Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ЗАКОН а отговорността на държавата и общините за вреди (наименованието изм. ДВ бр. 30/2006 г.) (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.: изм., бр. 59 от 1993 г. и бр. 12 от 1996 г., изм. доп. ДВ бр. 67 от '99 г., изм. ДВ бр. 92/2000 г., изм. ДВ бр. 105/2005 г., бр. 30, бр. 33/2006 г.)

ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙНОСТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА

Чл. 1. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс

ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙНОСТ НА ПРАВОЗАЩИТНИТЕ ОРГАНИ

Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:

1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;

2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;

4. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;

5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РАЗЯСНЯВАНЕ

Чл. 3. (изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ДЪЛЖИМО ОТ ДЪРЖАВАТА

Чл. 4. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ

Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.

(2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.

НАСЛЕДЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.

(2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА

Чл. 7. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

ПРИЛОЖИМ ЗАКОН

Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1 и 2, може да се търси по този закон, а не по общия ред.

(2) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА СПРЯМО ДЪРЖАВАТА

Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г., изм. доп. ДВ бр 67 '99 г. , изм. ДВ бр. 30/2006 г.) (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда Закона за държавния служител или в друг закон или указ.

(2) (Изм. доп. ДВ бр. 92/2000г., изм. ДВ бр. 105/2005 г., бр. 33/2006 г.) Длъжностните лица по чл. 2 органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД СЪДА

Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.

(2) Такси и разноски по делата по ал. 1 не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да заплати дължимите такси и разноски.

СЪОБЩЕНИЕ ЧРЕЗ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ

Чл. 11. (1) Когато предварителното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството, или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това.

(2) Съобщение се прави задължително, когато средствата за масова информация са разгласили за случая.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 1989 г.

-о0о-