ЗАКОН 
за далекосъобщенията 
(Обн., ДВ, бр. 88 от 07.10.2003 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2005 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 88, изм. бр. 95, бр. 99, бр. 105/2005 г., изм. ДВ бр. 29, бр. 34, бр. 51, бр. 59, бр. 82/2006 г., отменен с ДВ бр. 41/2007 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения.

(2) Далекосъобщения са пренасяне, излъчване, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

(3) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи и/или чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Чл. 2. Целта на този закон е да се осигурят предпоставки за:

1. развитие на далекосъобщителния пазар, създаване на условия за равнопоставеност на операторите и насърчаване на конкуренцията между тях;

2. гарантиране на свободата и тайната на съобщенията;

3. защита на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги;

4. предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга;

5. ефективно използване на ограничен ресурс;

6. защита на обществения интерес и осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната.

Чл. 3. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения, се уреждат при спазване на следните принципи:

1. законоустановеност;

2. ефективност, прозрачност и равнопоставеност;

3. предвидимост, пропорционалност и обективност;

4. обществено обсъждане;

5. свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото.

Чл. 4. Обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщения за граждански нужди, се регулират от държавата чрез независим специализиран държавен орган по реда на този закон.

Чл. 5. (1) (изм. доп. ДВ бр. 59/2006 г. В сила от 01.01.2006 г.) Този закон не се прилага за:

1. осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки;

2. далекосъобщения, свързани със сигурността и отбраната на страната и за управление при кризи, осигурявани от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

(2) Ведомствата и службите по ал. 1 използват обществените далекосъобщителни мрежи и услуги по реда на този закон.

Глава втора 
УПРАВЛЕНИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 7. (1) Министерският съвет определя държавната политика в далекосъобщенията, като приема секторна политика и я обнародва в “Държавен вестник”.

(2) Секторната политика съдържа стратегията, принципите и етапите на развитие в далекосъобщенията.

(3) Секторната политика се актуализира периодично.

Чл. 8. (1) Министерският съвет приема държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и я обнародва в “Държавен вестник”.

(2) Министерският съвет приема Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях, и го обнародва в “Държавен вестник”.

Раздел II 
Съвет по националния радиочестотен спектър

Чл. 9. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет, наричан по-нататък “съвета”, изготвя и след обществено обсъждане предлага за приемане от Министерския съвет на държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и осъществява провеждането й.

(2) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2005 г.) В съвета участват като членове представители на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, Комисията за регулиране на съобщенията, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба.

(3) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Председател на съвета е председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения или оправомощено от него лице. Държавните органи и служби по ал. 2 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета.

(4) Министерският съвет приема правилник за дейността на съвета по предложение на неговия председател.

(5) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Административното обслужване на съвета се извършва от администрацията на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 10. (1) Съветът изготвя Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях.

(2) Заинтересованите държавни органи съгласуват помежду си конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната. При непостигане на съгласие въпросът се отнася до съвета, който предлага на Министерския съвет да приеме решение.

(3) Съветът разглежда въпроси, свързани с електромагнитната съвместимост, и при несъгласие между заинтересованите държавни органи предлага на Министерския съвет да приеме решение.

Чл. 11. (1) Съветът след съгласуване със заинтересованите държавни органи разрешава ползването на конкретни радиочестоти и радиочестотни ленти от радиосъоръжения с техните технически параметри, срока и мястото за ползването им на територията на Република България от чужди държави на основата на взаимност, както и от международни организации, когато това произтича от поетите от Република България международни задължения.

(2) В случаите по ал. 1 искане за ползване на радиочестоти и радиочестотни ленти от чужди държави и международни организации се подават чрез съответното посолство или представителство до съвета, който се произнася по искането в срок не по-дълъг от един месец.

(3) В случаите по ал. 1, когато е предвидено издаването на лицензия по реда на този закон, съветът уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която:

1. издава съответната лицензия;

2. събира определените такси, освен ако в международен акт е предвидено друго.

Раздел III 
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
(Загл. изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.)

Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.)

(1) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е специализиран орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на информационните технологии и съобщенията въз основа на този закон, Закона за пощенските услуги, секторната политика в областта на далекосъобщенията, секторната пощенска политика и държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър.

(3) (изм. доп. ДВ бр. 59/2006 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.

(4) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.

(5) При осъществяване на своите правомощия председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения се подпомага от трима заместник-председатели, назначавани от министър-председателя.

(6) Дейността, структурата и организацията на работа на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и нейната численост се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.

Чл. 13. (1) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изготвя и представя за приемане от Министерския съвет секторната политика в областта на далекосъобщенията.

(2) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2005 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет за изготвения проект по ал. 1, както и за изготвения проект на държавна политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да го получат, и срок не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища.

Чл. 14. (1) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения:

1. (доп., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) издава предвидените в закона подзаконови нормативни актове, съобразно своята компетентност, които се обнародват в “Държавен вестник”;

2. съхранява, със задължението за поверителност, образци на криптографски ключове в случай на използването им от далекосъобщителни оператори при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет;

3. взема мерки за осигуряване на свободата и тайната на далекосъобщенията;

4. представлява Република България в международните организации в областта на далекосъобщенията;

5. участва в работата на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по стандартизация, имащи отношение към далекосъобщенията;

6. (отм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.);

7. осъществява международна регистрация на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват;

8. (изм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.) осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват, за нуждите на националната сигурност и отбраната;

9. (отм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.).

(2) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения преди издаване на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет за изготвените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да ги получат, и определя срок, не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по тях. Председателят проучва становищата и ги приема или писмено мотивира неприемането им.

Чл. 14а. (нов,  доп. ДВ бр. 59/2006 г. В сила от 01.01.2006 г.) (1) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения:

1. създава, експлоатира, поддържа и развива далекосъобщителна мрежа и пунктове за управление, свързани със сигурността и отбраната на страната, които се обслужват от персонал, заемащ специфични длъжности;

2. осигурява далекосъобщения за управление при кризи по смисъла на Закона за управление при кризи и при въвеждане на режим "военно положение", режим "положение на война" или извънредно положение по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения осигурява надеждното функциониране, сигурност, независимост и защита на комуникационно-информационните системи за пренос на класифицирана информация за нуждите на държавното управление, свързани със сигурността и отбраната на страната, при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изпълнява дейности, свързани със:

1. развитие на далекосъобщенията, информационните и комуникационните технологии;

2. изграждане и развитие на информационното общество;

3. евроинтеграцията;

4. (нова, ДВ, бр. 88 от 2005 г.) подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии.

Чл. 15а. (Нов, ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на транспорта:

1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба, въздушната подвижна спътникова радиослужба, Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна спътникова радиослужба, както и на радиооператорите на радиостанции на плавателни съдове по вътрешни водни пътища;

2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация-спътникова, морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;

3. определя длъжностно лице за водене на регистри за издадените свидетелства по т. 1, които са публични.

Чл. 16. (Отм., ДВ, бр. 88 от 2005 г.).

Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Средствата за подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии постъпват по бюджета на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и се набират от:

1. двадесет и пет на сто от първоначалните лицензионни такси, когато лицензията за далекосъобщителна дейност е получена след провеждане на търг;

2. двадесет и пет на сто от допълнителните еднократни такси за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър;

3. тридесет и пет на сто от годишните такси за ползване на радиочестотен спектър;

4. двадесет и пет на сто от годишните такси за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;

5. четиридесет и пет на сто от лицензионните такси и таксите за регистрация за извършване на пощенски услуги;

6. средства за съфинансиране на проекти за развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;

7. дарения;

8. лихви;

9. други постъпления.

Чл. 18. (1) Средствата по чл. 17 се разходват за:

1. проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;

2. далекосъобщителни и пощенски проекти и конференции, семинари, проекти и други прояви и дейности в областта на съобщенията, информационните и комуникационните технологии;

3. проекти, свързани с управлението, националната сигурност и отбраната на страната в областта на далекосъобщенията;

4. научни проекти, изследвания и маркетингови дейности за целите на далекосъобщенията, пощенските услуги, информационните и комуникационните технологии;

5. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди;

6. подпомагане на проекти и дейности в областта на информационните и комуникационните технологии за целите на образованието и професионалното обучение;

7. дейности, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти и проекти в областта на информационните и комуникационните технологии;

8. издръжка на администрацията на агенцията.

(2) Разходването на средствата за дейностите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 7 се извършва при спазване на принципите за състезателност, прозрачност и равнопоставеност.

(3) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изготвя годишен отчет за разходването на средствата по ал. 1, който се публикува до 31 март в информационния бюлетин и на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет.

Глава трета 
КОМИСИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА

Раздел I
Статут и устройство

Чл. 19. (1) Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък “комисията”, е независим специализиран държавен орган - юридическо лице, със седалище София.

(2) Комисията изпълнява секторната политика в далекосъобщенията, държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди и секторната пощенска политика.

(3) Комисията регулира и контролира осъществяването на далекосъобщенията по реда, предвиден в този закон, и предоставянето на пощенските услуги по реда, определен в Закона за пощенските услуги.

(4) Комисията регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по реда, определен в Закона за елекронния документ и електронния подпис.

(5) (нова, доп. ДВ бр. 51/2006 г.) Комисията контролира дейността по предоставяне на услуги на информационното общество и води регистър на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения по реда, определен в Закона за електронната търговия.

Чл. 20. (1) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.

(2) Членове на комисията могат да бъдат само български граждани с висше образование и най-малко 5 години трудов стаж, от които поне един правоспособен юрист и един икономист.

(3) Председателят на комисията се определя и се освобождава по решение на Министерския съвет и се назначава със заповед на министър-председателя за срок 5 години.

(4) Заместник-председателят и двама от членовете на комисията се избират и се освобождават с решение на Народното събрание за срок 5 години.

(5) Един от членовете на комисията се назначава и се освобождава с указ на президента на Република България за срок 5 години.

(6) Броят на последователните мандати е не повече от два за всички членове на комисията.

(7) Членовете на комисията имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното им положение.

Чл. 21. (1) Членовете на комисията не могат да бъдат еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи на управление на търговски дружества, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел в областта на съобщенията.

(2) Членовете на комисията не могат да заемат друга платена длъжност в областта на съобщенията, както и да получават възнаграждение по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.

Чл. 22. (1) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт и от съответните органи преди изтичането на мандата в следните случаи:

1. по тяхно писмено искане;

2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

3. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца.

(2) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя, избира или назначава нов член до изтичането на съответния мандат.

Чл. 23. Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:

1. на председателя - 95 на сто от основното възнаграждение на народен представител;

2. на заместник-председателя - 90 на сто от основното възнаграждение на народен представител;

3. на останалите членове - 85 на сто от основното възнаграждение на народен представител.

Чл. 24. (1) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено  пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.

(2) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 1, както и за лица, с които всяко от тях е икономически свързано, когато кандидатстват или получават индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия по този закон.

(3) При встъпване в длъжност членовете на комисията подават декларации, с които декларират наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1. В декларациите се вписват и имената и адресите на икономически свързани с тях или с членове на семействата им лица, както и деловите интереси, които са възникнали. Декларациите се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.

(4) Членовете на комисията подават най-малко веднъж на 6 месеца декларации съгласно изискванията на ал. 3.

(5) Засегнатата страна, както и всеки заинтересован, може да поиска от Върховния административен съд да отмени по общия ред взети в нарушение на ал. 1 решения.

(6) Една година след прекратяването на мандата членовете на комисията не могат да бъдат собственици, акционери, съдружници, управители (прокуристи) или членове на органи на управление на търговски дружества и държавни предприятия, лицензирани по този закон, както и да упражняват права по лицензии, издадени по реда на този закон, като еднолични търговци.

Чл. 25. Председателят на комисията:

1. представлява комисията или упълномощава лица, които да я представляват;

2. организира и ръководи дейността на комисията;

3. насрочва и ръководи заседанията на комисията;

4. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията;

5. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета на комисията;

6. информира обществеността за дейността на комисията.

Чл. 26. (1) Комисията в своята дейност се подпомага от администрация.

(2) Комисията приема правилник, определящ устройството, дейността, организацията на работа и структурата на комисията и на нейната администрация, който се обнародва в “Държавен вестник”.

(3) Основните месечни възнаграждения на служителите от администрацията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работната заплата и разполагаемите средства по бюджета на комисията.

(4) Служителите от администрацията получават допълнително възнаграждение към основното си възнаграждение за изпълнение на специфични функции при условия и по ред, определени във вътрешните правила за работната заплата.

(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата и се включват в бюджета на комисията.

Раздел II 
Правомощия

Чл. 27. Комисията:

1. извършва съвместно със Съвета за електронни медии проучване и му предоставя информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензиите, предвидени в този закон, и утвърждава предвидените в закона и/или в лицензиите задължителни документи;

3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности;

4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност - осъществяване на далекосъобщения чрез наземно цифрово радиоразпръскване;

5. уведомява Съвета за електронни медии, който открива процедура по реда на Закона за радиото и телевизията, когато чрез наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява радио- и телевизионна дейност;

6. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване само след решение на Съвета за електронни медии;

7. изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в чл. 75, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 77, ал. 1, чл. 78 и 84;

8. издава общи лицензии за далекосъобщителни дейности, регистрира и заличава регистрацията по тях;

9. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност, включително осигурява необходимия радиочестотен спектър и издава съответните лицензии;

10. изготвя регулаторна политика за ползването на номера, адреси и имена за осъществяване на далекосъобщения;

11. организира предоставянето от международни организации на номера, адреси и имена за далекосъобщенията в Република България;

12. изработва Националния номерационен план;

13. предоставя за ползване номера, адреси и имена на далекосъобщителни оператори по ред, опреден в наредба;

14. (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) изготвя и представя на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения проекти на нормативни актове, предвидени в този закон, за издаване съобразно неговата компетентност;

15. изготвя и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;

16. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;

17. определя и проучва съответните пазари с цел определяне на оператори със значително въздействие върху пазара;

18. (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) определя операторите със значително въздействие върху пазара, взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения и дава задължителни указания на обществени оператори в предвидените от този закон случаи;

19. възлага предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;

20. съвместно със Съвета за електронни медии изготвя, актуализира и представя за приемане от Народното събрание стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.

Чл. 28. (1) Комисията има следните правомощия, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

1. управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър, като:

а) изготвя регулаторната политика за управлението му;

б) изготвя и публикува принципи за управлението и разпределението му;

в) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на далекосъобщителните оператори, лицензирани по реда на този закон;

г) одобрява, дава предписания за изменения и допълнения на технически проекти или други задължителни документи, които са неразделна част от индивидуалните лицензии;

2. осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват; международното координиране се извършва за всички радиослужби, с изключение на въздушна радиослужба и въздушна спътникова радиослужба;

3. осъществява предварително национално координиране и съгласуване с всички заинтересовани държавни органи и ведомства на радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди, които се предоставят с индивидуални лицензии на обществени оператори; осъществява националното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и на радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани ведомства; координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването; с цел защита на националната сигурност националното координиране се извършва и с органите, осигуряващи националната сигурност и отбраната на страната;

4. (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) подготвя документи за регистриране в международни организации по далекосъобщения на координираните за граждански нужди радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват; подготовката на документите се отнася за всички радиослужби, с изключение на въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация-спътникова, морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова; документите за регистрация се предоставят съответно на Министерството на транспорта и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщенияза извършване на международна регистрация;

5. издава разрешителни за правоспособност на радиооператори - любители;

6. контролира ефективното използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди;

7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;

8. разпределя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения на любителската радиослужба;

9. осигурява условия за далекосъобщителна дейност за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването и на сухопътния транспорт;

10. (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) участва съвместно с председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;

11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите.

(2) При управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди комисията спазва принципите на прозрачност, равнопоставеност и публичност.

Чл. 29. Комисията е национална организация по стандартизация пред Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията.

Чл. 30. (1) Комисията води регистри за:

1. издадените индивидуални лицензии;

2. издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия.

(2) Регистрите по ал. 1 са публични.

(3) Индивидуалните лицензии на обществените оператори са публични, с изключения на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи:

1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

2. технически данни и параметри на мрежата;

3. финансова информация, която е търговска тайна.

(4) Копия от лицензиите по ал. 3, с изключение на информацията по т. 1 - 3, се предоставят от комисията срещу заплащане на такса за административна услуга.

Чл. 31. Комисията контролира спазването на:

1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията;

2. принципите на ценообразуване, предвидени в този закон;

3. качеството на услугите;

4. условията, предвидени в лицензиите;

5. изискванията за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга съгласно този закон.

Чл. 32. (1) При изпълнение на правомощието по чл. 31, т. 4 комисията извършва проверки по изпълнението на закона и условията на лицензиите, включително по искания на засегнати от неизпълнението на условията на лицензиите лица, относно:

1. отказ за предоставяне на специфичен достъп;

2. отказ за предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия;

3. отказ за предоставяне на услугата “линии под наем”;

4. отказ за предоставяне на взаимно свързване;

5. отказ за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други;

6. неизпълнение на разпоредбите на този закон.

(2) Когато при проверката се установи нарушение на закона или на условията на лицензията, комисията дава възможност на оператора и на засегнатите от неизпълнението на условията на лицензиите лица да представят становища и може да изисква допълнителни доказателства при необходимост. Вземайки предвид обективните обстоятелства и възможностите на лицензираните лица, комисията с решение дава задължителни указания за отстраняване на нарушението в определен срок.

Чл. 33. (1) Комисията може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности.

(2) Комисията взаимодейства с държавни органи и институции, както и с органите на местното самоуправление и местната администрация и с юридически лица с нестопанска цел, при изготвянето на проекти на нормативни актове, обмен на информация и други форми на сътрудничество.

(3) Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е служебна или търговска тайна, за което подписват декларация по образец, приет с решение на комисията.

Чл. 34. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията се произнася с мотивирани решения.

(2) Решенията по ал. 1 са индивидуални или общи административни актове и подлежат на обжалване пред Върховния адмнистративен съд.

(3) Общите административни актове се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 35. (1) Комисията може да създава консултативни структури във връзка с осъществяването на правомощията си.

(2) В решението за създаване на структури по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът за осъществяване на дейността им и техните функции и задачи.

Чл. 36. (1) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Комисията провежда процедура за обществено обсъждане със заинтресованите лица при изготвяне на общи административни актове, както и по други въпроси от обществена значимост за развитие на далекосъобщенията.

(2) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации на далекосъобщителни оператори, организации на потребители и далекосъобщителни оператори, пряко свързани с изготвяния проект.

(3) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта, и определя срок за представяне на становища по него не по-кратък от 14 дни.

(4) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира писмено тяхното неприемане, като публикува мотивите си на страницата си в Интернет.

Чл. 37. Комисията представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.

Чл. 38. (1) Комисията ежегодно изготвя и не по-късно от края на второто тримесечие на следващата година предоставя на Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет и на Съвета за електронни медии доклад, който задължително съдържа:

1. анализ на състоянието на универсалната далекосъобщителна услуга в съответствие с изискванията на закона;

2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;

3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;

4. анализ на пазара на далекосъобщителни услуги и перспективи на развитие;

5. резултатите от проучване на пазара, извършено с цел определяне на оператор със значително въздействие върху пазара;

6. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценообразуване, предвидени в този закон;

7. финансово състояние и институционално развитие на комисията и на нейната администрация.

(2) При изготвяне на доклада по ал. 1, т. 6 комисията взема становище от Комисията за защита на конкуренцията.

(3) Комисията публикува доклада за дейността си в информационния си бюлетин и на страницата си в Интернет.

Раздел III 
Финансиране

Чл. 39. Комисията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Чл. 40. (1) Комисията администрира следните приходи по бюджета си:

1. пет на сто от първоначалните лицензионни такси, когато лицензията за далекосъобщителна дейност е получена след провеждане на търг;

2. пет на сто от допълнителните еднократни такси за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър;

3. четиридесет на сто от годишните такси за ползване на радиочестотен спектър;

4. от годишните такси за ползване на номерационен капацитет;

5. пет на сто от годишните такси за ползване на позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;

6. от първоначалните лицензионни такси;

7. от регистрационните такси;

8. от годишните лицензионни такси;

9. от таксите за изменение и допълнение на лицензиите;

10. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;

11. от лихви по просрочени вземания;

12. от дарения;

13. от приходите от административни услуги, предоставяни от комисията.

(2) Средствата по бюджета на комисията се разходват за финансиране на дейността й, включително проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара, за капиталови разходи, за осигуряване на ефективен и действен контрол, за подобряване на материалната база, за квалификация и обучение.

Чл. 41. Комисията съставя и ежегодно до 30 май публикува на страницата си в Интернет проект за очакваните приходи по чл. 40, ал. 1, т. 1 - 7 и за съответните разходи за осигуряване на дейността си за следващата година, който представя за съгласуване на министъра на финансите.

Чл. 42. (1) В случай че очакваните приходи за съответната година не покриват разходите за дейността на комисията, разликата се покрива от годишни лицензионни такси за осигуряване дейностите по регулиране, които се заплащат от обществени оператори, извършващи далекосъобщителни дейности въз основа на индивидуални лицензии.

(2) Размерът на таксите по ал. 1 се определя в съответствие с очакваните приходи от дейността на операторите по ал. 1, пропорционално разпределени между тях.

(3) Комисията до 30 септември на текущата година предлага ежегодно на Министерския съвет да приеме размера на таксите по ал. 1 за включване в Тарифата за таксите, които се събират от комисията по чл. 224, ал. 1. Таксите се събират от 1 януари следващата година.

Глава четвърта 
ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ОПЕРАТОРИ

Раздел I
Обща разпоредба

Чл. 43. (1) Далекосъобщителните оператори са обществени и обособени.

(2) Обществен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна мрежа и/или осъществява далекосъобщения чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.

(3) Обособен оператор е всяко лице, което осъществява далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа за собствени нужди въз основа на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия.

Раздел II 
Далекосъобщителни оператори със значително въздействие върху пазара

Чл. 44. (1) Комисията с мотивирано решение определя, че обществен оператор има значително въздействие върху пазара, когато операторът притежава дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния далекосъобщителен пазар с териториален обхват, определен в лицензията му.

(2) Комисията може да определи, че оператор има значително въздействие върху пазара при дял, по-малък от 25 на сто от съответния пазар.

(3) Комисията може да определи, че оператор няма значително въздействие върху съответния пазар при дял, равен или по-голям от 25 на сто от съответния пазар.

(4) Решението по ал. 2 или ал. 3 се основава на:

1. способност на оператора да оказва въздействие върху съответния пазар;

2. размер на дела на реализирания оборот от оператора в общия обем на съответния пазар;

3. степен на въздействие на оператора върху средствата за достъп до крайните потребители;

4. достъп на оператора до финансови ресурси и натрупан опит при предоставяне на услуги на съответния пазар.

Чл. 45. (1) Условията и редът за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара по чл. 44 се уреждат с методика, която се изготвя от комисията, съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията и се приема от Министерския съвет с постановление.

(2) За оператори със значително въздействие върху пазара могат да бъдат определени далекосъобщителни оператори по чл. 44, които осъществяват далекосъобщения чрез:

1. фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги;

2. предоставяне на услуга “линии под наем”;

3. мобилни далекосъобщителни мрежи и предоставяне на гласови телефонни услуги чрез тях.

Чл. 46. (1) Обществените оператори предоставят на комисията необходимите документи и информация за определяне на оператори със значително въздействие върху пазара. Операторите не могат да отказват предоставянето на документите и информацията, като се позовават на служебна и търговска тайна.

(2) Членовете на комисията и нейната администрация са длъжни да не разпространяват информацията, получена по ал. 1, в случай че тя е служебна и търговска тайна, за което подписват декларация по образец, приет с решение на комисията.

Чл. 47. (1) Комисията налага на операторите със значително въздействие върху пазара предвидените в този закон задължения, свързани със:

1. взаимно свързване;

2. предоставяне на услуга “линии под наем”;

3. предоставяне на специфичен достъп;

4. предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия;

5. съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други.

(2) Комисията може да възлага на операторите със значително въздействие върху пазара задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.

Глава пета 
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ

Раздел I
Общи разпоредби

Чл. 48. (1) Далекосъобщителни дейности се извършват свободно - без индивидуална лицензия и регистрация по обща лицензия, когато:

1. се осъществяват далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи за собствени нужди без използване на радиочестотен спектър;

2. се осъществяват далекосъобщения чрез радиосъоръжения и мрежи от радиосъоръжения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване;

3. се осъществяват далекосъобщения чрез предоставяне на услуги при използване на обществени далекосъобщителни мрежи на лицензирани или регистрирани по обща лицензия оператори, и при условия на реална конкуренция, като при предоставянето им не се застрашават животът и здравето на хората, не се създават предпоставки за нарушаване целостта на мрежите, чрез които се предоставят, и не се застрашават интересите на потребителите, националната сигурност и отбраната на страната;

4. се предоставя услугата “достъп до Интернет”.

(2) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на далекосъобщения по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

(3) Наредбата по ал. 2 може да съдържа само изисквания, свързани с опазване на живота и здравето на хората и несъздаване на смущения при ползване на радиочестотния спектър.

Чл. 49. (1) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на регистрация по обща лицензия, когато се осъществяват далекосъобщения чрез:

1. далекосъобщителна мрежа или радиосъоръжения чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване, който се определя от комисията;

2. предоставяне на далекосъобщителна услуга - достъп до спътникови системи;

3. обществена далекосъобщителна мрежа без използване на ограничен ресурс.

(2) Далекосъобщителни дейности се извършват въз основа на индивидуални лицензии, когато се осъществяват далекосъобщения чрез:

1. далекосъобщителна мрежа с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;

2. предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или универсална далекосъобщителна услуга;

3. радиослужбите въздушна подвижна, радиолокация и радионавигация за управление на въздушното движение и осигуряване на аеронавигационно обслужване на полетите в гражданското въздушно пространство;

4. далекосъобщителна мрежа за предоставяне на услугата “линии под наем”, включително международни линии под наем;

5. далекосъобщителна мрежа за морско търсене и спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на корабоплаването;

6. предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез далекосъобщителната мрежа по т. 5;

7. далекосъобщителна мрежа за търсене и спасяване и разпространение на текуща информация за осигуряване безопасността на въздухоплаването.

(3) (Изм., ДВ, бр. 77 от г., бр. 88 от 2005 г.) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения определя с наредба видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране и регистрация по обща лицензия.

Чл. 50. (1) Изискванията за издаване на индивидуални лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна дейност.

(2) Издаването на индивидуални лицензии се осъществява при условия на обективност, равнопоставеност и прозрачност.

Чл. 51. (1) При издаване на индивидуални лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът е ограничен.

(2) В случаите на издаване на индивидуални лицензии при ползване на ограничен ресурс по ал. 1 комисията информира обществото чрез един национален ежедневник и чрез страницата си в Интернет за причините, които налагат ограничението.

Чл. 52. (1) Комисията издава индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване само въз основа на решение на Съвета за електронни медии.

(2) Предметът, обхватът и срокът на лицензията за далекосъобщителна дейност по ал. 1 не могат да се различават от предмета, срока и обхвата на лицензията за радио- или телевизионна дейност.

Раздел II 
Издаване на индивидуални лицензии

Чл. 53. Индивидуални лицензии се издават на еднолични търговци, на юридически лица и на представителства и други организации със статут на дипломатически мисии. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи, които ползват ограничен ресурс, се издават и на физически лица.

Чл. 54. Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато не се използва ограничен ресурс, при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност.

Чл. 55. (1) Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато се използва ограничен ресурс.

(2) Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи:

1. броят на кандидатите е по-малък или равен на броя на операторите, които могат да бъдат лицензирани за съответния свободен ограничен ресурс;

2. на обществени оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който се използва за осигуряване на преносна среда в мрежите им;

3. за далекосъобщителна дейност, извършвана от обособен оператор - на първия, заявил писмено искането си, съгласно принципите по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “б” и наредбите по чл. 58;

4. за собствени нужди на държавните органи, свързани с техните функции;

5. за нуждите на представителства на държавни и международни организации със статут на дипломатически мисии;

6. след решение на Съвета за електронни медии въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за радиото и телевизията;

7. за далекосъобщителна дейност - осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи по чл. 49, ал. 2, т. 3, 5 и 7 и чрез предоставяне на далекосъобщителни услуги по чл. 49, ал. 2, т. 6.

Чл. 56. (1) Индивидуална лицензия се издава без конкурс или търг от комисията въз основа на писмено заявление по образец, към което се прилагат всички изискващи се документи.

(2) Документите са на български език в два еднообразни екземпляра.

(3) Постъпилото заявление и приложените към него документи се разглеждат в 30-дневен срок от постъпването им.

(4) При липсващи и/или нередовни документи заявителят се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.

(5) Комисията се произнася с решение по заявлението в 6-седмичен срок от постъпването му и информира заявителя за него. Когато се налага международно координиране на необходимите за дейността радиочестоти и радиочестотни ленти, срокът по ал. 3 се удължава с периода от време, нужен за международната координация, като заявителите се уведомяват писмено за това.

Чл. 57. (1) Комисията с решение отказва издаването на индивидуална лицензия, когато:

1. (доп., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) не е налице свободен ограничен ресурс или наличният свободен ограничен ресурс не е предназначен в съответствие с регулаторната политика по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква “а” за далекосъобщителната дейност, посочена в искането;

2. дейността би застрашила националната сигурност и отбраната на страната или е в противоречие с международни задължения на страната;

3. лицето, което кандидатства за лицензия:

а) е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;

б) се намира в ликвидация;

в) е лишено от правото да упражнява търговска дейност;

г) има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове или към комисията;

д) е с отнета лицензия за същата далекосъобщителна дейност в срока, определен от комисията по чл. 84, ал. 3;

е) е с наложено наказание за извършване на далекосъобщителна дейност без лицензия при условията на чл. 233, ал. 7;

4. са налице обстоятелствата по чл. 59.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, букви “а”, “б” и “г” се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по буква “в” - с декларация.

(3) Разпоредбите по ал. 1, т. 3, буква “в” се отнасят и за управители или членове на управителни органи на кандидата.

Чл. 58. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг за определени далекосъобщителни дейности се определят с наредби на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 59. (1) Индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с национално покритие не се издава на обществен оператор или на свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи друга лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност.

(2) Индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност не се издава на обществен оператор или на свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, притежаващи лицензия с национално покритие за същия вид далекосъобщителна дейност.

Чл. 60. (1) Индивидуалната лицензия е със срок до 20 години.

(2) Срокът може да бъде продължаван по искане на лицензирания от Комисията за регулиране на съобщенията, когато:

1. лицензираният отговаря на изискванията на действащото законодателство, включително на изисквания, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

2. за лицензирания не са налице обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 3.

(3) Комисията продължава срока на издадените индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване след решение на Съвета за електронни медии за продължаване на срока на съответната индивидуална лицензия за осъществяване на радио- и телевизионна дейност и когато са налице предпоставките по ал. 2. В този случай и двете лицензии се продължават за еднакъв срок.

Раздел III 
Издаване на индивидуални лицензии след провеждане на конкурс или търг

Чл. 61. (1) Процедура за издаване на индивидуална лицензия чрез конкурс или търг се открива по инициатива на комисията или по искане на заинтересовано лице.

(2) При постъпило искане от заинтересовано лице комисията проучва техническите възможности за издаване на индивидуална лицензия и в срок до 30 дни писмено го уведомява за резултата.

(3) В случаите по ал. 1 и при установено наличие на технически възможности по ал. 2 комисията публикува съобщение най-малко в един национален ежедневник и на страницата си в Интернет, в което обявява намерението си да издаде индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, техническите параметри на свободния ограничен ресурс и срока, в който заинтересованите лица могат да подават исканията си. Срокът не може да бъде по-малък от 30 дни.

(4) В случай че броят на лицата, подали искане по ал. 3, е по-малък или равен на броя на лицата, които могат да бъдат лицензирани съобразно свободния ограничен ресурс, комисията уведомява лицата по ал. 3 в 7-дневен срок и издава индивидуални лицензии на основание чл. 55, ал. 2, т. 1 при условията и по реда за издаване на индивидуална лицензия без конкурс или търг. Когато техният брой е по-голям, комисията обявява конкурс или търг.

(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При издаване на индивидуална лицензия при условията, посочени в ал. 4, лицето, на което се издава лицензията, следва да отговаря на специфичните изисквания, отнасящи се до технически или финансови условия и до условия за спазване на конкуренцията, които са приложими в чл. 62, при обявяване на конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия.

Чл. 62. (1) Комисията в срок до три месеца от изтичането на срока по чл. 61, ал. 3 с решение обявява конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс.

(2) Решението по ал. 1 съдържа:

1. предмет и вид на конкурса или търга;

2. специфични изисквания към лицата, които могат да участват, отнасящи се до технически или финансови условия, или до условия за спазване на конкуренцията;

3. място, срок и ред за закупуване на конкурсните или тръжните книжа;

4. срок и място за подаване на заявление за участие;

5. размер и начин на плащане на депозит за участие;

6. начална тръжна цена и стъпка за наддаване при обявяване на търг;

7. дата, място и час на провеждане на конкурса или търга;

8. други конкретни изисквания, свързани с процедурата на конкурса или търга.

(3) Решението по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 63. (1) Конкурс се провежда, когато има необходимост от комплексна оценка за издаване на индивидуалната лицензия. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен.

(2) Търг се провежда в случаите, когато с оглед характера на дейността от съществено значение е размерът на предложената тръжна цена. Търгът може да бъде с явно или с тайно наддаване.

Чл. 64. (1) Конкурсните или тръжните книжа съдържат:

1. изисквания за осъществяване на дейността - предмет на конкурса или търга, като темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, вид на използваната технология, задължения, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

2. критерии за оценка, относителната им тежест и механизъм за оценяване;

3. правила за провеждане на конкурса или търга;

4. правила за работата на експертната комисия.

(2) Конкурсните и тръжните книжа по ал. 1 се разработват и утвърждават от комисията.

Чл. 65. (1) За провеждане на конкурса или търга комисията определя експертна комисия.

(2) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Когато дейността - предмет на лицензията, може да засегне интересите на националната сигурност и отбраната на страната, като членове на експертната комисия участват и представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и на Министерството на финансите.

(3) Лице, което има съществен търговски, финансов или друг делови интерес, не може да участва като член на експертната комисия.

(4) Всеки член на експертната комисия е длъжен да декларира писмено пред комисията липсата на съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или икономически свързани с него или с членове на семейството му лица имат при избора на даден кандидат и че няма да бъдат назначени в органи на управление на кандидата, спечелил конкурса или търга, до една година от издаването на лицензията.

(5) В декларацията по ал. 4 се посочват имената и адресите на икономически свързаните с него или с членове на семейството му лица, както и за съществените търговски, финансови или други делови интереси, които са възникнали. Декларациите се съхраняват в специален публичен регистър при комисията.

(6) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато членовете на експертната комисия или членове на техните семейства, както и икономически свързани с тях лица получават лицензия по този закон.

(7) Комисията с решение определя членовете на експертната комисия, реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решения, изготвянето на протоколи, възнагражденията за участие в експертната комисия.

Чл. 66. (1) Лицата, които искат да участват в обявения от комисията конкурс или търг, подават писмено заявление за участие, към което прилагат:

1. всички съдебни решения по партидата на кандидата и съдебно удостоверение за актуалното му състояние;

2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността, като: годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайни активи;

3. технически проект и бизнес план в съответствие с изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 1;

4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер;

5. документи, удостоверяващи липсата на обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 3;

6. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжната документация;

7. документ за платена конкурсна или тръжна документация;

8. други документи, свързани с предмета на конкурса или търга.

(2) Всички документи се подават на български език в два еднообразни екземпляра.

(3) При провеждане на търг с тайно наддаване в еднообразни пликове се поставят предложенията на кандидатите за тръжна цена. Пликовете се отварят в съответствие с правилата за провеждане на търга, включени в тръжната документация.

(4) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1, с изключение на тези по т. 3, кандидатът се уведомява писмено да отстрани непълнотите или нередовностите, като му се дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, кандидатът не се допуска до участие.

(5) Кандидат, който не отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3, се отстранява от конкурса или търга.

Чл. 67. В срок до един месец от изтичането на срока за приемане на документите експертната комисия провежда конкурса или търга.

Чл. 68. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за удовлетворяване на конкурсните изисквания.

(2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена.

Чл. 69. (1) Експертната комисия в 7-дневен срок от приключване на работата си представя на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията доклад за извършената работа и за резултатите от класирането, както и цялата документация по проведения конкурс или търг.

(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 комисията взема решение:

1. за издаване на лицензия на кандидата, спечелил конкурса или търга;

2. за прекратяване на конкурса или търга, като не определя спечелил кандидат, когато в резултатите от класирането не се посочва кандидат, който отговаря на изискванията на проведения конкурс или търг.

(3) В 3-дневен срок след приемане на решението по ал. 2 комисията го изпраща в “Държавен вестник” за обнародване в 5-дневен срок от получаването му.

Чл. 70. (1) Комисията има право да задържи депозитите на кандидатите, които са подали жалби срещу решението по чл. 69, ал. 2, до решаването на спора от съда.

(2) Депозитите на неспечелилите кандидати се освобождават в срок три работни дни след изтичането на срока за подаване на жалба срещу решението по чл. 69, ал. 2. В същия срок се освобождават депозитите на всички кандидати при прекратяване на процедурата.

(3) Депозитите на спечелилия кандидат и на класирания на второ място се освобождават в срок три работни дни след влизането в сила на решението по чл. 69, ал. 2, т. 1.

Чл. 71. (1) В 14-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 69, ал. 2, т. 1 комисията издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга кандидат.

(2) В индивидуалната лицензия спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения.

Чл. 72. (1) В случай че спечелилият кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия и/или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните или конкурсни документи, тя се предлага на кандидата, класиран на второ място.

(2) При отказ и на кандидата, класиран на второ място, процедурата се прекратява без издаване на индивидуална лицензия.

(3) Депозитите на лицата по ал. 1 и 2 не се връщат.

Раздел IV 
Съдържание на индивидуалната лицензия

Чл. 73. (1) Индивидуалните лицензии на обществени оператори съдържат задължително следните условия:

1. предмет, срок на лицензията и териториален обхват;

2. технически изисквания, на които да отговарят мрежите и съоръженията в тях;

3. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност;

4. изисквания за качество на услугите;

5. етапи на изграждане, развитие или разширяване на мрежата, срок за започване на дейността;

6. (изм., ДВ, бр. 19 от 2005 г.) задължение за гарантиране на надеждност при осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи при кризи;

7. задължение за предоставяне на далекосъобщителни услуги при въвеждане на режим “военно положение” или режим “положение на война”;

8. (изм., ДВ, бр. 19 от 2005 г.) допълнителни задължения, свързани с националната сигурност и отбраната на страната и при настъпване на кризи;

9. изисквания за гарантиране тайната на съобщенията и защитата на личните данни;

10. условия за прихващане на далекосъобщения, свързани с националната сигурност и обществения ред;

11. условия за изменение, допълнение, спиране и прекратяване на лицензията;

12. условия за отнемане на лицензията;

13. изисквания, свързани с промяната на контрола върху управлението на лицензирания;

14. начин на определяне на лицензионни и други такси, срокове и начини на заплащане;

15. задължение за предоставяне на информация за целите на регулирането и изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;

16. защита на околната среда, живота и здравето на хората.

(2) Индивидуалните лицензии по ал. 1 могат да съдържат и следните условия, свързани със:

1. предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;

2. ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър;

3. достъп и взаимно свързване между мрежите;

4. предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга;

5. ежегодно заплащане на вноска за фонд за гарантиране предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;

6. издаване на телефонни указатели;

7. осигуряване на безплатен достъп до спешни повиквания;

8. срок за съгласуване с комисията на общи условия за взаимоотношения с крайни потребители;

9. (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) депозиране пред председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения на образец от криптографски ключ;

10. съдействие относно въвеждането в страната на европейски и международни далекосъобщителни стандарти.

(3) Индивидуалните лицензии на операторите със значително въздействие върху пазара, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги и чрез предоставяне на услугата “линии под наем”, съдържат предвидените в този закон задължения, свързани със:

1. взаимно свързване;

2. предоставяне на услугата “линии под наем”;

3. предоставяне на специфичен достъп;

4. предоставяне на необвързан достъп до абонатна линия;

5. съвместно ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други.

(4) Индивидуалните лицензии на обособени оператори съдържат задължително условията по ал. 1, т. 1, 2, 11, 12, 14, 15 и 16 и могат да съдържат и условията по ал. 2, т. 1 и 2.

(5) Условията по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 10 се съгласуват с компетентните органи, отговарящи за националната сигурност и отбраната на страната.

Чл. 74. Индивидуалните лицензии за един и същ вид далекосъобщителна дейност съдържат еднакви по характер изисквания към операторите, освен ако в този закон е предвидено друго.

Раздел V 
Изменение, допълнение, спиране, прехвърляне, прекратяване или отнемане на индивидуална лицензия

Чл. 75. (1) Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат правени с мотивирано решение на комисията поради:

1. непреодолима сила;

2. причини, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации в сила за Република България;

4. причини, свързани с обществения интерес, произтичащи от ефективното използване на ограничен ресурс, защитата на интересите на потребителите, осигуряването на универсална далекосъобщителна услуга и насърчаването на конкуренцията на далекосъобщителния пазар.

(2) Измененията и допълненията по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания, който може да изрази становище в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, когато измененията и допълненията са свързани с ал. 1, т. 4.

Чл. 76. (1) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до комисията за изменение и допълнение на лицензията. Комисията проучва основателността на искането, преценява необходимостта от изменение и допълнение на лицензията и се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането.

(2) Чрез изменение и допълнение на лицензията без конкурс или търг се предоставя допълнителен ограничен ресурс на обществен оператор, когато операторът:

1. има необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на обществената си далекосъобщителна мрежа, и

2. е използвал ефективно вече предоставения му ограничен ресурс, и

3. има обществена далекосъобщителна мрежа, която допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие.

Чл. 77. (1) Изпълнението на някои или на всички дейности по лицензията може да бъде прекратено или спряно с решение на Комисията за регулиране на съобщенията:

1. (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) по мотивирано искане на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения при обявяване в страната на режим “военно положение” или “положение на война”, или друго извънредно положение, когато потребностите го изискват;

2. по мотивирано искане на компетентните органи при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат на изпълнението на една или повече от дейностите по лицензията;

3. при смърт на лицензирания - физическо лице; в този случай наследниците могат в тримесечен срок да заявят искането си пред комисията за изпълнение на дейността, като до произнасянето на комисията продължават да извършват дейността;

4. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице, или прекратяване на дейността на лицензирания едноличен търговец.

(2) Решенията по ал. 1, т. 1 и 2 се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.

Чл. 78. (1) Изпълнението на някои или на всички дейности по лицензията може да бъде прекратено по мотивирано искане на лицензирания, когато изпълнението на лицензираните дейности стане невъзможно. Комисията проучва основателността на искането и се произнася с решение в срок до един месец от постъпване на искането.

(2) Изпълнението на някои или на всички дейности по лицензията може да бъде спряно по мотивирано искане на лицензирания за срок не по-дълъг от 18 месеца. Комисията проучва искането и се произнася с мотивирано решение, с което отказва спиране, когато:

1. искането е от оператор със значително въздействие върху пазара за дейности, по отношение на които е определен като такъв;

2. за извършване на дейността на лицензирания е предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;

3. дейността е по задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.

Чл. 79. (1) Действието на лицензия за далекосъобщителна дейност се прекратява с решение на комисията, когато лицензираният или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон след провеждане на конкурс или търг е спечелил, съответно са спечелили, лицензия за същия вид далекосъобщителна дейност с национално покритие.

(2) В решението по ал. 1 се определя срок за прекратяване на дейността по лицензията.

Чл. 80. При прекратяване или спиране на лицензията поради възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната по чл. 77, ал. 1, т. 2, с изключение на въвеждане на режим “военно положение” или “положение на война”, на лицензирания се дължи обезщетение до размера на претърпените имуществени вреди, свързани с прекратяването или спирането.

Чл. 81. (1) Действието на индивидуална лицензия чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прекратява с решение на комисията след решение на Съвета за електронни медии за прекратяване на съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(2) Когато с решение на комисията се прекратява далекосъобщителната лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в чл. 77, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 78, ал. 1, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност се прекратява от Съвета за електронни медии след влизането в сила на решението на комисията.

Чл. 82. (1) Индивидуалните лицензии са лични.

(2) Индивидуални лицензии, издадени без конкурс или търг на далекосъобщителни оператори, могат да се прехвърлят на трети лица след разрешение на комисията.

(3) Индивидуални лицензии, издадени след провеждане на конкурс или търг, не могат да се прехвърлят през първите две години от издаването им, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на юридическо лице за изпълнение на лицензията - изцяло негова собственост. След изтичането на двугодишния период лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица след разрешение на комисията.

(4) Комисията не разрешава прехвърляне на индивидуални лицензии в случаите по ал. 2 и 3, когато третите лица:

1. не отговарят на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4;

2. не отговарят на изискванията на действащото законодателство, включително на изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.

(5) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се прехвърлят след решение на Съвета за електронни медии на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 83. (1) Прехвърляне на дялове или акции от капитала или приемане на нови съдружници в търговски дружества - лицензирани обществени оператори, може да се извърши след предварително писмено уведомление до комисията, когато чрез прехвърлянето на дяловете или акциите или приемането на нови съдружници не се променя контролът върху управлението на дружеството.

(2) Прехвърляне на дялове или акции от капитала или приемане на нови съдружници в търговски дружества - лицензирани обществени оператори, с което се променя контролът върху управлението на дружеството, може да се осъществи след разрешение на комисията.

(3) Лицензираните обществени оператори - еднолични търговци, могат да прехвърлят предприятията си след разрешение от комисията.

(4) Комисията може да откаже разрешение по ал. 2 или 3, когато за третите лица са налице следните обстоятелства:

1. не отговарят на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3, а за едноличните търговци - и на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 4;

2. не отговарят на изискванията на действащото законодателство, включително на изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

3. искането за разрешение е направено в двугодишния период по чл. 82, ал. 3.

(5) Когато индивидуалната лицензия е за далекосъобщителна дейност за осъществяване на далекосъобщения чрез използване на налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, комисията разрешава прехвърлянето по ал. 2 и 3 след получаване на положително решение на Съвета за електронни медии.

(6) Когато акции по ал. 2 са придобити без предварително разрешение при публично предлагане на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, приобретателят не може да упражнява правото си на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от комисията.

Чл. 84. (1) Комисията след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с мотивирано решение да отнеме лицензията при:

1. съществено или системно нарушение на този закон или на условията на лицензията;

2. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си;

3. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или отбраната на страната.

(2) Комисията отнема с решение лицензиите след поискване на писмено становище от лицензирания и ако в срока на писменото предупрежение по ал. 1 лицензираният не е отстранил нарушението.

(3) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от една година и по-голям от три години.

(4) Индивидуални лицензии за далекосъобщителна дейност чрез налични и/или нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се отнемат от комисията след решение на Съвета за електронни медии за отнемане на съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(5) Когато с решение на комисията се отнема далекосъобщителна лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в ал. 1, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност се отнема от Съвета за електронни медии след влизането в сила на решението на комисията.

Раздел VI 
Регистрация по обща лицензия

Чл. 85. Общата лицензия определя условията за извършване на далекосъобщителна дейност и изискванията по отношение на лицата, които искат да я извършват.

Чл. 86. (1) Преди да издаде обща лицензия, комисията публикува проекта за обсъждане в един национален ежедневник и на страницата си в Интернет и дава срок не по-кратък от 30 дни, в който могат да се представят писмени становища по проекта. Комисията проучва становищата и ги приема или писмено мотивира решението си за неприемането им.

(2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването й в “Държавен вестник”, ако в лицензията не е посочена дата.

Чл. 87. (1) Комисията може да изменя общата лицензия, ако това е в обществен интерес, произтичащ от ефективното използване на радиочестотния спектър, защитата на потребителите и насърчаването на конкуренцията.

(2) Комисията изменя общата лицензия по реда на чл. 86.

Чл. 88. (1) (изм. ДВ бр. 105/2005 г., бр. 34/2006 г.) Всяко лице, което желае да извършва далекосъобщителна дейност по обща лицензия, подава заявление по образец за регистрация в комисията. Към заявлението се прилага актуално удостоверение за търговска регистрация и документ за платена административна такса за услугата - разглеждане на заявление.

(2) Лицата по ал. 1 представят и документи в съответствие с условията и изискванията на общата лицензия.

(3) Комисията регистрира лицата, които отговарят на условията и изискванията на общата лицензия, в 30-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 и след представяне на документ за платена регистрационна такса.

(4) Комисията издава удостоверение за регистрация на всяко лице, регистрирано по обща лицензия.

(5) За регистрираните по обща лицензия лица комисията води регистри, които са публични.

Чл. 89. Правата и задълженията по изпълнението на далекосъобщителната дейност по обща лицензия възникват в 30-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 88, ал. 1, в случай че комисията не се е произнесла.

Чл. 90. В случаите, когато лицето не отговаря на условията и изискванията, предвидени в общата лицензия, комисията с мотивирано решение отказва регистрацията и уведомява писмено лицето в 7-дневен срок.

Чл. 91. Общата лицензия съдържа условията, посочени в чл. 73, в зависимост от вида на извършваната далекосъобщителна дейност.

Чл. 92. (1) Всяко лице, регистрирано по обща лицензия, е задължено да спазва условията и изискванията, предвидени в общата лицензия.

(2) Комисията с мотивирано решение може да заличи регистрацията на всяко лице, извършващо дейност по обща лицензия, което нарушава условията и изискванията й, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците.

Глава шеста 
УНИВЕРСАЛНА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА УСЛУГА

Раздел I
Обхват

Чл. 93. (1) Универсална далекосъобщителна услуга е услуга с определено качество, която се предоставя на всеки краен потребител независимо от географското му местоположение на достъпна цена.

(2) Универсалната далекосъобщителна услуга включва:

1. първоначално свързване към обществена фиксирана телефонна мрежа в крайна точка от нея и достъп до фиксирани гласови телефонни услуги (абонамент), осигуряващи възможност за осъществяване на селищни, междуселищни и международни повиквания;

2. достъп до фиксирана гласова телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати;

3. телефонен указател за номерата на абонатите на фиксираните мрежи и предоставяне на телефонни справочни услуги за номерата на абонатите на фиксираните и мобилните мрежи;

4. безплатен достъп до услугите за спешни повиквания;

5. осигуряване на достъп до фиксирани гласови телефонни услуги при специални условия и/или осигуряване на крайни устройства, където това е подходящо, за инвалиди или лица в неравностойно положение.

(3) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за осигуряване на услугите по ал. 2 и качеството, на което те отговарят, се определят в наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Раздел II 
Определяне на оператори със задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга

Чл. 94. (1) Комисията възлага на един или повече оператори да предоставят всички или някои от услугите по чл. 93, ал. 2 с цел осигуряването на универсалната далекосъобщителна услуга на територията на цялата страна.

(2) Задължението за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга се възлага и определя с индивидуалните лицензии на обществени оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез фиксирани телефонни мрежи.

Чл. 95. (1) Комисията възлага задължение за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга на обществени оператори, определени за оператори със значително въздействие върху пазара, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирана далекосъобщителна мрежа и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги.

(2) Комисията провежда конкурс за възлагане предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга на обществени оператори, които не са със значително въздействие върху пазара по тяхно искане. При провеждането на конкурса се спазват условията и редът, определени за провеждането на конкурс за издаване на индивидуална лицензия.

(3) За спечелил конкурса по ал. 2 се определя операторът, който докаже финансови и технически възможности да предоставя универсална далекосъобщителна услуга по най-ефективен начин и на най-ниска цена, включително с минимална компенсация на разходите.

Раздел III 
Предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга

Чл. 96. (1) Операторите, които са задължени да предоставят универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 1, удовлетворяват всяко обосновано заявление за свързване към обществена фиксирана телефонна мрежа в крайна точка и за достъп до фиксирани гласови телефонни услуги.

(2) Свързването по чл. 93, ал. 2, т. 1 осигурява на крайните потребители предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга, факсимилни съобщения и/или пренос на данни в гласовата честотна лента със скорост не по-малка от 2400 бита в секунда.

Чл. 97. (1) Справочна информация за телефонните номера на абонати на обществени мрежи се предоставя в съответствие с изискванията за защита на личните данни, предвидени в този закон.

(2) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, изготвят и публикуват най-малко веднъж на три години под формата на печатно издание в определен тираж телефонен указател, както и поддържат актуален телефонен указател в електронна форма. Указателите съдържат телефонните номера и други лични данни на абонатите.

(3) Указателите по ал. 2 са общодостъпни.

(4) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, осигуряват на крайните потребители достъп до телефонна справочна услуга за всички вписани в телефонния указател телефонни номера на абонатите на мрежи.

(5) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 3, предоставят безплатно телефонни указатели на инвалиди или лица в неравностойно положение, които са абонати на обществени фиксирани телефонни мрежи. В зависимост от своите технически и финансови възможности операторите подготвят и предоставят на инвалиди подходящи алтернативни телефонни указатели.

(6) В зависимост от своите технически и финансови възможности обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 1, осигуряват на абонати с увредено зрение при поискване детайлизирани сметки в достъпна за тях форма.

Чл. 98. (1) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга по чл. 93, ал. 2, т. 2, осигуряват равномерно и пропорционално на броя на населението на обслужваната територия обществени телефонни апарати за достъп до фиксирана гласова телефонна услуга.

(2) Операторите по ал. 1 осигуряват достъп до услугите за спешни повиквания чрез обществени телефонни апарати без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.

(3) Операторите по ал. 1 създават необходимите условия за осигуряване на крайните потребители инвалиди на подходящ достъп до фиксирана гласова телефонна услуга чрез обществени телефонни апарати.

Чл. 99. (1) Комисията изготвя методика за условията и реда за определяне достъпността на цената на универсалната далекосъобщителна услуга и публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата си в Интернет за изготвения проект, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите лица могат да го получат, и срок не по-кратък от 14 дни, в който могат да представят писмени становища.

(2) Министерският съвет приема с постановление методиката по ал. 1.

Чл. 100. Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, определят размера на цената й като достъпна въз основа на методиката по чл. 99, ал. 1. Цената на универсалната далекосъобщителна услуга е публична.

Чл. 101. Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, при наличие на техническа възможност осигуряват на абонатите възможност да наблюдават и своевременно да ограничават ползването на някои нежелани за тях услуги, за да контролират самостоятелно разходите за услугите.

Чл. 102. (1) Обществените оператори осигуряват универсална далекосъобщителна услуга съобразно техническото и технологичното развитие на обществена фиксирана телефонна мрежа независимо от използваната технология и с качество в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 93, ал. 3.

(2) Обществените оператори, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, информират комисията през първото тримесечие на всяка календарна година за изпълнение на задължението от предходната година за предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга - покритие, качество, цени, разходи и приходи, свързани с предоставянето й, обслужване на исканията, брой на отказите за предоставяне и причините за тези откази.

Чл. 103. Обществените оператори могат мотивирано да откажат предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга за крайни потребители поради причини, свързани със следните съществени изисквания:

1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;

2. запазване целостта на мрежата;

3. осигуряване на взаимодействие между услугите;

4. защита на личните данни;

5. ефективно използване на радиочестотния спектър.

Раздел IV 
Компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга

Чл. 104. (1) Обществените оператори, които имат задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга, могат да искат компенсиране за доказаните нетни загуби, когато предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга представлява несправедлива тежест за тях.

(2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните загуби и нематериалните преимущества от предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга, при условие че:

1. делът на оператора, задължен да предоставя универсална далекосъобщителна услуга, е под 80 на сто от пазара на фиксираната гласова телефонна услуга; и

2. броят на неговите абонати, ползващи ценови пакети за икономично ползване, надхвърля 17 на сто от общия брой на абонатите му.

Чл. 105. (1) Комисията изготвя и приема с решение правила за изчисляване на нетните загуби на обществените оператори от предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга.

(2) Обществените оператори, които имат задължение да предоставят универсална далекосъобщителна услуга и искат да бъдат компенсирани, разработват система за определяне на размера на нетните загуби съгласно правилата по ал. 1, която се одобрява от комисията.

(3) Нетните загуби от предоставяне на универсалната далекосъобщителна услуга се одитират от определен от комисията независим одитор за нейна сметка и се публикуват.

Чл. 106. (1) Средствата за компенсиране на нетните загуби за универсална далекосъобщителна услуга се набират във Фонд за гарантиране предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга, наричан по-нататък “фонда”.

(2) Фондът е юридическо лице със седалище София.

(3) Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда.

(4) Фондът се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси само за операциите по компенсиране на нетните загуби за универсална далекосъобщителна услуга. Средствата на фонда се съхраняват в Българската народна банка.

(5) Фондът се преобразува, прекратява и ликвидира със закон.

Чл. 107. (1) Фондът се управлява от управителен съвет, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател, които се определят, както следва:

1. председателят - с решение на Комисията за регулиране на съобщенията;

2. заместник-председателят - с решение на Комисията за защита на конкуренцията;

3. един член - от управителя на Българската народна банка;

4. един член - от министъра на труда и социалната политика;

5. един член - от министъра на финансите.

(2) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Управителният съвет на фонда се отчита ежегодно с доклад до председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, управителя на БНБ, Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията.

Чл. 108. (1) Решенията на управителния съвет се вземат с обикновено мнозинство. Решенията са публично достъпни.

(2) Управителният съвет разработва и приема правилник за дейността на фонда.

(3) Административното обслужване на фонда се осигурява от администрацията на комисията.

Чл. 109. (1) Средствата от фонда се разходват само за компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга по реда на този раздел.

(2) Предоставянето на услуги за спешни повиквания не се компенсира.

Чл. 110. (1) Операторите, които предоставят гласова телефонна услуга, заплащат вноски във фонда при условията и по реда на този раздел.

(2) Размерът на вноските по ал. 1 за съответната година не може да превишава 0,8 на сто от брутните приходи без данък върху добавената стойност на всеки обществен оператор от предоставянето на гласова телефонна услуга след приспадане на разходите за изходящ трафик при взаимно свързване на мрежи и разходите за специфичен достъп.

(3) Операторите по ал. 1 заплащат вноските в едногодишен срок от влизане в сила на решението по чл. 112, ал. 2. Неспазването на срока за заплащане на вноските представлява съществено нарушение на лицензионните условия.

(4) Вноските на операторите се отчитат като присъщи разходи за дейността им.

Чл. 111. (1) Заявления за компенсиране на нетни загуби от предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга за предходната календарна година, придружени от необходимите доказателства, се подават от обществените оператори до управителния съвет на фонда в срок до 30 юни текущата година.

(2) Управителният съвет изпраща в тридневен срок заявленията, придружени от необходимите доказателства, за становище от Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) Комисията, след провеждане на обществено обсъждане по чл. 36, в срок до 45 дни след получаване на заявленията по ал. 2 дава становище относно:

1. наличието на несправедлива тежест, включително значението на нематериалните преимущества, за съответния оператор от предоставянето на универсална далекосъобщителна услуга;

2. размера на исканата от съответния заявител компенсация.

(4) В срока по ал. 3 комисията може да поиска от заявителите да представят в 7-дневен срок допълнително информация и/или доказателства.

Чл. 112. (1) В 7-дневен срок от получаване на становището по чл. 111, ал. 3 управителният съвет се произнася с решение относно общия размер на компенсацията, дължима на всички заявители за предходната година, както и относно конкретната сума за изплащане на всеки от тях.

(2) След вземане на решение по ал. 1 управителният съвет определя с решение и размера на вноската във фонда на всеки оператор по чл. 110.

(3) В срок до 13 месеца от влизането в сила на решението по ал. 2 фондът изплаща дължимите компенсации на заявителите. Със сумата на компенсациите се намалява финансовият резултат на операторите, предоставящи универсална далекосъобщителна услуга, за данъчни цели.

(4) В случай че общият размер на дължимата компенсация за всички заявители превиши размера на средствата във фонда, предназначени за компенсиране за нетни загуби за предходната година, компенсациите се изплащат пропорционално на съотношението между общия размер на дължимата компенсация за всички заявители и общия размер на средствата във фонда за съответната година. Неизплатената част от компенсацията се дължи през следващата година.

Глава седма 
ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ, ДОСТЪП И ЛИНИИ ПОД НАЕМ

Раздел I
Взаимно свързване

Чл. 113. (1) Обществените оператори, предоставящи чрез мрежите си възможност за пренос, имат право и задължение да осъществяват взаимно свързване между мрежите си.

(2) Операторите осъществяват взаимно свързване между мрежите си въз основа на писмен договор.

Чл. 114. (1) Операторите по чл. 113, ал. 1 са:

1. оператори, предоставящи далекосъобщителни услуги чрез фиксираните и/или мобилните си обществени далекосъобщителни мрежи, които управляват съоръженията за достъп до една или повече крайни точки на мрежата, използващи номера от Националния номерационен план;

2. оператори, предоставящи услугата “линии под наем” до мястото на разполагане на крайното далекосъобщително устройство на потребителя, с изключение на оператори, които пренаемат “линии под наем”;

3. оператори, осъществяващи далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи, в лицензиите на които е предвидено осъществяване на взаимно свързване.

(2) Операторите по ал. 1, т. 3 се определят с решение на Комисията за регулиране на съобщенията при спазване на принципите за прозрачност, обективност и равнопоставеност. Решението се публикува в страницата на комисията в Интернет.

(3) (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът за осъществяване на взаимно свързване на операторите по чл. 113, ал. 1 се определят в наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 115. (1) Операторите по чл. 113, ал. 1 предоставят взаимно свързване при спазване на следните съществени изисквания:

1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;

2. запазване целостта на мрежата;

3. осигуряване на взаимодействие между услугите;

4. защита на личните данни.

(2) Операторите по чл. 113, ал. 1 могат да откажат взаимно свързване поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по ал. 1.

Чл. 116. (1) Комисията може да вземе решение за временно ограничаване на задължението за взаимно свързване на оператор по чл. 113, ал. 1, когато не са налице необходимите ресурси за предоставяне на исканото взаимно свързване и от оператора са предложени други сходни в сравнение с исканото взаимно свързване технически и търговски условия.

(2) Решението по ал. 1 се публикува на страницата на комисията в Интернет.

Чл. 117. Обществените оператори, които предоставят гласова телефонна услуга чрез фиксираните или мобилните си мрежи, са длъжни да предоставят тази услуга така, че да може да се ползва от крайните потребители на други мрежи, свързани към техните.

Чл. 118. Операторите със значително въздействие върху пазара при взаимно свързване се задължават да:

1. спазват принципа за равнопоставеност, включително и по отношение на свързани с тях лица по смисъла на Търговския закон;

2. осигуряват достъп до информация и спецификации, необходими за взаимното свързване при поискване от операторите;

3. спазват търговската тайна и ползват информацията, получена от операторите само по предназначение.

Чл. 119. (1) Операторите на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, и операторите, предоставящи услугата “линии под наем”, със значително въздействие върху пазара, изготвят типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване.

(2) Типовото предложение по ал. 1 задължително съдържа:

1. описание на услугите по взаимното свързване за всяка от мрежите, условия и срокове за предоставянето им;

2. изисквания за качество на взаимното свързване;

3. местоположение на точките на взаимното свързване, условия и срокове за откриването или закриването им;

4. условия за предоставяне на допълнителни услуги, свързани с взаимното свързване;

5. условия за монтаж, ползване и поддържане на съоръженията по взаимното свързване и за обучение;

6. технически изисквания и интерфейси при взаимно свързване;

7. приемни изпитвания;

8. изисквания за управление на трафика при взаимното свързване;

9. изисквания за номериране, адресиране и за идентификация на линията на викащия;

10. цени и начини на плащане;

11. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;

12. условия за осигуряване на съществените изисквания;

13. отговорност при неизпълнение;

14. условия за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други;

15. части от договора, съдържащи търговска тайна.

(3) Типовото предложение се одобрява от комисията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-кратък от 30 дни.

(4) Операторите по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.

(5) Операторите могат да изменят типовото предложение по реда на ал. 3.

(6) Операторите по ал. 1 сключват договори за взаимно свързване въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение.

Чл. 120. Комисията може с решение да задължи операторите по чл. 119 да изменят своите типови предложения по отношение на условия, предназначени да осигурят ефективна конкуренция, технически условия, условия, свързани с тарифите, предоставянето и ползването на услугата, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда и поддържане качеството на услугите, както и в интерес на потребителите.

Чл. 121. (1) Операторите по чл. 119 определят цените за взаимно свързване, спазвайки принципите на прозрачност и равнопоставеност.

(2) Цените по ал. 1 са разходоориентирани.

(3) Цените за взаимно свързване съдържат следните компоненти:

1. първоначална цена, отнасяща се до физическото взаимно свързване;

2. абонаментна цена, отнасяща се до текущата поддръжка и обслужване;

3. цена за трафик, отнасяща се до комутацията и преноса на изходящия трафик;

4. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

(4)  Операторите по чл. 119 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по взаимното свързване, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(5) Операторите по чл. 119 внедряват система за определяне на разходите по елементи, така че цените за взаимно свързване на база на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на взаимно свързване.

(6) Комисията утвърждава системата за определяне на разходите по ал. 5. Преди да утвърди системата, комисията може да поиска становище от независим одитор.

(7) Цените за взаимното свързване по ал. 3, т. 3 имат необвързана структура, като искащият взаимно свързване е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена.

Чл. 122. Комисията може да поиска от операторите по чл. 119 да представят обосновка на цените за взаимно свързване и когато е необходимо, с решение да издаде задължителни указания за привеждането им в съответствие с тяхната разходоориентираност.

Чл. 123. (1) Операторите по чл. 113, ал. 1 и чл. 119 изпращат договорите си за взаимно свързване в комисията в триседмичен срок преди влизането им в сила.

(2) Комисията може с решение да даде задължителни указания на операторите да изменят условията на сключените договори за взаимно свързване само в случай на необходимост от осигуряване взаимодействие между услугите в интерес на потребителите и/или осигуряване на ефективна конкуренция.

Чл. 124. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Когато оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят писмено искане пред комисията за съдействие за постигане на съгласие или за даване на задължителни указания.

(2) В искането по ал. 1 задължително се посочват обстоятелствата, на които то се основава, в какво се състои искането и подпис на лицето, което го прави.

(3) Към искането по ал. 1 засегнатото лице прилага заверени копия на документи, доказващи изложените обстоятелства, съдебно удостоверение за актуално състояние на регистрацията на лицето и документ за платена такса за разглеждане на искането в случаите, когато се иска даване на задължителни указания от комисията.

Чл. 124а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Когато засегнатите лица са отправили искане за съдействие за постигане на съгласие, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия, която да съдейства на лицата.

(2) Специализираната комисия изслушва становищата на лицата, изяснява причините, поради които е направено искането, и разяснява неблагоприятните последици от непостигане на съгласие.

(3) При непостигане на съгласие между страните в 30-дневен срок от постъпване на искането или при отказ на някое от лицата от съдействието на комисията засегнатите лица по ал. 1 могат да поискат даване на задължителни указания от комисията.

(4) Процедурата по оказване на съдействие за постигане на съгласие е безплатна.

Чл. 124б. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Когато засегнати лица са отправили искане за даване на задължителни указания, комисията в 7-дневен срок от постъпване на искането с решение определя специализирана комисия, в която се включва поне един правоспособен юрист. Комисията може да привлече като членове или консултанти към специализираната комисия и външни експерти.

(2) Специализираната комисия в 7-дневен срок разглежда искането и приложените към него документи.

(3) При установяване на непълноти или нередовности на документите председателят на специализираната комисия писмено уведомява лицето, като му дава 7-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или нередовностите.

(4) В случай че непълнотите или нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, комисията оставя искането без разглеждане.

Чл. 124в. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Специализираната комисия по чл. 124б в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 124б, ал. 2 или 3 изпраща копие от искането на заинтересованите лица, като дава възможност в 7-дневен срок от получаването да представят становището си и да приложат доказателства във връзка с него.

(2) В тридневен срок от получаване на становищата по ал. 1 специализираната комисия изпраща копия от тях на лицето, подало искането, като дава възможност в 7-дневен срок от получаването да представи становище и да приложи други доказателства във връзка с него.

Чл. 124г. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Специализираната комисия проучва направеното искане и становищата на заинтересованите лица, всички приложени към тях доказателства и при необходимост изисква допълнителни доказателства, включително и извършването на проверки от оправомощени по чл. 228, ал. 1 служители.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват в срока и обема, определени от специализираната комисия. При необходимост срокът може да бъде удължен.

(3) След събиране на всички доказателства специализираната комисия обсъжда искането и събраните доказателства по случая в присъствието на страните или на техни упълномощени представители.

(4) Заинтересованите лица се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на срещата най-малко 7 дни преди провеждането й, като в уведомлението се указва, че при неявяване на техни представители специализираната комисия ще разгледа искането и в тяхно отсъствие.

(5) Специализираната комисия съставя протокол за проведената среща, който съдържа:

1. състав на специализираната комисия и списък на присъствалите лица;

2. изложение на становищата на страните;

3. констатации на специализираната комисия от проведената среща;

4. дата на съставяне и подписи на членовете на комисията.

Чл. 124д. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В срок до два месеца от постъпване на искането по чл. 124б специализираната комисия изготвя и внася в комисията доклад, към който прилага събраната в хода на процедурата документация и проект на решение на комисията относно искането.

Чл. 124е. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Комисията разглежда доклада по чл. 124д на първото си заседание и може:

1. да приеме резултатите от работата на специализираната комисията, като:

а) вземе мотивирано решение по постъпилото искане по чл. 124б съобразно предложението на специализираната комисия, или

б) вземе друго мотивирано решение;

2. да разпореди извършването на допълнителни действия по проверка на фактическата обстановка, анализирането й от специализираната комисия и изготвяне нов проект на решение, като определя срок за това.

Чл. 124ж. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Комисията в срок до три месеца от постъпване на искането с решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.

(2) Решението по ал. 1 се публикува на страницата на комисията в Интернет и се изпраща на заинтересованите лица в 7-дневен срок от приемането с писмо с обратна разписка.

Раздел II 
Специфичен достъп до фиксирана телефонна мрежа и необвързан достъп до абонатна линия

Чл. 125. (1) Специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа е достъп до точки на мрежата, различни от крайните точки на мрежата, определени от комисията, с цел предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(2) Необвързан достъп до абонатна линия е осигуряване от оператор на фиксирана обществена телефонна мрежа със значително въздействие върху пазара на самостоятелно или съвместно ползване от други оператори на усуканата медна двойка, свързваща крайна точка на мрежата в помещенията на абонатите с главния репартитор на селищната централа или еквивалентно съоръжение във фиксираната обществена телефонна мрежа.

(3) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г.) Условията и редът, при които операторът със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги предоставя специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа, се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Чл. 126. (1) Обществените оператори на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара предоставят специфичен достъп до мрежата при обосновано и технически необходимо искане.

(2) Операторите по ал. 1 предоставят специфичен достъп, спазвайки принципа на равнопоставеност, включително и по отношение на свързани с тях лица.

(3) Операторите по ал. 1 могат да откажат специфичен достъп поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по чл. 115, ал. 1. Отказът се мотивира.

(4) Комисията за регулиране на съобщенията може да вземе решение за временно ограничаване на задължението за предоставяне на специфичен достъп, когато не са налице необходимите ресурси за предоставяне на искания специфичен достъп и от оператора са предложени други технически и търговски условия, които са сходни на искания специфичен достъп.

Чл. 127. (1) Оператори на обществени фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара, предоставят необвързан достъп до абонатната линия при обосновано и технически необходимо искане.

(2) Операторите по ал. 1 предоставят необвързан достъп при спазване на принципите на прозрачност и равнопоставеност.

(3) Операторите по ал. 1 могат да откажат необвързан достъп поради причини, свързани с неспазване на съществените изисквания по чл. 115, ал. 1, т. 2. Отказът се мотивира.

Чл. 128. При предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия операторите, задължени да го предоставят, осигуряват съвместно ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения.

Чл. 129. (1) Операторите по чл. 126, ал. 1 определят цените за специфичен достъп до мрежата, спазвайки принципите на прозрачност и разходоориентираност.

(2) Операторите по ал. 1 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на специфичен достъп до мрежата, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

Чл. 130. (1)  Операторите по чл. 127 определят цените за необвързан достъп до абонатната линия, спазвайки принципите на прозрачност и разходоориентираност.

(2) Цените за необвързан достъп до абонатната линия са:

1. първоначалната цена, покриваща разходите за осъществяване на необвързан достъп до абонатната линия (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);

2. цени, покриващи разходите по текущата поддръжка на оборудването и ресурсите;

3. месечни цени за ползване на абонатната линия;

4. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

(3) Операторите по чл. 127 водят разделно счетоводство за разходите, свързани с дейностите по предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия, и за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности.

(4) Операторите по чл. 127 внедряват система за определяне на разходите по елементи, така че цените за необвързан достъп до абонатната линия на базата на разходите да могат да се установяват за всяка технически осъществима точка на достъп.

(5) Комисията за регулиране на съобщенията утвърждава системата за определяне на разходите по ал. 4. Преди да утвърди системата, комисията може да изиска становище от независим одитор. В случай че системата за определяне на разходите по ал. 4 не отговаря на изискванията за разходоориентираност, комисията я връща на оператора със задължителни указания.

(6) Цените по ал. 2 имат необвързана структура, като искащият достъп до абонатната линия е задължен да заплаща само за услугата, която иска да му бъде предоставена.

Чл. 131. Комисията може да поиска от операторите по чл. 127 да представят обосновка на цените за достъп до абонатната линия и когато е необходимо, да даде задължителни указания за привеждането им в съответствие с тяхната разходоориентираност.

Чл. 132. (1) Операторите по чл. 126 предоставят специфичен достъп до фиксираната телефонна мрежа въз основа на писмен договор, който изпращат в комисията в триседмичен срок преди влизането му в сила.

(2) Комисията може с решение да даде задължителни указания за изменение на договора с цел осигуряване на взаимодействие между услугите в интерес на потребителите или осигуряване на ефективна конкуренция.

Чл. 133. (1) Операторите по чл. 127 изготвят типово предложение за сключване на договор за необвързан достъп до абонатна линия.

(2) Типовото предложение по ал. 1 задължително съдържа:

1. начини за предоставяне на услугите (самостоятелно ползван или съвместно ползван достъп до абонатна линия);

2. условия за предоставяне, ползване и прекратяване на достъпа;

3. условия за получаване на информация от предоставящия необвързан достъп относно местоположението на физическия достъп, свободен абонатен капацитет и наличие на абонатни линии;

4. технически условия и спецификации на линиите за необвързания достъп до абонатната линия;

5. условия за съвместно ползване на помещения и далекосъобщителни съоръжения;

6. условия за достъп до информация относно образци на документи за заявяване на услугата “предоставяне на необвързан достъп”;

7. приемни изпитвания;

8. защита от смущения;

9. цени и начин на разплащане;

10. промени в начина за достъп;

11. минимален срок на договора;

12. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;

13. части от договора, съдържащи търговска тайна.

(3) Типовото предложение се одобрява от комисията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-кратък от 30 дни.

(4) Операторите по ал. 1 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.

(5) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Операторите по ал. 1 сключват договори за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение.

Чл. 134. Комисията може с решение да задължи операторите по чл. 127 да изменят своите типови предложения по отношение на условия, предназначени да осигурят ефективна конкуренция, технически условия, условия, свързани с тарифите, предоставянето и ползването на услугата, съобразяване с определени стандарти, защита на околната среда и поддържане качеството на услугите, както и в интерес на потребителите.

Чл. 135. Операторите по чл. 127 изпращат договорите си за необвързан достъп в комисията в триседмичен срок преди влизането им в сила. Комисията в интерес на потребителите може с решение да задължи операторите да изменят условията на тези договори.

Чл. 136. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Когато оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят писмено искане пред комисията за съдействие за постигане на съгласие или за даване на задължителни указания.

(2) Искането задължително съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава, в какво се състои искането и подпис на лицето, което го отправя.

(3) Към искането се прилагат заверени от лицето копия на документи, доказващи изложените обстоятелства, съдебно удостоверение за актуално състояние на регистрацията на лицето и документ за платена такса за разглеждане на искането в случаите, когато се иска даване на задължителни указания.

Чл. 136а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато засегнати лица са отправили искане за съдействие за постигане на съгласие, искането се разглежда по реда на чл. 124а.

Чл. 136б. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Когато засегнати лица са отправили искане за даване на задължителни указания, искането се разглежда по реда на чл. 124б - 124е.

(2) Комисията в срок до три месеца от постъпване на искането с решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.

(3) Решението по ал. 2 се публикува на страницата на комисията в Интернет и се изпраща на заинтересованите лица в 7-дневен срок от приемането с писмо с обратна разписка.

Раздел III 
Линии под наем

Чл. 137. Обществените оператори предоставят услугата “линии под наем” при спазване принципите на прозрачност, обективност и равнопоставеност.

Чл. 138. (1) Всяко лице може да поиска да му бъде предоставена услугата “линии под наем”.

(2) Услугата “линии под наем” се предоставя от лицензирани обществени оператори.

Чл. 139. (1) Обществени оператори със значително въздействие върху съответния пазар предоставят услугата “линии под наем” при спазване и на следните принципи:

1. публично известни и обективни условия за достъп до услугата и ползването й;

2. равнопоставеност на потребителите, освен в случаите на предоставяне на услугата за нуждите на отбраната и сигурността на страната;

3. гарантиране тайната на далекосъобщенията и запазване поверителността на личните данни на потребителите;

4. обективни и публично известни цени, съобразени с разходите по предоставяне на услугата.

(2) Цените по ал. 1, т. 4 съдържат следните елементи:

1. първоначална цена, покриваща разходите по физическото свързване (оборудване, ресурси, тест за съвместимост);

2. абонаментна цена, отнасяща се до текущата поддръжка и обслужването;

3. други цени за служебни и допълнителни услуги, като достъп до услугите за справки, запитване към оператор, събиране на данни за таксуване.

Чл. 140. (1) Обществените оператори предоставят услугата “линии под наем” при условия и по ред, определени с наредба, изготвена от Комисията за регулиране на съобщенията и приета от Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определя минимален пакет от типове линии под наем с хармонизирани технически изисквания с европейските стандарти, които обществените оператори със значително въздействие върху пазара са задължени да предоставят на своите потребители.

(3) Обществените оператори със значително въздействие върху пазара изготвят и предоставят за одобряване от комисията типово предложение за сключване на договор за предоставяне на услугата “линии под наем”.

(4) Типовото предложение по ал. 3 задължително съдържа:

1. описание на услугата, условия и срокове за предоставянето й;

2. изисквания за качество;

3. точки на свързване;

4. условия за монтаж, ползване и поддържане на далекосъобщителните съоръжения;

5. технически изисквания и интерфейси;

6. приемни изпитвания;

7. цени и начини на плащане;

8. минимални срокове за уведомяване за изменение, допълнение и прекратяване на договора;

9. отговорност при неизпълнение;

10. условия за съвместно ползване на помещения, далекосъобщителни съоръжения, канали, кули и други;

11. части от договора, съдържащи търговска тайна;

12. условия за свързване на далекосъобщителни съоръжения и крайни далекосъобщителни устройства към линии под наем.

(5) Типовото предложение се одобрява от комисията в 45-дневен срок от постъпването му. Комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 36 в срок не по-кратък от 30 дни.

(6) Операторите по ал. 3 осигуряват актуалност и публична достъпност на типовото предложение и го предоставят безвъзмездно при поискване.

(7) Операторите по ал. 3 могат да изменят типовото предложение по реда на ал. 5.

(8) Операторите по ал. 3 сключват договори за предоставяне на услугата “линии под наем” въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение.

(9) Цените на услугата “линии под наем” от минималния пакет, предоставяни от операторите по ал. 3, са разходоориентирани.

Чл. 141. (1) Предоставянето на услугата “линии под наем” от обществените оператори със значително въздействие върху пазара се осъществява при спазване на следните съществени изисквания:

1. гарантиране сигурността на работата на мрежата при непреодолима сила;

2. запазване целостта на мрежата;

3. осигуряване на взаимодействие между услугите;

4. защита на личните данни.

(2) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да откажат предоставянето на услугата “линии под наем” в обхвата на минималния пакет само в случай на неспазване съществените изисквания по ал. 1. Отказът се мотивира писмено.

(3) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да въведат временни ограничения върху предоставянето на услугата “линии под наем”, когато:

1. крайни далекосъобщителни устройства, свързани към линия под наем, не са с оценено съответствие;

2. се извършват дейности по поддържане и развитие на мрежата.

(4) При въвеждане на ограниченията по ал. 3 операторите уведомяват потребителите по подходящ начин и във възможно най-кратък срок.

(5) В случаите по ал. 3, т. 1 операторът може да преустанови предоставянето на услугата “линии под наем” до изключване на съответното крайно далекосъобщително устройство.

Чл. 142. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Когато оператор не изпълни свое задължение по този раздел в срок до два месеца, засегнатите лица могат да отправят писмено искане пред комисията за съдействие за постигане на съгласие или за даване на задължителни указания.

(2) Искането задължително съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава, в какво се състои искането и подпис на лицето, което го отправя.

(3) Към искането се прилагат заверени от лицето копия на документи, доказващи изложените обстоятелства, съдебно удостоверение за актуално състояние на регистрацията на лицето и документ за платена такса за разглеждане на искането в случаите, когато се иска даване на задължителни указания.

Чл. 142а. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато засегнати лица са отправили искане за съдействие за постигане на съгласие, искането се разглежда по реда на чл. 124а.

Чл. 142б. (Нов, ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(1) Когато засегнати лица са отправили искане за даване на задължителни указания, искането се разглежда по реда на чл. 124б - 124е.

(2) Комисията в срок до три месеца от постъпване на искането с решение дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля.

(3) Решението по ал. 2 се публикува на страницата на комисията в Интернет и се изпраща на заинтересованите лица в 7-дневен срок от приемането с писмо с обратна разписка.

Чл. 143. За нуждите на националната сигурност и отбраната на страната операторите със значително въздействие върху пазара предоставят с приоритет услугата “линии под наем”. При липса на техническа възможност операторите уведомяват незабавно компетентните органи по отбраната и сигурността.

Чл. 144. (1) Операторите със значително въздействие върху пазара могат да предоставят услугата “линии под наем” извън обхвата на минималния пакет по договаряне с потребителите, при условия на публичност на техническите характеристики.

(2) Договорите за предоставяне на услугата “линии под наем” по ал. 1, включително договорените цени, се предоставят за сведение при поискване на комисията.

Чл. 145. (1) Комисията периодично, най-малко веднъж годишно, извършва и публикува проучване на пазара на услугата “линии под наем” и потребностите на пазара от типове линии извън минималния пакет.

(2) На базата на проучването по ал. 1 комисията след консултации с операторите публикува списъци с типове линии под наем, които подлежат на включване в минималния пакет, и сроковете за това включване.

Глава осма 
ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА КРАЙНИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ

Чл. 146. (1) Обществените оператори предоставят далекосъобщителни услуги на крайни потребители при спазване принципите на прозрачност, пропорционалност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология, категориите абонати и обема на трафика, без да създават предимства за отделни крайни потребители или група от тях по отношение на една и съща услуга.

(2) Операторите по ал. 1 изготвят общи условия за взаимоотношения с крайните си потребители, когато е практически неприложимо сключването само на отделни индивидуални договори с тях.

(3) Обществените оператори, които осъществяват далекосъобщения чрез фиксирана телефонна мрежа и мобилна мрежа, задължително изготвят общи условия.

(4) В случаите когато услугата се предоставя само въз основа на сключен индивидуален договор, задължително се прилага принципът на равнопоставеност по ал. 1, като договорът задължително съдържа изискванията по чл. 148.

Чл. 147. Общите условия са неразделна част от индивидуалния договор между оператора и крайния потребител.

Чл. 148. Общите условия задължително съдържат:

1. (изм. доп. ДВ бр. 34/2006 г.) идентификационни данни на оператора (наименование по последна регистрация в търговския регистър, седалище и адрес на управление, номер/дата на издадената индивидуална лицензия или на регистрацията по обща лицензия);

2. описание на предоставяните услуги, качество на услугите и на обслужване, срокове за първоначално включване, за активиране на услугите и за отстраняване на повреди;

3. цени, начини и срокове за плащането им;

4. основни права и задължения на оператора и крайния потребител;

5. условия за прекратяване и продължаване на индивидуалния договор;

6. задължение на оператора за:

а) предварително уведомяване за прекъсване и влошено качество на предоставяната услуга при извършване на профилактични прегледи, ремонти или поради развитие на мрежата, както и за сроковете на прекъсването или влошеното качество на услугата;

б) предварително писмено уведомяване на крайния потребител при искане за достъп до негови помещения;

в) публично оповестяване на адрес и/или телефон за контакт при повреди и за предоставяне на информация;

г) осигуряване на безплатен достъп до услугите за спешни повиквания до прекратяване на договора по реда на общите условия на договора с крайните потребители;

д) съхранение в определен срок на данните, необходими за разплащанията;