ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

ДЯЛ ПЕТИ
ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Глава двадесет и първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Статут и функции на данъчната администрация

Чл. 231. (1) Данъчната администрация е юридическо лице със самостоятелен бюджет със седалище София.

(2) Данъчната администрация:

1. води регистъра на данъчните субекти;

2. установява данъчните задължения по основание и размер;

3. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) установява административните нарушения и налага административни наказания, като при изземване на вещи в полза на държавата ги съхранява до влизането в сила на наказателните постановления за отнемането им;

4. разглежда жалби срещу издадени от нея актове;

5. осъществява дейността по събиране на информация и по откриване на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи, и налага административни наказания;

6. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) събира доброволните данъчни плащания и извършва действията, предвидени в този кодекс, по обезпечаването и събирането на публични държавни вземания;

7. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които данъчните органи изискват или издават въз основа на закона.

(3) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчната администрация не събира държавни такси за издаване и заверка на документи, удостоверения, дубликати и други услуги.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) На данъчната администрация не могат да се възлагат други дейности освен предвидените в този кодекс.

Общо ръководство

Чл. 232. (1) Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху дейността на данъчната администрация.

(2) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Министърът на финансите:

1. публикува в бюлетина на Министерството на финансите, страницата на данъчната администрация в Интернет и по друг подходящ начин създадената практика по прилагането на данъчното законодателство, както и мотивите за нейната промяна;

2. анализира, разяснява и обобщава данъчната практика, изготвя общи становища и указания за единното прилагане на данъчното законодателство, които са задължителни за органите в структурата на Министерството на финансите, и ги публикува по реда на т. 1.

(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Министърът на финансите или упълномощено от него лице със заповед определя длъжностните лица от данъчната администрация, които могат да съставят актове за административни нарушения и които издават актове за административни наказания, освен ако същите не са определени със закон. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".

(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Териториалният обхват, броят и наименованието на регионалните и териториални данъчни дирекции и техните звена, както и организацията, редът на дейността, функциите и числеността на персонала на всяко административно звено се определят с устройствен правилник.

Съдействие и взаимодействие с други органи и обмен на информация
(Загл. изм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.)

Чл. 233. (1) Държавните и общинските органи са длъжни да оказват съдействие на данъчната администрация при упражняване на нейните пълномощия.

(2) Данъчната администрация, органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите контролни органи на Министерството на финансите извършват съвместни действия във връзка с осъществяването на своите функции.

(3) Редът и начинът за осъществяване на взаимодействието по ал. 2 се определят със съвместна инструкция на ръководителите на съответните ведомства.

(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) При осъществяването на функциите и правомощията на данъчната администрация, по искане на главния данъчен директор или на териториалните данъчни директори митническите органи предоставят информация за вносните, износните или транзитните операции на данъчните субекти, включително и данни от съпровождащите ги документи, информация за плащанията и възстановяванията на данъци, администрирани от митническите органи, както и информация за нарушения на митническото и валутното законодателство, установени от митническите органи.

(5) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Главният данъчен директор и директорът на Агенция “Митници” със съвместна инструкция определят реда и начина за обмен на информация между данъчната и митническата администрация.

Глава двадесет и втора
СТРУКТУРА, ОРГАНИ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Структура

Чл. 234. (1) Данъчната администрация се състои от Главна, регионални и териториални данъчни дирекции.

(2) В териториалните дирекции могат да се създават данъчни подразделения и бюра (пунктове), съобразно критерии, определени с устройствения правилник.

(3) В дирекциите и техните подразделения могат да се създават функционални отдели и сектори, включително и за специализиран данъчен контрол.

(4) Независимо от определените с устройствения правилник критерии, местонахождението на звената по ал. 1 и 2 се определя в зависимост от необходимите материални условия и база за обслужване на данъкоплатците.

(5) Редът за назначаването на длъжностните лица в данъчната администрация се определя с устройствения правилник.

Органи на данъчната администрация

Чл. 235. (1) Органи на данъчната администрация са:

1. главният данъчен директор;

2. регионалните данъчни директори;

3. териториалните данъчни директори;

4. началниците на отдели, сектори и подразделения;

5. главните данъчни експерти;

6. данъчните експерти;

7. главните данъчни инспектори;

8. данъчните инспектори.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други длъжностни лица да упражняват техни правомощия.

(3) По-горестоящият данъчен орган по ал. 1, т. 1, 2 и 3 може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или данъчна преписка от данъчен орган, овластен за неговото разглеждане и решаване, и да възложи правомощията по издаване на съответните актове на друг равен по степен данъчен орган. В тези случаи указанията относно действията, които следва да се предприемат, и прилагането на данъчните закони са задължителни за органа, на който е възложено издаването на съответния акт.

(4) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от неговата компетентност, незабавно изпраща преписката на съответния орган, като уведомява за това другите участници в производството.

(5) Горестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите на ал. 4, когато са налице основанията за отвод или самоотвод, както и в случаите, предвидени в този кодекс. Данъчният орган е длъжен да изпълнява разпореждането на горестоящия данъчен орган, издадено в писмена форма, освен ако очевидно налага престъпление.

(6) Спорове за компетентност между данъчните органи се решават от главния данъчен директор.

Назначаване

Чл. 236. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Главният данъчен директор се назначава от министъра на финансите.

(2) Длъжностните лица по чл. 235, ал. 1, т. 2 се назначават от министъра на финансите или упълномощено от него лице.

(3) Длъжностните лица по чл. 235, ал. 1, т. 3 - 8, както и всички останали длъжностни лица в данъчната администрация, се назначават от главния данъчен директор или упълномощени от него лица.

Главен данъчен директор

Чл. 237. (1) Главният данъчен директор:

1. осъществява ръководството и контрола на цялостната дейност на данъчната администрация;

2. изготвя и дава задължителни за данъчната администрация методически указания, технологии и процедури за осъществяване на дейността й;

3. анализира данъчните приходи;

4. участва в подготовката на проекти за международни данъчни спогодби и осъществява дейността по данъчна евроинтеграция;

5. изготвя становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;

6. организира анализ на данъчната практика, прави предложения за промени в данъчната политика и дава становища по проекти на данъчни нормативни актове и по прилагането на данъчното законодателство, както и по изготвянето на оценките и становищата по реда на чл. 8;

7. осъществява политиката по управлението и квалификацията на данъчните служители;

8. планира, разпределя и контролира използването на средствата за финансиране дейността на данъчната администрация;

9. организира и поддържа система за информация за целите на данъчната администрация;

10. разяснява данъчното законодателство и съдейства за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти;

11. определя критериите за подбор на подлежащи на проверка и ревизия данъчни субекти;

12. планира и възлага данъчни проверки и ревизии, включително и за предотвратяване и разкриване на данъчни измами и нарушения;

13. възлага на специализираните органи за данъчен контрол събирането на информация и откриването на лица, доходи и имущества, които се укриват от данъчните органи;

14. осъществява контрол върху дейността на длъжностните лица от данъчната администрация и санкционира длъжностните лица, допуснали нарушения;

15. създава към дирекциите консултативни и учебни центрове;

16. определя длъжностните лица от данъчната администрация, които издават данъчни и други актове;

17. упражнява други правомощия, предвидени в този кодекс.

(2) Главният директор може да възлага на определени от него длъжностни лица от данъчната администрация изпълнението на правомощията си по ал. 1.

(3) Главният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на данъчни съобщения, приемането на данъчни декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях, както и други функции от компетенциите на данъчната администрация.

(4) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Главният данъчен директор може да възлага на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската администрация правомощия на данъчните органи по този кодекс, отнасящи се за данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси.

Чл. 238. (Отм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.).

Регионален данъчен директор

Чл. 239. (1) Регионалният директор:

1. решава жалбите против данъчните ревизионни актове и против действията на данъчните органи, предвидени в този кодекс;

2. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);

3. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);

4. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);

5. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.);

6. осъществява контрол върху дейността на длъжностните лица от данъчната администрация на територията на региона;

7. възлага данъчни проверки и ревизии на територията на региона в случаите, предвидени в този кодекс;

8. налага административни наказания и издава предвидените с данъчните закони и в този кодекс актове;

9. (отм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.).

(2) Регионалният данъчен директор може да възлага на определени от него длъжностни лица от регионалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1.

Териториален данъчен директор

Чл. 240. (1) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Териториалният директор организира и ръководи в съответната териториална данъчна дирекция:

1. данъчната администрация;

2. подпомагането на данъчните субекти при изпълнение на данъчните им задължения;

3. приемането и обработването на данъчни и други декларации, предвидени в данъчните закони;

4. възлагането на извършване на данъчни проверки и ревизии, определянето на конкретните размери на данъчните задължения и данъчните резултати;

5. определянето, корекцията и/или прихващането на данъчни задължения, възстановяването на надвнесени суми, данъци и резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в данъчните закони;

6. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) събирането и отчитането на данъчните вземания и глобите;

7. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) предоставянето на отчетна информация на Главната данъчна дирекция.

(2) Териториалният директор налага административни наказания и издава предвидените в данъчните закони и в този кодекс актове.

(3) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Териториалният директор може да възлага на определени длъжностни лица от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и ал. 2.

Глава двадесет и трета
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИТЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Права на органите на данъчната администрация

Чл. 241. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчният орган има право:

1. да извършва данъчни проверки и ревизии и да определя данъчни задължения;

2. да установява административни нарушения;

3. да налага административни наказания, когато това е предвидено в данъчните закони;

4. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

5. да изисква и изземва оригинални документи, заверени копия от документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица и от други лица във връзка с приходи, доходи и имущества - предмет на данъчно облагане;

6. да проверява отчетността на контролираните обекти;

7. да проверява счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, отразяващи извършваните сделки или услуги, както и документи, свързани с експедиране, транспортиране и получаване на стоки, като проверяващият поставя удостоверителен подпис върху проверените документи и книги;

8. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да установява притежаваните парични средства и материални ценности, вземания и ценни книги както и да проверява основанието за притежаване на компютърните програми, тяхното придобиване и използване;

9. да осъществява мерки за обезпечаване на доказателствата по реда на този кодекс;

10. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да налага мерки за обезпечаване на данъчните вземания и да извършва действия по събирането им в случаите и по реда, предвидени в този кодекс;

11. да изисква от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки или ревизии; той обаче няма право да изисква нарушаване правилата за опазване тайната на влоговете;

12. да изисква писмени обяснения от ревизираните, проверяваните и от трети лица при спазване разпоредбите на този кодекс;

13. да назначава вещи лица.

(2) На контрол по ал. 1, т. 1 подлежат данъчните субекти и обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност, като производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни.

(3) Освен правата по ал. 1, т. 2, т. 4 - 9, т. 11 и 12 органите за специализиран контрол при изпълнение на служебните си задължения имат право и:

1. да изземват документи, книги и други доказателства, когато има достатъчно основание да се смята, че се укриват данни или факти, имащи значение за данъчното облагане, като при поискване лицата осигуряват достъп до тях; при изземване на книги, воденето на които е задължително, в протокола за изземването се посочва последният запис или салдото по направените записвания, като новата книга се завежда със следващия пореден запис или начално салдо, съответстващо на посоченото в протокола;

2. да претърсват помещения, използвани от проверяваните лица за осъществяване на тяхната дейност, както и помещения, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски или други документи, свързани с дейността на контролираните обекти;

3. да претърсват превозни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, както и да спират съвместно с контролните органи за движение по пътищата превозни средства за ревизии; в зоните за граничен или митнически контрол спирането и ревизията се извършват съвместно с органите, компетентни за осъществяването му;

4. да изискват съдействие от компетентните органи за извършване на обиск на лица, които се намират в обектите по т. 2 и 3, когато има достатъчно основание да се смята, че те са укрили предмети или книжа, имащи значение за ревизията.

(4) В случаите, когато се касае за проверка на помещения, служещи за жилище, правомощията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват от специализираните органи на данъчната администрация съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при спазване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Задължения на органите на данъчната администрация

Чл. 242. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчните служители са длъжни:

1. да се легитимират чрез служебна карта;

2. да спазват организацията на работа в данъчната администрация;

3. (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; не се смята за издаване на тайна предоставянето на информация при условията и по реда на чл. 12, ал. 2, когато това е предвидено в данъчен закон.

(2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, както и лицата, отговорни за съхраняването им, се определят със заповед на главния данъчен директор.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 данъчните органи и служителите подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

(4) Главният данъчен директор определя случаите, в които длъжностните лица от данъчната администрация са длъжни да носят униформено облекло.

Преместване на данъчни служители

Чл. 243. (1) Когато за изпълнение на правомощията на данъчната администрация е необходимо преместване на данъчен служител в данъчна структура, чието местонахождение е в друго населено място извън случаите за командироване при условията и по реда на Кодекса на труда, то се извършва със заповед на главния данъчен директор и се урежда с устройствения правилник на данъчната администрация.

(2) Когато преместването е за по-дълъг срок, със заповедта се определят условията за преместване.

(3) В случаите по ал. 2 данъчната администрация покрива всички разходи, свързани с преместването или ежедневното пътуване до другото населено място, както и осигурява или наема жилища за отдаване под наем. Условията и редът за пътуване, преместване, предоставянето или ползването на наетите жилища се определят в заповедта за преместване.

Служители в данъчната администрация

Чл. 244. (1) Служител в данъчната администрация може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност, няма висящи изпълнителни дела и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация.

(2) Изискванията за работа в данъчната администрация, организацията на работа, условията и редът за професионалната оценка и служебното повишение на данъчните служители се уреждат с устройствен правилник.

(3) С устройствения правилник по ал. 2 се определят категориите служители в данъчната администрация, които подлежат на професионален квалификационен тест и експертна психологична оценка. Психологичната оценка се ползва единствено за служебни нужди само от лица, определени със заповед на главния данъчен директор.

Ограничения за друга дейност на служителите в данъчната администрация

Чл. 245. Служителите в данъчната администрация не могат:

1. (изм. и доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, търговски представители или търговски пълномощници;

2. да участват в органи за управление и контрол на търговски дружества, кооперации и други организации освен с писменото съгласие на главния директор на данъчната администрация или на упълномощено от него лице;

3. (изм. и доп., ДВ, бр. 42 от 2003 г.) да сключват допълнителни трудови договори с друг работодател или да работят извън системата на данъчната администрация освен с писменото съгласие на главния директор на данъчната администрация или на упълномощено от него лице.

Задължително застраховане

Чл. 246. Данъчната администрация задължително застрахова служителите си срещу злополука и застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет.

Обучение, квалификация и професионална подготовка

Чл. 247. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на служителите в данъчната администрация се извършват в Националния учебен център на данъчната администрация и неговите регионални центрове за специализация и квалификация. Организацията и дейността на центровете за специализация и квалификация се определят от главния данъчен директор.

(2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на данъчните органи обхващат:

1. първоначалната професионална подготовка за новоназначените данъчни органи със срок до 6 месеца;

2. периодична преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията;

3. обучение за придобиване на нови професионални знания и умения, необходими за заемане на по-висока длъжност.

(3) Данъчните органи могат да се обучават в сродни учебни заведения на други държави.

(4) Редът, обхватът и начинът за извършване на обучението, квалификацията и професионалната подготовка се определят от главния данъчен директор.

(5) Главният данъчен директор утвърждава списък на длъжности в данъчната администрация, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен.

Материално и социално осигуряване

Чл. 248. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) На данъчните органи и на служителите в данъчната администрация ежегодно се изплащат суми за облекло.

(2) При преместване на работа в други населени места на данъчните органи и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно парично обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на финансите.

(3) (Отм., ДВ, бр. 114 от 2003 г.).

(4) (Изм., ДВ, бр. 114 от 2003 г.) Размерът на сумите по ал. 1 и 2 се определя ежегодно от министъра на финансите.

Допълнително финансиране

Чл. 249. (1) Средствата в размер 25 на сто, набрани от отчисления от допълнителните приходи за бюджета, представляващи данъци, такси и други държавни вземания, установени и събрани върху укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, постъпват като собствени приходи в бюджета на данъчната администрация.

(2) Средствата по ал. 1 се начисляват и разходват по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите, само за:

1. (изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 112 от 2002 г.) капитални вложения за подобряване на материалната база на данъчната администрация и Националната агенция за приходите и за облекло по чл. 248 в размер 60 на сто от средствата по ал. 1;

2. (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 112 от 2002 г.) допълнително материално стимулиране на работещите в данъчната администрация и служителите на Националната агенция за приходите в размер не по-малко от 35 на сто от средствата по ал. 1;

3. (нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) добавки към основната заплата на служителите на Министерството на финансите в размер до 5 на сто от средствата по ал. 1 по критерии, определени от министъра на финансите с наредбата по ал. 2.

Глава двадесет и четвърта
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 250. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; доп., бр. 42 от 2003 г.) Лицата по чл. 12, чл. 12а, както и лицата, които по други закони имат достъп до служебната тайна, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин данни и обстоятелства, представляващи служебна тайна, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 3000 до 20 000 лв. и се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години.

Чл. 251. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Длъжностно лице по гражданското състояние, което не уведоми в срок данъчната администрация за смъртта на физическо лице, се наказва с глоба до 50 лв. При повторно извършване на нарушението длъжностното лице се наказва с глоба до 100 лв.

Чл. 252. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който по реда на този кодекс е задължен да се регистрира данъчно и не стори това в законоустановените срокове, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 20 до 1000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 40 до 2000 лв.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на данъчен субект, който в законоустановените срокове не подаде декларация за промени в данъчната си регистрация.

Чл. 252. (Изм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) Данъчен субект, който не изпълни задължението си по чл. 33 в законоустановения срок, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 20 до 1000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 40 до 2000 лв.

Чл. 253. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който не издаде в срок удостоверение за наличие или липса на задължение по искане на данъчния субект или по разпореждане на орган на съдебната власт, се наказва с глоба до 250 лв. При повторно извършване на нарушението данъчният орган се наказва с глоба до 500 лв.

(2) Длъжностно лице от държавен, общински или съдебен орган, което не издаде в срок искано по реда на този кодекс удостоверение, се наказва с глоба по предходната алинея.

Чл. 254. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Орган или служител на Агенцията за държавни вземания, който наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, се наказва с глоба от 50 до 5000 лв, а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 100 до 10 000 лв.

Чл. 255. (1) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Длъжностно лице от данъчната администрация, на което е възложено приемането на данъчни декларации, което откаже да приеме надлежно подписана данъчна декларация, включително чрез пълномощник, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностно лице от данъчната администрация, което не отрази подаването на данъчна декларация във входящия дневник на съответната данъчна дирекция, както и когато не бъде издаден документ, удостоверяващ подаването.

Чл. 256. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който не уведоми своевременно данъчен субект за отстраняване на пропуски и несъответствия с данъчна декларация или несвоевременно определи размера на данъчното задължение в случаите, когато по закон е задължен да стори това, както и когато не изпрати съобщение за дължим данък в законоустановените срокове, се наказва с глоба до 250 лв. При повторно извършване на нарушението данъчният орган се наказва с глоба до 500 лв.

Чл. 257. (1) (Предишен текст на чл. 257, изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който не изпълни задължителни указания на данъчен орган за оказване на съдействие при извършване на данъчна ревизия или пречи за извършването й, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридически лица-с имуществена санкция в същия размер. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 1000 лв.

(2) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Санкциите по ал. 1 се налагат и на данъчен субект, който не окаже съдействие на данъчен орган при условията на чл. 24.

Чл. 258. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който извърши данъчна ревизия, без да му е възложено това, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е надлежно продължен, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 259. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Вещи лица, които не извършат в определения от данъчния орган срок възложената експертиза и с това са станали причина за удължаване на срока за приключване на данъчната ревизия, се наказват с глоба до 250 лв., но не повече от определеното им възнаграждение за извършване на експертизата. При повторно извършване на нарушението вещите лица се наказват с глоба до 500 лв., но не повече от двойния размер на определеното им възнаграждение за извършване на експертизата.

Чл. 260. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен субект, който не спази изискванията по чл. 109, ал. 8 от този кодекс, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 5000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 261. (1) (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който пропусне да образува производство по издаване на данъчен акт или не се произнесе по жалба на данъчен субект в законоустановените срокове, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на данъчен орган, неоснователно отказал да допусне прихващане или връщане на недължимо платени данъци и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, както и когато е допуснал забавяне на данъчното производство и това е констатирано от горестоящия данъчен орган по реда на този кодекс.

(3) (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) Наказанията по ал. 1 се налагат на данъчен орган или орган на Агенцията за държавни вземания, който не спази установените в този кодекс срокове.

Чл. 262. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който е допуснал спиране на предварителното изпълнение на данъчен акт, без да е представено надлежно обезпечение, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 263. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Данъчен орган, който пропусне да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си, след като са изтекли законоустановените срокове за заплащането му, се наказва с глоба до 50 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 100 лв.

Чл. 264. (Доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Орган на Агенцията за държавни вземания, наложил запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.

Чл. 265. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Извън случаите по предходните разпоредби данъчен субект, който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба-за физически лица, или с имуществена санкция-за юридически лица и еднолични търговци, от 50 до 250 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв., ако данъчният субект не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 265а. (Нов, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Лице, което при образувано изпълнително производство по реда на този кодекс не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на данъчен орган или на публичен изпълнител, се наказва с глоба-за физическите лица, или с имуществена санкция-за юридическите лица и едноличните търговци, от 50 до 250 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв.

Чл. 266. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Актовете за съответните констатирани нарушения се съставят от данъчните органи, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, и се връчват на нарушителите по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този кодекс:

1. “Служебна тайна“ включва конкретни индивидуализирани данни за данъчните субекти, включващи:

а) (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) данните, вписани в данъчния регистър по чл. 28, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11;

а) (изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.) данните, вписани в данъчния регистър по чл. 28, ал. 1, т. 5, както и данните от декларацията по чл. 29, ал. 4, т. 2, които попадат в обхвата на букви “б” - “д”;

б) естеството, източника и размера на доходите и/или приходите и разходите;

в) (доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) сумата на начислените, определените или платените данъци, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпване на данък, сумата на данъчния кредит и данъка при източника, с изключение на съобщаването на размера на данъчното задължение по Закона за местните данъци и такси;

г) данните от търговски договори и размера на плащанията от и към трети лица;

д) стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества;

е) всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от данъчния орган в процеса на данъчното производство и при извършване на действията, предвидени в този закон.

е) (отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.).

2. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г.) “Данъчно вземане“ са вземанията за републиканския бюджет от данъци, такси, глоби и имуществени санкции, събирани или налагани от данъчните органи, и вземанията на местните бюджети за местни данъци.

3. “Постоянен адрес“ е адресът, посочен от лицето за получаване на официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт, съгласно Закона за българските документи за самоличност.

4. “Данъчно досие“ е съвкупността от всички документи и данни по данъчната регистрация на данъчния субект, подадените декларации, кореспонденцията между него и органите на данъчната администрация и документите във връзка с извършени действия по установяване на данъчни задължения и нарушения.

5. “Данъчно задължение“ е задължението за заплащане на установено по вид и размер данъчно вземане, възникнало въз основа на закон или въз основа на акт на данъчен орган.

6. “Данъчна измама“ е въвеждане в заблуждение на данъчния орган при определянето на данъчната основа и размера на данъчното задължение чрез укриване на данни и обстоятелства, имащи значение за облагането, както и съзнателното предоставяне на неверни и неточни данни с цел намаляване на данъчната тежест и/или отклонение от облагане. За данъчна измама се счита и двойното фактуриране, използването на трансферно ценообразуване и други методи, целящи намаляване на данъчното задължение в противоречие с правилата за определяне на данъчната основа и задълженията на данъчните субекти.

7. (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) “Големи размери“ са суми над 5000 лв.

8. “Особено големи размери“ са суми над 50 000 лв.

9. “Неуредени данъчни задължения“ са задълженията на данъчен субект, установени с влязъл в сила данъчен акт, както и данъчни задължения, които данъчният субект е определил лично или чрез пълномощник в данъчна декларация и не е заплатил така определеното данъчно задължение в предвидения от закона срок.

10. “Непреодолима сила“ има значението по чл. 306, ал. 2 от Търговския закон.

11. “Започване на данъчна ревизия“ са началните действия на данъчен орган по установяване на факти и обстоятелства, свързани с определянето на данъчни задължения на данъчен субект след връчването на възлагателния акт.

12. “Трансферно ценообразуване“ е налице, когато имаме:

а) (изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки между свързани лица по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто;

б) заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;

в) получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

г) заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;

д) извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;

е) определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;

ж) определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.

13. (Отм., ДВ, бр. 42 от 2003 г.).

14. “Нотариално заверени документи“ са документи по чл. 237, буква "е" от Гражданския процесуален кодекс;

15. (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г.) “Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

16. (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) “Изоставени в полза на държавата вещи“ са вещи, които са иззети от данъчните органи и техният собственик при изземването не е известен и не ги потърси в 6-месечен срок от изземването или техният собственик при изземването е известен, но не ги потърси в 9-месечен срок от изземването.

17. (Нова, ДВ, бр. 42 от 2003 г.) “Щателно и документирано издирване“ означава данъчните органи да са извършили поне две посещения на декларирания от данъчния субект данъчен адрес в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили протоколи, съгласно изискванията на този кодекс. Когато са налице факти и обстоятелства, че декларираният от лицето данъчен адрес не съществува, предходното изречение не се прилага.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този кодекс отменя:

1. Закона за данъчната администрация (обн., ДВ, бр. 59 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1996 г., бр. 21, 153 и 155 от 1998 г.).

2. Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 20 от 1996 г., бр. 51, 115 и 117 от 1997 г., бр. 59 и 153 от 1998 г. и бр. 57 от 1999 г. ).

§ 3. (Частично обявен за противоконституционен с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по КД № 2/2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.) В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г. и бр. 59 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 1 се изменя така:

"Чл. 1. С този закон се уреждат статутът на Агенцията за държавни вземания, както и функциите и правомощията на нейните органи."

2. Членове 2 - 83, както и § 1 и 2 от допълнителните разпоредби се отменят.

3. Създава се глава десета със заглавие "Агенция за държавни вземания".

4. Създават се чл. 84 - 90:

"Глава десета
АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ

Чл. 84. (1) Създава се Агенция за държавни вземания към Министерството на финансите, наричана по-нататък "агенция".

(2) Агенцията е юридическо лице със седалище София, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и собствени приходи. Тя има териториални поделения в областните центрове в страната.

(3) Агенцията се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) Изпълнителният директор може да възлага някои от правомощията си на определени от него длъжностни лица от агенцията.

(5) Структурата, числеността на персонала на агенцията, броят и териториалният обхват на нейните поделения се определят от министъра на финансите.

(6) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на агенцията.

Чл. 85. (1) Агенцията:

1. организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания;

2. (частично обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.) установява и събира определени със закон частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните вземания;

3. (частично обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.) представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда за публичните вземания;

4. организира, ръководи и стопанисва местата за публични разпродажби, издава информационен бюлетин и поддържа в Интернет актуална информация за продаваните вещи и права;

5. приема, съхранява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност;

6. приема, съхранява и продава всички отнети в полза на държавата имущества, независимо от основанието и органа, който ги е отнел.

(2) Публичните изпълнители са служители в агенцията и осъществяват по реда на Данъчния процесуален кодекс действията по обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания.

(3) При осъществяване на функциите по ал. 1, т. 5 и 6 не се прилагат разпоредбите на Закона за държавната собственост. Продажбите се извършват по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 86. (1) Когато обект на принудително изпълнение е цяло предприятие с балансова стойност на дълготрайните активи повече от 1 млн. лв. или всички активи като цяло на такова предприятие, продажбата се извършва от Агенцията за приватизация чрез търг с плащане в пари и без разсрочване по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Сумата, получена като цена от продажбата, след приспадане на разноските се превежда на Агенцията за държавни вземания, която удовлетворява кредиторите.

(2) По реда на ал. 1 могат да се продават и обособени части от предприятия само с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 87. (1) Вземанията на държавата по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г., придобити по реда на § 46 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банките (ДВ, бр. 54 от 1999 г.), както и вземанията на закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд "Енергийни ресурси" се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, което се издава от изпълнителния директор на агенцията.

(2) В случай че длъжникът оспорва вземането, той може в 14-дневен срок от връчването на акта за установяване на частното държавно вземане да предяви иск пред компетентния съд. Делата по тази алинея се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс. При завеждане на делото съдебната такса не се събира, а тя се присъжда в полза на бюджета и се заплаща от страните по делото, съобразно неговия изход. Като ответник по делото се конституира агенцията. За дела по тази алинея не се прилага чл. 637 от Търговския закон.

(3) (Обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по КД № 2/2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.).

(4) (Обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 30 март 2000 г. по КД № 2/2000 г., ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г.).

(5) Със съгласието на министъра на финансите вземанията по ал. 1 могат да бъдат предоговорени по реда и при условията на чл. 153, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 88. (1) При осъществяването на функциите си агенцията взаимодейства с данъчната администрация, органите на Министерството на вътрешните работи, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи.

(2) Редът и начинът за осъществяването на взаимодействието се определят със съвместни инструкции на ръководителите на съответните ведомства.

Чл. 89. По писмено искане на изпълнителния директор или на упълномощено от него лице органите на Агенцията за държавни вземания получават безплатна информация от съдебните и публичните регистри за длъжниците по вземанията на държавата.

Чл. 90. (1) Издръжката на агенцията се осигурява от:

1. такси за оценяване и съхраняване на продаваните вещи и права;

2. комисиони върху цената на продадените вещи и права;

3. пет на сто от събраните държавни и общински частни вземания и от продажната цена на отнети в полза на държавата права и вещи;

4. държавния бюджет.

(2) Таксите и комисионите по ал. 1 се определят с тарифа, утвърдена от министъра на финансите.

(3) Средствата по ал. 1, т. 3 се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията за държавни вземания по ред, определен с наредба на министъра на финансите."

§ 4. Министерският съвет приема устройствените актове на Агенцията за държавни вземания и на данъчната администрация до 31 декември 1999 г.

§ 5. При достигане на пълно съответствие между регистъра на БУЛСТАТ и данъчния регистър данъчните субекти се индивидуализират чрез Единен идентификационен код (ЕИК). До постигането на пълно съответствие се използва задължително и данъчният номер.

§ 5. (Отм., ДВ, бр. 39 от 2005 г. - в сила от 10.02.2006 г.).

§ 6. Разсрочени и отсрочени държавни вземания по Закона за събиране на държавните вземания, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на този закон, запазват действието си до окончателното плащане съобразно даденото разрешение, като от влизането в сила на този кодекс се прилага измененият размер на законната лихва.

§ 7. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 126а се създава ал. 3:

"(3) По реда на тази глава се разглеждат и делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания."

2. В чл. 237 се създава буква "и":

"и) влезлите в сила актове за установяване на публични вземания и на частни държавни и общински вземания, когато изпълнението им става по реда на този кодекс."

§ 8. В чл. 136, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1951 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 от 1999 г.) т. 2 се изменя така:

"2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;".

§ 9. В чл. 1, ал. 1 от акона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (обн., Изв., бр. 91 от 1957 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 52 от 1965 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 21 от 1991 г., бр. 51 от 1997 г. и бр. 153 от 1998 г.) думите "с лихва 1/360 част от основния лихвен процент за съответния период плюс 0,05 на сто за всеки просрочен ден" се заменят със "със законната лихва".

§ 10. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 8 думите "Закона за събиране на държавните вземания" се заменят с думите "Данъчния процесуален кодекс".

2. В чл. 14, ал. 1 и 2, чл. 16, ал. 1, чл. 17, чл. 26, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 3, чл. 42, ал. 1, чл. 43, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 1, чл. 54, чл. 65, ал. 1, чл. 71, т. 1, чл. 128, ал. 1 и § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчна служба", "данъчната служба" и "данъчните служби" се заменят съответно с думите "териториална данъчна дирекция", "териториалната данъчна дирекция" и "териториалните данъчни дирекции".

3. В чл. 23 думите "Закона за данъчното производство" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".

4. В чл. 26, ал. 2 и § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "Столично управление на данъчната администрация" и "Столичното управление на данъчната администрация" се заменят с "Регионална данъчна дирекция - София".

5. Член 37 се изменя така:

"Чл. 37. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс."

6. В чл. 40, ал. 1 думите "данъчния облагателен акт, с който е определен" се заменят със "съобщението".

7. В чл. 128:

а) в ал. 1 думите "началника на Главното управление на данъчната администрация" се заменят с "главния данъчен директор";

б) в ал. 2 думите "Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".

§ 11. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50 от 1999 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 18, ал. 2 думите "чл. 17 от Закона за данъчното производство" се заменят с "чл. 109 от Данъчния процесуален кодекс".

2. В чл. 28, ал. 1, т. 2 думите "данъчно облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт".

3. В чл. 41, ал. 4 и 5, чл. 51, ал. 2, чл. 52, чл. 53, ал. 4, чл. 54, ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".

4. В чл. 50, ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думата "(бюро)" се заличава.

5. В чл. 55 в ал. 2 думите "данъчен облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт", а в ал. 3 думите "Закона за данъчното производство" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".

6. В заглавието на глава осемнадесета и в чл. 57, ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".

7. В заглавието на глава деветнадесета думите "данъчна тайна" се заменят със "служебна тайна".

8. В чл. 58, ал. 1 и 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".

9. В чл. 59, ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция", а думите "данъчни служби, на териториалните данъчни служби и на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "териториални данъчни дирекции и на Главната данъчна дирекция".

10. В чл. 60, ал. 1:

а) в т. 1 думите "началниците на данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни директори", а думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция";

б) в т. 2 думите "началниците на териториалните данъчни управления" се заменят с "регионалните данъчни директори", а думите "съответното данъчно управление" се заменят със "съответната регионална данъчна дирекция";

в) в т. 3 думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главния данъчен директор";

11. В чл. 65 се правят следните изменения:

а) в ал. 2 думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главния данъчен директор";

б) в ал. 3 думите "Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".

12. В чл. 66 думите "Закона за данъчното производство и на Закона за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс".

§ 12. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64 и 81 от 1999 г. ) се правят следните изменения:

1. В чл. 2а, ал. 2 и 3 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".

2. В чл. 51, ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".

3. В чл. 55, ал. 4 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".

4. В чл. 56, ал. 6 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".

5. В чл. 68:

а) в ал. 1 думите "данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни дирекции", а думите "началника на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главния данъчен директор";

6. В § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчните служби" се заменят с "териториалните данъчни дирекции".

§ 13. В Закона за хазарта (ДВ, бр. 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 1, т. 3 думите "данъчно облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт", а в ал. 4 след думите "лицата по" се добавя "чл. 6".

2. В чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 след думата "дава" се поставя запетая и се добавя "отказва да даде".

3. В чл. 19, ал. 1 думите "т. 1 - 10" се заличават.

4. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 2 думите "Заплатената държавна такса" се заменят със "Заплатените държавни такси", а думата "подлежи" се заменя с "подлежат";

б) създава се ал. 3:

"(3) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година."

5. В чл. 28, ал. 2, изречение второ думите "може да" се заличават, а думата "поделения" се заменя с "дирекции".

6. В чл. 36, ал. 2 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".

7. В чл. 37, ал. 4, изречение първо, накрая, след думата "вносители" се добавя "на билети или хартия за тях".

8. В чл. 41, ал. 3 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".

9. В чл. 60 думите "чл. 17, ал. 2" се заменят с "чл. 18, ал. 1".

10. В чл. 69 след думата "акции" се добавят думите "които дружества са".

11. В чл. 84, ал. 3 след думите "този закон" се добавя "или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3".

12. В чл. 97 след думата "разрешение" се добавя "или не е заплатен дължимият за това данък".

13. В § 9 от преходните и заключителните разпоредби накрая се добавя "включително и правилниците по § 11".

14. В § 10 от преходните и заключителните разпоредби след думите "този закон" се добавя "и да поискат издаване на разрешение".

15. Навсякъде в Закона за хазарта думата "дирекция" се заменя с "Главна дирекция", думата "дирекцията" се заменя с "Главната дирекция", думата "директор" се заменя с "главен директор", думите "териториални звена" се заменят с "териториални дирекции" и думите "данъчни органи" се заменят с "органи на данъчната администрация".

§ 14. В Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3 се правят следните изменения:

а) в ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с думите "териториална данъчна дирекция";

б) в ал. 3 и 4 думите "данъчната служба" се заменят съответно с "териториалната данъчна дирекция".

2. В чл. 7 се правят следните изменения:

а) в ал. 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция", а думите "данъчната служба" се заменят с думите "териториалната данъчна дирекция";

б) в ал. 5, т. 1 и 2 думите "данъчна служба" са заменят с "териториална данъчна дирекция";

в) в ал. 7 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция";

г) в ал. 8 думите "началника на данъчната служба" се заменят с "териториалния данъчен директор";

д) в ал. 9 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция".

3. В чл. 10 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция";

б) в ал. 4 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".

4. В чл. 11 се правят следните изменения:

а) в ал. 3 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думите "Данъчните служби" се заменят с "Териториалните данъчни дирекции";

б) в ал. 4 и 6 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".

5. В чл. 12 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция";

б) в ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят с "териториалната данъчна дирекция", а думите "данъчен облагателен акт" се заменят с "данъчен ревизионен акт";

в) в ал. 4 думите "данъчния облагателен акт" се заменят с "данъчния ревизионен акт".

6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 1 второто изречение се заличава;

б) в ал. 3 второто изречение се заличава;

в) в ал. 4 второто изречение са заличава;

г) в ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя "като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по хазарта в 3-дневен срок".

7. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 1 след думата "размер" се добавя "от 1000 до";

б) в ал. 4 след думата "бандероли" се добавя "или с бандероли с изтекъл срок на валидност".

8. В чл. 18 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "Законът за административните нарушения и наказания" се заменят с "Данъчния процесуален кодекс";

б) в ал. 2 думите "началника на Главното управление на данъчната администрация" се заменят с "главния данъчен директор".

9. В § 5, ал. 2 и § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".

§ 15. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62 и 64 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 29, ал. 1 след думата "левове" се добавят думите "и стотинки".

2. В чл. 72, ал. 3 думите "следващия календарен месец" се заменят с "календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона".

3. В чл. 74, ал. 1 и 2 думите "данъчна служба" се заменят с "териториална данъчна дирекция".

4. В чл. 75 се правят следните изменения:

а) в ал. 1, т. 1, 2 и 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция";

б) в ал. 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".

5. В чл. 77 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 и 2 думите "задължения към държавата" се заменят с "данъчни задължения";

б) в ал. 3 думите "данъчната служба по мястото на регистрацията" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция", а думите "с подаването на" се заменят с думите "в подадената".

6. В чл. 93, ал. 9 думите "данъчната служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".

7. В чл. 100, ал. 3 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".

8. В чл. 101, ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".

9. В чл. 109 думите "акта за констатации" се заменят с "данъчния ревизионен акт".

10. В чл. 111 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция";

б) алинея 3 се изменя така:

"(3) Към заявлението за регистрация се прилагат документи, посочени в правилника.";

в) в ал. 4 думите "на 14-ия ден" се заменят с "до 14-ия ден".

11. Член 112 се изменя така:

"Чл. 112. За дата на регистрация по този закон се счита датата на връчването на удостоверението за регистрация."

12. В чл. 113 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думата "отделно" се заменя с "допълнително";

б) в ал. 4 думите "началникът на данъчната служба" се заменят с "директорът на съответната териториална данъчна дирекция".

13. В чл. 118, ал. 2 думите "данъчната служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция".

14. В чл. 119 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "съответната данъчна служба" се заменят със "съответната териториална данъчна дирекция";

б) алинея 2 се изменя така:

"(2) Към заявлението за дерегистрация се прилагат документи, посочени в правилника."

15. В чл. 120 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "придружено от всички изискуеми документи" се заличават;

б) в ал. 2 думите "акта за констатации" се заменят с "данъчния ревизионен акт".

16. В чл. 130 след думата "данъчна" се добавя "или митническа".

17. В чл. 131 се правят следните изменения:

б) в ал. 2 думите "началникът на Главно управление "Данъчна администрация" се заменят с "главният данъчен директор".

18. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби накрая се добавя "освен в случаите на износ съгласно Закона за акцизите и правилника за прилагането му".

19. В § 11, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби се създава т. 4:

"4. да определи със заповед информацията от данъчните регистри по чл. 127 или данъчното досие по чл. 128, която е публична."

§ 16. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81 и 90 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 628:

а) създава се нова ал. 3:

"(3) Към молбата си длъжникът или кредиторът задължително прилагат документи по чл. 20, ал. 6 от Данъчния процесуален кодекс.";

б) досегашната ал. 3 става ал. 4.

2. В чл. 629 се създава ал. 4:

"(4) Съдът трябва да приложи правилата на предходните алинеи, ако подадената молба за откриване на производство по несъстоятелност отговаря на всички изисквания на чл. 628."

3. В чл. 638, ал. 1 накрая се добавя "с изключение на имуществата по чл. 159, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс".

4. В чл. 646 се създава ал. 3:

"(3) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните."

§ 17. В чл. 52, ал. 5, т. 2 от Закона за банките ( (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм., бр. 15, 21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54 от 1999 г.) думите "ръководителя на териториалното данъчно управление" се заменят с "директора на териториалната данъчна дирекция".

§ 18. В § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките (ДВ, бр. 54 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 8:

"(8) Правата на държавата по ал. 7 се упражняват от Агенцията за държавни вземания и ако тя отправи искане за възлагане, вещите и имуществените права на несъстоятелната банка й се възлагат."

2. Досегашните ал. 8 - 11 стават съответно ал. 9 - 12.

3. В ал. 12, изречение първо думите "ал. 7 - 9" се заменят с "ал. 7 - 10", а изречение второ се изменя така:

"Прехвърлянето и предоговарянето на тези вземания се осъществяват от Агенцията за държавни вземания."

§ 19. В Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. (обн., ДВ, бр. 110 от 1993 г.; изм., бр. 112 от 1995 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 12 и 90 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11, ал. 3 думите "оправомощен от Министерския съвет орган" се заменят с "Агенцията за държавни вземания".

2. Създава се чл. 12б:

"Чл. 12б. Във всички случаи с изключение на чл. 12а установяването и принудителното събиране на задълженията се осъществяват от Агенцията за държавни вземания."

3. В чл. 13 ал. 2 се изменя така:

"(2) Агенцията за държавни вземания отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност, а в случаите на открито производство го уведомява писмено за започналото принудително събиране по реда на Данъчния процесуален кодекс."

§ 20. (1) Образуваните пред съда и неприключили съдебни производства по данъчни дела се разглеждат по досегашния ред.

(2) Неприключилите дела по отменения чл. 83, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) До приемането на устройствения правилник на данъчната администрация броят, териториалният обхват и структурата на данъчните дирекции и данъчните подразделения се определят със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".

§ 21. За неуредените с този кодекс случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

§ 22. Изпълнението на този кодекс се възлага на Министерския съвет.

§ 23. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. с изключение на разпоредбите на § 3, 4, 7, 13, 16, 17, 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Кодексът е приет от XXXVIII Народно събрание на 17 ноември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс
(Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г.)

Преходни и заключителни разпоредби

§ 85. В чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г.) след думите "по съдебен ред" се добавя "включително когато са членове на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в големи размери".

§ 86. В чл. 43, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г.) т. 3 се изменя така:

"3. има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв., в случай че не е представено надлежно обезпечение."

§ 87. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 14, ал. 1 се създава т. 9:

"9. прехвърлянето на права върху филми, когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната."

2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:

а) в т. 17 думата "доброволна" се заличава, а след думата "особена" се добавя "задължителна за откриване, но доброволна за ползване";

б) точка 18 се изменя така:

"18. "щателно и документирано издирване" означава издирването от органите на данъчната администрация да е извършено чрез проверки и посещения на данъчния субект, събиране на данни от общините и органите на МВР за неговото местопребиваване, при посочване на конкретните данни и места за издирване, резултатите от които се прилагат към данъчния акт;";

в) създава се т. 19:

"19. "предходна доставка" е доставката, чийто предмет изцяло или частично, в същия или в променен вид е използван или се използва за осъществяването на друга доставка; предходни по отношение на отделна доставка са и всички доставки, които образуват поредица, всяка една от които е предходна по отношение на следващата."

3. В чл. 30 ал. 2 се изменя така:

"(2) При прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство."

4. В чл. 41 се създава т. 5:

"5. човешки органи, кръв, кръвни съставки и кърма."

5. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:

а) алинея 2 се изменя така:

"(2) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.";

б) създават се ал. 3 и 4:

"(3) Суми, преведени по "ДДС-сметка" на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, или без основание, се освобождават в полза на титуляря на сметката след проверка или ревизия за данъчни задължения на платеца. Ако такива са налице, данъчните задължения се събират от "ДДС-сметката" до размера на внесеното.

(4) Обезпечение и принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс срещу "ДДС-сметка" се допуска след данъчна ревизия на титуляря и събиране на дължимите от него данъчни задължения."

6. В чл. 65 се правят следните изменения:

а) алинеи 4, 5, 6, 7 и 8 се изменят така:

"(4) Данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства:

1. доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация;

2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове;

3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това;

4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-процесуалния кодекс.

(5) Правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4.

(6) При констатиране на обстоятелство по ал. 4 данъчният орган е длъжен да открие производство по издаване на данъчен ревизионен акт спрямо доставчика на доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Препис от издадения данъчен ревизионен акт се изпраща на съответната окръжна прокуратура в 7-дневен срок от издаването му.

(7) В случай че основанията за отказ на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 отпаднат в тримесечен срок от връчването на данъчния ревизионен акт, правото на данъчен кредит се възстановява.

(8) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.";

б) алинея 9 се отменя.

7. В чл. 77 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 т. 4 се изменя така:

"4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;";

б) алинея 2 се изменя така:

"(2) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл. 14 и доставки по чл. 92 на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени данъчни задължения, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация. В същия срок се възстановява данъкът, когато лицето е платило не по-малко от 80 на сто от начисления му за периода данък чрез "ДДС-сметка", включително по внос. В случай че са налице установени и неизпълнени данъчни задължения, в същия срок се извършват прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв."

8. В чл. 91д се правят следните изменения и допълнения:

а) в ал. 1 думата "разликата" се заменя с "разликата, намалена с размера на дължимия данък", а т. 1 и 2 се изменят така:

"1. общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки; 2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко, включително данъкът по този закон, но без тази част от него, която е с право на данъчен кредит на основание чл. 91е, ал. 2.";

б) създава се нова ал. 2:

"(2) Данъчната основа на доставката на общата туристическа услуга е 35 на сто от разликата по ал. 1, намалена с размера на дължимия данък при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната.";

в) досегашната ал. 2 става ал. 3.

9. В чл. 91е ал. 3 се отменя.

10. Създават се чл. 91к и 91л:

"Право на избор

Чл. 91к. (1) Туроператорът или туристическият агент има право да не прилага специалния ред на облагане на доставките с туристически услуги, регламентиран в чл. 91г-91и.

(2) Правото по ал. 1 се упражнява за всяка отделна доставка, като се посочи това в издадения данъчен документ или бъде издадена данъчна фактура, съответно данъчно дебитно или данъчно кредитно известие.

(3) Правото по ал. 1 може да се упражни и като туроператорът или туристическият агент декларират предварително писмено пред съответната териториална данъчна дирекция, че ще се ползват от правото по ал. 1 по отношение на всички свои доставки.

(4) Когато туроператорът или туристическият агент се е възползвал от правото си по ал. 1, данъчната основа при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната, е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на Глава шеста. Доказване на продажба в чужбина

Чл. 91л. Документите, удостоверяващи продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на тази глава, се регламентират в правилника за прилагане на този закон."

11. В чл. 108, ал. 1 се създава изречение второ: "В 14-дневен срок от връчване на удостоверението за регистрация лицето е длъжно да открие "ДДС-сметка".

12. В чл. 110, ал. 1 се създава изречение второ: "В 14-дневен срок от връчване на удостоверението за регистрация лицето е длъжно да открие "ДДС-сметка".

13. В чл. 116, ал. 2, т. 2 се създава буква "г":

"г) регистрираният данъчен субект системно не изпълнява задълженията по този закон или има невнесени данъчни задължения по този закон, общата сума на които надхвърля стойността на активите му, намалени с неговите задължения."

14. В чл. 131, ал. 1 след думите "обжалването им" се поставя запетая и се добавя "както и обжалването на постановленията по чл. 137а, ал. 5".

15. В чл. 132 се създава ал. 3:

"(3) Регистрирано по този закон лице, което не открие "ДДС-сметка" в предвидените срокове, се наказва с глоба-за физическите лица, които не са търговци, или с имуществени санкции-за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 250 до 2500 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба-за физическите лица, или имуществена санкция-за юридическите лица или еднолични търговци, в размер от 2500 до 5000 лв."

16. Създават се чл. 137а, 137б и 137в:

"Чл. 137а. (1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок от един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на данъчен субект, който:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон; касова бележка от кочан, заверен от данъчните органи, или удостоверителен знак за продажба, отпечатан и издаден по установения ред);

б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;

2. използва преправено или изменено фискално устройство.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или изменено фискално устройство се отнема от данъчните органи в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на данъчния субект.

(3) Когато в срок от 24 месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено нарушение от същия вид, нарушителят се лишава от правото да упражнява определена дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.

(4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.

(5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил с постановление по молба на данъчния субект и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.

Чл. 137б. (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 137а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана на достъпа до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от данъчния субект или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.

(2) В случай, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за данъчните органи и/или значителни разходи за данъчния субект, постановилият запечатването орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от данъчния субект. Разпореждането не се отнася за стоките-предмет на нарушението по чл. 137а, ал. 1, т. 2.

(3) В случаите по ал. 1, когато отстраняването на стоките не се осъществи в указания срок, данъчният орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.

(4) В случаите по чл. 137а, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание данъчният орган постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.

Чл. 137в. Наказателните постановления по чл. 137а, както и принудителната мярка по чл. 137б, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго."

17. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:

а) създава се § 13б:

"§ 13б. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 20, т. 6 не се прилага за премиите, предоставяни пряко на производителите на тютюни по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, след 1 януари 1999 г.";

б) създава се § 13в:

"§ 13в. (1) Разпоредбите на чл. 91г-91л се прилагат по отношение на всички доставки, чието фактическо изпълнение е започнало след 1 януари 2002 г.

(2) Регистрираните по този закон лица привеждат дейността си в съответствие с ал. 1 по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.";

в) създава се § 13г:

"§ 13г. Регистрираните по този закон лица са длъжни да открият "ДДС-сметка" по чл. 20, т. 17 в срок до 1 август 2002 г."

§ 88. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; бр. 35 от 1998 г.-Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 21, ал. 1 думите "т. 11, 19 и 20 и чл. 23, ал. 3, т. 8" се заменят с "т. 12, 20 и 22 и чл. 23, ал. 3, т. 9 и 13".

2. В чл. 34 ал. 2 се изменя така:

"(2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, водят счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството."

3. В чл. 41, ал. 1 изречение второ се изменя така: "Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет без приложението."

§ 89. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 38, ал. 1 думите "сумите по чл. 23, ал. 2, т. 3, 15, 17, 18 и 22" се заменят с "всички временни разлики по чл. 23, ал. 2".

2. Създава се чл. 61г:

"Чл. 61г. (1) На кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи, данъкът върху печалбата се преотстъпва за срок до 31 декември 2005 г.

(2) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения данък върху печалбата в инвестиционните фондове на националните кооперативни съюзи в сроковете за внасянето му в бюджета.

(3) Преотстъпеният данък върху печалбата се отчита като резерв. Преотстъпването е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в дълготрайни активи. Условието за инвестиции се счита за изпълнено, ако те са направени до подаването на годишната данъчна декларация.

(4) Националните кооперативни съюзи ежегодно отчитат пред Министерството на финансите целевото разходване на преотстъпения данък върху печалбата."

3. В § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби думите "по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6, 14 и 15" се заменят с "по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6, 12, 14 и 15".

4. Параграф 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) се отменя.

§ 90. В Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1 и 10 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 6а:

"Чл. 6а. (1) Данъчните органи предоставят на Националния осигурителен институт информация за декларирания или установения с акт на данъчните органи доход на данъчно задължените лица по Закона за облагане доходите на физическите лица.

(2) Националният осигурителен институт предоставя на данъчната администрация информация за дохода по чл. 6, ал. 2."

2. В чл. 108:

а) създава се нова ал. 2:

"(2) Контролните органи на Националния осигурителен институт могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с данъчните органи по план, предварително съгласуван между управителя на Националния осигурителен институт и главния данъчен директор.";

б) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

3. В чл. 110, ал. 5 т. 3 се изменя така:

"3. изпълнение върху суми, възстановени от данъчен орган по запорирана сметка на длъжника".

4. В чл. 117 ал. 6 се отменя.

5. Създава се чл. 117а:

"Спиране на изпълнението

Чл. 117а. (1) Обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.

(2) Изпълнението на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.

(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.

(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата."

6. Създава се чл. 118а:

"Спиране на изпълнението от съда

Чл. 118а. (1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.

(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в". Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.

(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване."

7. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 10а:

"§ 10а. Членове 117а и 118а се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на измененията в кодекса, приети на 23 април 2002 г."

§ 91. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г. и бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

а) създава се нова ал. 1:

"(1) Местните данъци се заплащат в брой в касите на данъчната администрация или чрез безкасово плащане по съответната сметка.";

б) досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.

2. В чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения:

а) точка 4 се изменя така:

"4. превозните средства-по застрахователна стойност;";

б) точка 4а се отменя.

3. Член 55 се изменя така:

"Чл. 55. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г.) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 50 к.с. (37 kW) вкл. - по 0,25 лв. за к.с.;

2. над 50 до 75 к.с. (55 kW) вкл. - по 0,30 лв. за к.с.;

3. над 75 до 100 к.с. (74 kW) вкл. - по 0,40 лв. за к.с.;

4. над 100 до 150 к.с. (110 kW) вкл. - по 0,80 лв. за к.с.;

5. над 150 к.с. (над 110 kW) - по 0,90 лв. за к.с.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

Година на производство: Коефициент:

До 31.12.1988 г. включително 1

От 01.01.1989 г. до 31.12.1994 г. 1,5

включително

От 01.01.1995 г. &n

ДЯЛ ПЕТИ ДАНЪЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ