ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ '98

ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ

ЧАСТ ПЪРВА

ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда устройството и организацията на митническата администрация и извършваната от нейните органи дейност.

Чл. 2. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс..

(2) "Митнически надзор" е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

(3) "Митнически контрол" е извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

Чл. 3. Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол, който се осъществява в определени за тази цел места. Редът, по който се извършват митническият надзор и контрол, се определя в правилника за прилагане на този закон, наричан по-нататък "правилника".

Чл. 4. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническите органи за оставените при тях, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са внесени без извършване на съответните митнически формалности. Тези стоки следва да бъдат представени пред митническите органи.

(2) (Изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Ако собственикът на оставените, намерените или задържаните стоки, включително на превозните средства, е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и ги потърси в срок шест месеца от деня на представянето им пред митническите органи, лицето извършва съответните формалности за получаване на митническо направление за стоките, след като заплати всички направени разходи от митническото учреждение за тях.

(3) Оставените, намерените или задържаните стоки, включително превозните средства, се считат за изоставени в полза на държавата, когато:

1. (изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) собственикът им е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и от деня на представянето им пред митническите органи са изтекли шест месеца;

2. (изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) собственикът им е местно лице с известен адрес в страната и от деня на връчване на поканата за вдигане на стоките, изпратена от митническото учреждение, са изтекли три месеца. Поканата се изпраща в седмичен срок от деня на представянето на стоките пред митническите органи.

Чл. 5. (1) (изм. доп. ДВ бр. 45/2005 г.) Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническите органи при извършване на тяхната дейност. Те са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането от митническите органи да предоставят информация относно посочените в него факти и обстоятелства.

(2) Никой няма право да се разпорежда със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митническите органи.

(3) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Действията, извършени в нарушение на ал. 2, са недействителни спрямо митническите органи

Чл. 6. Всички лица, които са свързани с операциите по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, са длъжни за целите на митническия надзор и контрол да предоставят на митническите органи по тяхно искане и в определен от тях срок цялата информация и документация по конкретните операции независимо от използвания носител.

Глава втора

МИТНИЧЕСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Раздел I

Устройство и организация

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(1) Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции.

(3) Регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели.

(4) Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.

(5) Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

(6) Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

(7) Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

(8) (изм. доп. ДВ бр. 91/2005 г.) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър. Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.

(9) Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания."

Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(1) Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.

(2) При осъществяване на своите функции директорът на Агенция "Митници" се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник-директорите се определя в устройствения правилник на агенцията.

(3) Заместник-директорите на Агенция "Митници" се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.

(4) В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация.

Чл. 10. (1) Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация.

(2) Митническите служители не могат:

1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;

2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения;

3. (нова, ДВ, бр. 37 и изм. ДВ бр. 95/2003 г.) да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

(3) (Нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител.

(4) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(5) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) При назначаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция “Митници” своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите.

(6) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. доп. ДВ бр. 104/2005 г.) По писмено искане на директора на Агенция “Митници” органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.

(7) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 5 и 6, обработвани от Агенция “Митници”, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

(8) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Несъвместимостта по ал. 1 и 2, както и неподаването в срок на декларация по ал. 5, е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения с митническия служител без предизвестие.

Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция "Митници" и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление.

(2) В Устройствения правилник на Агенция "Митници" могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация.

(3) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема правилници за организацията и дейността на регионалните митнически дирекции.

Чл. 12. Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не са митни сборове. Размерът им се определя от Министерския съвет.

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Агенция "Митници" събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г.)

(1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по 240, ал. 2;

4. (изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) приходите от експлоатация на недвижимо имущество - държавна собственост, и от предоставяне на данни;

5. (изм. доп. ДВ бр. 45/2005 г.) двадесет на сто от събраните глоби и имуществени санкции за митнически и валутни нарушения;

6. (изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. (изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) приходите от ползване на почивната база;

8. (нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г.; доп., бр. 37 от 2003 г.) приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс;

9. (нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. ДВ бр. 59/2007 г.) приходите по чл. 78, ал. 6 и 8 от Гражданския процесуален кодекс..

(2) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г., ДВ бр. 109/2007 г.) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" определя служителите за допълнително възнаграждение за участие в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления, за участие в разкриването на нарушения на акцизното законодателство и за материално стимулиране.

(3) (Нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Средствата по ал. 2 се определят в размер двадесет и пет на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

(4) (Нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с наредба, издадена от министъра на финансите.

Раздел II

Функции и задачи

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

2. участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност;

3. осъществява международните митнически връзки;

4. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители;

6. (нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) застрахова митническите служители срещу злополука и застраховка “Живот” за сметка на своя бюджет.

(2) Митническите органи:

1. осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2. изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;

3. прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5. (изм. и доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г.; изм., бр. 37 от 2003 г.) осъществяват митническо разузнаване и разследване за противодействие на митническите и валутните нарушения;

6. организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби.

9. (отм. ДВ бр. 86/2005 г.)

10. (нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г.) осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

11. (нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 28/2008 г.) участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и с органите на Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност";

12. (нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост.

(3) (Нова, ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 28/2008 г.) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите по ал. 2, т. 11 за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместни инструкции на министъра на финансите с министъра на вътрешните работи и с председателя на агенцията.

(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.

Раздел III

Правомощия на митническите органи

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

1. да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

3. да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

7. да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

8. да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10. (изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 45/2005 г.) да извършват претърсвания и изземвания на стоки които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

11. (изм. доп. ДВ бр. 28/2008 г.) да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност и с разрешение на съответната прокуратура.

(2) (Отм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.).

(3) Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

(4) (Нова, ДВ, бр. 76 от 2002 г.) При осъществяване на правомощията по ал. 1, т. 1 специализирани контролни органи на Агенция “Митници” имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната при условия и по ред съгласно чл. 15, ал. 3.

(5) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2005 г.) По писмено искане на директора на Агенция “Митници”, на директорите на регионални митнически дирекции и на началниците на митници органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите, както и за установени от данъчните органи нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.

(6) (Нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2005 г.) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата администрация и Националната агенция за приходите се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция „Митници” и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(7) (нова, доп. ДВ бр. 45/2005 г.) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разследване за установяване на митнически задължения или нарушения, когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката или за разследването, както и при възпрепятстване на тяхното провеждане, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В тези случаи митническите органи, които извършват проверката или разследването, имат правомощията на органи на досъдебното производство.

(8) (нова, доп. ДВ бр. 45/2005 г.) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат и за правомощията и процесуалните действия на митническите органи по ал. 1, т. 10 при извършване на проверките по ал. 7, както и за правата и задълженията на проверяваните лица относно основанието и целите на претърсването и изземването, органите, които го осъществяват, и лицата, които присъстват, както и относно правото на защита на проверяваните лица.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

4. (доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция "Митници";

5. (нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител;

6. (изм. и доп., ДВ, бр. 63 от 2000 г.; предишна т. 5, бр. 37 от 2003 г., изм. доп. ДВ бр. 91/2005 г.) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17а. (нов - доп. ДВ бр. 45/2005 г.) (1) Митническите органи събират и обработват лични данни за целите на митническия надзор и контрол.

(2) Администратор на лични данни е директорът на Агенция "Митници", който възлага обработката на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица, при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

(3) Събраните и обработени от митническите органи лични данни може да се предоставят на органи на чужди държави и на международни организации в изпълнение на международни споразумения, по които Република България е страна, при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Глава трета

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА

Раздел I

Представителство

Чл. 18. (1) Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и процедурите, предвидени в този закон и в нормативните актове по прилагането му, включително и от митнически агент.

(2) Условията и редът, при които представителството се осъществява от митнически агент, се определят в правилника.

(3) Представителят трябва да бъде местно лице освен в изрично посочените в този закон случаи.

(4) Митническите органи изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи писмени доказателства за това.

Раздел II

Решения на митническите органи

Чл. 19. (1) За издаване на решение от митническите органи във връзка с прилагането на митническите разпоредби лицето, поискало издаването му, трябва да представи цялата необходима информация и документация.

(2) Решението по ал. 1 трябва да бъде взето и съобщено на молителя в срок, определен в правилника. Когато искането за решение е направено писмено, решението трябва да се вземе в предвидения в правилника срок, считано от датата, на която искането е получено от митническите органи. Решението се съобщава писмено на молителя.

(3) Когато митническите органи не могат да се произнесат в определения срок поради необходимостта от събиране на допълнителна информация, те трябва да уведомят молителя преди неговото изтичане, като посочат причините и необходимия им срок за вземане на исканото решение.

(4) Решенията на митническите органи, с които се отхвърлят исканията на лицата или са неблагоприятни за тях, трябва да са мотивирани.

Чл. 20. (1) Ако решение, взето в полза на съответното лице, се основава на невярна или непълна информация, то се обезсилва, когато:

1. молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна; и

2. такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

(2) Лицето трябва да бъде уведомено за обезсилването на решението.

(3) Обезсилването влиза в сила от датата, на която е било взето решението.

Чл. 21. (1) В случаи, различни от чл. 20, решение, взето в полза на заинтересуваното лице, се отменя или изменя, когато едно или повече от условията му не са изпълнени или вече не се изпълняват.

(2) Решение в полза на заинтересуваното лице може да бъде отменено и когато това лице не изпълни задължение, възложено му с решението.

(3) Лицето, за което се отнася решението на митническия орган, трябва да бъде уведомено за неговата отмяна или изменение.

(4) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Отменянето или изменението на решението влиза в сила от датата на уведомяването по ал. 3. Централното управление на митниците може в изключителни случаи, когато го изискват законните интереси на заинтересуваното лице, да отложи датата на влизане в сила на отменянето или изменянето на решението.

Раздел III

Информация

Чл. 22. (1) Митническите органи предоставят на заинтересуваните лица информация относно прилагането на митническото законодателство. Митническият орган може да откаже да отговори, когато искането не е свързано с действително предстоящи вносни или износни операции.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя безплатно. Направените разходи се заплащат, когато са свързани с извършване на анализ, на специализирана експертиза на стоките, с връщането им на молителя и други.

Чл. 23. (1) (Доп., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Митническите органи издават с решение по чл. 19 обвързваща тарифна информация или обвързваща информация за произхода на стоките при писмено искане при условия и по ред, определени в правилника.

(2) Информацията по ал. 1 обвързва митническите органи и нейния титуляр само по отношение на тарифното класиране или на определяне произхода на конкретна стока, когато съответните митнически формалности за стоката се извършват след датата, на която информацията е била издадена.

(3) При митническото оформяне на стоките титулярът на получената информация удостоверява пред митническите органи пълното съответствие:

1. между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

2. между декларираната стока и обстоятелствата, които определят придобиването на произхода и стоката, и обстоятелствата, описани в информацията, за целите на произхода.

(4) Обвързващата информация е валидна за срок до три години, считано от датата на издаването й. Обвързващата информация се обезсилва, когато се основава на неверни или непълни данни, предоставени от молителя, независимо от условията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2.

(5) Тарифната информация престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт, когато тя не съответства на неговите разпоредби;

2. когато е несъвместима с тълкуването на номенклатурите, посочени в чл. 26. Несъвместимостта с тълкуването може да бъде:

а) (изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) на национално равнище - вследствие на изменение на националните обяснителни бележки към номенклатурите на митническата тарифа, или по решение на съда;

б) на международно равнище - вследствие на издаване на мнение за класиране, или изменение на обяснителните бележки към номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, публикувани от Световната митническа организация;

3. при нейното отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът на информацията е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(6) Информацията за произхода престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт или при сключване на съответно международно споразумение от Република България, когато не съответства на техните разпоредби;

2. когато е несъвместима:

а) на национално равнище - с обяснителните бележки и мнения, приети за целите на тълкуване на правилата, или по решение на съда;

б) на международно равнище - със Споразумението по правилата за произход, установено в Световната търговска организация, или с обяснителните бележки или мнения за произхода, приети за тълкуване на споразумението;

3. при отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(7) (Изм., ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Титулярът на обвързващата информация, която престава да бъде валидна съгласно ал. 5, т. 2 или 3, или ал. 6, т. 2 или 3, може да продължи използването й в срок не по-дълъг от шест месеца от влизането в сила на съответните актове при условия и по ред, определени в правилника.

(8) Когато нормативните актове или споразумението по ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 предвиждат срок, различен от този по ал. 7, се прилага предвиденият в тях срок.

(9) Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

1. за определяне на вносни или износни митни сборове;

2. (нова, ДВ, бр. 37 от 2003 г.) за изчисляване на експортни субсидии и всяка друга безвъзмездна финансова помощ при износ или внос на стоки като част от селскостопанската политика на Република България;

3. (предишна т. 2, изм., ДВ, бр. 37 от 2003 г.) за използване на експортни лицензи и сертификати за внос или износ, които се представят при приемане на митническата декларация за стоките, при условие, че тези сертификати са издадени на основата на тази обвързваща информация.