Чл. 1. (1) Съдебната власт е държавна власт, която осъществява правосъдието в Република България.

(2) Съдебната власт е независима.

Чл. 2. (1) Правосъдието защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен административен съд и Върховен касационен съд.

(2) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) В седалищата на окръжните съдилища има окръжни следствени служби.

(4) Създаването на извънредни съдилища не се допуска.

(5) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.

Чл. 4. (1) На съдилищата са подведомствени граждански, наказателни и административни дела.

(2) Дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган.

Чл. 5. Съдилищата прилагат законите точно и еднакво спрямо всички.

Чл. 6. Съдилищата осигуряват равенство и еднакви условия за състезателност на страните в процеса.

Чл. 7. Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита при нарушаване на техните права и свободи, която не може да им бъде отказана.

Чл. 8. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.

Чл. 9. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актовете и действията на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица могат да оспорят пред съда всеки административен акт, с който се засягат техни права или законни интереси, с изключение на изрично посочените със закон.

Чл. 10. Съдиите, прокурорите и следователите са несменяеми при условията, посочени в закона.

Чл. 11. (1) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

(2) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.

Чл. 12. (1) Съдиите, прокурорите и следователите, докато упражняват професията си, не могат да членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършват политическа дейност.

(2) Съдиите, прокурорите и следователите са свободни да образуват и да членуват в организации, които защитават тяхната независимост и професионални интереси и подпомагат професионалната им квалификация.

(3) Професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите не могат да се сдружават със синдикални организации от друг бранш или отрасъл на национално или регионално ниво.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Разпределението на делата между съдии, прокурори и следователи се извършва на принципа на случайния подбор и според поредността на постъпването на делата.

Чл. 13. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите са независими и се подчиняват само на закона. Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд.

Чл. 14. При своите действия и постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Съдебното производство е триинстанционно: първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в процесуалния закон не е предвидено друго.

(2) Влезлите в сила съдебни актове могат да бъдат отменени само в предвидените от закона случаи.

Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Висшият съдебен съвет определя състава и осъществява организацията на съдебната власт. Той се състои от двадесет и пет членове - юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко от пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право. Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София.

(2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Народното събрание избира единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

(4) Членове на Висшия съдебен съвет не могат:

1. да бъдат народни представители, кметове или общински съветници;

2. да бъдат членове на политически партии и организации, както и членове на синдикалните организации извън системата на съдебната власт;

3. (обявена за противоконституционна с РКС № 9/1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.).

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт не по-късно от един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Съдиите избират шест, прокурорите - трима, а следователите - двама от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Изборът се произвежда на отделни делегатски събрания с представителство един делегат на десет души, като при остатък, по-малък от пет души, делегат не се избира.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Отделните събрания на съдиите, прокурорите и следователите от района на съответния окръжен съд избират делегати. Военните съдии избират делегати на общо събрание от всички военни съдилища. Военните прокурори и военните следователи избират делегати на общо събрание от всички военни прокурори и военни следователи. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и Националната следствена служба избират делегати на отделни събрания.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Отделните събрания се свикват от съответния ръководител на орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете му. В поканата за свикване се посочват датата, мястото и часът на провеждане.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) В случай, че отделното събрание не се свика от лицата по ал. 2 в седемдневен срок от възникване на законно основание, председателстващият Висшия съдебен съвет посочва датата, мястото и часа на провеждане.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Събранието се провежда, ако на него присъстват повече от половината от имащите право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от имащите право да участват.

(5) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите при тайно гласуване. Протоколите от събранието и решенията за избор на делегати се изпращат незабавно на Висшия съдебен съвет за включване в списъка за участие в общото делегатско събрание.

Чл. 19. (1) Делегатските събрания по чл. 17, ал. 2 са законни, ако в тях участват най-малко две трети от избраните делегати.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Организационно-техническата подготовка на отделните делегатски събрания се осъществява от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

(4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Решенията за избиране на членове на Висшия съдебен съвет се вземат с обикновено мнозинство от броя на участващите делегати при тайно гласуване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Когато при първото гласуване не е избран член от съответната квота с необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване не се избере кандидат с необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези предложени за членове, които имат последователно най-много гласове.

Чл. 20. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет може да се оспорва пред Висшия съдебен съвет, ако жалбата е подписана от една пета от делегатите на съответното събрание и е подадена в седемдневен срок от деня на избора.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Висшият съдебен съвет на първото си заседание след постъпване на жалбата избира от своя състав петчленна мандатна комисия, която в четиринадесетдневен срок изготвя становище по законността на оспорения избор. Висшият съдебен съвет се произнася в четиринадесетдневен срок след като получи становището на мандатната комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с Решение № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) До произнасянето на Висшия съдебен съвет лицето, чийто избор се оспорва, участва в заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Едновременно с обявяването на незаконосъобразността на избора Висшият съдебен съвет насрочва нов избор в срок не по-късно от един месец.

Чл. 21. Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани в два последователни мандата.

Чл. 22. (1) Изборен член преди изтичане на мандата му се освобождава с решение на органа, който го е избрал:

1. по негово искане;

2. при наличие на влязла в сила присъда за извършено от него умишлено престъпление;

3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца;

4. при поставяне под пълно или ограничено запрещение;

5. (обявена за противоконституционна с РКС № 9/1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.);

6. (обявена за противоконституционна с РКС № 9/1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.).

(2) Процедурата по ал. 1 започва по предложение на Висшия съдебен съвет, по искане на една пета от народните представители за квотата, избрана от Народното събрание, или на една пета от състава на съда, съответно на прокуратурата и следствието за членовете, избрани от квотата на съдебната власт.

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет по право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат длъжностите по чл. 16, ал. 2.

Чл. 23. Изборът на нов член на Висшия съдебен съвет става по реда, по който е избран освободеният и е до края на неговия мандат.

Чл. 24. (Обявен за противоконституционен с РКС № 9/1994 г. - ДВ, бр. 87 от 1994 г.) (1) Членовете на Висшия съдебен съвет, които не са съдии, прокурори или следователи, прекъсват изпълнението на дейността, която са упражнявали до избирането им. Те не могат да бъдат освобождавани от постоянната си месторабота, докато са членове на Висшия съдебен съвет.

(2) Изборните членове на Висшия съдебен съвет получават трудово възнаграждение. То не може да бъде по-високо от възнаграждението на член-съдия във Върховния касационен съд.

(3) Висшият съдебен съвет определя размера на трудовото възнаграждение по ал. 2 по предложение на министъра на правосъдието.

Чл. 25. (Обявен за противоконституционен с РКС № 17/1995 г. - ДВ, бр. 93 от 1995 г.) Административното обслужване на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.

(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 16, ал. 2. В тези случаи на заседанието може да присъства упълномощен от министъра заместник-министър.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия по чл. 16, ал. 2, за да организира провеждането на заседанието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет освен министърът на правосъдието отсъстват и всички членове по чл. 16, ал. 2, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство съгласно чл. 146.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват най-малко веднъж на 3 месеца от председателстващия или по искане на една пета от неговите членове.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект за дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и материалите за заседанието 3 дни предварително.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, взето с мнозинство повече от половината от присъстващите.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.

(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При определяне на списъчния състав по ал. 8 не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(11) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., предишна ал. 10, доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Към Висшия съдебен съвет могат да се създават постоянни и временни комисии за осъществяване на дейността му. В комисиите могат да участват представители на министъра на правосъдието без право на глас.

Чл. 27. (1) (Предишен текст на чл. 27 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Висшият съдебен съвет:

1. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение;

2. (изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието;

3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна относно думите "съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители" с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;

4. назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

5. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

6. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., обявена за противоконституционна с РКС № 1/1999 г. относно думите "председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и министърът на правосъдието" - ДВ, бр. 6 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) дава разрешение за повдигане на обвинение срещу съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 1 или за задържане на съдии, прокурори и следователи в случаите по чл. 134, ал. 3, изречение първо, както и за временното им отстраняване от длъжност в случаите по чл. 140;

7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) приема решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи, както и срещу административни ръководители и техни заместници;

8. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) обсъжда и приема проект на бюджета на съдебната власт, внася го в Министерския съвет и контролира изпълнението на бюджета;

9. (изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби, както и годишните доклади за тяхната дейност;

10. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявена за противоконституционна относно думите "обобщен от министъра на правосъдието" с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

11. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;

12. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) избира и освобождава директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 28, ал. 3, 4, 5 и 7;

13. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;

14. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявенa за противоконституционнa с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдебните служители;

15. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) създава и поддържа, включително и в електронна форма, публичен регистър, в който вписва всички свои решения заедно с мотивите към тях;

16. (нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) води и съхранява кадровите дела на съдии, прокурори и следователи;

17. (нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) организира повишаването на квалификацията на съдии, прокурори и следователи съвместно с министъра на правосъдието;

18. (нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

19. (нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) приема решение за придобиване статут на несменяемост от съдии, прокурори и следователи;

20. (нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт;

21. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) одобрява автоматизирани информационни системи, които обслужват дейностите в съдебната власт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3 - 7, може да се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични, с изключение на случаите по ал. 1, т. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) При промяна на практиката по прилагане на този закон Висшият съдебен съвет огласява мотивите си за това.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) На Висшия съдебен съвет се предлагат за избор с тайно гласуване кандидатурите за председател на Върховния касационен съд, за председател на Върховния административен съд и за главен прокурор.

(2) Предложения за решение по ал. 1 могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието, при откриване на процедура за това, но не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по чл. 29, ал. 1.

(3) Предложенията се правят в двете поредни заседания, следващи заседанието, на което е прието решение за откриване на процедурата. Висшият съдебен съвет преценява кога да изслуша кандидатите по азбучен ред.

(4) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилага кадрова справка на кандидата по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет.

(5) Предложенията се внасят за разглеждане във Висшия съдебен съвет от неговия председателстващ не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.

(6) Решението по ал. 1 се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.

(7) Когато при първото гласуване не са събрани повече от две трети гласове от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът се повтаря за двамата кандидати, получили най-много гласове.

(8) При изготвяне на ново предложение, когато президентът на Република България откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на ал. 1 - 7.

(9) (Изр. второ е обявено за противоконституционно с Решение № 4 от 2005 г. на КС - ДВ, бр. 37 от 2005 г.) Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор започва от датата на встъпване в длъжност. До встъпване в длъжност на нов председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или на главен прокурор досегашният продължава да изпълнява длъжността.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават преди изтичането на мандата им само при:

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;

5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;

6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 16, ал. 4 и по чл. 132, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 28, ал. 1 - 8, след което се предлага на президента на Република България освобождаването им.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, за тяхното повишаване в ранг и освобождаване, както и за определяне броя на административните ръководители и на техните заместници и за тяхното назначаване и освобождаване, се правят пред комисията по предложенията и атестирането в зависимост от вида на предложението. Предложенията се правят от:

1. председателя на Върховния касационен съд:

а) за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд;

б) за председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;

2. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателя на Върховния административен съд - за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;

3. главния прокурор:

а) за заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, за завеждащ отделите и за прокурорите от тези прокуратури;

б) за районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;

4. апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;

5. военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;

6. окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;

7. районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;

8. председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд:

а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) за председателите на съответните окръжни и военни съдилища;

9. (нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) председателите на окръжните съдилища:

а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;

б) за председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища, придружено със становище на председателя на съответния окръжен съд;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) директора на Националната следствена служба:

а) за заместниците му, за ръководителите на отдели и за следователите от тази служба;

б) за директорите на окръжните следствени служби;

14. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) директорите на окръжните следствени служби - за заместниците им и за следователите от тези служби.

(2) Предложения по ал. 1 могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.

(3) Предложения за избор и за освобождаване на директор на Националната следствена служба пред Висшия съдебен съвет могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията по ал. 1 до Висшия съдебен съвет, както и да прави предложения за освобождаване на съдии, прокурори и следователи на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 1, 3, 4 и 5 от Конституцията.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложения за назначаване на младши съдии, младши прокурори и младши следователи се правят от председателя на Конкурсната комисия по чл. 127в, ал. 5.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложения за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се правят от председателя на конкурсната комисия по чл. 127в, ал. 5 въз основа на класирането от конкурса.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да съдействат на комисията по предложенията и атестирането за изпълнение на правомощията на Висшия съдебен съвет.

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители и на техните заместници, както и предложенията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, за назначаване и освобождаване на административен ръководител и на негов заместник, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба, се правят пред Комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет.

(2) Комисията по предложенията и атестирането е постоянна комисия към Висшия съдебен съвет, която подпомага неговата дейност при осъществяване на правомощията му по чл. 27, ал. 1, т. 3, 4, 18, 19 и 20.

(3) Комисията по предложенията и атестирането има 7-членен състав, състоящ се от членове на Висшия съдебен съвет. Съставът на комисията се обновява периодично по начин, определен в правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11. Измежду членовете си комисията избира председател.

(4) Организацията на работата на комисията по предложенията и атестирането се определя с правилника по чл. 27, ал. 1, т. 11.

(5) Предложенията се правят от лицата по чл. 30 в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които ги обуславят, а за мандатните длъжности - не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

(7) Предложението за назначаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма и към него се прилагат:

1. заявление от кандидата;

2. кадрова справка на кандидата като съдия, прокурор или следовател по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;

3. оценка на административния ръководител по чл. 30, ал. 1.

(8) Предложението за освобождаване на съдия, прокурор или следовател се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 131, ал. 1.

(9) Предложението за освобождаване на административен ръководител и на негов заместник се прави в писмена форма, придружено със съответните документи, доказващи настъпването на обстоятелствата по чл. 125в, ал. 1.

(10) Предложения за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите, както и броя на административните ръководители и на техните заместници се правят в писмена форма, придружени с аргументация въз основа на броя, вида, сложността и тежестта на разглежданите преписки и дела за последните 5 години.

(11) Комисията по предложенията и атестирането обсъжда предложенията заедно с приложенията към тях и ги внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко предложение в 14-дневен срок от постъпването му.

(12) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване на следващото му заседание, но не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.

(13) В случаите по ал. 6 и 7, когато никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се прилага съответно чл. 28, ал. 7.

(14) В 7-дневен срок от приемане на решението на Висшия съдебен съвет административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава заповед за назначаване или за освобождаване на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или на негов заместник.

Чл. 30б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Атестирането се извършва при придобиване на статут на несменяемост, при повишаване в ранг или длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, както и при назначаване на административните ръководители.

(2) Предложенията за атестиране се правят в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които обуславят повишаване в ранг или в длъжност на съдия, прокурор или следовател, а за придобиване статут на несменяемост - най-малко три месеца преди изтичането на 5-годишния срок по чл. 129, ал. 1.

(3) Предложението се прави в писмена форма и към него се прилагат:

1. кадрова справка на атестирания по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет;

2. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;

3. справка относно обстоятелствата по ал. 4, т. 2, 3, 4, 5 и 7.

(4) При провеждане на атестирането се вземат предвид:

1. мнение на административния ръководител по чл. 30, ал. 1;

2. брой, вид, сложност и тежест на разглежданите преписки и дела;

3. спазване на законовите и инструктивните срокове;

4. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;

5. поощрения и наказания през периода;

6. преценка по чл. 126, ал. 2;

7. участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други.

(5) Комисията по предложенията и атестирането провежда атестирането и внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет резултатите от него в 14-дневен срок от постъпване на предложението.

(6) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателната атестация в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател, като му се дава възможност да представи и писмени възражения. Лицето се уведомява най-късно 7 дни преди заседанието, на което ще бъде изслушано.

(7) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване не по-рано от 7 дни от внасянето на предложенията.

(8) В 7-дневен срок от приемане на решението административният ръководител по чл. 30, ал. 1 издава съответната заповед.

(9) Редът за извършване на атестирането по ал. 1, както и за периодичното атестиране, се определя от Висшия съдебен съвет с наредба.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Висшият съдебен съвет приема решенията по чл. 27, ал. 1, т. 6 в срок до 7 дни от сезирането, като взема устни или писмени обяснения от лицето, за което е направено мотивирано искане.

(2) Решенията по ал. 1 се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Висшият съдебен съвет определя чрез жребий тричленен състав от своите членове, който събира доказателства и внася доклад по дисциплинарни дела, заведени срещу съдия, прокурор или следовател, както и срещу административен ръководител или негов заместник.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) (1) Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго.

(2) Върховният административен съд разглежда делото в едномесечен срок в петчленен състав, като решението му е окончателно.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието при изготвянето на проект на бюджет на съдебната власт може да иска информация и предложения от административните ръководители на органите на съдебната власт.

Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Към министъра на правосъдието се създават структурни звена, които подпомагат взаимодействието му с Висшия съдебен съвет и с органите на съдебната власт в следните насоки:

1. съдебна дейност;

2. (нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) изработване на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система и с дейностите, които са в рамките на неговата компетентност, чрез дирекция "Съвет по законодателство";

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) професионална квалификация;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) информационни технологии;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) противодействие на престъпността и криминологични изследвания;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) управление на имуществото на съдебната власт;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) охрана.

(2) Структурните звена по ал. 1 и тяхната дейност се уреждат от този закон, съответните подзаконови актове по прилагането му, както и от устройствения правилник на Министерството на правосъдието.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Въз основа на предоставените от съдилищата, прокуратурата и следствените служби годишни доклади и статистически данни, министърът на правосъдието изготвя обобщен доклад за дейността на органите на съдебната власт и го внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет.

(2) (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министърът на правосъдието в качеството му на председателстващ на Висшия съдебен съвет ежегодно внася в Народното събрание доклада по ал. 1 след одобрението му от Висшия съдебен съвет.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.)

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Към министъра на правосъдието има съдебен инспекторат, който:

1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените служби;

2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;

3. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;

4. при неправилна или противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на правомощията по т. 3, може да подготвя проекти на предложения на министъра на правосъдието до общите събрания на съответните колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд за издаване на тълкувателни решения, както и проекти на становища на министъра на правосъдието по направени предложения за издаване на тълкувателни решения;

5. проверява дейността по образуването, движението и приключването на изпълнителните дела на държавните съдебни изпълнители, на частните съдебни изпълнители, на делата по вписванията и обобщава и анализира практиката по тези дела;

6. предоставя на министъра на правосъдието и на Висшия съдебен съвет информация за констатациите и оценка на организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела;

7. осъществява текущ контрол за правилното организиране и провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност.

(2) Съдебният инспекторат проверява и анализира и дейността на нотариусите съвместно с инспектор-нотариусите.

(3) Ръководителите на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на съдебните инспектори при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до съответните материали при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, утвърждава правила за организацията на работата на съдебния инспекторат.

Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебният инспекторат се състои от съдебни инспектори, ръководени от главен съдебен инспектор, които се назначават от министъра на правосъдието за срок три години, като се вземе становището на Висшия съдебен съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) За съдебни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 8 години юридически стаж.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Възнаграждението на съдебните инспектори се приравнява на възнаграждението на съдия в окръжен съд, а на главния съдебен инспектор - на възнаграждението на съдия в апелативен съд. На постъпилите от органите на съдебната власт се запазва възнаграждението, което са получавали, ако е по-високо от възнаграждението по предходното изречение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) При освобождаване от длъжност съдебните инспектори се възстановяват на длъжността, която са заемали до назначаването им, ако са работили в съдебната система. В този случай те подават молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от датата на освобождаването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Времето, прослужено като съдебен инспектор, се зачита за стаж по чл. 127, ал. 1 - 6.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) По предложение на министъра на правосъдието, съгласувано със съответния административен ръководител, Висшият съдебен съвет може да командирова като съдебни инспектори за времето по ал. 1 и съдии и прокурори от апелативните съдилища, съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и прокурори от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура. За времето на командироването съдиите и прокурорите запазват длъжността си, ранга си в съдебната система и размера на възнаграждението си.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдебните инспектори по ал. 6 трябва да имат ранг, равен или по-висок от ранга на съдиите, прокурорите и следователите, които проверяват.

Чл. 35г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Проверките по чл. 35б, ал. 1, т. 2 - 4 се извършват не по-малко от един път в годината, както и по конкретен повод.

Чл. 35д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционeн с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на правосъдието приема правилник за организацията на съдебните експертизи и дейността на съдебните експерти.

Чл. 35е. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Поддържането и повишаването на квалификацията на младшите съдии, на младшите прокурори, на младшите следователи, на съдиите, на прокурорите, на следователите, на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на съдебните инспектори и на други служители от Министерството на правосъдието, се осъществява от Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Националният институт на правосъдието е юридическо лице със седалище в София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Висшия съдебен съвет. Финансирането на института се осъществява от бюджета на съдебната власт, от международни и други програми и проекти, от дарения и от собствени средства. Висшият съдебен съвет осигурява по бюджетната сметка на Националния институт на правосъдието средствата, необходими за провеждане на задължителното обучение по чл. 35ж, ал. 2 и на обучението по ал. 1.

(3) Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, който се състои от четирима представители на Висшия съдебен съвет и трима представители на Министерството на правосъдието.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Постоянни преподаватели към Националния институт на правосъдието могат да бъдат съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съдиите, прокурорите и следователите, привлечени като постоянни преподаватели, ползват служебен отпуск или могат да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет по предложение и за сметка на Националния институт на правосъдието за времето, през което извършват преподавателска дейност в института.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Висшият съдебен съвет издава правилник, с който се уреждат дейността на Националния институт на правосъдието и организацията на работата му.

(8) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Програмите и дейностите за повишаване квалификацията на държавните съдебни изпълнители, на съдиите по вписванията, на съдебните служители, на съдебните инспектори и на другите служители на Министерството на правосъдието се съгласуват с министъра на правосъдието.

Чл. 35ж. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Непосредствено след постъпването им на работа младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи преминават задължителен курс в Националния институт на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Курсът на обучение в Националния институт на правосъдието е шест месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са постъпили и се освобождават от правоприлагане.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.)

(6) При първоначално постъпване в органите на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите преминават курс за повишаване на квалификацията по съответни квалификационни програми, приети от Висшия съдебен съвет.

Чл. 35з. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Органите на съдебната власт, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите създават и поддържат Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява взаимодействието и обмена на данни, свързани с борбата с престъпността, между ведомствените информационни системи на органите по ал. 1.

(3) Единната информационна система за противодействие на престъпността осигурява:

1. стандарти за информационно взаимодействие и обмен на данни между автоматизираните информационни системи на правозащитните и правораздавателните органи;

2. регламентирано унифицирано ползване на информация, свързана с борбата с престъпността;

3. обобщена информация за протичането на наказателния процес и изпълнението на наказанията;

4. повишаване на разкриваемостта и подпомагане превенцията на престъпността чрез информационно обезпечаване на наказателния процес.

Чл. 35и. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Министерството на правосъдието съвместно с Националния статистически институт разработва и поддържа:

1. класификации, осигуряващи терминологична, обектова и номенклатурна съвместимост на ведомствените бази от данни с Единната информационна система за противодействие на престъпността;

2. методики за статистическа обработка на данните по наказателния процес.

(2) Националният статистически институт извършва статистическата обработка на данните в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността. Получената статистическа информация се предоставя по реда на Закона за статистиката.

Чл. 35к. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) Органите по чл. 35з, ал. 1 изграждат и поддържат ведомствени информационни системи съгласно принципите на чл. 35з, ал. 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Органите по чл. 35з, ал. 1 са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни и Закона за Министерството на вътрешните работи.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) При проектиране, разработване и внедряване на автоматизирани информационни системи в правозащитните и правораздавателните органи се осигурява съвместимостта помежду им и със стандартите на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35л. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Методическото ръководство на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осъществява от Междуведомствен съвет. В него участват представители на: председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра на правосъдието, министъра на финансите и на председателя на Националния статистически институт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Председател на Междуведомствения съвет е министърът на правосъдието.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Министерският съвет приема наредба за дейността на Междуведомствения съвет и за реда и начина на взаимодействие на органите по чл. 35з, ал. 1, по събиране, опазване и достъп до информацията, както и за осигуряване функционирането на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35м. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Предишен текст на чл. 35м - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Внедряването, поддържането, експлоатацията и развитието на Единната информационна система за противодействие на престъпността се извършва от Министерството на правосъдието.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на Единната информационна система за противодействие на престъпността се осигуряват от бюджета на Министерството на правосъдието.

Чл. 35н. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Достъп до данните, съдържащи се в Единната информационна система за противодействие на престъпността, имат следните лица:

1. длъжностни лица, които по силата на закон изпълняват функции по наказателния процес;

2. лица с право на достъп от ведомствата по чл. 35з, ал. 1;

3. други лица - само след писмено съгласие на лицето, чиито данни са вписани в Националната база данни на Единната информационна система за противодействие на престъпността.

Чл. 35о. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието, структурата и динамиката на престъпността, за причините и условията, които ги обуславят, както и за взетите мерки.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Към министъра на правосъдието се създава Съвет за криминологични изследвания.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Съставът и дейността на Съвета за криминологични изследвания се уреждат с правилник за организацията на Съвета за криминологични изследвания, приет от Министерския съвет.

Чл. 36. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 29 от 2004 г., обявен за противоконституционен с Решение № 4 от 07.10.2004 г. на КС - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието организира управлението на имуществото, предоставено на съдебната власт, и осигурява материалните условия за дейността на нейните органи.

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с Решение № 4 от 07.10.2004 г. на КС - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Министърът на правосъдието може да възлага управлението и стопанисването на имуществото на съдебната власт на административните ръководители на органите й.

Чл. 36б. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с Решение № 4 от 07.10.2004 г. на КС - ДВ, бр. 93 от 2004 г., нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) Предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя.

Чл. 36в. (Нов - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм.- ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., обявен за противоконституционен с Решение № 4 от 07.10.2004 г. на КС - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Средствата за фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради" се набират от:

1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.) пет на сто от събраните държавни такси по Закона за държавните такси от съдилищата, съдебно-изпълнителните служби и Министерството на правосъдието;

2. (в сила от 01.01.2003 г.) субсидия от републиканския бюджет;

3. дарения от физически и юридически лица;

4. завещания;

5. депозитните суми, внесени по наказателни и граждански дела за свидетели, експертизи, командировки и гаранции в пари и ценности, неполучени или неизтеглени в срок три години от прекратяване или приключване на делото;

6. събраните суми и вещи по изпълнителни дела, неполучени от взискателите в петгодишен срок от прекратяване на делото;

7. веществените доказателства, когато не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не са били потърсени;

8. приходите, получени от експлоатацията на съдебните сгради;

9. други приходоизточници.

Чл. 36г. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 36д. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Министерството на правосъдието осъществява дейността по охрана чрез специализирано звено за охрана със следните функции:

1. организиране и осъществяване охраната на всички съдебни сгради;

2. осигуряване на реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия;

3. организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори, следователи и свидетели при необходимост от това;

4. съдействие на органите на съдебната власт при призоваване на лица, както и при съдебното изпълнение;

5. принудителното довеждане на лица, когато това е постановено от орган на съдебната власт;

6. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) конвоиране на обвиняеми и на подсъдими с мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт с изключение на случаите по Закона за Министерството на вътрешните работи;

7. осигуряване охрана на следствените арести.

(2) Финансирането на охраната се осъществява от бюджета на Министерството на правосъдието.

(3) По отношение на личния състав на охраната се прилагат разпоредбите на чл. 20 - 20д от Закона за изпълнение на наказанията.

(4) Структурата, организацията и дейността на охраната се уреждат с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет.

Чл. 36е. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет автоматизирани информационни системи.

(2) Дейностите по изграждане, внедряване и развитие на системите по ал. 1 се координират от Министерството на правосъдието и се основават на:

1. междуведомствени технологични, информационни и комуникационни стандарти и методики;

2. правила за сигурност на информацията и информационния обмен.

(3) Министерството на правосъдието осъществява експлоатацията на централните компоненти на системите по ал. 1.

(4) Дейностите по ал. 2 и 3 се извършват със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националния статистически институт и Българския институт по стандартизация.

(5) Министърът на правосъдието, съгласувано с Висшия съдебен съвет, издава наредба за реда за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт.

Чл. 37. Броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища се определят от Висшия съдебен съвет.

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Районите на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната.

Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Районните, окръжните, административните и военните съдилища разглеждат определените със закон дела като първа инстанция.

(2) Окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като първа или касационна инстанция.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Апелативните съдилища разглеждат обжалваните актове по дела на окръжните съдилища само като втора инстанция, както и други дела, възложени им със закон.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законосъобразността на подзаконови нормативни актове.

Чл. 40. (1) Споровете за подсъдност между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони.

(2) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама на Върховния административен съд, чието решение е окончателно.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При противоречива съдебна практика между Върховния касационен съд и Върховния административен съд могат да бъдат издавани тълкувателни постановления, приети от общи събрания на съдиите от съответните колегии.

Чл. 42. Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Съдът разглежда първоинстанционните наказателни дела с участието на съдебни заседатели в случаите, определени от процесуалния закон.

Чл. 44. (1) Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни български граждани, които се ползват с добро име и с авторитет в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Съдебни заседатели във военните съдилища могат да бъдат генерали (адмирали), офицери, както и сержанти на кадрова военна служба.

Чл. 45. (1) Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети:

1. за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;

2. за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд.

(2) Съдебните заседатели във военните съдилища се назначават по предложение на командирите на поделенията от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.

Чл. 46. Мандатът на съдебните заседатели е пет години.

Чл. 47. Съдебните заседатели полагат клетвата по чл. 107 при условията на чл. 110.

Чл. 48. Органът, назначил съдебния заседател, го освобождава от длъжност, когато:

1. бъде осъден за умишлено престъпление на лишаване от свобода;

2. с действията си уронва престижа на правосъдието;

3. поиска да бъде освободен от длъжност по уважителни причини;

4. не отговаря на условията по чл. 44.

Чл. 49. Съдебните заседатели се свикват за участие в съдебни заседания от председателя на съда най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, освен ако разглеждането на делото продължи и след този срок.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За времето, през което изпълняват задълженията си по този закон, съдебните заседатели се смятат в служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж.

(2) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 се налага санкцията, предвидена в чл. 201.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели, които са в отпуск и тези, които не са в служебно или трудово правоотношение, получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г.) Министърът на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет издава наредба, с която определя:

1. реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели;

2. възнагражденията на съдебните заседатели по чл. 50, ал. 3;

3. други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.

Чл. 52. Районният съд е основен първоинстанционен съд. На него са подсъдни всички дела освен тези, които със закон са подсъдни на друг съд.

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В районния съд има един или няколко заместници на председателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) При районния съд има прокуратура.

Чл. 54. Районният съд разглежда делата в състав от съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закона е предвидено друго.

Чл. 55. (1) Когато длъжността на съдия от районен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на съответния окръжен съд може да командирова на негово място съдия от друг районен съд, съдия от окръжния съд или младши съдия със стаж не по-малко от една година.

(2) Когато заместването по ал. 1 не е възможно, председателят на апелативния съд може да командирова съдия от район на друг окръжен съд.

Чл. 56. (1) Председателят на районния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство, отговаря за дейността на съда и го представлява;

2. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на съда и го изпраща на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на съдиите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията при съда;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) разпределя работата между съдиите и участва в съдебни заседания;

5. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) прави предложение пред министъра на правосъдието за назначаването на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

6. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, на бюрата за съдимост към съда и на съдиите по вписванията;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишен текст на т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби.

8. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) свиква и ръководи общото събрание на съда.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) (1) (Обявенa за противоконституционнa относно думите "съдия-изпълнители и съдии по вписванията" с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Районният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията.

(2) Общото събрание на районния съд:

1. (измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда;

2. анализира и обобщава практиката на съда;

3. разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на общото събрание.

(3) Решенията на общото събрание се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на събранието.

Чл. 57. (1) Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Окръжният съд разглежда като въззивна инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.

(3) Окръжният съд разглежда и други дела, възложени със закон.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При окръжния съд могат да се създават граждански, търговски и наказателни отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

(3) Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии.

(4) При окръжния съд има прокуратура и следствена служба.

Чл. 59. (Изменението на чл. 59 от бр. 74 от 2002 г. обявено за противоконституционно с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Окръжният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Младшите съдии и председателите на районните съдилища могат да участват в общото събрание със съвещателен глас.

(3) Общото събрание на окръжния съд:

1. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) определя лице, което предлага за председател на съда;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разпределя на всеки две години в края на юни заместниците на председателя и членовете в отделенията, когато в съда има две или повече отделения;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) анализира и обобщава практиката на окръжния съд и на районните съдилища;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) разглежда периодично състоянието на престъпността и другите правонарушения, обобщава опита на окръжния съд и на районните съдилища по предотвратяването им и набелязва мерки за подобряване на тази дейност;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дава мнение по проекти за тълкувателни решения от Върховния касационен съд;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) взема решения в други предвидени от закона случаи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите, а в случаите по ал. 3, т. 1 - с тайно гласуване.

Чл. 60. Окръжният съд ръководи и контролира дейността на районните съдилища от неговия съдебен район, като:

1. осъществява общо организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) извършва периодично ревизии на тяхната работа, включително на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;

3. анализира и обобщава своята и на районните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Окръжният съд разглежда делата в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) В случаите по ал. 1 един от членовете на състава на окръжния съд може да бъде младши съдия.

(3) Съставът се председателства от най-старшия съдия по длъжност или ранг.

Чл. 62. Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд.

Чл. 63. (1) Председателят на окръжния съд:

1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и представлява окръжния съд;

2. (нова - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

3. (предишна т. 2, доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г.) годишен доклад за дейността на окръжния съд и на районните съдилища в съдебния му район и го изпраща на председателя на апелативния съд от съответния съдебен район за включване в годишния доклад;

б) (изм. - ДВ, бр. 61 от 2003 г.) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) председателства съдебни състави от всички отделения;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по точка 3, докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления;

6. (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) командирова съдии, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 62;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) организира подготовката на стажант-юристите и отговаря за нея;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) свиква и ръководи общото събрание.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.)

Чл. 64. В столицата има градски съд с права на окръжен съд.

Чл. 64а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд.

Чл. 64б. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.

Чл. 64в. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд или младши съдия със стаж не по-малко от две години.

Чл. 64г. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) По решение на общото събрание на съдиите при административния съд могат да се създават специализирани по материя отделения, които се ръководят от председателя и неговите заместници.

(2) Административният съд се състои от съдии и младши съдии.

Чл. 64д. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Председателят на административния съд:

1. осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд и го представлява;

2. изготвя:

а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от сила от 01.03.2007 г.) годишен доклад за дейността на административния съд, който изпраща на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;

б) справки и статистически данни в електронен вид по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет, и ги изпраща за разглеждане от Висшия съдебен съвет, а на министъра на правосъдието - за сведение;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от сила от 01.03.2007 г.) в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдебния инспекторат при Министерството на правосъдието информация за образуването, движението и приключването на делата;

4. председателства съдебни състави от всички отделения, когато такива са обособени;

5. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 2, буква "а", докладите от ревизиите и проверките, предложенията за тълкувателни решения и постановления, както и други въпроси;

6. свиква и ръководи общото събрание на съдиите от съда.

Чл. 64е. (Нов - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Административният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии.

(2) Общото събрание:

1. разпределя в края на всеки 3 години съдиите по отделения, когато такива са обособени;

2. дава мнения пред Върховния административен съд по проекти на тълкувателни решения и постановления;

3. приема решения в други предвидени със закон случаи.

(3) Заседанията на общото събрание са редовни, ако присъстват най-малко две трети от общия брой на съдиите.

(4) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.

Чл. 65. Районите на военните съдилища се определят по чл. 27, точка 2 след вземане мнението на министъра на отбраната.

Чл. 66. (1) Компетентността на военните съдилища се определя със закон.

(2) Военните съдилища са приравнени на окръжните съдилища.

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Военният съд се състои от председател, един или повече негови заместници, съдии и младши съдии.

(2) При военния съд има прокуратура и военни следователи.

Чл. 68. (1) Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. Когато военният съд заседава в състав от трима съдии, единият от тях може да бъде младши съдия.

(2) Съставът на съда се председателства от най-старшия съдия по смисъла на чл. 146.

Чл. 69. (1) Военният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. Младшите съдии могат да участват в общото събрание със съвещателен глас.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) Общото събрание на военния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 3, 4, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

Чл. 70. Когато военен съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместван от друг съдия от същия съд, председателят на военно-апелативния съд може да командирова на негово място съдия от друг военен съд.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) Председателят на военния съд има правата и задълженията на председател на окръжен съд с изключение на правомощията му по чл. 63, ал. 1, точка 6 и правомощията му във връзка с ръководството на районните съдилища.

Чл. 72. (1) Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(3) Военно-апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна.

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.)

Чл. 74. (1) Апелативният съд се състои от граждански, търговски и наказателни отделения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Председателят и неговите заместници ръководят отделенията.

(3) При апелативния съд има апелативна прокуратура. При военно-апелативния съд има военно-апелативна прокуратура.

Чл. 75. (1) Апелативният съд ръководи и контролира дейността на окръжните съдилища от своя съдебен район, като:

1. осъществява организационно ръководство за усъвършенстване на дейността им;

2. извършва периодично ревизии на тяхната работа;

3. анализира и обобщава своята и на окръжните съдилища съдебна практика;

4. организира повишаването на квалификацията на съдиите.

(2) Военно-апелативният съд има съответните правомощия по отношение на военните съдилища.

Чл. 76. (Измененията от бр. 74 от 2002 г. обявени за противоконституционни с РКС № 13/2002 г. - ДВ, бр. 118 от 2002 г.) (1) Апелативният съд има общо събрание, което се състои от всички съдии. С право на съвещателен глас в него участват председателите на окръжните съдилища.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Общото събрание на апелативния съд осъществява съответно правомощията по чл. 59, ал. 3, точки 1, 2, 3, 5 и 6.

(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от общия брой на съдиите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Общото събрание на съдиите от апелативния съд определя с тайно гласуване лице, което предлага за председател на съда.

Чл. 77. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.