ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

ЗАКОН
ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
от 2005 г.; изм. и доп., (Обн., ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г.; изм. и доп., бр. 71 от 1998 г.; изм., бр. 83 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1998 г. и бр. 153 от 1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; доп., бр. 51 от 1999 г., бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2000 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 45 от 2002 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 119 от 2002 г.; изм., бр. 84 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г.; доп., бр. 18 от 2004 г.; изм., бр. 36 от 2004 г.; доп., бр. 70 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.; изм., бр. 94бр. 100 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г., бр. 103 от 2005 г. – в сила от 01.01.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г. – в сила от 01.01.2006 г., изм. ДВ бр. 30, бр. 36, ДВ бр. 105/2006 г., изм. доп. ДВ бр. 55 и бр. 110/2007 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
(Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Раздел I
Местни данъци

Чл. 1. (1) (предишен текст на чл. 1, изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

1. данък върху недвижимите имоти;

2. данък върху наследствата;

3. данък върху даренията;

4. данък при възмездно придобиване на имущество;

5. данък върху превозните средства;

6. (нова, доп. ДВ бр. 110/2007 г.) 6. патентен данък;

7. други местни данъци, определени със закон.

(2) (нова, доп. ДВ бр. 110/2007 г.) Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

(3) (нова, доп. ДВ бр. 110/2007 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (нова, доп. ДВ бр. 110/2007 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл. 3. Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или от техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 4. (1) (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г., бр. 100, бр. 105 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите.

(4) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

(5) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

(6) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава методически указания по прилагането на този закон.

(7) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2005 г.) Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е общинският съвет.

Чл. 5. (отм. ДВ бр. 110/2007 г.)

Раздел II
Местни такси

Чл. 6. (1) Общините събират следните местни такси:

а) за битови отпадъци;

б) за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;

в) (доп., ДВ, бр. 70 от 2004 г.) за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, домове за социални грижи, лагери, общежития и други общински социални услуги;

г) за добив на кариерни материали;

д) за технически услуги;

е) за административни услуги;

ж) за откупуване на гробни места;

з) туристическа такса;

и) (нова, ДВ, бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) за притежаване на куче;

к) (предишна буква "и", ДВ, бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.) други местни такси, определени със закон.

(2) За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

Чл. 7. (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

(2) Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон.

Чл. 8. (1) Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи:

1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата;

2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

(2) За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

(3) Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на общината по предоставянето на определена услуга, когато общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

(4) В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

(6) (изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.

Чл. 9. Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Чл. 9а. (1) Местните такси се събират от общинската администрация.

(2) (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.; отм., бр. 100 от 2005 г.).

(3) Приходите от местните такси постъпват в бюджета на общината.

(4) (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.

(5) (нова, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Общинският съвет издава разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година.

Чл. 9б. (1) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2003 г.; отм., бр. 105 от 2005 г.).

Чл. 9в. Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, събраната такса постъпва в приход на общинския бюджет.

Глава втора
МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I
Данък върху недвижимите имоти

Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(2) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 2, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 106 от 2004 г.) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот.

(3) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) (нова, доп. ДВ бр. 36/2006 г.) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл. 14. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г.) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г.) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.

(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.

(4) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели.

Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.

(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Чл. 16. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.

Чл. 17. (1) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 103 от 1999 г.; предишен текст на чл. 17, изм., бр. 102 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) Предприятията, подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.

(2) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14.

(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 119 от 2002 г., бр. 100 от 2005 г.) За нежилищните имоти по чл. 11, ал. 2 предприятията подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14, ал. 1 и след съобщаването на данъчната оценка от служителя на общинската администрация я посочват в декларацията по ал. 1.

(4) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в общината по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 100 от 2005 г.) Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.

(2) (Нова, ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 34 от 2000 г., бр. 100 от 2005 г.) При поискване от служителите на общинската администрация на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.

(3) (Нова, ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.

Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) (Отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 100 от 2005 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл. 21. (1) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2.

(2) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2.

(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.

(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 102 от 2000 г., предишан ал. 3, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл. 22. (изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 1,5 до 3 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 100 от 2005 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:

1. (доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините за имотите - публична общинска собственост;

2. (доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

4. читалищата;

5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

6. (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

7. сградите на Българския Червен кръст;

8. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

11. (отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.);

11а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;

12. музеите, галериите, библиотеките;

13. (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;

15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

16. (отм. ДВ бр. 110/2007 г.)

17. (нова, ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

18. (нова, ДВ, бр. 18 от 2004 г, изм. доп. ДВ бр. 55/2007 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

19. (нова, ДВ, бр. 18 от 2004 г., изм. доп. ДВ бр. 55/2007 г.) сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.

Чл. 26. (Отм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.).

Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.

Чл. 28. (1) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр.102 от 2000 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: до 1 февруари, до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.

(3) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г.) При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

(4) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.; доп., бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 3, бр. 100 от 2005 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Раздел II
Данък върху наследствата

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл. 31. (1) (Предишен текст на чл. 31, ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл. 32. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последния е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.

(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.

(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.

(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.

(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.

(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:

1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2;

2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;

3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;

4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) превозните средства - по застрахователна стойност;

4а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.) ;

5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;

6. предприятия или дялови участия в търговските дружества или кооперации - по пазарната стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводните данни.

(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.

(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.

(4) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) При поискване от служител на общинската администрация или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.

Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:

1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитора, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;

2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;

3. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1 000 лева;

4. предвидените в закона облекчения.

Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.

Чл. 36. (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г., ДВ бр. 110/2007 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца - от 0,7 до 1,4 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица извън посочените в т. 1 - от 5 до 10 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 105 от 2005 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:

1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;

2. (доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.;

3. обикновената покъщнина;

4. дребният земеделски инвентар;

5. библиотеките и музикалните инструменти;

6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;

7. неполучените пенсии на наследодателя;

8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.

(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.

Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.

Чл. 40. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.

Чл. 41. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежащи на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от общината по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.

Чл. 42. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; отм., бр. 100 от 2005 г.).

Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 100 от 2005 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на общината по местооткриване на наследството.

Раздел III
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 106 от 2004 г.) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови.

(4) (Предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(5) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.

(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.

Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.

(2) Имуществото се оценява, както следва:

1. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2;

2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5.

(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.

Чл. 47. (1) (изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2, както следва::

а) (отм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.);

1) (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г., предишен текст на т. б, изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) от 0,7 до 1,4 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

2) (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г., предишен текст на т. в, изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) от 5 до 10 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "б".

(2) (изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) При възмездно придобиване на имущество данъкът в размер се определя от общинския съвет в размер от 2 до 4 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:

1. придобитите имущества от:

а) държавата и общините;

б) (доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете "Майка и дете";

в) Българският Червен кръст;

г) (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания;

д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;

2. (изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.) даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за хора с увреждания;

3. (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани;

4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) даренията за юридическите лица с нестопанска цел, които получават субсидии от централния бюджет, и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;

6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;

7. даренията в полза на народните читалища;

8. (изм., ДВ, бр. 28 от 2002 г.) придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол;

9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел;

10. (нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност;

11. (нова, ДВ, бр. 103 от 2005 г.) безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството.

(2) Когато имуществото, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.

Чл. 49. (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства.

(3) При безвъзмездно придобиване на имущество, без случаите по ал. 2, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.

Чл. 51. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 100 от 2005 г.) Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Раздел IV
Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:

1. (изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл. 54. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; предишен текст на чл. 54, изм., бр. 109 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2003 г., бр. 106 от 2004 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32.

(2) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.

(3) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава.

(4) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.) Служителят на общинската администрация може да изисква документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане. При пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган, удостоверяващ съответното обстоятелство.

(5) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици.

(6) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 3, бр. 119 от 2002 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.

(7) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.) При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство, а в случаите по чл. 168 от Закона за данък върху добавената стойност - документ, удостоверяващ внасянето на данъка върху добавената стойност.

(8) (Нова, ДВ, бр. 100 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) Когато в свидетелството за регистрация на превозните средства по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от превозни средства, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя.

Чл. 55. (1) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., ДВ бр. 110/2007 г.)

(1) За леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително - от 0,34 до 1,02 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW - от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW.

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:

Брой на годините от годината	Коефициент
на производство, включително
годината на производство
Над 14 години	1
Над 5 до 14 години включително	1,5
До 5 години включително	2,8

(2) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки автомобили в размер, както следва:

1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.;

2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.

(3) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за мотопеди в размер от 10 до 30 лв., а за мотоциклети - в размер, както следва:

1. до 125 куб. см включително - от 12 до 36 лв.;

2. над 125 до 250 куб. см включително - от 25 до 75 лв.;

3. над 250 до 350 куб. см включително - от 35 до 105 лв.;

4. над 350 до 490 куб. см включително - от 50 до 150 лв.;

5. над 490 до 750 куб. см включително - от 75 до 225 лв.;

6. над 750 куб. см - от 100 до 300 лв.

(4) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за триколка на базата на общото тегло в размер, както следва:

1. до 400 кг включително - от 4 до 12 лв.;

2. над 400 кг - от 6 до 18 лв.

(5) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автобуси в зависимост от броя на местата за сядане в размер, както следва:

1. до 22 места, включително мястото на водача - от 50 до 150 лв.;

2. над 22 места, включително мястото на водача - от 100 до 300 лв.

(6) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса в размер от 10 до 30 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:


	Допустима		Данък (в лв.)
	максимална
Брой оси	маса на състава
на седловия	от превозни
влекач/	средства,
влекача	посочена в
за ремарке	свидетелството
	за регистрация
	на влекача
	равна	по-	задвижваща	други системи
	или	малка	ос/оси с	за окачване на
	повече	от	пневматично	задвижващата
	от		или с окачване,	ос/оси
			прието за екви-
			валентно на
			пневматичното
А) с две оси	-	18	от 8 до 24	от 28 до 84
	18	20	от 28 до 84	от 64 до 192
	20	22	от 64 до 192	от 147 до 441
	22	25	от 190 до 570	от 342 до 1026
	25	26	от 342 до 1026	от 600 до 1800
	26	28	от 342 до 1026	от 600 до 1800
	28	29	от 331 до 993	от 399 до 1197
	29	31	от 399 до 1197	от 655 до 1965
	31	33	от 655 до 1965	от 909 до 2727
	33	38	от 909 до 2727	от 1381 до 4143
	38	-	от 1007 до 3021	от 1369 до 4107
Б) с три и	36	38	от 640 до 1920	от 888 до 2664
повече оси	38	40	от 888 до 2664	от 1228 до 3684
	40	-	от 1228 до 3684	от 1817 до 5451

(8) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 150 лв.

(9) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв.

(10) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за трактори в размер, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително - от 5 до 15 лв.;

2. над 18 kW до 37 kW включително - от 7 до 21 лв.;

3. над 37 kW - от 10 до 30 лв.

(11) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за други самоходни машини в размер от 25 до 75 лв.

(12) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за моторни шейни в размер от 50 до 150 лв.

(13) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона в зависимост от допустимата максимална маса, от броя на осите и вида на окачването, както следва:


Брой оси	Допустима		Данък (в лв.)
на мотор-	максимална
ното	маса
превозно
средство

	равна	по-	задвижваща	други системи
	или	малка	ос/оси с	за окачване на
	повече	от	пневматично	задвижващата
	от		или с окачване,	ос/оси
			прието за екви-
			валентно на
			пневматичното
А) с две оси	12	13	от 30 до 90	от 61 до 183
	13	14	от 61 до 183	от 168 до 504
	14	15	от 168 до 504	от 237 до 711
	15	-	от 237 до 711	от 536 до 1608
Б) с три оси	15	17	от 61 до 183	от 106 до 318
	17	19	от 106 до 318	от 217 до 651
	19	21	от 217 до 651	от 282 до 846
	21	23	от 282 до 846	от 434 до 1302
	23	-	от 434 до 1302	от 675 до 2025
В) с четири	23	25	от 282 до 846	от 286 до 858
оси	25	27	от 286 до 858	от 446 до 1338
	27	29	от 446 до 1338	от 708 до 2124
	29	-	от 708 до 2124	от 1050 до 3150

Чл. 56. (1) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.,ДВ бр. 110/2007 г.)

Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за:

1. корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер от 1 до 3 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона, включително и в размер от 0,10 до 0,30 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. джетовете - в размер от 100 до 300 лв. за брой;

4. ветроходните и моторните яхти - в размер от 20 до 60 лв. за всеки започнат бруто тон;

5. скутерите - в размер от 2,70 до 8,10 лв. за киловат;

6. влекачите и тласкачите - в размер от 0,14 до 0,42 лв. за киловат;

7. речните несамоходни плавателни съдове - в размер от 0,50 до 1,50 лв. за тон максимална товароподемност.

Чл. 57. (изм. доп. ДВ бр. 110/2007 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за гражданските въздухоплавателни средства в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети - от 20 до 40 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;

2. за параплан - от 12 до 24 лв.;

3. за делтаплан - от 12 до 24 лв.;

4. за мотоделтаплан - от 20 до 40 лв.;

5. за свободен балон - от 30 до 60 лв.;

6. за планер - от 30 до 60 лв.

Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на:

1. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;

2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;

3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;

4. (изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 100 от 2005 г.) триколката или лекият автомобил - собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 1800 куб. см и с мощност до 74 kW.

(2) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

(4) (Нова, ДВ, бр. 45 от 2002 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) За превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване.

Чл. 59. (1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.

(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 100 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г., ДВ бр. 110/2007 г.) За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, снабдени с “екодвигатели”, съответстващи на стандартите "Евро 2", "Евро 3", "Евро 4" и "Евро 5", данъкът по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 се заплаща с 50 на сто намаление.

(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и във слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.

Чл. 60. (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто.

(2) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г., бр. 106 от 2004 г.) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(4) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

(5) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г.) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.

(6) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.

(7) (отм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.)

(8) (Изм., ДВ, бр. 45 от 2002 г. , изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2.

(9) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

Чл. 61. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 112 от 2003 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V
Пътен данък
(Нов раздел, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 106 от 2004 г.)

Чл. 61а - 61ж. (Отм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.).

Раздел VI

Патентен данък

(Нов раздел, доп. ДВ бр. 110/2007 г.)

Чл. 61з. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 61и. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл. 61з. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 дължимият, съответно внесеният данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл. 61к. (1) Общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно приложение № 4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

(2) Общинският съвет може да определи различен размер на патентния данък за една и съща дейност в различни населени места на територията на общината, както и в различни зони на територията на едно населено място. Зониране на населените места в общината за целите на патентния данък се извършва с наредбата по чл. 1, ал. 2.

(3) Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на следните критерии: местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.

(4) Когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място, за целите на определяне на размера на патентния данък за местонахождение на обекта се смята постоянният адрес на лицето.

Чл. 61л. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, през течение на годината се промени обстоятелство, свързано с определянето на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т. 1 и 2 на приложение № 4 през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4, се облагат по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 61м. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година повече от един вид патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност;

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл. 61л, ал. 4 данъчното облекчение по ал. 1, т. 1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл. 61н. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал. 1 и в същия срок са заплатили пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) Лицата подават декларация по ал. 1 за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал. 1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл. 61и, ал. 1 и 2.

Чл. 61о. (1) Данъчните декларации по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването й се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в Столичната община.

Чл. 61п. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл. 61н, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаването й.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 61о, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столичната община.

Глава трета
МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I
Такса за битови отпадъци

Чл. 62. (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Чл. 63. (1) (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.

(2) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Чл. 64. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62.

(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 65. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 66. (1) (Доп., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци;

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

(3) (Нова, ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.

(4) (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.; отм., бр. 100 от 2005 г.).

(5) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 4, бр. 106 от 2004 г.) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) (Предишно изречение второ от т. 2 на чл. 67 - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя пропорционално върху данъчната оценка.

(4) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци в течение на годината.

Чл. 69. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

(1) Таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

(2) Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане.

Чл. 70. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 71. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Не се събира такса за:

1. (изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 119 от 2002 г.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;

2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;

3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Раздел II
Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.

Чл. 73. (1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.

(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.

Чл. 74. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 75. (Изм. и доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 76. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 77. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 78. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 79. (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.

(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се заплащат месечно.

(3) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Раздел III
Такси за детски ясли, детски градини, домове за социални грижи, лагери и други общински социални услуги
(Изм. на загл., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Чл. 81. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За ползване на детски ясли и детски градини се събират от родителите или настойниците месечни такси.

Чл. 82. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 83. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 84. (1) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.

(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

(3) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 85. (1) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 119 от 2002 г.) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер, определен от общинския съвет съгласно чл. 7, 8 и 9.

(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 86. (1) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Лицата, ползващи общински социални услуги, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.

(2) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на даренията и завещанията от местни и чуждестранни физически и юридически лица.

Чл. 87. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.

(2) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

(3) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

(4) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

(5) (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 88. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 89. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.

Чл. 91. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) За настаняване в заведение или помещение за отрезвяване се събира такса на ден.

Чл. 92. (Доп., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 - до 25-о число на месеца, за който се дължат.

Раздел IV
Туристическа такса
(Изм., ДВ, бр. 56 от 2002 г.)

Чл. 93. (1) (Изм., ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Таксата се заплаща за ползване на средство за подслон, място за настаняване и туристическа хижа по смисъла на Закона за туризма.

(2) (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Приходите от туристическата такса се внасят по бюджетната сметка на общините.

(3) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 94 от 2005 г.) Приходите от туристическата такса от средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи на територията на общината се разходват съгласно ежегодно приеманата общинска програма за развитие на туризма единствено за:

1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местни пътища, свързващи курортите с аерогари, железопътни гари и автогари, както и с паметници на културата и на историческото наследство;

2. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване;

3. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;

4. санитарно-хигиенни мерки;

5. реклама на туристически обекти, намиращи се на територията на общината, в страната и чужбина.

Чл. 93а. (1) Размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет не по-късно от 30 юни на предходната година.

(2) Ако общинският съвет не определи таксата в срока по ал. 1, за следващата година остава в сила размерът на таксата, действаща през предходната година.

(3) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) В случаите на чл. 93, ал. 3 общинският съвет определя размера на таксата след предварително съгласуване с общинския съвет по туризъм в процеса на приемане на годишната програма за развитието на туризма.

Чл. 94. (Изм., ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Таксата се заплаща от всяко лице, ползващо средство за подслон, място за настаняване или туристическа хижа, едновременно със заплащането на услугата.

Чл. 95. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 96. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 97. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г., бр. 94 от 2005 г.) Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предлагат услугата нощувка в средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи, и се внася по бюджетната сметка на общините до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана.

Раздел V
Такси за добив на кариерни материали

Чл. 98. Таксите са заплащат за добив на кариерни материали, включително добивани от дъното на водоеми.

Чл. 99. (1) Таксите се заплащат от физическите или юридическите лица, които добиват кариерни материали.

(2) Лицата, на които е предоставена концесия, включваща и добив от съответното находище, не дължат такси по този раздел.

Чл. 100. Таксите се определят поотделно за всеки вид кариерен материал върху брутния добив, определен:

1. по регистрите на производството, които всяка кариера води задължително;

2. по количествата във временните или еднократните разрешения за добив на кариерните материали.

Чл. 101. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксите се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за речен и кариерен пясък, чакъл и баластра;

2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети;

3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци, вътрешна и външна мазилка;

4. за глина:

а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.);

б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.);

5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за леярна пръст;

6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за ломен, трошен и мозаичен камък от седиментни, еруптивни, пясъчни и други скали;

7. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за обикновени камъни от варопясъчници, варовици, травертити, доломити, мрамори, арагонити, черупчести варовици, конгломерати и други за вътрешна и външна облицовка;

8. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за варовици, мергели, калцити за добиване на вар;

9. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за варовици, мергели, глинесто-песъчливи материали за добиване на цимент;

10. за камъни за добиване на:

а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) павета;

б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) валяци, воденични камъни, точила, брусове;

в) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) цокли, корнизи, стъпала и други от пясъчници, трохиди, мергели, мрамори и други от седиментни скали;

г) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) цокли, корнизи, стъпала и други от гранити, сиенити, базалти, диорити, риолити, андезити и други от твърди еруптивни скали;

д) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) плочи за тротоари и покриви.

Чл. 102. Таксите се заплащат:

1. ежемесечно - в случаите по чл. 100, т. 1;

2. преди добива на кариерните материали в случаите по чл. 100, т. 2.

Чл. 103. (Доп., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Таксите се внасят в приход на общинския бюджет по местодобиването на кариерния материал до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е добит.

Раздел VI
Такси за технически услуги

Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.

Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.

Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.

Чл. 107. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксите за технически услуги се определя, съгласно чл. 7, 8 и 9:

1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на скица за недвижим имот;

2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване;

3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца;

4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:

а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.);

б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., отм., бр. 119 от 2002 г.);

5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство;

6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях;

7. (нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за издаване на разрешение за поставяне на временни съоръжения за търговия - маси, павилиони, кабини и други;

8. (нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за издаване на разрешение за строеж, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради и помещения в тях.

Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при:

1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;

2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;

3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;

4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;

5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;

6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищно-регулационен план и за техникоустройствени мероприятия;

7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;

8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.

Чл. 109. (1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер.

Раздел VII
Такси за административни услуги

Чл. 110. (1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:

1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за наследници;

2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за идентичност на имена;

3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт;

4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт;

5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 119 от 2002 г.);

6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за семейно положение;

7. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за издаване на удостоверение за родствени връзки;

8. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за адресна регистрация и/или издаване на удостоверения за постоянен или настоящ адрес;

9. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България;

10. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) За заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност;

11. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина;

12. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за всички други видове удостоверения по искане на граждани;

13. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г.) за преписи от документи.

(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:

1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;

2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;

3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;

4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;

5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;

6. поддържане на регистъра на населението;

7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;

8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.

Чл. 111. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Чл. 112. (Изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса.

Чл. 113. (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.)

(1) За издаване на разрешения и за упражняване на дейности се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет, при спазване на следните принципи:

1. размерът на таксите се определя въз основа на разходите, извършвани от общината за обработката на документите и за контрола по спазването на изискванията за извършване на дейността;

2. при прекратяването на дейността на даден търговски обект общината възстановява частта от годишната такса, пропорционална на периода, през който дейността не се осъществява;

3. при сезонна работа годишната такса се заплаща в размер, пропорционален на периода на извършването й.

(2) Таксите по ал. 1 са:

1. първоначална - за издаване на разрешение за търговия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;

2. годишна - за контрол по спазване на изискванията за извършване на следните дейности:

а) търговия с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия;

б) складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;

в) търговия на дребно с продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки;

г) търговия със спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения;

3. дневна - за временен щанд за продажба на продукти от грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни.

(3) За годината на издаване на разрешението или на започване на дейността годишната такса се заплаща в размер 1/12 част от годишната такса за всеки пълен месец до края на годината, включително месеца на издаването.

(4) Лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, както и на други финансови задължения към общината, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението.

Чл. 114. (Изм., ДВ, бр. 106 от 2004 г.) Първоначалната такса по чл. 113, ал. 2, т. 1 се заплаща при предявяване на искането за издаване на разрешение, а годишната такса по ал. 2, т. 2 - до 31 януари.

Чл. 115. (нов, доп. ДВ бр. 105/2006 г.) За издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса.

Раздел VIII
Такса за кучета
(Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Раздел VIII
Такса за притежаване на куче
(Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 116. (1) За притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.

(2) Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 117. В тримесечен срок от датата на придобиването на куче собственикът подава декларация в общината по постоянния му адрес/седалище.

Чл. 118. (1) Таксата се заплаща ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

(2) Приходите от събраните такси по ал. 1 се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

Раздел IX
Такси за гробни места

Чл. 120. (1) (Доп., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат еднократно такси, както следва:

1. (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) до 15 години;

2. (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за вечни времена;

3. за ползване на семейни гробни места:

а) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.);

б) (отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.);

4. за придадени по регулация маломерни гробни места - съответната част от таксата, определена за гробното място.

(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.

Чл. 121. Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Раздел X
Такси за охрана и опазване на земеделски имоти

Чл. 122. (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

Глава четвърта
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 123. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 100 до 1 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За неподаване на декларация по чл. 17, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер, ръководителите и счетоводителите на предприятията се наказват с глоба от 20 до 200 лв.

(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) Който декларира данни и обстоятелства, водещи до намаляване или освобождаване от такса, се наказва с глоба от 50 до 200 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

Чл. 124. (1) (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказва с глоба от 10 до 500 лв.

(2) (Отм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.

Чл. 125. При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.

Чл. 126. (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.).

Чл. 126а. (нов, доп. ДВ бр. 110/2007 г.) (1) Лице, което не подаде декларация по чл. 61н или не я подаде в срок, се наказва с глоба в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в декларацията по чл. 61н, водещи до определяне на патентен данък в по-малък размер или до освобождаване от патентен данък, се наказва с глоба до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 119 от 2002 г.) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124 и 125 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

(2) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.

Чл. 128. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 100 от 2005 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

(2) (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.; доп., бр. 112 от 2003 г.; отм., бр. 100 от 2005 г.).

(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г.; предишна ал. 2, бр. 119 от 2002 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 100 от 2005 г.). Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината, постъпват в приход на бюджета на общината.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) "Предприятия" са лицата по смисъла на Закона за счетоводството.

2. "Основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

3. "Семейство" са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.

4. "Земеделски производители" са физически или юридически лица, които произвеждат земеделска продукция за реализация на пазара.

5. "Пазарна стойност" е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.

6. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 105 от 2005 г.) "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

7. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; доп., бр. 109 от 2001 г.) "Битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.

8. "Едрогабаритни" са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.

9. "Съдове за битови отпадъци" са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.

10. "Редовни автобусни линии" са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.

11. "Личен доход" са всички доходи на лицата с изключение на:

а) (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г.) добавката за чужда помощ на лицата с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;

б) сумите, които лицата, настанени в домове за социални грижи, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес;

в) помощите, определени с акт на Министерския съвет;

г) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи услугите на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване;

д) (нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) еднократно изплащаните допълнителни суми към пенсиите по решение на Министерския съвет.

12. (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; изм., бр. 106 от 2004 г.) "Прилежащ терен" по смисъла на чл. 10, ал. 3 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.

13. (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 45 от 2002 г.).

14. (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 106 от 2004 г.).

15. (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) “Пълните разходи” включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.

16. (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) “Основа” за определяне размера на таксата за битови отпадъци е обективен показател в стойностно изражение, на базата на който се определя процентът или промилът на пропорционалната такса, или натурален показател, въз основа на който таксата се определя на единица (например лв./1 човек, лв./куб. м изразходвана вода и други).

17. (Нова, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) “Отчетна стойност” е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

18. (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) “Унищожени превозни средства” са превозните средства, приети за разкомплектоване и съхраняване на определени за това места, и превозните средства, неподлежащи на възстановяване.

19. (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.; изм., бр. 103 от 2005 г.) “Застрахователна стойност” на превозно средство е пазарната цена, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта.

20. (Нова, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) “Оценката по счетоводни данни” по чл. 33, ал. 1, т. 6 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.

21. (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.) "Поземлени имоти" са тези по смисъла на § 5, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.

22. (Нова, ДВ, бр. 106 от 2004 г.) "Моторни превозни средства, внесени като нови" по смисъла на чл. 44, ал. 3 от закона са моторните превозни средства, за които едновременно са налице следните условия:

а) изтекли са не повече от 6 месеца от датата на първата им регистрация (включително в чужбина);

б) изминали са не повече от 6000 км.

23. (нова, доп. ДВ бр. 110/2007 г.) "Оборот" за целите на облагането с патентен данък е сумата от всички реализирани през годината продажби (на продукция, стоки, услуги и други продажби) от стопанска дейност, намалена с данъка върху добавената стойност и/или с акцизите в случаите, когато лицата са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и/или имат задължение за начисляване на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове.

24. (нова, доп. ДВ бр. 110/2007 г.) "Обект" за целите на облагането с патентен данък е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т. ч.:

а) средствата за подслон и местата за настаняване;

б) заведенията за хранене и развлечения;

в) магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна;

г) ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.

Раздел II Местни такси

Глава втора МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел II Данък върху наследствата

Раздел III Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Раздел IV Данък върху превозните средства

Раздел V Пътен данък (Нов раздел, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 106 от 2004 г.)

Глава трета МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел II Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Раздел III Такси за детски ясли, детски градини, домове за социални грижи, лагери и други общински социални услуги (Изм. на загл., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Раздел IV Туристическа такса (Изм., ДВ, бр. 56 от 2002 г.)

Раздел V Такси за добив на кариерни материали

Раздел VI Такси за технически услуги

Раздел VII Такси за административни услуги

Раздел VIII Такса за кучета (Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Раздел VIII Такса за притежаване на куче (Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.)

Раздел IX Такси за гробни места

Раздел X Такси за охрана и опазване на земеделски имоти

Глава четвърта АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Раздел II
Местни такси

Глава втора
МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел II
Данък върху наследствата

Раздел III
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Раздел IV
Данък върху превозните средства

Раздел V
Пътен данък
(Нов раздел, ДВ, бр. 109 от 2001 г.; отм., бр. 106 от 2004 г.)

Глава трета
МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел II
Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Раздел III
Такси за детски ясли, детски градини, домове за социални грижи, лагери и други общински социални услуги
(Изм. на загл., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Раздел IV
Туристическа такса
(Изм., ДВ, бр. 56 от 2002 г.)

Раздел V
Такси за добив на кариерни материали

Раздел VI
Такси за технически услуги

Раздел VII
Такси за административни услуги

Раздел VIII
Такса за кучета
(Отм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.)

Раздел VIII
Такса за притежаване на куче
(Нов, ДВ, бр. 87 от 2005 г. - в сила от 01.01.2007 г.)

Раздел IX
Такси за гробни места

Раздел X
Такси за охрана и опазване на земеделски имоти

Глава четвърта
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ