ЗАКОН 
ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ 
(Обн. - ДВ, бр. 29 от 11 април 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1995 г.; бр. 31 от 1996 г. - Решение № 5 от 1996 г. по КД № 4 от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 153 от 1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм. и доп., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 942005 г., бр. 21, изм. ДВ бр. 30/2006 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.) Този закон урежда развитието на музейното дело, издирването, изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата, които се намират на територията на Република България, с цел да съдействува за възпитанието на гражданите в патриотичен и интернационален дух и за обогатяване на културното наследство.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.) Паметниците на културата са общонародно достояние и се намират под закрилата на държавата. Собствеността върху тях може да бъде държавна, общинска, на юридически и физически лица.
 
Глава втора
ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.
Чл. 4. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28/2005 г.) Министерството на културата обявява паметниците на кулутрата по предложение на Националния институт за паметниците на културата, след като задължително се вземе мнението на кмета на общината, на територията на която се намира съответния паметник на културата.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 29 от 1973 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 112/95 г., бр. 28 от 2005 г.) Населени места, комплекси от паметници на културата и исторически места, които имат особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение, се обявяват за резервати от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на териториалното развитие и стороителството.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 29/73 г., бр. 28 от 2005 г.) Министерството на културата упражнява върховен надзор върху резерватите по предходната алинея. Всички задания за проектиране, конкурсни програми, градоустройствени планове, проекти за ново строителство и ремонти, даване на строителни разрешения и други в резерватите задължително се съгласуват от Националния институт за паметници на културата.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 29 от 1973 г.; изм., бр. 87/80 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10/90 г., бр. 112/95 г.) Националният институт за паметниците на културата със съгласие на Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да изработва общи и подробни градоустройствени планове за населени места с историческо, археологическо, етнографско и архитектурно-музейно значение или за части от такива население места.
(Ал. 5, предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 29 от 1973 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10/90 г., бр. 112/95 г., бр. 28/2005 г., бр. 21/2006 г.) За населени и исторически места и за други обекти по ал. 2, които имат изключително значение за страната, министърът на културата и министъра на териториалното развитие и строителство издават съвместно наредби, които са задължителни за държавните органи, физическите и юридическите лица.

Глава трета 
РЪКОВОДСТВО И НАДЗОР ПО ИЗДИРВАНЕ, ИЗУЧАВАНЕ И ОПАЗВАНЕ ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА

Чл. 5. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 112/95 г., бр. 28/2005 г., бр. 21/2006 г.) Министерството на културата упражнява ръководство и надзор по издирването, изучаването и опазването на паметниците на културата и по музейното дело. Неговите разпореждания по въпросите, които засягат паметниците на културата и музейното дело, са задължителни за всички физически и юридически лица.
(Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 112/95 г., бр. 28 от 2005 г.) Министерството на културата осъществява тази дейност чрез своите органи, органите на местно самоуправление и органите на изпълнителната власт в общините и другите държавни и обществени органи, предвидени в този закон.
(Ал. 3, нова - ДВ, бр. 112/95 г.) Общинските съвети, кметовете на общини и кметовете на райони и кметства осъществяват по места ръководство и надзор по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на паметниците на културата чрез специализираните структури в общинската администрация и чрез държавните музеи.
(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 29 от 1973 г.; изм., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 от 1990 г.; предишна ал. 3, изм., бр.112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.) Дейността по териториално-устройственото и градоустройствено проучване и проектиране за опазване на недвижимите паметници на културата се осъществява съвместно от Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(Ал. 5, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 29/73 г.; предишна ал. 4, бр. 112 от 1995 г.) Устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата се установяват с правилник, утвърден от Министерския съвет.
(Ал. 6, нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Координацията, контролът и методическото ръководство по опазването и разпространението на движимите паметници на културата се осъществяват от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 112/95 г., бр. 28 от 2005 г.) Средствата от държавния бюджет за дейността по опазването на паметниците на културата се разпределят от министъра на културата по установен от него ред.
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.)
(Ал. 1, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Музеите в Република България са научни и културно-просветни институти, които издирват, изучават, събират, придобиват, съхраняват, документират и популяризират паметници на културата.
(Ал. 2, нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г., бр. 21/2006 г.) Музеи се създават при наличие на движими паметници на културата с доказан произход, позволяващи да се организира тяхното представяне пред публика във вид на музейна експозиция, сграден фонд, осигуряващ условия за опазването и публичното им представяне, и постоянен източник за финансиране дейността на музея.
(Ал. 3, предишна ал. 2, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Музеите са национални, регионални и местни. Териториалният обхват на дейност и методическите функции на музеите са определят от Министерския съвет.
(Ал. 4, предишна ал. 3, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Музеите могат да бъдат държавни, общински, на физически и на юридически лица.
(Ал. 5, предишна ал. 4, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка. Държавата и общините им осигуряват необходимия за тяхната дейност сграден фонд.
(Ал. 6, предишна ал. 5, ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.) Дейността на държавните и общинските музеи се определя с правилници и наредби на министъра на културата.
(Ал. 7, предишна ал. 6, ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.) Музеите се създават и закриват: националните - с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата или на други държавни органи съгласувано с него; общинските музеи и музеите на други юридически лица - с решение на ръководните им органи след съгласуване с министъра на културата. Към държавните и общинските музеи могат да се създават и закриват филиали по ред, определен от министъра на културата.
(Ал. 8, предишна ал. 7, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 28 от 2005 г., бр. 30/2006 г.) Частните музеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, за създаването на които е необходимо разрешение на министъра на културата, издадено в тримесечен срок от постъпване на заявлението. Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 7а. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.)
Музеите формират основен, обменен и научноспомагателен фонд.
В основния фонд се включват собствените и предоставените за управление на музея движими паметници на културата, съответстващи на неговия профил.
В обменния фонд се включват движими паметници на културата, които не съответстват на профила на музея, както и тези, които многократно повтарят движими паметници на културата от основния фонд.
В научноспомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.
Движимите паметници на културата от основния и обменния фонд на музеите представляват национално богатство.
(Ал. 6, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Формирането и управлението на фондовете на музеите се осъществяват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
Чл. 8. При националните музеи има научноизследователски групи, а при другите музеи такива групи могат да се създават по установения ред.
Чл. 9. Музеите се ръководят:
а) (доп. - ДВ, бр. 45 от 1989 г.; изм., бр. 10 от 1990 г.) методически - от Министерството на културата;
б) в научноизследователската дейност - от Българската академия на науките и съответните ведомтсвени научноизследователски институти и учреждения;
в) (изм. - ДВ, бр. 112/95 г.) в административно-организационно отношение - от кмета на общината и ведомството, към които се числят.
Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 112/95 г.).
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.)
(Ал. 1, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Юридически и физически лица могат да създават музейни сбирки и колекции от произведения на изкуството, предмети с научна и художествена стойност.
(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Редът за създаване и закриване на музейни сбирки, устройството и дейността им се определят с наредба на министъра на културата.
(Ал. 3, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г., бр. 28 от 2005 г.) Движимите паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, се декларират от собствениците и регистрират от най-близкия регионален музей или специализиран национален музей. При регистрацията въз основа на оценка, извършена от експертно-оценителната комисия на музея, се определя стойността на всеки деклариран движим паметник на културата и на паметниците на културата, представляващи национално богатство. Редът за извършване на оценката се определя с наредба на министъра на културата.
(Ал. 4, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Собствениците на движими паметници на културата, регистрирани в музеите могат да кандидатстват за помощ в дейността си по реда, определен за държавните и общинските музеи.
(Ал. 5, отм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.).
Чл. 11а. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства води регистър на движимите паметници на културата, които представляват национално богатство.
 
Глава четвърта
ИЗДИРВАНЕ, РЕГИСТРИРАНЕ И ИЗУЧАВАНЕ ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА
Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.)
Недвижими паметници на културата са:
1. всички археологически обекти, градежи и паметни места и принадлежащата им декоративна и художествена украса на територията и в акваторията на Република България;
2. обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 и декларираните от Националния институт за паметниците на културата.
Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 112/95 г.).
Чл. 14. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 112/95 г.) Лицата, които са открили или намерили паметници на културата, са длъжни в седмичен срок да съобщят за това в съответната община или кметство или на най-близките музеи.
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр.112/95 г., бр. 28 от 2005 г.) Лица, предали на музеите движими паметници на културата или съобщили ценна информация за тях, се възнаграждават по ред, установен от министъра на културата.
Укритите паметници на културата се изземват в полза на държавата.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.)
(Ал. 1, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Археологически разкопки, сондажи, подводни проучвания, геофизически и други изследвания на паметниците на културата на територията на Република България се извършват с разрешение на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките съгласувано с Министерството на културата, а когато в тях участват чуждестранни институти или специалисти - с разрешение на Министерския съвет. Условията за провеждане на всякакъв вид изследвания по предходното изречение се определят с правилник, издаден от министъра на културата по предложение на Археологическия институт с музей към Българската академия на науките.
(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Ако при провеждане на изследванията по ал. 1 се нанасят вреди или се създава опасност за целостта и състоянието на паметниците на културата, те могат да бъдат прекратени със заповед на министъра на културата или на оправомощени от него длъжностни лица.
Провеждането на изследвания от всякакъв вид по ал. 1 задължително се съгласува със собственика на обекта или паметника.
(Ал. 4, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Министерството на културата упражнява контрол върху състоянието, консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата.
(Ал. 5, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Дейностите по консервация и реставрация на движимите паметници на културата се извършват само от специалисти, които са лицензирани от Министерството на културата.
(Ал. 6., изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Условията за извършването на консервационно-реставрационни работи по движимите паметници на културата се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 16. (Ал. 1, предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 112/95 г.) Всички паметници на културата, открити при археологически разкопки, са собственост на държавата.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 112/95 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.) министърът на културата определя мястото на съхраняването на паметниците на културата по ал. 1.
Чл. 17. (изм. доп. ДВ бр.21/2006 г.) Проучвания и разкопки за издирване паметници на културата могат да се извършват в имоти, собственост на физически и юридически лица, и без да бъдат отчуждени имотите. За нанесените щети на собствениците се заплаща обезщетение от органа, извършил разкопките.
Чл. 18. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 112/95 г.) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на паметници на културата, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно общината или най-близкия музей.
(2) Органите по издирване, изучаване и опазване паметниците на културата най-късно в едномесечен срок са длъжни да уведомят собствениците на имотите и ръководителите на строежа дали находката представлява паметник на културата и дават указание за мерките, които трябва да бъдат взети за проучването и за запазването му.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., бр. 10 от 1990 г.) Министерството на финансите да осигурява кредити за проучване и запазване на паметниците на културата, открити при извършване на строителство, когато са необходими повече средства, които не могат да се вземат от средствата за обекта.
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 112/95 г., бр. 21/2006 г.) Ако собственикът на строителния обект е физическо лице, средствата се осигуряват от общината.
Чл. 19. (Ал. 1, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Недвижимите паметници на културата в зависимост от тяхното научно-историческо, архитектурно-градоустройствено и художествено значение се степенуват като:
1. паметници от световно значение;
2. паметници от национално значение;
3. паметници от местно значение;
4. паметници от ансамблово значение;
5. паметници за сведение.
Класификацията на паметниците на културата се извършва от централните органи на опазването им.
 
Глава пета
ОПАЗВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.)
Всички собственици на паметници на културата са длъжни да ги поддържат в добро състояние и да уведомяват специализираните държавни и общински органи за повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона.
Всички собственици на паметници на културата са длъжни да осигуряват достъп до тях на служители от специализираните органи на държавата и общините.
(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Наследниците на починали видни дейци на културата, науката и изкуството предоставят по искане на Министерството на културата пълен опис на техните архиви и имущество.
(Ал. 4, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения на недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници и охранителните им зони, се извършват с разрешение на Националния институт за паметниците на културата и при негов контрол, както и в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията..
Разходите за аварийни ремонти и поддържане на недвижими паметници на културата, ако не могат да бъдат осигурени от техните собственици, се поемат от общината или държавата срещу ипотека на имота.
Чл. 21. Проучването, проектирането и извършването на укрепителните, възстановителните, консервационните и други работи по недвижимите паметници на културата стават под ръководството на Националния институт за паметниците на културата. Неговите органи имат право при ново строителство и ремонт, които засягат паметниците на културата и тяхната обстановка, да спират всеки строеж при нарушаване разпоредбите на закона. Построеното в нарушение на закона подлежи на събаряне.
Средствата, изразходвани за издирване и изучаване, проучване, проектиране и извършване на укрепителни, възстановителни и консервационни работи по недвижимите паметници на културата, собственост на граждани, са за сметка на държавата. Държавата вписва в своя полза законна ипотека върху имота, за който тези средства са изразходвани, но не повече от увеличената стойност.
Чл. 22. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.; изм., бр. 112/95 г.) Който узнае за повреждане или разрушаване на паметници на културата, е длъжен да съобщи в 3-дневен срок на съответнита община или кметство или на най-близкия музей.
На лицата, предотвратили повреда на ценни паметници на културата, се дава възнаграждение съгласно чл. 14.
Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Обектите, които притежават белезите по чл. 3 и произхождат от българските земи или са свързани с националната ни история, култура и бит и се намират в чужбина, се водят по регистър съответно от Националния институт за паметниците на културата или от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.

Глава шеста 
СТОПАНИСВАНЕ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА

Чл. 24. (Ал. 1, предишен текст на чл. 24, изм., ДВ, бр. 50 от 1999 г.) Недвижимите паметници на културата могат да се използуват според предназначението си за практически нужди по ред и условия, определени от Националния институт за паметниците на културата.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 50 от 1999 г.; отм., бр. 55 от 2004 г.).
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., бр. 10/90 г., бр. 112/95 г., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 28 от 2005 г.) Помещения в сгради - недвижими паметници на културата, могат да се дават под наем по ред и условия, определени от Министерството на културата.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.)
(Ал. 1, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Музеите стопанисват паметниците на културата, съхранявани в техните фондове, съгласно нормативните актове, издадени от министъра на културата.
(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г., бр. 28 от 2005 г.) Движимите паметници на културата с най-голяма научна и културна стойност се включват в Националния музеен фонд. Статутът на фонда се определя с наредба на министъра на културата, а регистърът му се води от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
(Ал. 3, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Министерството на културата може да нареди прехвърляне на движими паметници на културата от държавни, общински и ведомствени музейни сбирки във фондове на държавни и общински музеи, както и между музеи, при неправилно стопанисване, при невъзможност за добро стопанисване и при закриване на музейна сбирка или музей.
(Ал. 4, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Министерството на културата може да нареди предоставянето на движими паметници на културата, включени в Националния музеен фонд от музея, в който са инвестирани, за временно ползване от друг музей или за участие в изложби. В тези случаи музеите ползват компенсация по ред, установен от министъра на културата.
(Ал. 5, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Получателят е задължен да остави копие, изработено за своя сметка. За разликата между стойността на копието и стойността на оригинала се заплаща обезщетение на музея или на музейната сбирка, откъдето е иззет, по ред, определен от Министерството на културата.
(Ал. 3, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Музеите могат да обменят помежду си паметници на културата от Националния музеен фонд само по взаимно споразумение и след съгласуване с Министерството на културата.
Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.) Промяна на собствеността на регистрирани по реда на чл. 11 движими паметници на културата може да се извърши само с писмено уведомяване на музея, в който са регистрирани.
Чл. 28. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., бр. 10/90 г., бр. 112/95 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 5/96 г. по КД № 4/96 г., бр. 31 от 1996 г.).
(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Делба на движими и недвижими паметници на културата се допуска, ако са поделяеми и това не вреди за опазването им като паметници на културата, с разрешение на Министерството на културата.
Чл. 29. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 1980 г.; доп., бр. 112/95 г.; изм., бр. 117 от 1997 г., бр. 153 от 1998 г.) Продажбата, замяната, дарението и завещанието на движими и недвижими паметници на културата и други културни ценности в полза на министерства, други ведомства, държавни и обществени организации се извършва без заплащане на държавни такси. Когато се подаряват движими или недвижими паметници на културата и други културни ценности, получени в наследство, наследниците-дарители се освобождават от данъка върху наследство за тях, а ако данъкът е платен, той се връща.
(Ал. 2, изм. доп. ДВ бр.21/2006 г.) Физически лица, които са направили дарения или завещания на паметници на културата или на други културни ценности, могат да се предлагат за морални и материални награди.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.; обявен за противоконституционен с Решение № 5/96 г. по КД № 4/96 г., бр. 31 от 1996 г.).
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г.; отм., бр. 55 от 2004 г.)
Чл. 32. Паметниците на културата имат познавателно и възпитателно значение.
(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр.21/2006 г.)  Физически и юридически лица, които са собственици или ползуват недвижими паметници на културата, осигуряват достъп за показването им по ред, установен от Министерството на културата.
Чл. 32а. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.)
Паметниците на културата могат да бъдат възпроизвеждани в точни копия и в копия с образователно, представително или търговско предназначение.
Точното копие възпроизвежда визуално максимално характеристиките на паметника на културата, задължително се маркира със знак и се изработва за музейни цели.
(Ал. 3, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Точните копия на паметници на културата от Националния музеен фонд и с категории “световно значение” и “национално значение” се изработват само с разрешение на министъра на културата.
Копието с образователно, представително или търговско предназначение визуално възпроизвежда паметника на културата, като задължително се различава от него по размер най-малко с eдна десета.
Копия с образователно, представително или търговско предназначение могат да се изработват от музеите и от юридически или физически лица въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата.
Възпроизвеждането на паметник на културата, на елемент от него или на точно копие във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение, разпространяването на изображението, използването му при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за други търговски или рекламни цели се извършва въз основа на възмезден договор, сключен със съответния музей - за движимите паметници на културата, или с лицето, упражняващо правото на управление или на собственост - за недвижимите паметници на културата. Средствата, предвидени в договора, се изразходват за опазване паметника на културата.
(Ал. 7, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Условията и редът за изработване на точни копия и на копия с образователно, представително или търговско предназначение, за възпроизвеждане във фотографски, компютърни, видео- и други изображения, както и за производство на стоки, етикети и дизайнерски решения, които носят изображения на паметник на културата, се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 112/95 ).

Глава шеста “а” 
ИЗНОС И ВРЕМЕНЕН ИЗНОС НА ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА 
(Нова, ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Чл. 33а. (Изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Движими паметници на културата, влизащи в една от категориите съгласно приложението, и движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни от територията на страната при условия и по ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на финансите.
Чл. 33б. Износът и временният износ от страната на движими паметници на културата, влизащи в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, подлежат на разрешителен режим.
Разрешението се издава по искане на заинтересуваното лице при условията, определени в наредбата по чл. 33а.
Разрешението по ал. 2 се издава от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства в двуседмичен срок от постъпване на искането.
(изм. ДВ бр. 30/2006 г.) Отказът за издаване на разрешение се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Движими паметници на културата, които не представляват национално богатство и не влизат в една от категориите съгласно приложението по чл. 33а, се изнасят със сертификат, издаден от директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства.
Чл. 33в. Не се допуска износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни само временно в следните случаи:
1. за представяне пред чуждестранна публика;
2. за осъществяване на консервационно-реставрационни работи, експертизи и научни изследвания.
(Ал. 3, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр.21/2006 г.) Временният износ на движими паметници, представляващи национално богатство, се допуска за срокове, определени с наредбата по чл. 33а, с разрешение на министъра на културата или упълномощено от него длъжностно лице.
 
Глава шеста "6"
ВРЪЩАНЕ НА НЕЗАКОННО ИЗНЕСЕНИ ДВИЖИМИ ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО
(нова,  доп. ДВ бр.21/2006 г.)
Чл. 33г. Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които са незаконно изнесени от територията на страната и са открити на територията на държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка", както и тези, които са незаконно изнесени от територията на държава членка и са открити на територията на Република България, подлежат на връщане съгласно разпоредбите на тази глава.
Чл. 33д. Министърът на културата е централният орган, който координира, организира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство, в сътрудничество с централните органи в другите държави - членки на Европейския съюз, наричани по-нататък "държави членки", които координират тази дейност на своята територия.
Чл. 33е. На връщане при условията и по реда на тази глава подлежи движим паметник на културата, който преди или след незаконния му износ от територията на държава членка е бил класифициран като национално богатство и:
1. влиза в една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, или
2. не влиза в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, но е неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции.
Чл. 33ж. Всички органи и лица са длъжни незабавно да уведомят министъра на културата, в случай че разполагат с информация за незаконно изнесени от територията на Република България движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
Министърът на културата:
1. при наличие на информация за незаконен износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, проверява, ако това е необходимо, нейната достоверност;
2. започва процедурата по връщането на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, незаконно изнесени от територията на Република България, като отправя искане до съответната държава членка;
3. незабавно уведомява съответния централен орган на държавата членка, до която е отправено искането по т. 2, в случай че е предложил на нейна територия съдебно производство за връщане на незаконно изнесените движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
Всички органи в Република България съобразно своята компетентност, както и всички лица, са длъжни да оказват съдействие на министъра на културата при осъществяване на правомощията му по тази глава.
Чл. 33з. Всяка държава членка може да отправи искане до министъра на културата за издирване на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, незаконно изнесен от нейната територия, и за установяване самоличността на владелеца или държателя му. Искането трябва да съдържа цялата информация, необходима за улесняване на издирването, като специално се посочи действителното или предполагаемото местонахождение на предмета.
След получаване на искането министърът на културата уведомява за това съответните органи в Република България, в чиито правомощия е установяването на местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и самоличността на неговия владелец или държател.
Органите по ал. 2 съобразно своите правомощия сътрудничат на министъра на културата, като:
1. информират за издирванията и за предполагаемото или действителното местонахождение на съответния движим паметник на културата, представляващ национално богатство, както и за всички други факти и обстоятелства, свързани с незаконния му износ;
2. издирват и установяват местонахождението на предмета по т. 1 и самоличността на неговия владелец или държател.
В случай че искането е изпратено до органите по ал. 2, те са длъжни незабавно да го препратят на министъра на културата.
Чл. 33и. Министърът на културата:
1. уведомява централния орган на отправилата искане държава членка, когато движимият паметник на културата, представляващ национално богатство, бъде открит и са налице основания да се смята, че той е незаконно изнесен от нейната територия;
2. предприема необходимите мерки по физическото опазване на предмета по т. 1;
3. предприема необходимите временни мерки за предотвратяване на всякакви действия, които могат да осуетят връщането на предмета по т. 1.
Министърът на културата осигурява възможност на компетентния орган на отправилата искане държава членка да провери дали намереният предмет отговаря на изискванията на чл. 33е, като проверката трябва да се извърши в двумесечен срок от уведомлението по ал. 1, т. 1.
Ако проверката не бъде извършена или резултатът от нея не бъде съобщен в срока по ал. 2, разпоредбите на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат.
Министърът на културата или упълномощено от него длъжностно лице съдейства за постигане на споразумение за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, между неговия владелец или държател и отправилата искането държава членка при наличието на официално съгласие за това и от двете страни. В този случай министърът, или упълномощеното от него длъжностно лице, действа като посредник в преговорите между тях.
Министърът на културата уведомява заинтересованите държави членки при откриване на територията на Република България на движим паметник на културата, представляващ национално богатство, за който са налице основания да се смята, че е незаконно изнесен от територията на друга държава членка.
Чл. 33к. Отправилата искане държава членка може да започне съдебно производство, като предяви иск срещу владелеца или държателя за връщане на незаконно изнесените от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство.
Към иска по ал. 1 се прилагат:
1. документ, описващ предмета, чието връщане се иска;
2. потвърждение, че предметът е движим паметник на културата, представляващ национално богатство;
3. декларация от компетентния орган на съответната държава членка, че е незаконно изнесен от нейната територия;
4. данни за самоличността на лицето, срещу което се подава искът;
5. данни за стойността на предмета, определена към датата на подаване на иска, в български лева.
Чл. 33л. Искът по чл. 33к може да се предяви не по-късно от една година от момента, в който отправилата искането държава членка е узнала местонахождението на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и самоличността на неговия владелец или държател.
Във всички случаи съдебно производство по чл. 33к не се образува, а образуваното се прекратява, ако са изминали повече от 30 години от незаконния износ на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка.
Когато искът е за връщане на движими паметници на културата, представляващи национално богатство, които не влизат в нито една от категориите съгласно приложението към чл. 33а, но съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на религиозни институции, които са обект на специална защита съгласно националното законодателство на отправилата искане държава членка, срокът по ал. 2 е 75 години. Този срок може да бъде и по-дълъг от 75 години, в случай че това е предвидено в двустранни споразумения, по които Република България е страна.
Не се образува съдебно производство, а образуваното се прекратява, ако износът на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, от територията на отправилата искане държава членка вече не е незаконен към момента на предявяване на иска.
Чл. 33м. Централният орган на отправилата искане държава членка незабавно информира за образуваното съдебно производство министъра на културата, който от своя страна информира за това централните органи на останалите държави членки.
Чл. 33н. Съдебното производство по чл. 33к се провежда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Съдът постановява връщането на предмета, когато установи, че са налице следните предпоставки:
1. предметът отговаря на изискванията на чл. 33е;
2. предметът е изнесен незаконно от територията на отправилата искане държава членка;
3. искът е предявен в сроковете по чл. 33л;
4. предметът е изнесен от територията на отправилата искане държава членка на 1 януари 1993 г. или след тази дата;
5. ответната страна владее или държи предмета към момента на предявяване на иска.
Чл. 33о. Когато постанови връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, съдът присъжда справедливо парично обезщетение на ответника, ако той е положил надлежна грижа и внимание при придобиването му и след като вземе предвид всички обстоятелства по делото.
Чл. 33п. Отправилата искане държава членка заплаща обезщетението по чл. 33о след връщането на предмета.
Разноските по изпълнение на решението за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, както и разноските, свързани с прилагането на мерките по чл. 33и, ал. 1, т. 2, се поемат от отправилата искане държава членка.
Чл. 33р. Съдебното решение за връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, и за присъждане на обезщетението и разноските по чл. 33п не изключва правото на отправилата искане държава членка да заведе дело за възстановяване на тези суми срещу лицата, отговорни за незаконния му износ от нейната територия.
Разпоредбите на тази глава не изключват търсенето на наказателна и/или гражданска отговорност съгласно българското законодателство.
Относно правото на собственост върху движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, се прилагат разпоредбите на националното законодателство на отправилата искане държава членка след връщането му.
Чл. 33с. На всеки три години министърът на културата изпраща до Европейската комисия доклад по прилагането на разпоредбите на тази глава.

Глава седма 
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 
(Изм. на загл., ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 112/95 г., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание:
а) (доп. - ДВ, бр. 112/95 г.) който без разрешение извършва разкопки, за да търси старини, съкровища и други предмети, обект на защита по този закон или не съобщи в срока по чл. 14, ал. 1 за намерени предмети, които имат качества на паметници на културата;
б) (отм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.);
в) (изм. - ДВ, бр. 112/95 г.; отм., бр. 55 от 2004 г.);
г) длъжностни лица и граждани, които нарушават:
разпоредбите за отдаване под наем на помещения в сгради - недвижими паметници на културата;
наложените забрани за строеж или преустройство на паметниците на културата;
д) (изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) който продава, дарява или заменя движими паметници на културата без знанието на музея, в който са регистрирани;
е) който не изпълни разпорежданията за извършване на укрепителни и възстановителни работи и работи по опазването на паметниците на културата.
Чл. 34а. (нов, доп. ДВ бр.21/2006 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 33ж, ал. 1 и 3, се наказва съответно с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 35. (Ал. 1, предишен текст на чл. 35, изм., ДВ, бр. 112/95 г.; изм., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., който като собственик или наемател пречи на гражданите да посещават съобразно установения ред недвижимите паметници на културата и на органите по опазване паметниците на културата да проверяват състоянието и да извършват други действия по опазването им.
(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 112/95 г.; изм., бр. 28 от 2005 г.) Който не изпълни искане на Министерството на културата по чл. 20, ал. 3, се наказва с глобата по ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 35а. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Който изработи или възложи изработването на копие на паметник на културата или възпроизведе и разпространи негово изображение в нарушение на разпоредбите на чл. 32а, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв.
Чл. 35б. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Който изнесе движим паметник на културата в нарушение на разпоредбите на глава шеста “а”, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 12 000 до 24 000 лв.
Чл. 35в. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Който не декларира движим паметник на културата по реда на чл. 11, ал. 3, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.
Чл. 36. (Изм., ДВ, бр. 55 от 2004 г.) Повредите на паметниците на културата вследствие на нарушения по чл. 34, 35 и 35а на този закон се възстановяват за сметка на нарушителите.
Чл. 37. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., бр. 10/90 г., бр. 112/95 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28 от 2005 г.) Нарушенията на закона се установяват с актове, съставени от органите по чл. 5, ал. 2, 3 и 6. Въз основа на съставените актове министърът на културата и кметът на общината издават наказателни постановления.
(2) (изм. доп. ДВ бр.21/2006 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
С наказателните постановления се постановява и изземване на намерените и укритите паметници на културата и на материалите и инструментите, свързани с нарушението.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Изм. на загл., ДВ, бр. 55 от 2004 г.)
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) Държавните и общинските художествени галерии са със статут на съответните музеи.
§ 2. (Нов, ДВ, бр. 55 от 2004 г.) По смисъла на този закон движими паметници на културата - национално богатство, са движимите паметници на културата, които са с най-голяма научна и културна стойност и представляват значителен интерес за националното наследство от историческа, художествена или археологическа гледна точка.
§ 3. (нов, доп. ДВ бр.21/2006 г.) По смисъла на този закон:
1. "Обществени колекции" са тези, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или на институция, намираща се на територията й, която е определена като обществена в съответствие с националното й законодателство и е собственост на или се финансира в значителна степен от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт.
2. "Незаконно изнесени от територията на държава членка" са паметници на културата, представляващи национално богатство, които:
а) са изнесени от територията на държава членка в нарушение на правилата за опазване на националното богатство;
б) не са върнати след изтичането на срока за законен временен износ или в нарушение на друго условие, уреждащо такъв временен износ.
3. "Отправила искане държава членка" е държавата членка, от чиято територия е бил незаконно изнесен движимият паметник на културата, представляващ национално богатство.
4. "Държава членка, до която е отправено искане" е държавата членка, на чиято територия се намира незаконно изнесеният от територията на друга държава членка движим паметник на културата, представляващ национално богатство.
5. "Връщане" е фактическото връщане на движимия паметник на културата, представляващ национално богатство, на територията на отправилата искане държава членка.
6. "Владелец" е лицето, което лично или чрез другиго фактически държи предмета - движим паметник на културата, представляващ национално богатство, като свой.
7. "Държател" е лицето, което фактически държи предмета - движим паметник на културата, представляващ национално богатство, не като свой.
Чл. 38. Този закон отменя чл. 75а и 75б от Закона за планово изграждане на населените места.
(Ал. 2, изм., ДВ, бр. 28 от 2005 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на културата.

Приложение 
към чл. 33а 
(Ново, ДВ, бр. 55 от 2004 г.)

 
№ по ред  Категория  Възраст  Стойност в левове от 01.01 до 31.12. 2005 г.  Стойност в левове от 01.01. 2006 г. до пълноправно членство на Република България в Европейския съюз  Стойност в левове при пълноправно членство на Република България в Европейския съюз 
1.  Археологически предмети с произход от: 
- земни и подводни разкопки и открития;  
- археологически местности;  
- археологични колекции 		 датиращи от повече от 100 години  независимо от стойността  независимо от стойността  независимо от стойността 
2.  Елементи, които са съставна част от художествени, исторически или религиозни паметници и произхождат от разчленяването им  датиращи от повече от 100 години  независимо от стойността  независимо от стойността  независимо от стойността 
3.  Други картини и рисунки освен включените в категории 4 и 5, изпълнени изцяло на ръка, върху всякакъв материал, с всякакво средство  на повече от 50 години и непринадлежащи на своите автори  над 100 000  над 200 000  над 300 000 
4.  Акварели, гваш и пастели, изпълнени изцяло на ръка, върху всякакъв материал  на повече от 50 години и непринадлежащи на своите автори  над 20 000  над 40 000  над 60 000 
5.  Мозайки освен тези, които попадат в категория 1 или 2, и рисунки, изпълнени изцяло на ръка, на всякаква основа и от всякакъв материал   над 10 000  над 20 000  над 30 000 
6.  Гравюри, щампи, сериграфии, литографии оригинални клишета и съответните им матрици, както и оригинални афиши  на повече от 50 години и непринадлежащи на своите автори  над 10 000  над 20 000  над 30 000 
7.  Оригинални пластични произведения или скулптури и копия, получени по същия начин като оригинала, освен тези, които попадат в категория 1  на повече от 50 години и непринадлежащи на своите автори  над 60 000  над 80 000  над 100 000 
8.  Фотографии, филми и техните негативи  на повече от 50 години и непринадлежащи на своите автори  над 10 000  над 20 000  над 30 000 
9.  Първи печатни книги, свитъци и ръкописи, включително географски карти и музикални партитури, отделно или в колекции  на повече от 50 години и непринадлежащи на своите автори  независимо от стойността  независимо от стойността  независимо от стойността 
10.  Книги, отделно или в колекция  датиращи от повече от 100 години  над 60 000  над 80 000  над 100 000 
11.  Отпечатани географски карти  датиращи на повече от 100 години  над 10 000  над 20 000  над 30 000 
12.  Архиви, части от тях, от всякакъв вид, независимо от основата  датиращи отпреди 50 години  независимо от стойността  независимо от стойността  независимо от стойността 
13.  a) Колекции и образци от колекции по зоология, ботаника, минералогия, анатомия  
б) Колекции от исторически, палеонтоложки, етнографски или нумизматичен интерес		   над 60 000  над 80 000  над 100 000 
14.  Транспортни средства, представени самостоятелно, детайли и възли от тях  на повече от 50 години  над 60 000  над 80 000  над 100 000 
15.  Други антикварни предмети, които не са включени в категориите от 1 до 14:  
- играчки, игри;  
- стъклария;  
- бижутерия;  
- мебели и предмети за обзавеждане;  
- оптически, фотографски или кинематографски апарати;  
- геодезически уреди;  
- предмети на техниката;  
- музикални инструменти;  
- часовници - различни видове и части за тях;  
- изделия от дърво;  
- керамика;  
- художествен текстил;  
- килими;  
- тапети;  
- оръжия		 на възраст между 50 и 100 години  над 60 000  над 80 000  над 100 000 
16.  Други антикварни предмети, които не са включени в категориите от 1 до 14  над 100 години  над 60 000  над 80 000  над 100 000 
Забележки:
1. Предмети за колекции по категория № 13 са тези, които притежават необходимите качества, за да бъдат приети в дадена колекция, т.е. предметите, които са относително редки, обикновено не се използват според тяхното първоначално предназначение, обект са на специални сделки извън обикновената търговия на подобни използваеми предмети и имат висока стойност.
2. Пощенските картички спадат към категория № 6.
3. Книгите, съдържащи ръкописни анотации, с изключение на посвещенията, се смятат за ръкописи и се причисляват към категория № 9.

ЗАКОН 
за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите 
(Обн., ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г. – в сила от 01.01.2005 г.)

.........................................
.........................................

 

Преходни и заключителни разпоредби

§ 26. Навсякъде в закона думите “и природни образци” се заличават.
§ 27. В чл. 31, ал. 1, т. 6 от Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) думите “чл. 34 и 35”се заменят с “чл. 34, 35, 35а, 35б и 35в”.
§ 28. В срок 1 януари 2005 г. Министерският съвет приема, съответно министърът на културата издава наредбите по прилагането на закона.
§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 11 юни 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 
---=== (*) ===---