наредил принудителното изпълнение.

Разрешение за неотложни плащания

Чл. 191. (1) Органът, наложил запора, с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му, при положение че длъжникът предостави друго обезпечение.

(2) Преценката от органа по ал. 1 се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.

(3) Разрешението по ал. 1 се дава при условие, че:

1. сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;

2. забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.

(4) Когато органът по ал. 1 даде разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши.

(5) Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.

(6) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, дал разрешението.

Принудително събиране от трети лица, които не са банки

Чл. 192. (1) Принудителното събиране на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трети лица, ако вземането е ликвидно и изискуемо. Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.

(2) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към органа по принудително изпълнение в същия размер.

(3) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на органа по принудително изпълнение или да му предаде вещите на длъжника в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска.

(4) Когато длъжникът има дялово участие в дружество, органът по принудително изпълнение предлага на съдружниците да изкупят дяловете на длъжника по пазарни цени въз основа на направена от него или от вещо лице оценка или да упражнят правата на длъжника по чл. 125, ал. 2 от Търговския закон. Оценката може да се обжалва по реда на чл. 196.

(5) Когато длъжникът притежава акции в акционерни дружества, органът по принудително изпълнение:

1. предлага на другите акционери да изкупят акциите на длъжника по пазарна цена;

2. предоставя на инвестиционен посредник въз основа на договор продажбата на акциите на борсата, съответно на вторичния пазар, в който случай инвестиционният посредник има правата на джирант.

(6) В случаите по ал. 5 със сумата от продажбата на акциите се удовлетворява публичното вземане.

(7) Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на органа по принудително изпълнение за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане.

Изпълнение върху ценни книги и вземания по изпълнителни листове

Чл. 193. (1) Изпълнението върху ценни книги се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга.

(2) Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на този кодекс за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника.

Опис

Чл. 194. (1) Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.

(2) Описът трябва да съдържа:

1. основанието и размера на вземането;

2. мястото, където се извършва;

3. подробно описание на вещта;

4. оценката на вещта;

5. възраженията на задълженото лице и заявените от трети лица права върху описаната вещ;

6. подпис на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.

(3) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2004 г.) Описът на недвижимия имот се извършва само ако органът по ал. 1 се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от съответната данъчна дирекция и от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.

(4) В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.

(5) Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.

Пазене на вещта

Чл. 195. (1) Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника.

(2) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако се прецени, че тя не трябва да се оставя у него, вещта се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено от публичния изпълнител място.

(3) Пазачът се назначава от органа по ал. 2. Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, която се предава за пазене срещу подпис.

(4) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето й. При неизпълнение на задълженията публичният изпълнител може да назначи друг пазач.

(5) Недвижимият имот се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От получаването на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин. Органът по ал. 2 може да определи срещу възнаграждение друг управител на имота, ако длъжникът пречи на огледа или не управлява добре имота.

Оценка

Чл. 196. (1) Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител по списъка на Агенцията за държавни вземания.

(2) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, като я съобщава на длъжника и на взискателя.

(3) За вещи, чиято стойност като нови е по-малка от 5000 лв., се използват ценниците, издавани от Агенцията за държавни вземания. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка.

(4) Ако е недоволен от оценката, длъжникът или взискателят в 7-дневен срок може да поиска от директора на Агенцията за държавни вземания преразглеждане на оценката. Директорът или оправомощено от него длъжностно лице назначава оценители, чиято оценка е окончателна. Не може да се иска преразглеждане на оценката на вещи, чиято стойност е определена по реда на ал. 3.

(5) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Описаната вещ на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители се оценява по нейната пазарна стойност, включително и за вещ, чиято стойност като нова е по-малка от 5000 лв., от оценител, включен в списъка по ал. 1, по предложение на министъра на земеделието и горите. До представянето на предложението на министъра на земеделието и горите публичният изпълнител назначава оценител, притежаващ съответната квалификация, включен в списъка по ал. 1.

Контролна експертиза

Чл. 197. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато длъжникът или взискателят е недоволен от оценката на недвижимите имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 30 000 лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, производствени мощности и стопански обекти, той може да поиска в 7-дневен срок контролна експертиза.

(2) Контролната експертиза се извършва от три вещи лица с познания и опит в съответната област, едно от които се посочва от длъжника, едно - от директора на Агенцията за държавни вземания, а третото се избира от първите двама.

(3) Вещите лица и оценителите трябва да отговарят на изискванията по този кодекс.

(4) Заключението на вещите лица се приема с мнозинство и не може да бъде оспорвано от длъжника, от публичния изпълнител или от взискателя.

(5) Възнаграждението на вещите лица се определя от директора на Агенцията за държавни вземания и е за сметка на този, който е поискал контролната експертиза. Ако контролната експертиза е поискана от длъжника и оценката е по-висока от първоначалната, разноските се поемат от Агенцията за държавни вземания.

Глава деветнадесета
ПУБЛИЧНА ПРОДАН

Раздел I
Общи правила

Начин на продажбата

Чл. 198. (1) Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба или чрез търг.

(2) Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.

(3) Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.

Действие на публичната продан

Чл. 199. (1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника.

(2) Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването на постановлението за възлагане в "Държавен вестник" не е предявен иск за собственост.

(3) Ако искът е предявен в срока по ал. 2 и с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ, купувачът може да иска платената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска връщането на всички платени от него такси по прехвърлянето.

Разноски

Чл. 200. (1) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника.

(2) Всички постъпили суми от продажбата се внасят по определената сметка. След покриване на разноските, лихвите и главницата на публичното задължение разликата се връща на длъжника.

(3) Разноски, свързани с прехвърляне на вещта или с въвод във владение, са за сметка на купувача.

Начин на продажба

Чл. 201. (1) Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител.

(2) Органът по ал. 1 може да определи продажбата да се извърши:

1. отделно за всяка движима или недвижима вещ на длъжника;

2. за групи от вещи, които обичайно се продават заедно;

3. за всички активи на длъжника-търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.

(3) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, както и движими вещи с начална тръжна цена над 30 000 лв., продажбата се извършва чрез търг.

(4) Длъжникът може да предложи начина, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Органът по ал. 1 може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.

Цена и състояние на вещта

Чл. 202. (1) Първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 196 и 197.

(2) Вещта се продава без данък върху добавената стойност. За регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност длъжници продажбата се счита за освободена доставка.

(3) Вещта или имотът се продават такива, каквито са в момента на продажбата им и купувачите не могат да претендират за недостатъци на закупената вещ.

Продажба на специфични вещи

Чл. 203. (1) Бързоразвалящи се стоки се продават с разрешение от органите на Министерството на здравеопазването. Те се продават чрез борсата, стоковите тържища или специализираните магазини.

(2) Продажбата на произведения на изкуството, вещи с антикварна или нумизматична ценност, злато, сребро и други благородни метали и скъпоценни камъни или изделия от тях се извършва след експертна оценка чрез специализираните магазини, галерии и други подобни, одобрени от министъра на финансите.

(3) Продажбата на стоки, търгувани на борсите, се извършва чрез борсите.

(4) Продажбата на чуждестранна валута се извършва чрез търговските банки.

(5) (Нова, ДВ, бр. 53 от 2004 г.) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават с разрешение на министъра на земеделието и горите или оправомощено от него лице само на други земеделски производители.

Несъразмерност на разходите с приходите

Чл. 204. (1) Не се започва принудително изпълнение върху права и вещи, за които разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи.

(2) Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с акт на публичния изпълнител. Постановлението може да се обжалва в 7-дневен срок пред директора на Агенцията за държавни вземания, чието решение е окончателно.

(3) Когато само за някои от вещите и правата разходите по принудителното изпълнение се очаква да надхвърлят постъпленията от продажбата, изпълнението се насочва върху останалите активи на длъжника.

Съобщение за продажба

Чл. 205. (1) Съобщението за продажба съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. номера и датата на изпълнителното дело;

3. начина на продажба;

4. времето и мястото за оглед;

5. времето и мястото на продажба;

6. списък на продаваните вещи и първоначална продажна цена;

7. други условия, свързани с определения начин на продажба, включително оповестяване на мястото, където се намира тръжната документация за продажбата на разположение на всеки, който се интересува от вещта, или условията, при които може да я закупи;

8. дата, подпис и печат на органа.

(2) Съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до извършване на продажбата може да плати задължението си заедно с разноските.

(3) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съобщението се поставя на определени за целта места в служебните помещения на органите, определящи публичните задължения.

(4) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Съобщението се разгласява и чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата, и чрез публикуването му в поне един централен ежедневник. Агенцията осигурява разпространението на съобщенията за продажби и чрез ИНТЕРНЕТ.

(5) Когато длъжникът е физическо лице, съобщението, с изключение на това, което се изпраща на длъжника, не може да съдържа данни за длъжника.

Раздел II
Публична продажба

Публична продажба на постоянно определени места

Чл. 206. (1) Публична продажба се извършва за вещи, чиято продажна цена не надвишава 30 000 лв. и които се намират на мястото на продажбата, при което вещта се предава на купувача след заплащането на цената.

(2) Публична продажба се извършва на постоянни места, определени от Агенцията за държавни вземания.

(3) Постоянна продажба може да се извършва от:

1. публичния изпълнител;

2. други лица, включително борси, на които това е възложено по договор.

(4) Продажбите се извършват в собствени или наети от Агенцията за държавни вземания помещения.

(5) Продажбата чрез борси се извършва по установените за тях правила, като отношенията между тях и публичния изпълнител се уреждат по договор при общи условия.

(6) Всяка вещ или група от вещи, които се продават заедно, получават номер. На етикета с номера се посочва и продажната цена.

(7) Огледът на вещите е свободен в рамките на определеното работно време.

(8) Плащането на цената по този член се извършва само в брой.

(9) За всяка продадена вещ или група от вещи, които се продават само заедно, се издава постановление за възлагане въз основа на документа за платената цена, в което се посочва:

1. номерът и датата на постановлението;

2. номерът на вещта или на групата от вещи;

3. името и единният граждански номер или наименованието и данъчният номер и подпис на купувача;

3. (изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) името и единният граждански номер или наименованието и кодът по БУЛСТАТ и подпис на купувача;

4. цената на вещта;

5. при закупуване на вещи, продавани в група, към постановлението се прилага списък на вещите, включени в групата;

6. мястото на извършената продажба;

7. името и подписът на длъжностното лице, извършило продажбата.

(10) Собствеността преминава върху купувача с издаване на постановлението, като вещта му се предава веднага. Постановлението следва да съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ (фактура) и има силата на такъв. При продажба на родово определени вещи постановлението се издава на съответната борса или тържище, а на купувача се издава фактура.

(11) Екземпляр от постановлението се изпраща на длъжника.

Намаляване на цената и преоценка

Чл. 207. (1) Ако в едномесечен срок от излагането й за продажба вещта не бъде продадена, продажната цена се определя в размер 90 на сто от началната продажна цена.

(2) Ако в едномесечен срок от намаляването на цената по ал. 1 не се намери купувач, продажната цена се определя в размер 80 на сто от началната цена.

(3) В случай, че вещта не бъде продадена в 6-месечен срок от излагането й за продан, тя се продава на цена по договаряне. Това се посочва изрично в издаденото постановление.

(4) Ако след изтичане на една година от излагането й за продан вещта не бъде продадена, длъжникът има право в едномесечен срок да я вземе обратно.

(5) Непотърсени в едномесечния срок по ал. 4 вещи се предават безвъзмездно на социални заведения или се унищожават.

(6) В случаите по ал. 4 и 5 публичният изпълнител издава разпореждане за връщане или за предаване, като в постановлението за връщане посочва други изпълнителни способи за събиране на вземането.

Продажба чрез търг

Чл. 208. (1) Продажбата чрез търг се извършва с явно или тайно наддаване на място и време, определени от публичния изпълнител.

(2) (Отм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.).

(3) (Отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(4) Едновременно със съобщението за обявяване на публичната продажба органът по принудителното изпълнение оповестява и правилата за продажбата, размера на таксата за оглед и на депозита за участие, начина, по който следва да се внесат, и крайния срок за внасяне.

(5) Депозитът за участие в търга е 10 на сто от обявената начална продажна цена. Документът за внасяне на депозита се предоставя на публичния изпълнител най-късно до обявения начален час за провеждане на търга.

Подготовка на търг с явно наддаване

Чл. 209. (1) Всяка вещ или група от вещи получават тръжен номер. Номерата се обозначават върху вещта най-късно до определения начален час за оглед.

(2) В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за участие в търга.

(3) Не могат да участват в търга като наддавачи органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта.

(4) Въз основа на представените документи за самоличност всеки участник получава знак (табелка) с номер на участник в търга.

Провеждане на търга

Чл. 210. (1) В обявения ден и час органът, провеждащ търга, открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга.

(2) На мястото, където се провежда търгът, могат да присъстват само допуснатите участници в търга, публичният изпълнител и служебните лица, подпомагащи публичния изпълнител.

(3) При започване на търга органът, провеждащ търга, е длъжен да оповести отново правилата за разпродажба и допуснатите до търга участници, като може да определи и стъпка на наддаване като процент от началната цена.

(4) Наддаването започва от началната тръжна цена. Недействително е предложението за цена, по-ниска от началната.

(5) Всеки участник с високо вдигане на номера огласява предлаганата от него цена.

(6) За провеждане на търга се води протокол. В протокола се отбелязват всички условия на търга, броят на участниците, началният и крайният час, стъпката на наддаване, ако такава е определена. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе.

(7) За направените предложения се води наддавателен лист, в който се посочват тръжният номер на продаваната вещ, номерата на участниците, наддавали за нея, и предлаганите от тях цени. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга.

(8) След всяко направено предложение органът, провеждащ търга, произнася последователно три пъти последната предложена цена и след третия път, ако нова цена не бъде предложена, огласява продажбата на вещта с "продадено", цената и номера на участника, който я е предложил.

(9) В протокола се записват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, името на лицето и единният граждански номер или наименованието на търговеца и данъчният му номер, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.

(9) (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) В протокола се записват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, името на лицето и единният граждански номер или наименованието на търговеца и кодът му по БУЛСТАТ, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.

(10) В протокола се записват и данните за лицата, които са предложили цена, поставяща ги на второ и трето място след участника, предложил най-високата цена, както и данните, необходими за уведомяване.

(11) Купувачът трябва в 5-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения депозит.

(12) Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително. В този случай внесената от купувача сума остава в полза на държавата и се обявява нов търг, ако търгът не е обжалван.

(13) Обстоятелството по ал. 12, изречение първо, се констатира от органи на Агенцията за държавни вземания, определени от директора на Агенцията за държавни вземания, а наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за държавни вземания.

Определяне на последващ купувач

Чл. 211. (1) Ако в срока по чл. 210, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач:

1. с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, лихви, главница;

2. публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това; ако и този наддавач не внесе цената в 3-дневен срок от получаване на съобщението, публичният изпълнител предлага вещта на следващия по реда на предложените цени наддавач при условие, че предложената от него цена е не по-малка от началната тръжна цена.

(2) Когато никой от наддавачите по ал. 1, т. 2 не внесе предложената от него цена, се провежда нов търг.

Нов търг

Чл. 212. (1) Нов търг се провежда, когато:

1. не се яви кандидат и явилите се предложат цена, по-ниска от началната;

2. никой от участниците не внесе предложената от него цена;

3. са нарушени други условия за провеждане на търга.

(2) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто.

(3) (Изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.

(4) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, се прилага чл. 207, ал. 4.

ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА

Раздел II Погасяване на вземанията

Последователност на погасяванията

Раздел III Давностни срокове

Спиране и прекъсване на давността

Преустановяване на събирането и отписване на вземанията

Доброволно плащане след изтичане на сроковете

Лихви

Глава тринадесета ИЗПЪЛНЕНИЕ

Принудително събиране от данъчни и други органи

Глава четиринадесета ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ

Разрешение

Ограничения за издаване на разрешение

Предпоставки за издаване на разрешение

Отсрочване и разсрочване без лихви

Разсрочване и отсрочване на други публични вземания

Срокове за издаване на решение

Обжалване

Раздел II Особени случаи

Наредба

Оздравителен план при разсрочване и отсрочване

Забрана за цесия на публични вземания

Глава петнадесета ПРИХВАЩАНИЯ

Глава шестнадесета КОНКУРЕНЦИЯ

Действия след приключване на изпълнителното производство

Принудително изпълнение при несъстоятелност

Присъединяване на обезпечени кредитори

Глава седемнадесета ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

Съдържание на постановлението

Обжалване

Раздел II Мерки

Замяна на обезпечителни мерки

Налагане на запор

Възбрана

Действия на запора и възбраната

Запор върху стоки в оборот

Отменяне на обезпечението

Обезщетение за причинени вреди

Глава осемнадесета ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Участници в производството за принудително изпълнение

Солидарна отговорност

Задължение за предоставяне на информация

Раздел II Предмет на изпълнението

Възможност за избор от длъжника

Особени случаи

Раздел III Способи

Недействителност на действия и сделки

Присъединяване на кредитори

Непротивопоставимост на обезпечения

Конкуренция между публични вземания

Раздел IV Действия

Спиране, отлагане, възобновяване и прихващане

Производство за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника

Прекратяване на производството

Протоколи за действията

Съдействие по изпълнението

Изпълнение върху вземания на длъжника от банки

Разрешение за неотложни плащания

Принудително събиране от трети лица, които не са банки

Изпълнение върху ценни книги и вземания по изпълнителни листове

Опис

Пазене на вещта

Оценка

Контролна експертиза

Глава деветнадесета ПУБЛИЧНА ПРОДАН

Действие на публичната продан

Разноски

Начин на продажба

Цена и състояние на вещта

Продажба на специфични вещи

Несъразмерност на разходите с приходите

Съобщение за продажба

Раздел II Публична продажба

Намаляване на цената и преоценка

Продажба чрез търг

Подготовка на търг с явно наддаване

Провеждане на търга

Определяне на последващ купувач

Нов търг

Продажба с тайно наддаване

ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА

Раздел II
Погасяване на вземанията

Раздел III
Давностни срокове

Глава тринадесета
ИЗПЪЛНЕНИЕ

Глава четиринадесета
ОТСРОЧВАНЕ И РАЗСРОЧВАНЕ

Раздел II
Особени случаи

Глава петнадесета
ПРИХВАЩАНИЯ

Глава шестнадесета
КОНКУРЕНЦИЯ

Глава седемнадесета
ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

Раздел II
Мерки

Глава осемнадесета
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Раздел II
Предмет на изпълнението

Раздел III
Способи

Раздел IV
Действия

Глава деветнадесета
ПУБЛИЧНА ПРОДАН

Раздел II
Публична продажба