Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).

Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща:

1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за:

а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;

б) опазване здравето на хората от зоонози;

в) добив и съхранение на зародишни продукти;

г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;

д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;

е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;

ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;

з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;

к) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарномедицински продукти (ВМП);

2. контрола за спазване на изискванията по т. 1;

3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;

4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;

5. ветеринарномедицинската практика.

 

Чл. 3. Министърът на земеделието и горите чрез Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 4. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура към министъра на земеделието и горите. Тя е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.

(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е юридическо лице със седалище в гр. София, чиято структура включва Централно управление и поделения, изградени съобразно административно-териториалното деление на страната.

(2) Поделенията на НВМС са регионални ветеринарномедицински служби (РВМС) и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяко от които се ръководи от директор.

(3) Поделенията на НВМС не са юридически лица.

Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба се ръководи и представлява от генерален директор, който е и главен ветеринарен санитарен инспектор.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол при производството, съхранението, пускането на пазара, търговията и транспортирането на суровини и храни от животински произход;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

5. контрол за безопасност на специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

11. контрол върху пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или съставки на храни от животински произход, генетично модифицирани фуражи и фуражни добавки, както и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми.

(2) В НВМС се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само суровини и храни от животински произход, регистрирани по реда на Закона за храните;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

7. лицата, получаващи пратки от суровини и храни от животински произход от държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка", предназначени за пускане на пазара и търговия, или лица, които по занятие разпределят такива пратки;

8. лицата, които превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

10. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г.) центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

18. транспортните средства, с които се превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(3) Регистрите по ал. 2 се публикуват на на Министерството на земеделието и горите.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.

Чл. 8. (1) Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от НВМС.

Чл. 9. (1) Официалните ветеринарни лекари са служители на НВМС, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на генералния директор, които имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101 - 107, след извършване на:

1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол;

3. граничен ветеринарномедицински контрол;

4. контрол по безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси.

(2) За официален ветеринарен лекар в едно от направленията на дейност по ал. 1 може да бъде определен лекар, който:

1. има най-малко три години практически опит в същото направление;

2. е преминал курс на обучение за дейността по т. 1.

(3) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

Чл. 10. (1) Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от НВМС при изпълнение на служебните им задължения.

(2) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.

Чл. 11. При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните НВМС уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и горите, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.

Чл. 12. Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта се осъществява от ведомствени ветеринарномедицински звена в съответствие с този закон.

Чл. 13. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и горите.

(2) Поделенията по чл. 5, ал. 2 са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Чл. 14. (1) Финансовите средства за дейността на НВМС се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, както следва:

1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;

2. собствени приходи на НВМС от:

а) лабораторна дейност;

б) контрол на ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) клиничен преглед на животни;

г) ветеринарно-санитарен контрол на животни, предназначени за клане, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

д) граничен ветеринарномедицински контрол;

е) изпълнение на мониторингови програми;

ж) дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

з) дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства;

и) издаване на ветеринарномедицински и други документи, посочени в закона;

к) разработка на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

л) дарения;

м) глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени за нарушения по този закон, както и за нарушения по Закона за храните, когато те са установени от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол;

н) други източници.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 2, букви "а" - "и" НВМС събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 15. Финансовите средства по чл. 14 се разходват за:

1. изпълнение на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1;

2. обезщетение на собствениците на животни;

3. оборудване на лаборатории за диагностика, за изследвания на зародишни продукти, за контрол на суровини и храни от животински произход, ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

4. изпълнение на мониторингови програми;

5. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

6. създаване и поддържане на регистрите по чл. 7, ал. 2;

7. създаване и поддържане на компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация;

8. обезпечаване контролната дейност на НВМС;

9. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

10. издателска и просветна дейност;

11. изпълнение на програми за обучение на служителите на НВМС;

12. членство на НВМС в международни организации и участие в международни мероприятия, програми и договори;

13. стипендии на редовни докторанти за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по реда на Закона за висшето образование;

14. участия в международни и национални междулабораторни тествания;

15. други разходи.

Чл. 16. В случаите на масови епизоотии необходимите средства за прилагане на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1, се осигуряват допълнително от бюджетните средства, предвидени за предотвратяване и ликвидиране на последиците от кризи.

Чл. 17. Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат български граждани, които притежават диплома за ветеринарномедицинско образование, издадена от институции в системата на професионалното образование и обучение и акредитирани висши училища в страната, или български граждани, завършили в чужбина, чиито дипломи са признати по реда на Закона за висшето образование.

Чл. 18. (1) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в страната имат чужденци, придобили ветеринарномедицинско образование в Република България.

(2) (изм. доп. ДВ бр.13/2008 г.) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, на които е призната професионалната квалификация по професията "ветеринарен лекар" по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.

(3) (отм. ДВ бр.13/2008 г.)

(4) (отм. ДВ бр.13/2008 г.)

(5) (отм. ДВ бр.13/2008 г.)

Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба планира и организира следдипломно обучение, което включва:

1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;

2. периодично краткосрочно обучение на служители и на лица извън системата на НВМС за прилагане на изискванията по този закон;

3. дългосрочно обучение на служители от системата на НВМС за получаване на специализация в областта на ветеринарната медицина.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба заплаща разходите за обучението по ал. 1 на служителите си при наличие на средства в бюджета.

(3) Служителите от НВМС, завършили обучението по ал. 1, т. 3, са длъжни да работят в системата на НВМС най-малко три години след завършване на обучението.

(4) При неизпълнение на задължението по ал. 3 служителите възстановяват разходите, направени за обучението им, пропорционално на срока на неизпълнение, освен ако неизпълнението е по независещи от тях причини.

(5) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката.

Чл. 20. Генералният директор на НВМС съвместно с деканите на ветеринарномедицинските факултети определя звената от системата на НВМС, в които се провежда практическото обучение на студентите.

Чл. 21. (1) Към НВМС се създава експертен съвет като консултативен орган за внедряване на научно-приложни разработки в системата й.

(2) Генералният директор на НВМС утвърждава правилник за работата на съвета и със заповед определя поименния му състав.

Чл. 22. Научноизследователска и лабораторна ветеринарномедицинска дейност се осъществява в институти, акредитирани висши училища и лаборатории.

Чл. 23. (1) Лабораторната ветеринарномедицинска дейност обхваща:

1. диагностични изследвания на проби от животни и зародишни продукти за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните;

2. изследвания за:

а) безопасност на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

б) безопасност на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) качество, ефикасност и безопасност на ВМП;

3. изследвания на зоохигиенни параметри при отглеждане на животни и за замърсяване на околната среда.

(2) Лабораторната дейност по ал. 1, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на НВМС по международно признати методи.

(3) При необходимост генералният директор на НВМС сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на НВМС за осъществяване на дейностите по ал. 1.

Чл. 24. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС утвърждава националните референтни лаборатории в системата на НВМС.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;

2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

3. да имат възможност за бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на страните членки и съответната референтна лаборатория на Европейския съюз;

4. да прилагат действащите европейски и международни стандарти, необходими при осъществяване на дейността им;

5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.

(3) Националните референтни лаборатории:

1. координират научните изследвания за прилагане на нови аналитични методи за диагностика на болести по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни добавки и премикси;

2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:

а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;

б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;

в) осигуряване и одобряване използването на стандартизирани методи за диагностика на болестите по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход;

г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;

д) оказване на техническа помощ;

3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;

4. подготвят и организират сравнителни междулабораторни тествания за лабораториите от страната и участват в такива, провеждани от референтните лаборатории на Европейския съюз и СОЗЖ;

5. организират и провеждат курсове за повишаване квалификацията на персонала в лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол.

Чл. 25. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.)

(1) Ветеринарните лекари могат да упражняват ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение, на територията на един ветеринарен участък, ако са вписани в регистъра по чл. 32 и членуват в Българския ветеринарен съюз (БВС).

(2) Изискването за осъществяване на ветеринарномедицинска практика в един ветеринарен участък не се прилага за лечение на домашни любимци, спортни коне, ловни кучета и декоративни животни, ако е съгласувано с областната колегия на БВС.

Чл. 26. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.)

(1) Ветеринарно лечебно заведение може да е:

1. ветеринарна клиника (лечебница);

2. ветеринарна амбулатория (кабинет);

3. ветеринарна лаборатория.

(2) Изискванията към обектите по ал. 1, както и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Проектите за изграждане и реконструкция на ветеринарни лечебни заведения по ал. 1 се одобряват след представяне на становище за съответствието им с ветеринарномедицинските изисквания, издадено от директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът.

Чл. 27. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Ветеринарно лечебно заведение може да се създава от физическо или юридическо лице.

(2) Управител на ветеринарно лечебно заведение може да е само ветеринарен лекар с професионален опит най-малко три години.

(3) Дейността на лечебното заведение - профилактика, клинична диагностика и лечение на болести по животните, се извършва от ветеринарни лекари и ветеринарни техници, наети от лицето по ал. 1.

(4) Във ветеринарно лечебно заведение могат да се наемат на работа и други лица съобразно нуждите и обема на дейността й при условия, определени с наредбата по чл. 26, ал. 2.

Чл. 28. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) Когато обществените интереси изискват провеждане на действия при природни бедствия или епизоотии, ветеринарните лекари, упражняващи професията си в регистрирано ветеринарно лечебно заведение, са длъжни да оказват съдействие на компетентните органи, които възстановяват направените от тях разходи за труд и материали по сключено писмено споразумение.

Чл. 29. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Министърът на земеделието и продоволствието по предложение на БВС, съгласувано с генералния директор на НВМС, със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.

(3) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват професията си, и данните от личните им щемпели се вписват в публичен регистър на НВМС.

Чл. 30. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) За регистрация на ветеринарно лечебно заведение лицата по чл. 27, ал. 1 подават заявление до директора на съответната РВМС по образец, което съдържа наименованието, седалището и адреса му на управление, имената на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, данните от документите им за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на лечебното заведение и седалището на ветеринарния участък.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие от диплома за ветеринарномедицинско образование на управителя и на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение;

2. договор за възлагане на управление и документ, удостоверяващ професионалния опит на управителя;

3. декларации от управителя и ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, че не са лишени от право да упражняват ветеринарномедицинската професия;

4. декларация, че лицето има право на собственост или право на ползване на обекта;

5. удостоверение за членство в БВС на ветеринарни лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, издадено от председателя на националния съвет на БВС, и становище по заявлението за регистрация, издадено от съответната областна комисия по контрол и професионална етика;

6. документ за платени такси в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) (изм. доп. ДВ бр.13/2008 г.) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинската професия в България, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ издаден по чл. 18, ал. 2.

(4) Директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 26, ал. 2.

(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на БВС.

(6) В случай на непълноти в предоставените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.

(7) Комисията представя на директора на РВМС становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или отказ.

Чл. 31. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Директорът на РВМС отказва регистрацията, когато:

1. становището по чл. 30, ал. 2, т. 5 е отрицателно;

2. нередностите не бъдат отстранени в срока по чл. 30, ал. 6.

(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 32. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 30, ал. 1 директорът на РВМС вписва ветеринарното лечебно заведение и ветеринарните лекари, работещи в него, в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 30, ал. 6.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. името и постоянния адрес на ветеринарните лекари, които осъществяват професията си във ветеринарното лечебно заведение, и уникалния регистрационен номер на всеки от тях;

2. наименованието на ветеринарния участък, адреса и вида на лечебното заведение;

3. номера и датата на издаване на удостоверението за регистрация на ветеринарното лечебно заведение;

4. уникалния регистрационен номер на ветеринарното лечебно заведение;

5. промените във вписаните обстоятелства;

6. датата на заличаване на регистрацията.

(3) За лица, граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария, документ по чл. 30, ал. 2, т. 5 не се изисква.

(4) Директорът на РВМС в 7-дневен срок от регистрацията на лицата по ал. 3 писмено уведомява председателя на съответния областен съвет на БВС за служебно вписване в регистъра на БВС.

Чл. 33. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) В Централното управление на НВМС се води национален регистър, който съдържа данните от регистрите на РВМС по чл. 32.

Чл. 34. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) При промяна на обстоятелство по чл. 32, ал. 2, т. 2 се извършва нова регистрация по реда на чл. 30.

(2) При започване на работа на ветеринарен лекар в лечебно заведение, след регистрацията му, както и при прекратяване на договор за работа в лечебно заведение на ветеринарен лекар, лицето по чл. 27, ал. 1 в 7-дневен срок уведомява директора на съответната РВМС за вписване на промяната в регистъра по чл. 32. Директорът на РВМС вписва промяната в 7-дневен срок от уведомлението и информира БВС.

(3) За последващо вписване на ветеринарен лекар за упражняване на практика в регистрирано лечебно заведение се представя заявление по образец, копие от диплома за завършено ветеринарномедицинско образование и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(4) При прекратяване на договора за работа в лечебното заведение ветеринарният лекар си запазва уникалния регистрационен номер.

Чл. 35. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Извън случаите по чл. 34 регистрацията се заличава и удостоверението за регистрация на ветеринарното лечебно заведение се обезсилва:

1. по писмено искане на лицето по чл. 27, ал. 1;

2. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(2) Ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение, се заличава от регистъра при:

1. смърт;

2. поставяне под запрещение;

3. лишаване от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

4. трайна невъзможност да осъществява професията си по предписание на здравните органи;

5. заличаване от регистъра на БВС;

6. прекратяване на договора за работа в лечебно заведение.

Чл. 36. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) При наложено наказание по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България директорът на РВМС в тридневен срок от налагането на наказанието издава заповед за спиране регистрацията за упражняване на професията на наказания ветеринарен лекар до изтичането на срока на наказанието и уведомява БВС.

Чл. 37. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лечебни заведения и ветеринарните лекари, работещи в тях, за спазване на изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(2) Контролът за спазване на изискванията на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар се осъществява от БВС по реда на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.

Чл. 38. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС и БВС.

(2) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в РВМС и БВС.

Чл. 39. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Управителите на ветеринарните лечебни заведения:

1. поставят на видно място в лечебното заведение ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и график на работното време;

2. уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и РВМС за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;

3. водят регистър по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, на обслужваните от ветеринарното лечебно заведение животновъдни обекти;

4. контролират изпълнението на мерките, възложени на лечебното заведение с договор по чл. 46г.

(2) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:

1. предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно РВМС, БВС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. изпълняват разпорежданията на РВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;

3. вписват в дневника на животновъдния обект:

а) датата на извършените манипулации с ВМП;

б) наименованието, партидния номер, срока на годност и карентния срок на ВМП;

4. уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им;

5. водят на хартиен и електронен носител амбулаторен дневник по образец;

6. изпращат периодично в РВМС сведения и протоколи по образец;

7. представят водената от тях документация при поискване на ветеринарните лекари от НВМС;

8. представят на НВМС доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употребата на ВМП;

9. спазват изискванията при употреба на хормонални продукти, бета-агонисти и тиреостатици и/или други ВМП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;

10. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;

11. издават предписания;

12. спазват Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар;

13. издават ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната по образец на РВМС и БВС, след възлагане от РВМС.

Чл. 40. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Ветеринарните техници имат право да извършват:

1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване;

4. дезинфекция, дезинсекция, дератизация, дезодорация на обекти и девастация на пасищни терени - след завършен специализиран курс;

5. първични и вторични прегледи на животни без поставяне на окончателна диагноза.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват под контрола на ветеринарен лекар.

(3) Ветеринарните техници:

1. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната РВМС при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. спазват и изпълняват указанията на контролните органи в областта на селекцията и репродукцията при извършване на изкуствено осеменяване на селскостопански животни.

Чл. 41. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) Директорът на РВМС писмено уведомява кметовете на общините за регистрираните на територията на общината ветеринарни лечебни заведения и ветеринарните лекари, наети за работа в тях.

Чл. 42. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) При отсъствие регистриран ветеринарен лекар е длъжен да постави уведомление на видно място за периода на отсъствието.

Чл. 43. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Когато във ветеринарен участък няма регистриран ветеринарен лекар, директорът на съответната РВМС разрешава на регистриран ветеринарен лекар от друг участък, предложен от БВС, да осъществява ветеринарномедицинска дейност в този участък.

(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, разрешението по ал. 1 се прекратява.

Чл. 44. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) Когато се установят нарушения във ветеринарно лечебно заведение, в зависимост от вида и тежестта им директорът на РВМС предприема следните мерки:

1. дава предписания;

2. спира временно осъществяването на ветеринарномедицинската дейност на лечебното заведение до отстраняване на нарушенията.

(2) При установяване на нарушения на ветеринарномедицинските изисквания от ветеринарните лекари, работещи в лечебно заведение, се издава:

1. предписание;

2. заповед за заличаване от регистъра по чл. 32.

(3) Актовете по ал. 2, т. 1 се издават от официалния ветеринарен лекар, а по ал. 2, т. 2 - от директора на РВМС.

(4) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1 и 2, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(5) Когато е издадена заповед по ал. 2, т. 2, ветеринарният лекар може да се регистрира по общия ред за упражняване на професията си в лечебно заведение след изтичане на 6 месеца от влизането в сила на заповедта, с която е наложена мярката.

Чл. 45. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарни лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при кризи след съгласуване с БВС.

Чл. 46. (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) Ветеринарните лекари членуват в БВС при условия и по ред, определени със Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.

Чл. 47. (1) Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и горите.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат със заповед на генералния директор на НВМС и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители.

(3) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

(4) Генералният директор на НВМС, извън случаите по ал. 2, със заповед забранява придвижването на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси на част или на цялата територия на страната, когато съществува опасност за здравето на хората и животните от поява и разпространение на заразна болест или за замърсяване на околната среда.

(5) Генералният директор на НВМС отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.

(6) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".

(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.

Чл. 48. Националната ветеринарномедицинска служба изготвя план за действие (контингенс план), който се прилага при съмнение или възникване на болест по чл. 47, ал. 1.

Чл. 49. (1) Забраняват се профилактичните ваксинации срещу болестите по чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксинацията срещу псевдочума (нюкясълска болест) по птиците.

(2) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и горите, по предложение на генералния директор на НВМС, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.

Чл. 50. (1) Болестите по чл. 47, ал. 1, възникнали в страната, подлежат на задължително обявяване и регистрация от генералния директор на НВМС.

(2) Информацията за обявяването на болестите по ал. 1 се изпраща в Европейската комисия чрез специализирана информационна система за обявяване на болести по животните.

(3) Редът и начинът за обявяване и регистрация на болестите по чл. 47, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 51. (1) Животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в НВМС.

(2) На едрите преживни и еднокопитните животни след идентификацията се издава ветеринарномедицински паспорт.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по ал. 3 на представител на Европейската комисия при поискване.

(5) Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и възможностите за достъп до информацията по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 52. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Придвижването и транспортирането на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се извършва, при условие че:

1. произхождат от животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, чийто здравен статус отговаря на изискванията за профилактика, ограничаване и ликвидиране на определени болести по отделните видове животни;

2. се превозват в механично почистени и дезинфекцирани специализирани транспортни средства, регистрирани в НВМС;

3. са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на НВМС;

4. търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в НВМС;

5. зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в НВМС.

(2) Болестите по ал. 1, т. 1, по отношение на които се определя здравният статус на животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, се определят със заповед на министъра на земеделието и горите.

Чл. 53. (В сила от 01.01.2007 г.) Министърът на земеделието и горите със заповед определя болести по отделни видове животни, за които при обмен Република България може да поиска от държава членка допълнителни гаранции за здравния статус на животновъдните обекти и районите, от които произхождат животните.

Чл. 54. (В сила от 01.01.2007 г.) Изискванията за определяне на здравния статус на обектите по чл. 52, ал. 1, т. 1, допълнителните гаранции по чл. 53 и другите здравни изисквания за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 55. Собствениците, гледачите, превозвачите и търговците на животни са длъжни незабавно да уведомяват органите на НВМС при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1, чл. 52, ал. 2 и чл. 53.

Чл. 56. (В сила от 01.01.2007 г.) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 31.10.2006 г.) (1) Внасяне на животни и зародишни продукти в Република България се допуска, при условие че:

1. произхождат от трета страна, част от трета страна или регион, които са включени в списъка по видове животни и зародишни продукти на Европейската комисия;

2. произхождат от центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, включени в списъка на Европейската комисия;

3. се придружават от сертификат по образец на Европейския съюз за всеки вид животни и зародишни продукти;

4. отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в Европейския съюз.

(2) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на животни и зародишни продукти се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 57. (1) Суровини и храни от животински произход се пускат на пазара, ако отговарят на изискванията на този закон, Закона за храните и нормативните актове по прилагането им.

(2) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински произход трябва да са добити от животни:

1. които отговарят на здравните изисквания и са преминали през ветеринарномедицински контрол;

2. за които няма наложени забрани или ограничения поради съмнение или поява на болест по чл. 47, ал. 1.

(3) Изискването по ал. 2, т. 2 не се прилага, когато суровините и храните от животински произход са обозначени със специална маркировка или са обработени и преработени по методи, които гарантират унищожаване на причинителите на съответната болест.

(4) Здравните изисквания към животните, от които се добиват суровините и храните, се определят в наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 58. (1) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински произход се маркират със здравна или идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход.

(2) Във ветеринарномедицинските и/или други документи, които придружават суровините и храните от животински произход при транспортирането им, се вписва ветеринарният регистрационен номер на обекта за производство и съхранение, от който произхождат.

Чл. 59. (1) Общите изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на храните се уреждат с наредбата по чл. 17, ал. 2 от Закона за храните.

(2) Специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 60. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информация на държавите членки и Европейската комисия за всички обекти, включени в регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 5, както и за промените, настъпили в него.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информацията по ал. 1 и на други страни при поискване.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г.) (1) Внасяне на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се допуска при спазване на следните изисквания:

1. да произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия;

2. да са произведени в предприятия, които се намират на територията на страните, части от страните или регионите по т. 1 и са включени в списъците на предприятията, одобрени от компетентните власти на страната на произход за внасяне в Европейския съюз;

3. пратката да отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на суровини и храни от животински произход в Европейския съюз;

4. всяка пратка да е придружена с ветеринарен сертификат и/или други документи по образци на Европейския съюз, издадени от компетентните власти на страната на произход.

(2) (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) Ветеринарномедицинските изисквания при внасяне, обмен и търговия на суровини, храни и продукти от животински произход се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 62. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол на:

1. замърсителите от околната среда в животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход, и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми;

2. остатъците от ВМП в суровини и храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми.

(2) Мерките за контрол на обектите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(3) За осъществяване на контрола по ал. 1 НВМС ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба представя програмата по ал. 3 за текущата година за одобряване от Европейската комисия.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.

Чл. 63. Нормите за максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП в суровини и храни от животински произход се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 64. (1) Забранява се производството, пускането на пазара и търговията със суровини и храни от животински произход:

1. добити от животни, третирани с ВМП, преди изтичане на карентния им срок, с тиреостатици и бета-антагонисти;

2. добити от млекодайни крави, третирани със соматотропин;

3. в които е установено наличие на замърсители и остатъци от ВМП над максимално допустимите стойности.

(2) Одобрените от Европейската комисия хормонални ВМП, тиреостатици и бета-антагонисти, които по изключение могат да се използват за терапевтични и зоотехнически цели, се определят със заповед на министъра на земеделието и горите, която се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Продуктите по ал. 2 се лицензират за употреба.

Чл. 65. Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

Чл. 66. (1) Странични животински продукти и продукти, получени от тях, се събират, транспортират, съхраняват, обработват, преработват или обезвреждат по начин, който гарантира пълна безопасност на крайния продукт и предотвратява възникването на опасност за здравето на хората и животните и за замърсяване на околната среда.

(2) Изискванията за извършване на дейностите по ал. 1, както и за употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

Чл. 67. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 извършват клинични прегледи и проверки за контрол на здравеопазването при придвижване и транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между държавите членки и Република България.

(2) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 са длъжни да извършват клинични прегледи и ветеринарномедицински проверки на мястото на произход на животните, зародишните продукти, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, за:

1. спазване на ветеринарномедицинските изисквания за идентификация на животните;

2. изпълнение на държавната профилактична програма;

3. спазване на ветеринарномедицинските изисквания в центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, на пазари и събирателни центрове за животни и в обекти за почистване и дезинфекция на транспортни средства;

4. спазване на ветеринарномедицинските изисквания при транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. изпълнение на задълженията на собствениците на всеки етап от отглеждането, производството и търговията с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. ветеринарни сертификати и други документи, придружаващи обектите по ал. 1.

(3) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 имат право да извършват епизоотологично проучване, други допълнителни проверки и да спират придвижването на обектите по ал. 1, когато при извършването на проверките има съмнение или се установи, че:

1. не са спазени ветеринарномедицински изисквания;

2. издадените сертификати и други документи не отговарят на фактическото състояние на обектите по ал. 1.

(4) На мястото на доставка на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки по един и същи начин, независимо дали пратката произхожда от Република България или от държава членка.

(5) При транзитно преминаване на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки при съмнение за нарушаване на ветеринарномедицинските изисквания.

(6) При проверките ветеринарните лекари могат да вземат проби за лабораторни изследвания от животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях.

(7) Ветеринарните лекари имат право да поставят под карантина животни, които произхождат от държави членки и за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.

Чл. 68. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато при проверка, извършена на мястото на пристигане на пратката или по време на транспортирането й, се установи болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, или замърсяване със заразни причинители, органите на НВМС извършват епизоотологично проучване и могат да разпоредят унищожаване на обектите по чл. 67, ал. 1 или тяхното оползотворяване след обезвреждане.

(2) Разходите по унищожаване на пратката са за сметка на изпращача или негов представител.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните ветеринарни власти на държавите членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1 и пред приетите мерки.

Чл. 69. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) При обмен с други държави членки на обектите по чл. 67, ал. 1 генералният директор на НВМС разпорежда предприемането на спешни мерки, когато:

1. при проверката на мястото на доставка на обектите ветеринарният лекар:

а) има съмнение за болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

б) има съмнение, че обектите по чл. 67, ал. 1 произхождат от район, в който е установена болест по чл. 47, ал. 1;

в) установи, че обектите по чл. 67, ал. 1 не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по този закон;

2. на територията на Република България се установи болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

3. Европейската комисия е предоставила информация за наличието на територията на държава членка на болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки.

Чл. 70. (В сила от 01.01.2007 г.) Изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите членки се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 71. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Търговци, които получават пратки животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, от държави членки, се регистрират в РВМС.

(2) Търговците по ал. 1 подават в РВМС заявление за регистрация по образец, към което прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние;

2. копие от удостоверението за регистрация на обекта, в който се осъществява дейността;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в съответния регистър по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(4) В случай на непълноти в документите по ал. 2 директорът на РВМС в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.

(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006, в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 72. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Регистрацията по чл. 71, ал. 1 се заличава, а издаденото удостоверение се обезсилва при прекратяване дейността на търговеца.

(2) При промяна на обстоятелствата в документите по чл. 71, ал. 2, т. 1 и 2 лицето в 14-дневен срок уведомява писмено директора на РВМС за отразяване на промените в регистъра.

Чл. 73. (В сила от 01.01.2007 г.) Регистрите по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 съдържат:

1. наименование, адрес на управление и седалище на лицето;

2. местонахождение и вид на обекта;

3. номер и дата на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

5. промени на вписани обстоятелства.

Чл. 74. (В сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 71, ал. 1:

1. водят дневник, в който записват всяка получена пратка;

2. уведомяват РВМС за пристигането на пратките с цел извършване на ветеринарномедицински проверки;

3. съхраняват най-малко една година от датата на получаване на пратката сертификатите и другите документи, които я придружават, и ги представят на органите на НВМС при поискване.

Чл. 75. (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи.

Чл. 76. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Суровините и храните от животински произход, които са предназначени за търговия между Република България и държави членки, се проверяват по реда на този раздел.

(2) При търговията се предлагат суровини и храни от животински произход, които:

1. са произведени съгласно изискванията по този закон, Закона за храните, нормативните актове по прилагането им, както и решения на Европейския съюз, отнасящи се до Република България;

2. се придружават до крайния получател от сертификати и/или други документи, свързани с пратката.

(3) В обектите, от които произхождат суровините и храните от животински произход, трябва да има въведени добри практики за производство и/или търговия с храни и процедури, основани на системата за самоконтрол на суровините и храните.

(4) Централното управление на НВМС осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лекари, като извършва периодични проверки в обектите, от които произхождат суровините и храните, за спазване на изискванията по ал. 2, т. 1.

Чл. 77. (1) Когато с едно и също превозно средство по едно и също време се транспортират суровини и храни от животински произход за няколко получатели, суровините и храните трябва да са обособени най-малко в толкова на брой отделни пратки, колкото е броят на получателите.

(2) Всяка пратка по ал. 1 трябва да се придружава от отделен сертификат и/или други документи, посочени в наредбите по чл. 59.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните от животински произход са предназначени за изнасяне в трета страна, пратката остава под митнически надзор до напускане на територията на Европейския съюз.

Чл. 78. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия и държавите членки, когато в Република България се извършва внасяне при специални условия на суровини и храни от животински произход от трета страна.

(2) Когато в Република България е осъществено внасяне при специални условия, ветеринарните лекари разрешават изпращането на внесените суровини и храни от животински произход на територията на друга държава членка само в случай че тя е въвела същите специални условия, при които е осъществено внасянето в Република България.

(3) Когато през територията на Република България транзитно преминават суровини и храни от животински произход, които са предназначени за друга държава членка и се внасят при специални условия, граничните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите, придружаващи пратката.

Чл. 79. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато от Република България се изпраща пратка до друга държава членка, НВМС извършва проверки и гарантира пред компетентните власти на държавата членка, че пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровините и храните от животински произход.

(2) Проверките по ал. 1 на суровини и храни от животински произход, за които има изисквания на Европейския съюз, се извършват по един и същи начин, независимо дали тези суровини и храни са предназначени за търговия в Европейския съюз или за търговия на националния пазар.

(3) Суровини и храни от животински произход, за които няма изисквания на Европейския съюз, могат да се изпращат на територията на друга държава членка, ако отговарят на изискванията за производство и пускане на пазара в Република България и на държавата членка, за която са предназначени.

(4) При извършване на проверките по ал. 1 НВМС предприема съответните административни, административнонаказателни или други законови мерки, когато установи, че:

1. не са спазени изискванията на този раздел;

2. издадените сертификати и/или други документи не отговарят на фактическото състояние на суровините и храните от животински произход;

3. върху суровините и храните от животински произход, които не отговарят на изискванията по т. 1, е поставена здравна или идентификационна маркировка.

Чл. 80. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато в Република България пристигнат пратки суровини и храни от животински произход от други държави членки, ветеринарните лекари извършват на мястото на получаване на пратките проверки за спазването на изискванията по чл. 76 - 78 по същия начин, както за суровини и храни от животински произход, произведени в Република България.

Чл. 81. (В сила от 01.01.2007 г.) По време на транспортирането на пратки суровини и храни от животински произход, предназначени за Република България или които преминават транзитно, ветеринарните лекари извършват проверки на пратките и на транспортните средства, когато има съмнение, че не са спазени ветеринарномедицинските изисквания.

Чл. 82. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато суровините и храните произхождат от друга държава членка и са предназначени за обект под ветеринарен контрол, ветеринарните лекари допускат в обекта само тези, които отговарят на изискванията за маркировка и са придружени от сертификати и/или други документи.

(2) Когато за суровините и храните няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, ветеринарните лекари ги допускат в обекта само ако са придружени с ветеринарен сертификат по образец.

Чл. 83. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Физически или юридически лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, предназначени за пускане на пазара и за търговия или които разпределят такива пратки, се вписват в списък, който се води в РВМС, на чиято територия се намира обектът.

(2) За вписване в списъка лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на РВМС.

(3) Списъкът по ал. 1 съдържа:

1. наименование, адрес на управление и седалище на заявителя;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията;

5. промени по вписани обстоятелства.

Чл. 84. (В сила от 01.01.2007 г.) При осъществяване на дейността си лицата по чл. 83, ал. 1:

1. водят дневник, в който записват данните от документите, придружаващи пратките;

2. в случаите по чл. 82 уведомяват незабавно РВМС за пристигането на такива пратки с цел извършване на ветеринарномедицински контрол;

3. съхраняват в продължение най-малко на 6 месеца от датата на доставка сертификатите или документите, които придружават пратката, и ги представят на ветеринарните лекари при поискване.

Чл. 85. (В сила от 01.01.2007 г.) Лица, които разпределят пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са длъжни преди разпределянето на пратките да проверяват здравната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната РВМС.

Чл. 86. (В сила от 01.01.2007 г.) Лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка в обект, който не е под постоянен ветеринарен контрол, са длъжни преди пускането на пратките на пазара да проверяват здравната или идентификационната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната РВМС.

Чл. 87. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато пратките суровини и храни от животински произход от друга държава членка са предназначени за получатели, различни от тези по чл. 85 и 86, както и в случаите, когато пратката се разтоварва частично по време на транспортирането й, всяка част от нея се придружава от оригинален сертификат.

Чл. 88. (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба извършва внезапни проверки за изпълнение на задълженията по чл. 85 и 86.

Чл. 89. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните произхождат от обект в държава членка, за който няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, се прилагат ветеринарномедицинските изисквания, предвидени в българското законодателство.

Чл. 90. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарният лекар разпорежда унищожаване на пратката или използването й след преработване по начин, гарантиращ нейната безопасност, когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането й през страната, установи:

1. наличие на зооноза, друга болест или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

2. че суровините или храните от животински произход идват от район с установена заразна болест, която подлежи на задължително обявяване и регистрация.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните органи на другите държави членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1, предприетите мерки и причините за тяхното налагане.

Чл. 91. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането й през територията на Република България, ветеринарният лекар установи, че суровините и храните от животински произход не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания на Европейския съюз, а когато липсват такива - са нарушени изисквания на българското законодателство, и ако няма опасност за здравето на хората и животните, той предлага писмено на изпращача или на негов представител да избере една от следните възможности:

1. унищожаване на пратката;

2. използване на пратката за други цели;

3. връщане на пратката, ако е получено разрешение от компетентните органи на страната по произход.

(2) Изпращачът или негов представител писмено уведомява ветеринарния лекар в срок до 7 дни от получаване на предложението за избраната възможност по ал. 1.

Чл. 92. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато ветеринарният лекар установи, че сертификатът и/или другите документи, които придружават пратката, съдържат неточности, определя на изпращача на пратката или негов представител срок, не по-дълъг от 14 дни, за отстраняването им.

(2) Когато в определения срок неточностите не бъдат отстранени и ветеринарният лекар прецени, че няма опасност за здравето на хората и животните, писмено предлага на изпращача на пратката или негов представител да избере една от възможностите по чл. 91, ал. 1.

Чл. 93. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) В случаите по чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 2 НВМС писмено уведомява компетентните органи на държавата членка на произход за предприемане на мерки.

(2) Когато НВМС прецени, че предприетите мерки от компетентните органи на държавата членка на произход са неефективни, съвместно с тези органи взема решение за промяна на мерките, а при необходимост - и за извършване на проверки на мястото на произход.

(3) Когато в случаите по чл. 90 и 91, независимо от предприетите мерки от органите на страната на произход, се установят повтарящи се нарушения, НВМС информира Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки.

Чл. 94. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба писмено уведомява изпращача на пратката или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход за предприетите мерки по чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 и причините за вземането им и посочва реда за обжалване по българското законодателство.

(2) Когато изпращачът или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход не са съгласни с решението на НВМС и при съгласие на спорещите страни в едномесечен срок от издаване на решението, те отнасят спора за решаване от Европейската комисия.

(3) Решението на Европейската комисия е задължително за спорещите страни.

Чл. 95. (В сила от 01.01.2007 г.) Разходите по връщане, съхранение, използване за други цели или унищожаване на пратката са за сметка на изпращача.

Чл. 96. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира държавите членки и Европейската комисия при възникване на незаразни болести или други причини, които могат да представляват опасност за здравето на хората или животните.

(2) В случаите по ал. 1 НВМС незабавно предприема мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите, за отстраняване на причините, а при необходимост - и други мерки.

Чл. 97. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато през Република България се извършва транзитно преминаване на суровини и храни от животински произход и при проверката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, НВМС предприема мерките, предвидени във ветеринарното законодателство на Европейския съюз.

Чл. 98. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато Република България е държава получател и при проверката на пратката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, НВМС незабавно информира Европейската комисия и държавите членки.

(2) До произнасяне на Европейската комисия НВМС предприема временни защитни мерки по отношение на обектите, в които получените суровини и храни от животински произход се преработват, съхраняват и пускат на пазара, а в случай на заразна болест определя ограничителни зони, предвидени в българското законодателство.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 2 НВМС може да поиска или Европейската комисия по своя инициатива може да изпрати свои представители на място за съвместно проучване на предприетите мерки и представяне на становище по тях.

(5) Мерките, одобрени от Европейската комисия, са задължителни.

Чл. 99. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия и държавите членки за вида на контрола, който осъществява върху суровини и храни от животински произход, за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща информация до Европейската комисия и държавите членки за изискванията, които се прилагат при търговията със суровините и храните по ал. 1.

Чл. 100. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато пратки от суровини и храни от животински произход, произведени в държави членки, преминават през граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП), официалните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите за произход на пратката.

(2) При редовно осъществявани директни доставки на пратки от суровини и храни от животински произход, транспортирани директно между две държави членки, не се извършва проверка на документите.

Чл. 101. (1) Ветеринарномедицинските документи, чрез които се удостоверява спазването на ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, транспортиране, обмен, търговия, изнасяне или пускане на пазара на животни, зародишни продукти и суровини и храни от животински произход, се издават от официални ветеринарни лекари.

(2) Официалните ветеринарни лекари трябва да:

1. нямат интерес, пораждащ съмнение в тяхната безпристрастност по отношение на животните, суровините или храните от животински произход при издаване на ветеринарномедицински документи;

2. познават спецификата на всеки ветеринарномедицински документ, който издават;

3. имат необходимите познания по здравеопазване на животните, ветеринарно-санитарен и граничен ветеринарномедицински контрол;

4. са запознати с изискванията, процедурите и изследванията, които се извършват преди попълването на ветеринарномедицинските документи и които се изискват от българското ветеринарно законодателство или от законодателството на държавата получател.

(3) Официалните ветеринарни лекари трябва да са преминали обучение, организирано от НВМС за придобиване на познанията по ал. 2, т. 3 и 4.

Чл. 102. Официалните ветеринарни лекари могат да издават ветеринарни документи въз основа на информация, получена от ветеринарни лекари или ветеринарни техници, които:

1. отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2, т. 3 и 4;

2. могат да удостоверят чрез издадени от тях документи достоверността на предоставената информация.

Чл. 103. (1) При издаване на ветеринарномедицинските документи официалният ветеринарен лекар е длъжен:

1. да не удостоверява данни, за които няма познания или истинността на които не би могъл да установи;

2. да не подписва:

а) непопълнени или частично попълнени формуляри;

б) документи за животни, зародишни продукти, суровини или храни от животински произход, които не са инспектирани от него или инспекцията не е извършена под негов контрол.

(2) Когато официалният ветеринарен лекар издава ветеринарномедицински документ въз основа на друг документ, той е длъжен да се запознае със съдържанието му преди подписването.

Чл. 104. Официалният ветеринарен лекар може да издаде ветеринарномедицински документ въз основа на данни, които е получил от мониторингови програми, добри практики за производство и търговия с храни, процедури, основани на системи за самоконтрол на суровините и храните от животински произход и/или от система за епизоотичен надзор, одобрени от НВМС.

Чл. 105. Преди издаване на сертификати и други документи за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти на територията на Европейския съюз официалните ветеринарни лекари извършват проверките по чл. 67, ал. 2.

Чл. 106. (1) Националната ветеринарномедицинска служба създава и поддържа система за проследяване и контрол на издадените ветеринарномедицински документи въз основа на:

1. идентификационен номер на документа;

2. подпис на ветеринарния лекар, личен щемпел и печат на съответната РВМС.

(2) Копие от всеки ветеринарномедицински документ се съхранява в съответната РВМС за срок три години от датата на издаването му.

Чл. 107. Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки на издадените ветеринарномедицински документи за спазване на изискванията, свързани с издаването им.

Чл. 108. (1) Средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват целево от републиканския бюджет.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

2. оборудване на лаборатории за диагностика на болестите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

3. разработване и изпълнение на национални програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1;

4. прилагане на мерките по чл. 120, ал. 3 и чл. 123, ал. 1;

5. прилагане на мерките от държавната профилактична програма;

6. поддръжка и развитие на компютризираната информационна система по чл. 51, ал. 3;

7. прилагане на мерките по чл. 117, ал. 1, т. 11;

8. обезвреждане на странични животински продукти при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.

Чл. 109. Условията и редът за разходване на средствата по чл. 108, ал. 1 се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 110. Таксите, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2, се събират за извършване на ветеринарномедицински проверки, инспекции и лабораторни изследвания:

1. на животни и зародишни продукти;

2. на суровини и храни от животински произход;

3. свързани с изпълнението на националната мониторингова програма за контрол на остатъци от ВМП и замърсители от околната среда;

4. на фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи;

5. на ВМП.

Чл. 111. Размерът на таксите по чл. 110 се определя от действително направените разходи от контролните органи на НВМС.

Чл. 112. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за размера на събираните такси и методите за тяхното изчисляване.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява заинтересованите национално представителни браншови организации за методите за изчисляване на таксите по чл. 110.

Чл. 113. Таксите по чл. 110 се заплащат от:

1. собствениците на животни, зародишни продукти и странични животински продукти, предназначени за обмен между Република България и други държави членки;

2. собствениците на обекти за производство на суровини и храни от животински произход;

3. вносителите или лицата, отговорни за пратки от животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход;

4. собствениците на животни, предназначени за клане.

Чл. 114. Таксите по чл. 110 постъпват като приход в бюджета на НВМС.

Чл. 115. (1) Националната ветеринарномедицинска служба си сътрудничи с ветеринарните служби на държавите членки и Европейската комисия при осъществяване на дейността си по този закон.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България.

Чл. 116. Условията и редът за осъществяване на сътрудничеството по чл. 115, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 117. (1) При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните НВМС прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:

1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;

2. лабораторни изследвания;

3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

8. унищожаване на животни и зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран;

9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;

10. диагностично клане;

11. санитарно клане;

12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;

14. санитарен отстрел на диви животни.

(2) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 118. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране.

(2) Програмата и списъкът по ал. 1 се изготвят до 31 юли на текущата година, преди изготвяне на държавния бюджет на Република България, и се прилагат през следващата календарна година.

(3) Програмата и списъкът по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".

(4) Изпълнението на мерките по ал. 1 е задължително за физическите и юридическите лица, за които се отнасят.

Чл. 119. Програмата по чл. 118, ал. 1 се утвърждава от министъра на земеделието и горите и съдържа:

1. брой на животните, подлежащи на идентификация по видове;

2. вид и схеми за прилагане на профилактичните мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

Чл. 120. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите ежегодно утвърждава разходите за идентификация съобразно броя на животните, подлежащи на идентификация по видове, и списъка на заразните болести по чл. 118, ал. 1.

(2) Списъкът съдържа заразните болести, мерките за профилактиката, ограничаването и ликвидирането им, както и разпределението на финансовите средства за тяхното обезпечаване.

(3) Мерките срещу болестите от списъка и разходите за идентификация се финансират със средства от републиканския бюджет, разчетени по бюджета на НВМС.

(4) Разходите за профилактиката на болестите, които не са включени в списъка по ал. 1, се заплащат от собствениците на животни.

Чл. 121. (1) При опасност или възникване на заразна болест, която не е включена в програмата и списъка по чл. 118, ал. 1, генералният директор на НВМС предлага на министъра на земеделието и горите допълнение в тях.

(2) Предложението съдържа и допълнителните средства за обезпечаване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта.

Чл. 122. Разходите за извършване на диагностични изследвания на животни, предназначени за обмен, внасяне или изнасяне, са за сметка на собствениците на животните.

Чл. 123. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя национални програми за епизоотологичен надзор на определени заразни болести.

(2) Министърът на земеделието и горите утвърждава програмите по ал. 1 по предложение на генералния директор на НВМС.

Чл. 124. Заразните болести по животните, установени в страната, подлежат на задължителна регистрация и обявяване по ред, определен с наредбата по чл. 50, ал. 3.

Чл. 125. (1) Създава се Комисия по зоонозите като постоянно действащ консултативен орган към министъра на земеделието и горите и министъра на здравеопазването за координиране прилагането на мерките при осъществяване на епизоотичен и епидемиологичен контрол.

(2) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването утвърждават правилник за работата на комисията и определят състава й със съвместна заповед.

(3) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

Чл. 126. (1) При поява на заразна болест генералният директор на НВМС издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта.

(2) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на генералния директор на НВМС със заповед на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

(3) При възникване на болести, при които няма опасност от бързо и масово разпространение и причиняване на значителни икономически загуби, заповедта по ал. 1 се издава от директора на съответната РВМС.

(4) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на РВМС и съответните областни управители.

Чл. 127. (1) За организиране, координиране и финансово осигуряване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести, включително и болести по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, към Министерския съвет се създава Централен епизоотичен съвет.

(2) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и горите, а секретар - генералният директор на НВМС.

(3) В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и горите.

(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.

Чл. 128. (1) Към областните управители и кметовете на общини се създават постоянно действащи епизоотични комисии за прилагане на мерките по здравеопазване на животните.

(2) Областният управител, съответно кметът на общината, определя със заповед поименния състав на комисията и правилата за работата й.

Чл. 129. (1) Контролът по здравеопазването се извършва в следните обекти с епизоотично значение:

1. животновъдни обекти;

2. обекти за преработване и обезвреждане на странични животински продукти;

3. депа за отпадъци;

4. трупосъбирателни площадки и трупни ями за животни;

5. центрове за добив и съхранение на зародишни продукти;

6. обекти за производство, търговия и съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

7. пасища и места за водопои;

8. пазари и обекти, в които се провеждат изложби и състезания с животни;

9. транспортни средства, с които се превозват животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи;

10. места, където се отглеждат диви животни;

11. обекти за добив, преработка и съхранение на суровини и храни от животински произход.

(2) Контролът по здравеопазване се извършва и върху дейността на ветеринарните лекари, регистрирани за ветеринарномедицинска практика.

Чл. 130. Контролът по здравеопазването се извършва чрез:

1. ветеринарномедицински проверки в обектите по чл. 129 и на документацията в тях;

2. клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел;

3. вземане и изпращане на материали за лабораторни изследвания;

4. издаване на ветеринарномедицински документи;

5. налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица;

6. прилагане на принудителни административни мерки;

7. провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникването на болестта.

Чл. 131. (1) Когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки:

1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията;

2. налагат забрани;

3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат:

1. по т. 1 - с предписание;

2. по т. 2 и 3 - с разпореждане.

(3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител.

(4) В тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар, който го е издал, извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.

(5) Когато нарушенията, посочени в разпореждането по ал. 2, т. 2, са отстранени преди изтичане на определения срок, собственикът или ползвателят на обекта уведомява ветеринарния лекар, който в тридневен срок извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отменя забраната.

(6) При изпълнение на разпореждането по ал. 1, т. 3 ветеринарният лекар отбелязва това в разпореждането, като поставя дата, подпис и щемпел.

Чл. 132. (1) Собствениците на селскостопански животни:

1. уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните, както следва:

а) в срок до три дни - за новопостъпилите и напусналите обекта животни;

б) в срок до 7 дни - за новородени свине, едри преживни, дребни преживни и еднокопитни животни;

2. представят в тридневен срок на ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни - и ветеринарномедицински паспорт;

3. предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания;

4. съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ обекта, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия; дневникът се съхранява за срок 5 години от прекратяването на дейността на обекта, включително и в случаите, когато животното е заклано в този срок;

5. съхраняват регистър, в който ветеринарният лекар вписва:

а) идентификационните номера на животните;

б) умрелите, закланите и продадените животни;

в) новопостъпилите животни;

г) регистрационния номер на животновъдния обект, от който са придобити или в който са продадени животните;

6. удостоверяват с подписа си в дневника по т. 4, че са запознати с карентните срокове на ВМП или на медикаментозните фуражи, с които са третирани животните им;

7. представят при поискване от ветеринарния лекар ветеринарномедицинските паспорти, регистъра на животновъдния обект и дневника по т. 4;

8. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни;

9. осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;

10. изграждат и поддържат животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

11. спазват изискванията за придвижване и транспортиране на животни;

12. спазват изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

13. изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;

14. водят и съхраняват регистър на работниците в обекта.

(2) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 133. Кметовете на общини, райони и кметства:

1. съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъдните обекти по чл. 137, ал. 1, както и за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните;

2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им;

3. предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци;

4. организират събирането на труповете на животни и изграждането на трупни ями и трупосъбирателни площадки.

Чл. 134. (1) Физическите и юридическите лица, които организират изложби и състезания, писмено уведомяват директора на съответната РВМС, като посочват мястото и времето на провеждане и вида на животните за участие.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на провеждане на изложбата или състезанието.

(3) Директорът на РВМС определя със заповед ветеринарен лекар за осъществяване на контрол върху здравословното състояние на животните, които участват в изложбата или състезанието.

(4) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на РВМС писмено уведомява лицата по ал. 1 за отлагането на изложбата или състезанието.

Чл. 135. (1) Проектите за изграждане или реконструкция на животновъдни обекти се оценяват по реда на чл. 142 от Закона за устройство на територията.

(2) Оценяването на проектите по ал. 1 се извършва в съответствие с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(3) Представители на РВМС участват в състава на експертните съвети по устройство на територията при оценката на обектите по ал. 1.

Чл. 136. (1) Въвеждането в експлоатация на животновъдни обекти се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на съответната РВМС.

(3) Когато обектът не подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането му в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната РВМС.

Чл. 137. (1) Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на РВМС, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира обектът.

(3) Комисията в тридневен срок представя на директора на РВМС становище с предложение за регистрация или отказ.

(4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.

(5) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на РВМС, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на РВМС.

(6) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на РВМС вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. капацитет на обекта;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. технология на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

Чл. 138. (1) Регистрацията се заличава, а удостоверението се обезсилва:

1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;

2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта на директора на РВМС може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Редът по чл. 137, ал. 1 - 8 се прилага и за одобрение на организациите и центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма.

(2) В регистъра на обектите по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 1 - 4, 8 и 9.

Чл. 138б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Добив и съхранение на ембриони и яйцеклетки се извършва само от екипи, одобрени от НВМС.

(2) За одобрение на екипите по ал. 1 ръководителят на екипа подава заявление до директора на РВМС, към което прилага:

1. копие от диплома за висше ветеринарномедицинско образование на ръководителя на екипа или документ за признато право за упражняване на ветеринарномедицинска професия в Република България, когато ръководителят е чужденец;

2. копие от дипломата за висше или средно животновъдно или ветеринарномедицинско образование на членовете на екипа;

3. декларации за преминало обучение от членовете на екипа в областта на контрола на болестите и процедурите за работа в стерилни условия;

4. декларации, че членовете на екипа не са лишени от право да упражняват професията по т. 2;

5. описание на оборудването в лабораторията (подвижна или стационарна) за преглед, обработка и пакетиране на ембриони, включително описание на помещенията за стационарните лаборатории;

6. документ, удостоверяващ правото на ползване или договор/договори за работа на екипа в лабораторията по т. 5;

7. копие от договор за осигуряване на необходимите материали и стерилизиране на инструментите и оборудването със стационарна лаборатория, когато дейността се извършва в подвижна лаборатория;

8. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) Директорът на РВМС със заповед определя комисия за проверка на представените документи и за съответствието на лабораторията с изискванията на наредбата по чл. 54 и чл. 56, ал. 2, която съставя протокол.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 и/или несъответствие на лабораторията с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) В 20-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на РВМС вписва екипа в регистър и издава заповед за одобрение по образец или прави мотивиран отказ.

(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Регистърът по ал. 5 съдържа:

1. номер и дата на заповедта за одобрение;

2. ветеринарен регистрационен номер на екипа;

3. имена, единен граждански номер и постоянен адрес на ръководителя и членовете на екипа;

4. адрес на стационарната лаборатория, в която ще се извършва дейността;

5. номер и дата на заличаване на регистрацията;

6. промени във вписаните обстоятелства.

Чл. 138в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Регистрацията по чл. 138 се заличава и заповедта за одобрение се обезсилва при:

1. груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания;

2. прекратяване дейността на екипа по молба на ръководителя му;

3. прекратяване на договора за ползване със стационарната лаборатория, в която се извършва дейността.

Чл. 138г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При установяване на нарушения на изискванията в центровете за добив и съхранение на зародишни продукти и в обектите по чл. 138а, ал. 1 официалните ветеринарни лекари:

1. предприемат мерките по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 2;

2. разпореждат унищожаване на зародишните продукти.

(2) При прилагане на мерките по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 131, ал. 2 - 5.

Чл. 139. (1) Забранява се:

1. придвижването или транспортирането на неидентифицирани животни и животни, на които не са извършени мероприятията, предвидени в държавната профилактична програма;

2. отстраняването на индивидуални ушни марки и други средства за идентификация и заличаване на маркери на кошери;

3. транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт;

4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;

5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;

6. придвижването или транспортирането на болни или контактни животни, освен в случаите, когато е по разпореждане на ветеринарен лекар;

7. изхранването с кухненски отпадъци на животни, отглеждани във ферми, с изключение на животни, отглеждани за добив на кожи;

8. използването на общински пасища и водопои от неидентифицирани животни и такива, които не са обхванати от държавната профилактична програма;

9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;

10. наторяването на пасища с преработени животински протеини, добити от специфичнорискови животински материали;

11. извършването на ветеринарномедицински манипулации върху животни от лица, които нямат ветеринарномедицинско образование;

12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;

13. употребата при животни на активни субстанции, предназначени за производство на ВМП, или други субстанции, които могат да се използват като ВМП;

14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки.

15. (нова, доп. ДВ р. 84/2007 г.) отглеждането на свине с цел търговия в обекти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) Условията и редът за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканска порода и нейните кръстоски се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 139а. (нов, доп. ДВ р. 84/2007 г.) (1) При установяване на нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, 4 и 5 официалните ветеринарни лекари разпореждат умъртвяване на място на животните и ги насочват за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

(2) Извън случаите по ал. 1, при установяване на нарушения на забрана по чл. 139, ал. 1, официалните ветеринарни лекари в зависимост от вида и тежестта на нарушението издават:

1. предписание с посочване на срок за отстраняване на нарушението;

2. разпореждане за затваряне на животновъден обект.

(3) При прилагане на мярката по ал. 2, т. 2 животните в животновъдния обект се насочват за санитарно клане.

(4) Обжалването на актовете по ал. 1 - 3 не спира изпълнението им.

Чл. 140. (1) Генералният директор на НВМС или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед:

1. унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни;

2. унищожаването на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар в епизоотичното огнище, които представляват опасност за здравето на хора и животни.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпълнява след писмено уведомяване на кмета на общината или определено от него лице.

Чл. 141. (1) Собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на НВМС и по чл. 108, ал. 1 за:

1. животни, умрели от болести по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;

3. заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по т. 1;

4. животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати срещу болестите по т. 1:

а) умрели вследствие на непредвидим риск;

б) неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;

5. умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от НВМС.

(2) Собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по ал. 1, т. 1, се обезщетяват със средства от бюджета на НВМС и от държавния бюджет.

Чл. 142. (1) Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които:

1. не са предоставили животните си за идентификация и изпълнение на мерки по държавната профилактична програма;

2. са нарушили забрани, наложени от ветеринарномедицинските органи;

3. са нарушили ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни.

(2) Нарушенията по ал. 1 трябва да са установени с наказателно постановление, с което е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 лв., влязло в сила не по-късно от една година от унищожаване на животните или обектите по чл. 141.

Чл. 143. (1) Унищожаването на животни и на обекти по чл. 141, ал. 2 се извършва в присъствието на комисия, определена със заповед на директора на съответната РВМС.

(2) (изм. доп. ДВ р. 84/2007 г.) В комисията по ал. 1 се включват трима служители от съответната РВМС, представител на общинската администрация и ветеринарният лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира животновъдният обект.

(3) При унищожаване на племенни животни в комисията се включва и представител на териториалното звено на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, а при унищожаване на пчелни семейства - представител на Националната развъдна асоциация по пчеларство.

(4) Комисията по ал. 1 в присъствието на собственика съставя протоколи по образци за унищожаването на животните и/или обектите по чл. 141, ал. 2.

(5) Протоколите се подписват от комисията и се подпечатват с печатите на РВМС и щемпела на ветеринарния лекар по ал. 2.

(6) Протоколите се съставят в 4 еднообразни екземпляра, от които един за Централното управление на НВМС, два за РВМС и един за собственика.

(7) В случаите, когато труповете на животни се предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти, се издава потвърдителен документ.

(8) Документът по ал. 7 съдържа:

1. име/наименование на собственика на животните;

2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;

3. идентификационен номер за животните, подлежащи на идентификация;

4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.

Чл. 144. (1) Обезщетението за животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, а за племенни животни от националния генофонд на страната - по оценка, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

(2) В случаите, когато продуктите, добити от заклани животни, подлежат на реализация, получените средства се приспадат от размера на обезщетението.

Чл. 145. (1) Обезщетението за инвентар, чиято обща пазарна стойност към момента на унищожаването е над 500 лв., се заплаща след определянето й от лицензиран оценител, а под тази стойност - по пазарни цени.

(2) Възнаграждението на лицензирания оценител е за сметка на НВМС.

Чл. 146. Обезщетението за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи се определя по средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта.

Чл. 147. (1) За изплащане на обезщетение собствениците в срок до три работни дни от датата на унищожаването на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на съответната РВМС, към което прилагат:

1. документ, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от РВМС за преработване;

2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;

3. документът по чл.