ПРАВИЛНИК за прилагане на  Закона за митниците
Приложение № 45 към чл. 334к, ал. 3
(Изм. - ДВ, бр. 94 от 2003 г.)
 
Преместване на стоки или продукти, поставени под режим,
от титуляри на едно разрешение до титуляри на друго разрешение
 
А. Нормална процедура (три формуляра на ЕАД):
1. Когато се преместват стоки или продукти от титуляря на едно разрешение до титуляри на друго разрешение, без да се приключва режимът, се използва Единният административен документ (ЕАД), като се попълват формуляри 1 и 4 и се попълва допълнителен формуляр 1.
2. Преди да се извърши преместването, надзорното митническо учреждение на титуляря на първото разрешение трябва да бъде уведомено за предстоящото преместване по начин, който то определи, с цел предприемане на контролни действия, които счита за необходими.
3. Допълнителният формуляр 1 се задържа от титуляря на първото разрешение, който се явява изпращач на стоките или.продуктите, а формуляр 1 се изпраща до надзорното му митническо учреждение.
4. Формуляр 4 придружава стоките или продуктите и се задържа от титуляря на второто разрешение.
5. Надзорното митническо учреждение на титуляря на първото разрешение изпраща формуляр 1 на надзорното митническо учреждение на титуляря на второто разрешение.
6. Титулярят на второто разрешение издава на титуляря на първото разрешение разписка за преместването на стоките или продуктите, като посочва датата на вписването им в отчетите (датата на приемането на писмената митническа декларация в случаите на временен внос), която се задържа от титуляря на първото разрешение.
Б. Опростени процедури:
I. Използване на два формуляра ЕАД:
1. Когато се преместват стоки или продукти от титуляря на едно разрешение до титуляря на друго разрешение, без да се приключва режимът, се използва Единният административен документ, като се попълват само формуляри 1 и 4 на ЕАД.
2. Преди стоките или продуктите да бъдат преместени, надзорното митническо учреждение трябва да бъде уведомено за предстоящото преместване по начин, който то определи, с цел предприемане на контролни действия, които счита за необходими.
3. Титулярят на първото разрешение, който се явява изпращач на стоките или продуктите, задържа формуляр 1.
4. Формуляр 4 придружава стоките или продуктите и се задържа от втория титуляр на разрешение.
5. Прилага се т. 6 на част А.
II. Използване на други методи, различни от ЕАД, за предоставяне на необходимата информация:
- обработка на данни;
- търговски или административни документи, или
- всеки друг документ.
В. Допълнителни бележки:
При използване на ЕАД посочените по-долу клетки следва да съдържат следната информация:
2. “Изпращач": попълват се името или търговското наименование на титуляря на първото разрешение, неговият адрес, наименованието и адресът на неговото надзорно митническо учреждение, както и номерът на разрешението и митническото учреждение, което го е издало.
3. “Комплекти": посочва се поредният номер на комплекта заедно с общия брой използвани комплекти.
Когато декларацията се отнася само до една стока (т.е. когато се попълва само една клетка “описание на стоките"), клетка № 3 не се попълва, но се вписва цифрата 1 в клетка № 5.
5. “Стоки - брой": попълва се общият брой на декларираните в ЕАД и в допълнителните формуляри стоки. Броят на стоките е равен на броя на клетките “описание на стоките", които следва да се попълнят.
8. “Получател": попълват се името или търговското наименование на титуляря на второто разрешение, неговият адрес, наименованието и адресът на неговото надзорно митническо учреждение п адресът, където стоките или продуктите следва да се складират, ползват, усъвършенстват или обработват, както и номерът на разрешението и митническото учреждение, което го е издало.
15. “Държава на изпращане": попълва се името на страната, от която са изпратени стоките.
31. “Колети и описание на стоката (маркировки и номера; номер/а на контейнер/и; брой и вид)": попълват се маркировките, идентификационните номера, броят и видът на колетите или, в случаите на неопаковани стоки, броят на стоките, описани в декларацията, или се изписва “насипно" в зависимост от случая, както и необходимата информация за тяхната идентификация.
Стоките се описват с обичайното им търговско наименование с подробни данни, позволяващи тяхната идентификация.
Когато стоката се превозва с контейнер/и, се вписват броят, видът и номерът на контейнерите.
32. “Стока № ": попълва се поредният номер на стоката от общия брой стоки, декларирани в декларацията, или използваните допълнителни формуляри по определението в съответствие с клетка № 5.
Клетката не се попълва, ако се декларира само една стока.
33. “Тарифен код": попълва се тарифният номер на преместваната стока по КН на Република България. Клетката не е задължителна при режим митническо складиране.
35. “Бруто тегло (кг)": когато е необходимо, се попълва бруто теглото на стоката, описано в клетка № 31, в килограми. Бруто теглото е общото тегло на стоката, включително теглото на опаковката и амбалажа (с изключение на теглото на контейнери и други транспортни съоръжения).
38. “Нето тегло (кг)": попълва се нето теглото на стоката, описана в клетка № 31, в килограми. Нето тегло е теглото на стоката без опаковката и амбалажа.
41. “Допълнителна мерна единица": попълва се допълнителна мерна единица за съответния тарифен номер, когато такава е предвидена в КН на Република България.
44. “Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни': попълва се датата на първото поставяне под режим и “ПРЕМЕСТВАНЕ" с главни букви, както и в зависимост от случая текстът:
- “МС";
- “АУ/ОП";
- “ОМК";
- “ВВ".
Когато вносните стоки подлежат на мерките на търговската политика и тези мерки се прилагат към момента на преместването, в тази клетка се добавя текстът “Търговска политика".
47. “Изчисляване на вземанията": попълва се основата за изчисляване (стойност, тегло или други).
54. “Място и дата, подпис и име на декларатор/представител": саморъчен подписва лицето, посочено в клетка 2, както и неговото име.
В случаите на юридическо лице представителят вписва своята представителна власт след подписа и името си.